Протокол № 1347 от 03.07.2024, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1347 гр. Пазарджик, 28.06.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Д.а

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20235220104301 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:35 часа се явиха:

Ищцовото дружество „П. К. Б.“ - редовно призовано, не изпращат законов или процесуален представител.

Постъпила молба с вх. № 16322/25.06.2024 г. от юрк. С.-К., пълномощник на ищеца, с която изразява становище по хода на делото и по постъпилия ОИМ и насрещен иск. Към молбата е приложен Списък с разноски по чл. 80 от ГПК и пълномощно.

Ответницата Н. Г. М. - редовно призован чрез процесуалния си представител, се явява лично и с адв. Л. К. от АК-Пазарджик - надлежно упълномощен с ОИМ.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ. К.: Поддържам подадения писмен отговор и насрещен иск.

Оспорвам исковата молба и отговора на насрещния иск.

1

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Производството е по реда на чл.140, ал.1 от ГПК. Производството по делото е образувано по предявени от „П. К. Б.“ ЕООД, с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град С., бул.“Б.“№49, бл.53, вх.В срещу Н. Г.

М. с ЕГН ********** от град П., ул.“Х. Д."№5, ет.2 по реда на чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.9 от ЗПК във вр.с чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86 от ЗЗД за съществуване на вземания за главница, договорна лихва и лихва за забава по договор за потребителски кредит № 30039560093 от 24.09.2019 г., по отношение на които ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ГРД № 3576/2023 г. по описа на РС-Пазарджик и при условията на кумулативно съединяване по реда на чл. 415, ал. 1,т. 3 във вр. с ал. 3 от ГПК осъдителни искове с правно основание чл. 9 от ЗПК във вр.с чл.79 от ЗЗД за заплащане на стойността на пакет от допълнителни услуги по договор за потребителски кредит „Флекси“ и „Фаст“, по отношение на които съдът е отказал издаване на заповед за изпълнение.

Моли се съдът да постановите решение, с което да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „П. К. Б.“ ЕООД срещу длъжника ни Н. Г. М. с ЕГН: **********, възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № 30039560093, в общ размер на 5786.37 лв. /пет хиляди седемстотин осемдесет и шест лева и 0.37 ст./, от които: Главница в размер на 2984.12 лв. /две хиляди деветстотин осемдесет и четири лева и 0.12 ст./; Неплатено договорно възнаграждение в размер на 703.48 лв. /седемстотин и три лева и 0.48 ст./, дължимо за периода от 25.10.2020 г. до 25.09.2021 г.; Лихва за забава в размер на 809.68 лв./ осемстотин и девет лева и 0.68 ст./, дължима от 26.11.2019 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 25.09.2021 г. и Законна лихва в размер на 1289.09 лв.

/хиляда двеста осемдесет и девет лева и 0.09 ст./, дължима от 25.09.2021 г. датата на изтичане на погасителния план до 28.09.2023 г., като за периода 13.03-13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва с оглед разпоредбата на чл.

6 от ЗМДВИППП, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в Съда (29.09.2023 г.) до изплащане на вземането, както и да осъди длъжника Н. Г. М. с ЕГН: ********** да заплати задължението, 2 възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № 30039560093, а именно: Възнаграждението за закупена услуга „Фаст“ в размер на 741.89 лв. /седемстотин четиридесет и един лева и 0.89 ст./, дължимо до 25.09.2021 г. и Възнаграждението за закупена услуга „Флекси“ в размер на 1549.96 лв. /хиляда петстотин четиридесет и девет лева и 0.96 ст./, дължимо до 25.09.2021 г./, ведно със законната лихва.

Претендират разноски.

Представени са писмени доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника Н. Г. Макарекова, чрез пълномощника и, е подаден писмен отговор, с който се моли да се отхвърлят исковите претенции като неоснователни.

Оспорват се исковите претенции на ищцовото дружество и по основание и по размер.

Не оспорват твърдяната облигационна връзка между ищцовото дружество и ответницата. По процесния договор за потребителски кредит доверителката ми е получила в заем сумата от 5000 лв. Не оспорвам твърдението, че по този договор ответницата е изплатила общо сумата от 6 131.37 лв.

Оспорва се твърдението, че ответницата има непогасени задължения по процесния договор, изразяващи се в задължения за главница, договорно възнаграждение за периода 25.10.2020 г. до 25.09.2021 г. , лихви за забава за периода 25.10.2020 г. до 25.09.2021 г. и законна лихва за периода 25.09.2021 г.до 28.09.2023 г.

Процесният договор е договор за потребителски кредит, поради което попада под регулацията на Закона за потребителските кредити.

Процесният договор съдържа неравноправни клаузи, поради което по силата на чл. 22 от ЗПК е недействителен! Кредиторът е наложил неравноправни условия, за да отпусне потребителския кредит. Такива са условията за услугата „ФАСТ" и „ФЛЕКСИ". Тези клаузи в договора формално са записани, че са по желание на доверителката ми, за което тя била дала предварителното си съгласие. Искането за отпускане на въпросният потребителски кредит е създаден и разпечатан в офиса на това дружество в гр.

Пазарджик от служител на ищеца, след което е бил поднесен за подпис на 3 заявителката. Доверителят не е имала избор да откаже сключването на договора при тези условия, тъй като кредитът е нямало да й бъде отпуснат.

