Решение № 63 от 09.02.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Благоевград, 09.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Димитрина В. Павлова като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело № 20221210201436 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от И. С. С. с ЕГН **********, с адрес с. Г., общ. П., ул. „К.“№ против Наказателно постановление № 42-0002512/12.08.2022 г., издадено от директора на РД“АА“ София, с което на жалбоподателя на основание чл.

177, ал.3 ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000лв. за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 ЗДвП във вр. чл.7, ал.2, т.2, б. „б“ от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ за движение на извънгабаритни и /или тежки ППС и на основание чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 10лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.

В жалбата са въведени бланкетни доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила и се прави искане за неговата отмяна.

Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебното производство жалбоподателят се представлява от адв.С., който депозира писмено становище, поддържащо подадената жалба. Сочи, че АУАН и НП не съдържат данни за измерването на разстоянието между осите, което било определящо за максимално допустимото натоварване на една двойна ос. Навежда, че доколкото процесното ППС отговаряло на изискването чл. 6 от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ за максимално допустима маса от 40 тона, незаконосъобразно жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 7 от същата наредба, който препращал към чл.6.

Въззиваемата страна, редовна призована, не изпраща представител. Представя писмено становище, в което излага доводи за законосъобразност на издаденото НП и релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 16.06.2022 г. на АМ Струма, преди гр. Благоевград свидетелите Д. Т. и А. Я.

1

– служители на РД“АА“ София, били включени в провеждането на съвместна операция с ОДМВР Благоевград за нарушения на ЗДвП. Около 13.40ч. на посоченото място служителите на ОДМВР Благоевград спрели за проверка ППС с пет оси в състав влекач „Волво“ от категория N3 с рег. № и полуремарке от категорията О4 с рег. №, което извършвало обществен превоз на товар от с.Чирен до с. Кулата.

След проверка на документите за самоличност на водача, проверяващите установили, че ППС се управлява от жалбоподателя И. С. С..

Служителите на АПИ направили измерването на ППС с техническо средство ел.везна модел Еликом електротехник ЕХ10000026, при което констатирали, че натоварването на пета ос на МПС е 8250 кг при установени норми от 8000 кг съгласно чл.7, ал.1, т.5 б. „в“ от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ.

С. не представил и изискания му в хода на проверката контролен талон към СУМПС.

При така направените констатации, свидетелят Т. приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.139, ал.1, т.2 ЗДвП във вр. чл.7, ал.2, т.2, б. „б“ Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ за движение на извънгабаритни и /или тежки ППС и на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, поради което в присъствието на свидетеля по установяване на нарушението - Я. и жалбоподателя, съставил срещу последния АУАН №324262/16.06.2022 г.

Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал, без да обективира в него възражения.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя на 24.08.2022 .

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в обясненият на показанията на разпитаните от съда свидетели Т. и Я. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Писмо от РДАА с рег. №10-00-56-623/11.11.2022 г. с приложение Заявление за проверка №000029-20908/18.04.2022 г., Писмо от РДАА с рег. №52-00-56-6353/3/23.09.2022 г.;

АУАН Серия А-2012 №324262/16.06.2022 г.; Пътен лист №006305; Товарителница сер.

V-3 №0004791/16.06.2022 г.; Разпечатка от измерване; Копие на плик; Длъжностна характеристика; Заповед №355/19.09.2022 г.; Заповед №РД-08-30/24.01.20 г.; Заповед №110/01.04.2022 г.

При изграждане на фактическите си изводи, съдът се довери на показанията на свидетелите Т. и Я., като отчете тяхната последователност, непротиворечивост и корелацията им с приетите по делото писмени доказателства. Високата доказателствена стойност на показанията на тези свидетели се основава и на това, че същите възпроизвеждат преките си възприятия за релевантни към предмета на делото обстоятелства.

Писмените документи, доколкото са относими към предмета на делото и изясняват същото, съдебният състав кредитира изцяло и изведе фактическите си изводи и въз основа на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.

От показанията на свидетелите, съставения АУАН, пътен лист за дата 16.06.2022 г. и разпечатка от електронната везна се установяват дата, мястото и начина на извършване на проверката, констатираното натоварване на съответните оси на ППС, както и други обстоятелства, свързани с процедурата по измерването и характеристиките на техническото средство.

От заявление за проверка № 00029-20908/28.04.2022 г. се доказва техническата валидност на използваната при извършената проверка електронна везна.

