Решение № 731 от 20.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 731 гр. Пловдив, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330109947 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от П. И. срещу ВиК ООД. Ищцата твърди, че е наследник на Н. М., срещу когото било образувано изпълнително дело № ***/2019 г. по описа на ЧСИ М. въз основа на издаден в полза на ответника на 19.07.2007 г по ЧГД № ***/2007 г. изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед по чл. 410 ГПК за следните суми: главница в размер на 307,36 лв., ведно със законната лихва от 17.07.2007 г. до окончателното плащане, както и 6,15 лв. за разноски и 40 лв за юрисконсултско възнаграждение.

В срок е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът счита исковете за неоснователни, оспорва погасяването на вземанията по давност, тъй като по делото били предприемани редовно изпълнителни действия.

Като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и закона, съдът прима следното от фактическа и правна страна.

Съгласно твърденията на ищеца, издаденият изпълнителен лист се основава на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Съгласно приложената справка от унищоженото ч.гр.д. № ***/2007 г. на ПРС, изпълнителният лист е издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание по отменения ГПК. Тъй като правната квалификация се определя от твърденията на страните и с оглед всичко изложено правното основание на иска е чл.439, вр. с чл.124 ГПК, като остава непроменена указаната от съда доказателствена тежест.

За основателността на иска е необходимо за задълженията по 1 изпълнителния лист да е изтекла предвидената в закона погасителна давност.

От приложеното по делото копие от изпълнително дело № ***/2009 по описа на ЧСИ Д. М. се установява, че изпълнителното дело било образувано по молба от 23.12.2008г. При образуване не делото са действали тълкувателните разрешения на ППВС № 3 от 1980 г. Въз основа на тълкуванията, дадени в постановлението, както и в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, прието на 26.06.2015г., по време на изпълнителния процес погасителна давност за задълженията не е текла. Нова давност е започнала да тече на 26.06.2015г.,от която дата ППВС е обявено за загубило силата си и приложение намират дадените тълкувания в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Тези изводи за действието във времето на двата споменати тълкувателни акта се основават на приетото в Тълкувателно решение от 28.03.2023г. по т.д. № 3/2020г. на ОСГТК, ВКС. След 26.06.2015г. давността се прекъсва с предприемането на всяко действие по принудително изпълнение, част от съответен изпълнителен способ, като в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС са посочени изрични примери за действия, прекъсващи давността и такива, които не я прекъсват, като е прието също и новото разрешение, обратно на приеманото до този момент от цитираното постановление на ВС, че по време на изпълнителното дело погасителната давност не спира.

По изпълнителното дело от 2009г., след датата 26.06.2015г. не са извършвани изпълнителни действия. На 12.02.2014г. изпълнителното дело е било спряно с резолюция на съдебния изпълнител върху молба на взискателя от 07.02.2014г. за спиране, приложени на л.175 от настоящото дело.

Следващото действие по изпълнителното дело е неговото прекратяване с резолюция на съдебния изпълнител от 2018г. върху молбата на взискателя за спиране, входирана на 02.02.2018г. Едва през 2019г. било образувано ново изпълнително дело № 00***/2019г. за вземанията по същия изпълнителен лист. Така, от 26.06.2015г., давността е текла и е останала непрекъсната през цялото време преди образуване не новото изпълнително дело през 2019г.

Първото задължение, обективирано в изпълнителния лист, в размер на 307,36 лв. като вземане за стойността на изразходвана питейна и отведена канална вода към ВиК, съставлява периодично вземане. Този извод следва от характера на вземането и се потвърждава от изводите в ТР от 18.05.2012г. по т.д. № 3 от 2011г. на ОСГТК на ВКС. На основание чл.111, б. „в” от ЗЗД като периодично вземане, задължението за главница в размер на 307,36 лв. се е погасило с изтичането на 3-годишна давност, считано от 26.06.2015г. до 26.06.2018г., преди образуване на изпълнително дело № 00***/2019г.

На основание чл.119 ЗЗД, като допълнително вземане, се е погасило и вземането за законна лихва от 17.07.2007г. до окончателното плащане.

По отношение на разноските в размер на 6,15 лв. и на 40 лв., съдът приема следното. Задължението за разноски не попада в изключенията на 2 чл.111 ЗЗД. Поради изложеното то се погасява с изтичането на общата 5годишна давност. До приемането на Тълкувателно решение от 27.03.2019г. по т.д. № 3 от 2017г. на ОСГТК настоящият състав застъпваше виждането, обективирано в Определение №538/17.06.2016 по дело №2367/2016 на ВКС, ГК, III г.о.,според което задължението за разноски съставлява самостоятелно вземане, което не е част от спорното право. Според тази практика вземането за съдебни разноски се урежда в процесуалния закон и не е допълнително вземане, което произтича от главното по смисъла на чл.119 ЗЗД. В мотивите на цитираното тълкувателно решение се прие обратното, че правилото на чл.76, ал.2 от ЗЗД се отнася до едно задължение, което се формира от поне два от посочените в нормата елементи, а именно главница, лихва, разноски.

За чл.76, ал.1 ЗЗД пък е прието, че се имат предвид няколко задължения, всяко от които самостоятелно. От дадените тълкувания следва, че разноските не са самостоятелно вземане, а допълнително такова към главницата по смисъла на чл.119 ЗЗД. Ето защо, на основание този законов текст и макар давността за вземането за разноски да не е изтекла, то се погасява като допълнително вземане, произтичащо от главното.

Искът се явява изцяло основателен и следва да се уважи и да се признае недължимостта на вземанията по изпълнителния лист поради погасяването им по давност.

При този изход на спора право на разноски има ищцата, но такива не следва да се присъждат, защото не са поискани.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по иск с правно основание чл.439, вр. с чл.124 от ГПК, че П. Н. И. , ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 115010670, с адрес: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, като погасени по давност, следните суми, за които е издаден изпълнителен лист от 19.07.2007г. по ч.гр.д. № ***/2007 г. по описа на РС – Пловдив срещу неин наследодател – Н. Р. М., ЕГН:**********, а именно: сумата от 307,36 лв. - незаплатена сума за изразходвана питейна и отведена канална вода за периода 06.07.2000г. – 01.04.2007г., ведно със законната лихва от 17.07.2007г. до окончателното изплащане, както и сумите в размер на 6,15 лв. и 40 лв. – разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок 3 от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4