Тези клаузи се налага от дружеството-ищец, с които на практика се заобикаля закона. За да се спазят изискванията за размера на ГПР и ГЛП , кредиторът формира допълнителна цена на някакви услуги ( в случая Флекси и Фаст) , които на практика са включени в погасителния план за изплащане, с което се заобикаля закона. Това е една отречена от правната ни система практика на дружествата с предмет на дейност по ЗПК. Всичко това е направено, за да се заобиколи закона и да се оформи по-голям кредит от действително отпуснатият. Включването на тези клаузи в договора се цели неоправдано от гледище на закона нарастване в размера на разходите по договора за кредит.

Твърдя, че в ищцовото дружество няма създадени правила за приоритетно разглеждане на искане за кредит. Не е ясно какви са тези приоритетни правила и срокове за обичайно отпускане на кредит, неспазването на които водят до някакво предимство на доверителката ми при отпускането на искания заем.

Искането на доверителката ми за отпускане на кредит не е разгледан в някакво изключителен къс срок, а е в обичайния за ищеца за подобни кредити.

Поначало, дружеството ищец при изпълнения на предмета си на дейност, с предлагането на цена на такива услуги е действало недобросъвестно. Да заплащаш цена с условието, че кредиторът ще ти предостави кредита приоритетно е меко казано некоректна търговска практика. Тази практика е отречена от ЗПК и съдебната практика, изразена в редица решения. Не може да бъде споделен доводът, че в случая намирал приложение правилото на чл. 9 от ЗЗД, тъй като става въпрос за приложението на специалния закон, какъвто се явява ЗПК.

Разпоредбата на чл. 24 от ЗПК препраща към разпоредбите на чл. 144148 от ЗЗП. Твърдя, че процесният договор е сключен при условията на неравноправни клаузи, тъй като в договора се съдържат клаузи представляващи неиндивидуално определена уговорки във вреда на потребител ката; уговорки които не отговаря на изискването за добросъвестност и не на последно място уговорки които водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

На основание чл. 22 от ЗПК правят възражение за нищожност на 4 процесният договор, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 7-12 от ЗПК.

В нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в договора не е посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) и липсва каквато и да било яснота по какъв начин е формиран същият, респ. общо дължимата сума по него. Нормата на §1, т.2 ДР ЗПК, определя, че тя представлява сбор от общия размер на кредита (отпусната в заем сума) и общите разходи по кредита. Последните са регламентирани в §1, т.1 ДР ЗПК и по своето същество представляват годишен процент на разходите (ГПР) (чл.19, ал.1 ЗПК). В ГПР, съгласно законовата дефиниция, се включва възнаградителната лихва и всички други разходи (такси, комисионни и пр.) свързани с кредита. В договора не се съдържат конкретните параметри на общата дължима сума. Липсата на тази яснота води до извод, че в договора няма разписани ясни правила, които да определят как се определя общата сума дължима от потребителя и от какви пера е съставена.

В нарушение чл.11, ал.1, т.9 от Закона за потребителския кредит, в договора не са посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент. Освен това, тъй като клаузата за възнаградителна лихва е недействителна (нищожна) и от тук несъществуваща, поради противоречието й с добрите нрави, то практически не е изпълнено изискването да бъде посочен размерът на лихвата по договора и начинът на нейното прилагане.

Договорената възнаградителна лихва в договора е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредита, а за обезпечени двукратния размер. В конкретния случай, става въпрос за договор за потребителски кредит без обезпечение, което налага забраната възнаградителната лихва да надвишава три пъти законната. За срока на действие на договора 25.10.2019 г. 25.09.2021 ОЛП определен от БНБ е 0%.

При включване на надбавката от 10 процентни пункта се получава максимален размер на възнаградителната лихва от 30%. Видно от записаното в договора тя е 41 %

Не на последно място, ако съдът не възприеме горното за тези „услуги" приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит - „ФАСТ", 5 отлагането на определен брой погасителни вноски, намаляване на определен брой погасителни вноски, смяна на падежа на вноските -„ФЛЕКСИ", то излагам и още едно твърдение за нищожност на тези клаузи. Начисляването на възнаграждение за закупуването на услуга „ ФАСТ" и „ФЛЕКСИ" по своето същество представлява разход по кредита по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК, с което се надвишава ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК - ГПР не може да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. В противен случай тази клауза е нищожна - чл.19, ал.5 ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява „общите разходи по кредита". Те са детайлно регламентирани в § 1, т. 1 ДР на ЗПК и включват освен всички такси, комисионни и др.под, но и разходи за допълнителни услуги свързани с договора за кредит. В допълнение, чл.19, ал.1 ЗПК допълва, че това са и комисионни и възнаграждения от всякакъв вид. С наложената от ищцовото дружество клауза по процесният договор за цена на допълнителни услуги, прикрива разходи, които по своето същество са включени в ГПР. Това прикриване е санкционирано от разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК, която разпорежда, че всякакви клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, са нищожни. В случая това е налице.

Посоченият в договора ГПР - 48.88 % не отговаря на действителния такъв. Посочването в договора на по-нисък процент на действителните ГПР , представлява невярна информация и следва да се квалифицира като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, пар.1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялна търговска практика, която подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал.4 от ЗПК и не му позволява реално да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Клаузата за възнаградителна лихва и клаузата за заплащане на допълнителни услуги - поради цялостна недействителност на договора и поради самостоятелното им противоречие на добрите нрави, материалния закон и нищожност поради заобикаляне на закона.