Определение № 28852 от 16.07.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 64143/2023
- Вид
- Определение № 28852
- Подписан
- 16.07.2024
- В сила
- 16.07.2024
- Състав
- БИЛЯНА СИМЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28852 гр. София, 16.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20231110164143 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по предявени от ищеца Народно събрание на Република България срещу ответника „Л.К.“ ЕООД искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, както следва:
1 / 20 709.19 лева с ДДС - представляваща авансово плащане на възнаграждение по едностранно развален от възложителя Договор за извършване на доставка и монтаж на мебели с № ОП-055-02-91/23.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба /19.09.2023 г./до окончателното плащане;
2/ 7777.11 лева – компенсаторна неустойка, дължима поради разваляне на договора, съгласно чл. 21, ал. 4, вр. чл. 20, ал. 5 от същия, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното плащане;
3/ 5543.52 лева – мораторно обезщетение върху главницата за неоснователно обогатяване за периода от 20.03.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба;
4/ 2081.81 лева - мораторно обезщетение върху задължението за неустойка за периода от 20.03.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба;
Ищецът Народно събрание на Република България твърди, че между страните е било налице облигационно отношение, възникнало по силата на 1 договор за обществена поръчва № ОП-055-02-91/23.09.2020г. с предмет за „Доставка и монтаж на мебели за мандатни жилища на Народното събрание в гр. София и за Лечебно-възстановителната база на Народното събрание – Велинград“. Поддържа, че съгласно уговореното в договора е заплатил авансово 100% от стойността на дължимото възнаграждение, равняващо се на 25923.71 лева без ДДС. Излага доводи, че ответникът не е изпълнил в цялост поетите с договора задължения за доставка и монтаж на мебели, като към крайния срок за изпълнение /23.02.2021 г./ са били доставени и монтирани 17 вида мебели на обща стойност 10 399.26 лева с ДДС, а останалите 10 вида мебели /на обща стойност 20 709.19 лева с ДДС/ е останала неизпълнена.
Поради виновното забавено изпълнение на задълженията на изпълнителя, възложителят-ищец сочи, че за него се е породило правото на основание чл.
20, ал. 5 от Договора, да го развали без предизвестие с едностранно изявление.
Сочи, че поради развалянето на договора, има право и на уговорената в същия член неустойка за разваляне, чийто размер е определен чрез препращане към чл. 21, ал. 4 от Договора и възлиза на 30% от стойността на целия договор, т.е на сумата от 7777.11 лева. Твърди, че е изпратил извънсъдебна покана до длъжника, като същият е признал задължението си за заплащане на главницата от 20 709.19 лева, но е оспорил дължимостта на неустоечното задължение. Твърди, че въпреки липсата на оспорване, ответникът не е заплатил дължимите суми и е изпаднал в забава, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК о тветникът „Л.К.“ ЕООД депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка и не излага съображения относно основателността на претенцията за неоснователно обогатяване.
Счита, че не дължи претендираната сума за неустойка, тъй като същата е уговорена за пълно неизпълнение на договора, а ищецът сам сочи, че задълженията са изпълнени частично. Счита, че клаузата за неустойка, уговорена във фиксиран размер, противоречи на морала и добрата търговска практика, поради което претендираната от ищеца сума е недължима. Поради недължимост на главното вземане, оспорва и претенцията по чл. 86 ЗЗД за мораторно обезщетение върху главницата за неустойка. Моли за отхвърляне на исковете.
2
С оглед изложеното в отговора на исковата молба, като безспорни между страните следва да бъдат отделени следните обстоятелства: наличието на сключен договор за обществена поръчва № ОП-055-02-91/23.09.2020г. с предмет за „Доставка и монтаж на мебели за мандатни жилища на Народното събрание в гр. София и за Лечебно-възстановителната база на Народното събрание – Велинград“, както и частичното му изпълнение от страна на изпълнителя-ответник за 17 вида мебели на стойност 10 399.26 лева с ДДС.
Разпределение на доказателствената тежест:
По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са сключили валиден договор за доставка и монтаж на мебели, по който е заплатил авансово цялото уговорено възнаграждение в размер на посочената в исковата молба сума, както и че е направил изявление за разваляне на сключения между страните договор, което е достигнало до ответника.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил поетите с договора задължения точно и в срок, или че е върнал авансово платеното възнаграждение, за което не сочи доказателства.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно задължение за заплащане на претендираната неустойка за разваляне на договор в посочения размер, настъпване на предвидените в договора основания за едностранно разваляне на договора и упражняване на това потестативно право с изявление, достигнало до ответника.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника да е установи плащане на задължението.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже получаването на покана от ответника, а в тежест на ответника, при установяване на горния факт – да докаже плащане на падежа.
По доказателствата:
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими и необходими и приемането им е допустимо.
Искането на ищеца за допускане на ССчЕ за изчисляване размера на дължимото мораторно обезщетение върху главниците, следва да бъде 3 оставено без уважение, поради липса на необходимост от специални знания.
Следва да бъде оставено без уважение и искането на ответника за задължаване на ищеца да представи страници 52-58 и 61-62 от приложенията към исковата молба в нов екземпляр, доколкото приложените документи, находящи се в кориците на делото, са ясни и четливи.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 20.11.2024 г. от 13:30 часа, за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение, а ищецът – и с препис от отговора на исковата молба.
ОБЯВЯВА на страните проекта за доклад на делото съобразно обстоятелствената част на определението, като им УКАЗВА, че могат да вземат становище по същия най-късно в първото открито съдебно заседание.
ПРИЕМА писмените доказателства, представени с исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на ищеца да представи част от приложенията към исковата молба в нов екземпляр.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4