Решение № 2231 от 02.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2231 гр. София, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Десислава Ст. Чернева при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20231100501082 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н. Т. Г. срещу Решение № 14582/14.12.2022 г. по гр.д. № 767/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 86 състав, с което е оставено без уважение искането на въззивника по чл. 73, във вр. с чл. 76, ал. 4, във вр. с чл. 45, ал. 1, т. 8, пр. 1 Закона за гражданската регистрация (ЗГР) и по чл. 19, ал. 1 ЗГР за допускане промяна на пола от женски на мъжки и за допускане на промяната на имената на Н. Т.Г..

В жалбата са развити оплаквания за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Посочено е, че българското право предвижда процесуален ред и законово основание за признаване на пола на транссексуални граждани, в който смисъл се е произнасял ЕСПЧ. Изложени са съображения, че в първоинстанционния акт липсва дължимият правен анализ за това дали уважаване на молбата ще засегне по непропорционален начин обществените интереси. Въззивникът прави искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което искането да бъде уважено.

Столична община не изразява становище по жалбата.

Представителят на Софийска градска прокуратура счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 259 ГПК от страна в 1 първоинстанционното производство, притежаващ правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК валиден и допустим съдебен акт.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

В сезиралата първоинстанциония съд молба са изложени твърдения, че след раждането си на 21.01.2004 г. на възивникът е издаден акт за раждане № 40/27.01.2004 г. от длъжностно лице по гражданското състояние при Столична община – район „Искър“, в който е записана като лице от женски пол в съответствие с външните полови белези. От дете въззивникът настоява, че е момче, желае да го наричат „батко“, в периода от първи до пети клас избира мъжки роли в игрите, участва в Клуба на момчетата и се идентифицира с мъжки герои, на рождените си дни си пожелава да се събуди момче. В компютърните игри сочи да избира мъжки аватар, представя се с мъжки имена, отказва да носи дамски дрехи. В гимназиалния период въззивникът твърди да се сравнява с момчетата, трудно понася тяхното възмъжаване, страда от липса на самочувствие, не понася тялото си, не желае да общува, тъй като мрази гласа си и не желае да бъде възприема от хората като момиче. След суициден опит през 2018 г. и подновяване на посещения при психотерапевт, поради тежко емоционално състояние, продиктувани от полова дисфория, разкрива своята транссексуалност, получава подкрепа и подстригва късо косата си. От март месец 2020 г. започва прием на лекарствен препарат съдържащ тестостерон, след което качеството на живот на въззивника се подобрява, подновява тренировките си по бойни изкуства, успешно се социализира, мести се в друго учебно заведение, където се представя като момче с малко име Н., получава разбиране от съучениците и преподавателите си. Лабораторни изследвания от 2021 г. показват нива на тестостерон в референтните стойности за мъж. Въззивникът посочва, че в ежедневието си среща пречки и дискомфорт при показване на личната си карта, тъй като посочените в нея име и пол не отговарят на външния вид и самоопределянето й, което я излага на унизително отношение при необходимост от легитимация и става пречка за социална адаптация в образователния процес и за преминаване на граничен контрол. Навежда се, че при въззивникът е налице състояние на транссексуалност, ясно и категорично се определя като мъж, преминала е хормонално лечение и желае промяна на данните за гражданско състояние в съставения акт за раждане № 40/27.01.2004 г. в частта за вписания пол от женски на мъжки. Прави искане за допускане на промяна на собственото, бащиното и фамилното име на Н. Т.Г. в съответствие с промяната на пола. Поддържа твърдения, че женските имена не отговарят на променения външен вид и се явяват осмиващи.

С Решение № 14582/14.12.2022 г. по гр.д. № 767/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 86 състав е оставена без уважение молбата на Н. Т. Г. за допускане на промяна на пола от женски на мъжки и за допускане промяна в имената на въззивника на Н. Т.Г..

От представеното пред първоинстанционния съд удостоверение за раждане серия УЦ-0 № 581130/27.01.2004 г. се установява, че въззивникът е родена на 21.01.2004 г. в 2 гр.София, за което е съставен акт за раждане № 40/27.01.2004 г. от длъжностно лице по гражданското състояние при Столична община – район „Искър“. В удостоверението е посочено, че въззивникът е от женски пол, носи името Н. Т. Г. и е предоставен единен граждански номер, чиято деветата цифра е нечетна и сочи женски пол.

