Решение № 62 от 21.08.2025, Районен съд - Лом
- Съд
- Районен съд - Лом
- Дело
- Административно наказателно дело 491/2024
- Вид
- Решение № 62
- Подписан
- 21.08.2025
- В сила
- 10.09.2025
- Състав
- Борислава Славчева Борисова
Цитирани разпоредби
- чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.123, ал.1, т.2, б."а" · Закон за движението по пътищата
- чл.123, ал.1, т.2, б."б" · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал.2, т.11 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.40, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 62 гр. гр. Лом, 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Борислава Сл. Борисова при участието на секретаря Любомира Б. Петрова като разгледа докладваното от Борислава Сл. Борисова Административно наказателно дело № 20241620200491 по описа за 2024 година Жалбоподателят В. И. С. с ЕГН ********** от ******** обл.Монтана, чрез адв.Х. Т. Х. от САК, обжалва издаденото от Началник сектор ОД МВР гр.Монтана, РУ гр.Лом **** И. упълномощен със Заповед 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-0294-000643 от 25.06.2024г., с което са му наложени следните административни наказания:
- на осн. чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП „ГЛОБА“ в размер на 20лв /двадесет лева/ за нарушение по чл.40, ал.2 от ЗДвП,
- на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП - „Глоба“ в размер на 50лв /петдесет лева/ и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец“, за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП,
- на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 50лв /петдесет лева/ и „1 /един/ месец лишаване от право да управлява МПС“, за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП, като моли съда да го отмени изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.
В с.з. жалбоподателят редовно призован не се явява лично, не се представлява от процесуален представител. По делото е постъпило Писмено становище от пълномощника на жалбоподателят адв.Х. Х. от САК, в което 1 последната поддържа жалбата и моли съда да отмени изцяло издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемият редовно призован не се явява, не се представлява.
Доказателствата по делото са писмени и гласни доказателства.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :
С Наказателно постановление № 24-0294-000643 от 25.06.2024г. издадено от Началник Сектор ОДМВР Монтана, РУ гр.Лом **** И. упълномощен със Заповед 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, на жалбоподателят В. И. С. от гр.Лом са му наложени следните административни наказания: на осн. чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП „ГЛОБА“ в размер на 20лв /двадесет лева/ за нарушение по чл.40, ал.2 от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП - „Глоба“ в размер на 50лв /петдесет лева/ и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец“, за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 50лв /петдесет лева/ и „1 /един/ месец лишаване от право да управлява МПС“, за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП, за това, че на 15.06.2024г. в 12,11ч. в с.Ковачица, обл.Монтана управлява личният си лек автомобил марка „Пежо“, ******, като при маневра движение на заден ход от ул.******** без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, удря железобетонен стълб, собственост на “Електроразпределителни мрежи Запад“. След реализираното ПТП, С. напуска мястото на произшествието без да уведоми органите на МВР. От реализираното ПТП са нанесени материални щети по железобетонния стълб и по автомобила.
Жалбоподателят редовно призован не се явява лично, в с.з. не представлява от процесуален представител. В постъпилото Писмено становище от пълномощника му адв.Х. Х. от САК последната поддържа жалбата и моли съда да отмени изцяло издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно, тъй като при съставяне на АУАН и издаване на НП е допуснато съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в несъответствие между дадената правна квалификация и изложената в актовете фактическа обстановка.
2
Въззиваемият не се явява, не се представлява.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, обжалване.
По същество жалбата се явява частично основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и безспорен начин следната фактическа обстановка :
На 15.06.2024г. св.Д. М. и Т. Я., двамата полицейски служители в РУ гр.Лом били на смяна за времето от 08ч. до 20ч. когато получили сигнал от дежурният ОДЧ при РУ гр.Лом за станало ПТП с материални щети в с.Ковачица, обл.Монтана и напуснал водач. Посетили на място сигнала и установили там своят колега – св.А. Ц. – ПИ в РУ гр.Лом, който в този ден бил в дома на майка си в с.Ковачица, обл.Монтана и кмета на селото – св.К. З..
Св.Ц. им обяснил, че малко преди това бил извикан от съседката на майка му – Б. Г. / бивш жител на с.Ковачица, обл.Монтана, починала на 28.03.2025г. съгл.
Акт за смърт ******. на Столична голяма община, район Красно село/, която му разказала, че жалбоподателят заедно със св. С. Я. я били посетили в дома и, за да получат информация за жената, която я посещава всеки ден и оказва помощ в домакинската работа. Тръгвайки си, Г. видяла, че при маневра с автомобила, управляван от жалбоподателят, с който били пристигнали двете лица, на заден ход, последният блъснал намиращият се на улицата пред дома и железобетонен стълб.
След като получил тази информация св.Ц. уведомил кмета на селото – св.К. З. за случилото се и двамата посетили дома, в който живее жалбоподателят. На място разговаряли със сина на С., който се ангажирал да предприеме действия по циментиране на стълба, основата на която била пострадала от удара. В момента на разговора им излязъл и жалбоподателят, който заявил, че не е съгласен, тъй като въпросния стълб бил повреден отпреди ПТП-то. Тъй като непостигнали договореност с жалбоподателят св.З. казал на св.Ц. да уведоми колегите си, които да вземат отношение.