2

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 от ЗАНН (НП е връчено на 24.08.2022 г., а жалбата е от 02.09.2022 г.), насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи. Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

По отношение на нарушението на чл.139, ал.1, т.2 ЗДвП във вр. чл.7, ал.2, т.21 б. „б“ Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ за движение на извънгабаритни и /или тежки ППС.

Настоящият съдебен състав, намира обаче, че в хода на административнонаказателното производство по отношение на това нарушение е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Съставянето на акт за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент на всяко административно производство, от което зависи в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционно-наказателна дейност на административно наказващия орган. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение, вмененото нарушение да бъде описано пълно, прецизно и разбираемо, като съдържа всички признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Наличието на пълно описание на нарушението и съответствието на словесното описание с правната му квалификация е основна гаранция за осъществяване на съответна на административното обвинение право на защита.

Законосъобразността на съставения АУАН и издаденото НП е обусловена от спазване на императивните разпоредби, уреждащи съдържанието им – съответно чл.42 и чл.57 ЗАНН.

В случая съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП не съдържат ясно и конкретно описание на деянието, квалифицирано като нарушение на чл. чл.139, ал.1, т.2 ЗДвП във вр. чл.7, ал.2, т.21 б. „б“ Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ за движение на извънгабаритни и /или тежки ППС, така че да осигурят на жалбоподателя адекватна на обвинението право на защита.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.2, б. „б“ от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ допустимото максимално натоварване на ос за ППС без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, които не са дадени в приложение № 2, е сумата от натоварванията на ос на една двойна ос, като при разстояние между осите от 1,3 m включително до 1,4 m е 16 т .

От съдържащото се в двата акта словесно описание на нарушението не става ясно какво е разстоянието между осите на провереното ППС, което определя допустимото максимално натоварване на съответната ос, като по делото липсват данни и за установяването на това разстояние, чрез извършване на необходимото измерване.

3

На следващо място в АУАН и НП е посочено, че при последователното измерване на осовото натоварване на ППС с пет оси с електронна везна модел Еликом електротехник ЕХ1000002 е установено, че натоварването на пета ос е 8250 кг при установени норми от 8000 кг, като отново не става ясно каква е сумата от натоварванията на осите на двойна ос, а оттам и дали е налице превишаване на определеното с чл. 7, ал.2, т.2, б. „б“ Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ максимално натоварване от 16 т /при установено разстояние между осите от 1,3 м до 1,4 м включително/ .

Констатираната от съда неяснота по отношение на това нарушение засяга правото на защита жалбоподателя и му отнема възможността да разбере в какво точно е обвинен, като представлява неспазване на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН.

Изложените съображения предпоставят отмяна на обжалваното наказателно постановление в частта му, с която на жалбоподателя е наложено административно наказание за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 ЗДвП във вр. чл.7, ал.2, т.21 б. „б“ Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ за движение на извънгабаритни и /или тежки ППС.

По отношение на нарушението по чл.100, ал.1, т.1ЗДвП:

Съгласно чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него, като неносенето на който и да е от съответните документи представлява самостоятелно нарушение, наказуемо с отделно наказание.

В настоящия случай се установи безспорно, че на посочените в АУАН и НП време и място, жалбоподателят не е носил контролния талон към СУМПС.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че жалбоподателя не е предоставил на проверяващите контролния талон към СУМПС.

Нарушението е осъществено от жалбоподателя при пряк умисъл като форма на вина - съзнавал е общественоопасния характер на деяниято си (че не носи контролен талон към СУМПС, въпреки вмененото му задължение), че така нарушава правилата за движение по пътищата и въпреки това е управлявал товарния автомобил.

Съгласно санкционната разпоредба на чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП с глоба от 10,00 лева се наказва водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление и контролен талон. Доколкото предвидената за нарушение глоба е в абсолютно определен размер, безпредметно се явява излагането на съображения относно нейната индивидуализация.

Изложените съображения обуславят извод, че не са налице основания за изменение или отмяна на атакуваното наказателно постановление в частта му с която жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.

При този изход на делото, право на присъждане на разноските за производството се пораждат и за двете страни. Наказващият орган не прави искане за присъждане на разноски, а жалбоподателят претендира присъждане на разноски в размер на 450,00 лева, представляващо заплатено във въззивното производство адвокатско възнаграждение.