Установява се от приетите от СРС писмени доказателства, че на 14.02.2018 г. и на 14.02.2022 г. от МВР – София на въззивника са издадени последователно лични карти с горепосочените данни, а на 26.05.2020 г. е издаден и международен паспорт с тези данни.

Пред първата съдебна инстанция е представена кратка характеристика на лекарствения продукт Омнадрен, който въззивникът сочи да приема по своя инициатива.

Характеристиката на продукта сочи, че същият съдържа тестостеронов пропионат, тестостеронов фенилпропионат, тестостеронов изокапронат и тестостеронов деканоат с терапевтични показания за заместителна терапия с тестостерон за хипогонадизъм при мъже, при които дефицитът на тестостерон е потвърден от клинични признаци и биохимични тестове; хипогонадални разстройства при мъже, мъжки климактерични симптоми; отделни видове безплодие, предизвикано от недостиг на тестостерон, който води до нарушена сперматогенеза и профилактика и лечение на остеопороза при мъже с хипогонадизъм.

От резултати от лабораторни изследвания, извършени в СМДЛ „Рамус“ ООД от 17.03.2020 г. се установява, че нивата на естрадиол и тестостерон при въззивника са в референтни стойности за жени.

Представените пред СРС резултати от лабораторни изследвания, извършени в СМДЛ „Рамус“ ООД от 08.11.2021 г. показват нивата на естрадиол при въззивника в референтни стойности за жени и нива на тестостерон над референтните стойности за жени и в референтни граници за мъже.

Представените пред въззивния съд резултати от лабораторни изследвания, извършени в СМДЛ „Рамус“ ООД от 19.12.2022 г. показват нивата на естрадиол при въззивника в референтни стойности за жени и нива на тестостерон над референтните стойности за жени и над горната референтна граница за мъже.

Представено е пред първоинстанционния съдебен състав на изготвено по заявка на родителите на въззивника психологическо становище на Д.П.-Р., психолог, провеждал психотерапия на въззивника в периода след 2014 г., в което е направен извод, че е в интерес на въззивника е да се валидира транссексуалността, тъй като функционира емоционално и социално през последните години като младеж, реализиращ се в обществото като момче с името Н. Т.Г.. Психологическото становище е допълнено по заявка на въззивника на 03.01.2022 г. с констатации за фрустрация при въззивника, поради липсата на релевантни документи, съответни на себевъзприятието й.

Пред въззивния съд е представена психиатрична консултация, извършена от психиатъра д-р Р. Т. на 24.08.2022 г. по желание на въззивника, при която е констатирана полова дисфория.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства се установява, че 3 въззивникът не е осъждана, по отношение на нея няма висящи и неприключили производства за престъпление от общ характер, няма налагани правни ограничения, не са налагани принудителни административни мерки и санкции по ЗБЛД. Въззивникът няма сключен граждански брак и няма деца.

Пред първоинстанционния съд свидетелят Д.Г. Г., майка на въззивника, посочва, че се обръща към детето си с името Н., тъй като на четиринадесет годишна възраст въззивникът съобщава, че е транс-момче, отказва да носи дамски дрехи и да бъде разпознавана като момиче. Въззивникът възприема пола си като недостатък на тялото, три години изпълнявала програма на инструктор по фитнес и преминала хормонална терапия след психологични консултации. В училище въззиввникът била възприемана като момче, известна била с името Нелс. Свидетелят посочва, че промяната във външния вид след хормоналната терапия и социализацията в учебната среда като лице от мъжки пол спомогнало за справяне с депресията и суицидните мисли при въззивника.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

С решение № 15/26.10.2021 г. по конституционно дело № 6/2021 г. на Конституционния съд е дадено задължително тълкуване на чл. 5, ал. 1, ал. 2 и ал. 4, чл. 6, ал.