Полицейските служители св.М. и св.Я. посетили дома на жалбоподателят и провели разговор с него. С. отрекъл да е повредил въпросният стълб като твърдял, че само го е подпрял с автомобила. Били снети и сведения от пътника в автомобила – св.С. Я. и лицето-очевидец на случилото се Б. Т..
3
На място св.Д. М. в присъствието на св.Т. Я. и на жалбоподателят му съставил АУАН № 1243190 от 15.06.2024г., в който описал установените нарушения на чл.40, ал.2, пр.1 и чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ и б.“б“ от ЗДвП, който бил предявен и подписан от жалбоподателят.
Впоследствие въз основа на съставеният АУАН, АНО издал атакуваното НП, с което наложил на жалбоподателят следните административни наказания: на осн. чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП „ГЛОБА“ в размер на 20лв /двадесет лева/ за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП - „Глоба“ в размер на 50лв /петдесет лева/ и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец“, за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 50лв /петдесет лева/ и „1 /един/ месец лишаване от право да управлява МПС“, за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание налагано по административен ред.
Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновни –умишлено или непредпазливо, като законодателят е предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от закона случай.
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателят е ангажирана на първо място за нарушение на чл.40, ал.2, пр.1 от ЗДвП, съгласно която правна норма водачите на ППС са длъжни по време на движението си назад непрекъснато да наблюдават пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно - да осигурят лице, което да им сигнализира за опасности.
В разглеждания случай несъмнено от събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че жалбоподателя е управлявал посоченото МПС, като при извършена маневра движение назад е допуснал и ПТП с материални щети. Това се установява по един несъмнен начин от показанията на свидетелите и съставения АУАН. За противното доказателства не се събраха по делото, което и да налага отделното им обсъждане. В разглеждания случай, нарушителя не отрича, че е бил водач на лекия автомобил по време на ПТП-то, но оспорва констатациите, че той е повредил въпросния железобетонен стълб.
4
Това негово становище се опровергава от приложения снимков материал на стълба и пораженията по автомобила на водача, както и от събраните по делото гласни доказателства.
За нарушение на тази правна норма е предвидено наказание „Глоба“ в размер на 20лв /двадесет лева/ в нормата на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП /в редакцията с ДВ бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г./, действаща към датата на извършване на нарушението.
Разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, б. "а" и б. “б“от ЗДвП въвежда задължение за водачите на ППС, участници в пътнотранспортно произшествие, когато при произшествието са пострадали хора да уведомят компетентната служба на Министерството на вътрешните работи и да останат на място до пристигане на компетентните органи на МВР.
В процесния случай по безспорен начин се установи, че жалбоподателят със своето противоправно поведение е предизвикал ПТП, от което има причинени материални щети, но в хода на проведеното съдебно следствие не се събраха доказателства, че от ПТП има пострадали хора, за да му се вменяват тези задължения.
Ето защо определените от АНО наказания на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП - „Глоба“ в размер на 50лв /петдесет лева/ и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец“, за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП и на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 50лв /петдесет лева/ и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец“, за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП се явяват неправилни и незаконосъобразни, тъй като жалбоподателят не е извършил такова нарушение.
По разноските:
В разпоредбата чл.63д от ЗАНН изрично е уредена възможността за присъждане на разноски в административнонаказателните производства.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Процесуалният ред в случая, по силата на препращаща разпоредба на ЗАНН, е този по чл.143, ал.1 от АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, 5 разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая обаче, изходът на спора не е пълна отмяна на оспореното наказателно постановление, а частична такава, като обжалваното НП е потвърдено в едната си част, и отменено в останалата такава.
В случая съдът намира, че производството по ЗАНН пред районния съд се развива по реда на НПК, като съгласно разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, без значение дали впоследствие наложеното му наказание е било изменено (намалено, увеличено и т.н.), релевантно е единствено дали е признат за виновен да е извършил инкриминираното деяние.
По изложените съображения, съдът намира, че на искането за присъждане на разноски от страна на процесуалният представител на жалбоподателят се явява неоснователно, тъй като с оглед изхода на делото такива не му се дължат. В тази насока е и практиката на административните съдилища :
Решение № 11042 от 08.07.2024г. на ХIХ касационен състав на АС гр.София по КАНД № 2575/24г. по описа на Административен съд София - град.
Водим от горното съдът намира, че депозираната жалба се явява частично основателна, и като такава следва да бъде уважена в едната си част досежно нарушенията на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ и „б“ от ЗДвП, и оставена без уважение в другата си – относно установеното нарушение на чл.40, ал.2, пр.1 от ЗДвП, за това и на осн. чл.63 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-0294000643 от 25.06.2024г. издадено от Началник Сектор ОДМВР Монтана, РУ гр.Лом **** И. упълномощен със Заповед 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, В ЧАСТТА в която на жалбоподателят В.
Разпечатката съдържа 46 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6b81e8a2-28e0-4658-ab62-1889aa82790f