Определение № 380 от 28.07.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 380 гр. Пазарджик, 28.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно частно гражданско дело № 20235200500165 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.248 и следващи от ГПК.

Постъпила е молба вх.№ 5584/14.06.2023 г. от А. А. /с предишно име А.

Х.А./, действащ чрез пълномощник адвокат М. от АК –Пазарджик, съдържаща искане за допълване на определение № 255/17.05.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 165/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, в частта за разноските. Твърди, че с оглед изхода на спора му се дължат сторените по делото разноски, за присъждането на които имало направено своевременно и нарочно искане.

В същата молба е формулирано и второ искане за допълване на определение № 255/17.05.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 165/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, тъй като съдът не се бил произнесъл по искането за обезсилване на процесния изпълнителен лист.

Моли за произнасяне в посочения смисъл.

В срок е постъпил отговор от „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, действащо чрез пълномощник юрисконсулт Х., в който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на молбата.

В срок е постъпил отговор от „Юробанк България“ АД, действащо чрез пълномощник юрисконсулт Запрянов, в който се поддържа неоснователност на молбата.

Пазарджишкият окръжен съд, като провери данните по делото, намира 1 за установено следното:

Производството пред настоящата инстанция е образувано по реда на чл.407 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК. Съдът е сезиран с частна жалба от А.

А.Ф. чрез процесуалния му пълномощник адв.А. М. против разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 13.09.2010 г. по ч.гр.д. № 2146/2010 г. по описа на РС – Пазарджик и с евентуално искане до окръжния съд за произнасяне по възражение по реда на чл.423 ГПК.

С определение № 255/17.05.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 165/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, е прието възражението на А. А.Ф. против Заповед №1414 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 15.06.2010 г.

Спряно е изпълнението на Заповед № 1414/15.06.2010 г.

Върнато е ч.гр.д. № 2146/2010 г. на РС - Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно чл.415 ГПК.

Оставена е без разглеждане частната жалба на А. А.Ф. против разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 13.09.2010 г. и е прекратено производството по делото в тази част.

При тези обстоятелства, съдът намира следното от правна страна:

Квалификацията на искането на страната е задължение на съда, поради което следва същото да бъде изпълнено с оглед направеното искане и обстоятелствата, които са наложили отправяне на молбата.

Ето защо, първата част от молбата следва да се квалифицира като искане по реда на чл. 248 ГПК за допълване на определение № 255/17.05.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 165/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, в частта за разноските, а втората част от молбата като искане по реда на чл.250 ГПК, съгласно която разпоредба, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната, може да допълни своя съдебен акт.

Разпоредбата на чл. 248, ал.1 ГПК предвижда възможност в срока за обжалване, а ако е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяване на решението, по искане на страните съдът да допълни или да измени съдебния акт в частта му за разноските.

Съгласно разпоредбата на чл.250 ГПК в едномесечен срок от връчването на съдебния акт или от влизането му в сила, страната може да 2 подаде молба за допълване, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане.

В този смисъл, двете искания, като подадени в законоустановените срокове и от надлежна страна, се явяват процесуално допустими.

Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:

В производството по чл.423 ГПК разноски в полза на длъжника се присъждат единствено в хипотезата на чл.423, ал.3, във вр. чл.411, ал.2, т.3 и т.4 от ГПК, когато въззивният съд служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. В този случай, заповедното производство приключва, респ. заявителят може да търси вземането си единствено по исков ред.

Във всички останали случаи произнасяне по дължимостта на разноски на длъжника се дължи при окончателното разрешаване на въпроса за основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – било от заповедния съд при произнасяне в хипотезата на чл.415, ал.2 ГПК /при обезсилване на заповедта/, било от исковия съд при разрешаване на спора за съществуването на вземането по оспорената заповед за изпълнение /в иска по чл.422 ГПК/.

Горният извод се налага и по аргумент от т.4 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, както и от разрешението на т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Ето защо, независимо от изхода на спора, разноски за настоящото производство не се следват.

Неоснователно е и искането за произнасяне досежно обезсилване на изпълнителния лист.

Съгласно чл.423, ал.3, изр.последно от ГПК, когато възражението е прието, защото не са били налице предпоставките на 4, съдът служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

В настоящия случай възражението е прието, като съдът е счел, че е налице хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 ГПК – заповедта за изпълнение не е връчена надлежно на длъжника.

Следователно, не са налице предпоставките по чл.423, ал.3, изр. последно от ГПК за обезсилване на издадената заповед директно от 3 въззивния съд, тъй като макар че възражението е прието, то не е поради липса на предпоставките на чл.411, ал.2, т. 4 и 5 от ГПК.

По изложените съображения, молба вх. № 5584/14.06.2023 г. ка то неоснователна следва да се остави без уважение.

Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 5584/14.06.2023 г. от А. А. /с предишно име А. Х.А./, действащ чрез пълномощник адвокат М. от АК – Пазарджик.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4