2, чл. 13, ал. 3, чл. 14, чл. 32, ал. 1, чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 2 от Конституцията, като е даден отговор и на въпроса за съответствието на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) и на чл. 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) с възприетото от Конституцията обяснение на понятието "пол", което следва да се разбира в неговия биологичен смисъл. Изяснено е, че половото самоопределяне може да е основание за промяна на вписания в актовете за гражданско състояние пол единствено в граничната хипотеза, при която поради отклонения от типичните комбинации на половите хромозоми лицето притежава отличителни полови белези и на двата пола и следователно половата принадлежност не е биологично детерминирана, поради което такава промяна не би била в противоречие с вложеното в Конституцията на страната разбиране за пола, основаващо се на половата бинарност.

По делото не се твърди и доказва случай на недетерминирана биологично половата принадлежност при въззивника, която да е основание за допускане на исканата промяна в данните за гражданска регистрация.

В мотивите на Тълкувателно решение от 20.02.2023 год. по тълк.д. № 2/2020 г. на ОСГК на ВКС е прието, че правото на Европейския съюз не налага различен от горния извод относно понятието за пол, а в решенията си Съдът на Европейския съюз оставя правното уреждане на гражданското състояние и на брака в автономията на държавите членки.

Посочено е, че полът се включва в основните данни за гражданската регистрация на лицата (чл. 8, ал. 3 ЗГР), като при съставянето на акт за раждане се вписва биологичният пол, определен при раждането. В същото, задължително за настоящия състав по силата на чл.130, ал.2 ЗСВ, тълкувателно решение е изведено, че обективното материално право, действащо на територията на Република България, не предвижда възможност съдът да допусне в производството по реда на глава III, раздел VIII от Закона за гражданската регистрация 4 промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален. Изяснено е, че КЗПЧОС не е част от правото на Европейския съюз и не притежава присъщия му директен ефект и примат над вътрешното право, а в решенията си Европейският съд по правата на човека не е приемал, че чл. 8 КЗПЧОС установява материалноправните предпоставки на правото на транссексуалното лице да поиска от национален съд на държава, която е страна по Конвенцията да допусне промяна в пола в съставените актове за гражданското състояние и не е установявал нарушение, което да се изразява в неизпълнение на позитивните задължения на държавата. Инкорпорирането на тази Конвенция в националния правен ред не е основание за извод, че нормите й не се нуждаят от национално законодателство, за да породят права за гражданите и задължения за Република България.

Дори да не бъде възприет последния извод като се сподели разбирането на въззивника, че новелата на чл.8 от КПЧОС е пряко приложима разпоредба във вътрешното право на Република България по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията и гражданите могат да се позоват на тази разпоредба, без да има национална уредба, за да поискат от съда да постанови промяна на пола при транссексуалност (в тази посока са мотивите към особеното мнение по тълкувателно дело № 2/2020 на ОСГК на ВКС и постановеното след влизате в сила на решението Определение № 50134/09.23.2023 г. по гр.д. № 2974/2020 г. на III ГО), то следва да се държи сметка, че в практиката на върховната съдебна инстанция, изразена в Решение № 205 от 05.01.2017 г. по гр.д. № 2180/ 2016 г. на III ГО, Решение № 16/ 30.05.2017 г. по гр.д. № 2316/ 2016 г. на IV ГО, Решение № 285 от 05.07.2019 г. по гр.д. № 1417/ 2018 г. на III ГО, Решение № 245/ 08.11.2019 г. по гр.д. № 4454/ 2018 г. на IV ГО, Решение № 142/ 28.06.2019 г. по гр.д. № 3826/ 2018 г. на IV ГО, са изведени критериите за основателност на искането за промяна на данните в частта за пола в съставени актове за гражданско състояние, а именно необходимостта смяната на пола да е достатъчно личностно обоснована и сериозно предприета, за да доведе до облекчаващо за транссексуалния и стабилно за обществото състояние. В постановеното след горепосоченото тълкувателно решение Определение № 50134/09.23.2023 г. по гр.д. № 2974/2020 г. на III ГО е посочено, че основателността на искането следва да е обусловена от доказване на медицински критерий наличие на състояние на транссексуалност и юридически кретерии - сериозното и непоколебимо решение за биологично потвърждение на изпълняваната психична и социална полова роля.