Определение № 2959 от 10.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2959 гр. София, 10.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Касационно гражданско дело № 20248002101292 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. П. Н., Д. Т. И., Д. Т. Т., И. С. Г., И. Т. И., Л. Д. Т., М. К. С., която на основание чл. 227 ГПК заедно с новоконституираните Н. Г. И. и Т.

Г. С.-С. с определение от 19.08.2021 г. са продължили производство за починалия Г. Н. С., М.

Н. З., Н. С. Н., Р. И. В., Р. Б. Г., Ц. Т. Т., Я. А. Н., А. Г. К., М. А. К. и Т. Г. К., последните трима продължили на основание чл. 227 ГПК производството по отношение на починалия Г.

Д. К., против решение № 22 от 13.01.2023 г. по гр. дело № 1078/2021 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено отхвърлително решение по гр. дело № 1794/2019 г. по описа на Благоевградски районен съд по предявения от тях против К. В. В., Г. В. А. и К. В. П. иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване на собствеността им въз основа на наследяване и давностно владение на реална част от поземлен имот (ПИ) с площ от 43 кв. м, разположена непосредствено до северната граница на собствения им ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], представляващ УПИ *-* в кв. 116 по плана на [населено място], и на южната граница на ПИ с идентификатор *** на ответниците, представляващ УПИ *-* в кв. 116 по плана на града, с неправилна форма и при граници и съседи на тази реална част: на запад - ПИ с идентификатор *** и ПИ ***; на север - ПИ с идентификатор ***; на изток – жилищна сграда № 1 в ПИ с идентификатор ***, и на юг – част от жилищна сграда № 3 и свободен терен в ПИ с идентификатор ***, и за която реална част в кадастралната карта е допусната грешка със заснемането й като част от ПИ с идентификатор *** на ответниците. Присъдени са и разноските.

Касаторите поддържат, че въззивното решение e неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.

1

Извеждат посочените касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК с незачитане на собствеността им върху спорната реална част, включваща и част от постройката, придобита през 1928 г. от техния наследодател заедно с поземления имот, предмет на договора, и погрешно приетия за приложен регулационен план при липса на трансформиране на регулационните линии в имотни граници чрез заемане на придадените части след заплащане на обезщетение за същите, несъобразяване с правомощията на въззивния съд при обсъждане на доказателствата, включително и на тези за установените трайни топографски елементи за непроменена граница между имотите, според която спорната част е в тяхно владение, но погрешно е отразена в имота на ответниците. Искат отмяна на решението. Нямат претенция за разноски.

В изложението към подадената касационна жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се навеждат специалните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, като се формулират следните правни въпроси:

1. Нужен ли е косвен съдебен контрол върху административното действие по одобряване на регулационния план и допустимо ли е отреждане по регулация с предвидените последици за отчуждаване по нея, когато предвижданията за регулационните линии/граници следват да преминат през съществуваща жилищна сграда и това фактически да се постига чрез отсичане или незаснемане й в цялост в двата съседни имота;

2. Носи ли вещноправен ефект такова отчуждаване по регулация, при което изначално е предопределена обективна невъзможност за заемане на придаваеми части под „застройка“, разположена в съседни имоти и незаснета в имота на ответника.

Посочват, че тези въпроси са разрешени в обжалваното въззивно решение в противоречие с ТР № 3 от 15.07.1993 г. на ОСГК на ВС, решение № 96 от 26.07.2010 г. по гр. дело № 4241/2008 г. на ВКС, IV г.о., решение № 200 от 11.05.2011 г. по гр. дело № 439/2010 г. на ВКС, I г.о., и решение № 249 от 08.06.2012 г. по гр. дело № 970/2011 г. на ВКС, I г.о.

Обосновават искането да допускане на въззивното решение до касационен контрол и с очевидната му неправилност по смисъла на чл. 288, ал. 2, пр. 3 ГПК, изведена от неизпълнение на възложените правомощия на въззивната инстанция.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационната жалба - И. Н. В. и А. Н. В.

(конституирани на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалата на 20.04.2023 г. в хода на производството К. В. В.), Г. В. А. и К. В. П., са подали отговор на касационната жалба, в който се излагат правни съображения за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба. Претендират разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след като извърши преценка на наведените предпоставки по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК за допускане до касационно обжалване, намира следното:

Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена е от надлежна страна, чрез процесуален представител въз основа на надлежно учредена представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

2

Производството е образувано по предявен от ищците (сега касатори) иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за установяване на собствеността им на реална част от поземлен имот с площ от 43 кв. м и допусната за нея в кадастралната карта на [населено място] грешка със заснемането й в поземлен имот с идентификатор *** на ответниците, вместо в собствения им поземлен имот с идентификатор ***. Обосновават искането с твърдения, уточнявани след многократно давани указания, включително и след връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск, за придобиване на имота по наследяване от Г. И. К., починал на 26.11.1937 г., и Р. Г. К., починала на 06.11.1961 г., а при условията на евентуалност и въз основа на осъществявано давностно владение от 1928 г., продължаващо и понастоящем, като собствеността на имота техният наследодател Г. К. е придобил въз основа на договор за покупко-продажба от 07.09.1928 г. на къща и дворно място в [населено място], махала „С.“ на „Ч.“, къща, стопански сгради и дворно място в същите махала и улица в [населено място], които две къщи образуват една къща в участък I – първи, пл. № * и нов пл. № *, постройка от 21.12 кв.м и 58.10 кв.м от двор и застроено място, бивша собственост на М. Т. С., и 33 кв. м от постройка и мястото под нея, представляващо пл. № * по плана на града, бивша собственост на И. Ш., а след смъртта му от неговите наследници по закон – съпруга Р. Г. К., починала на 06.11.1961 г., и низходящите. Твърдят наличие на няколко одобрени от 1928 г. до одобряване на кадастралната карта от 2006 г. на [населено място] кадастрални и регулационни планове, в кадастралната основа на регулационните планове от които от 1981 г. и 1997 г., без да са настъпили промени в собствеността и да е приложена регулация, спорната част от 43 кв. м е погрешно отразена като придадена част към съседния поземлен имот на ответниците, пренесена и в одобрената кадастрална карта, въпреки че тя представлява незастроено и застроено дворно място, заключено от съществуващите стари ограждения и жилищна сграда в дъното на имота, владени единствено от наследодателите им и неговите наследници. Затова собствеността не се засяга и с договора за покупкопродажба по НА № 133 от 19.11.2009 г. на поземления имот без застроените в него сгради, сключен с трето на производството лице за избягване на спор между страните по договора и легитимиращ ги също за собственици. Излагат твърдения и за подадено от тях заявление за отстраняване на така допуснатата грешка в кадастралната карта по административен ред, по което ответниците са възразили.

Ответниците в законоустановения срок са оспорили така предявения иск, възразявайки че нотариалните актове и договора за покупко-продажба от 07.09.1928 г. не легитимират наследодателите на ищците, респ. ищците като собственици на спорната част и че те не са осъществявали владение върху тази част, включително и при присъединяване на владение на техните наследодатели, признато като неосъществено за тях с посочения от тях договор за покупко-продажба по НА № 133 от 19.11.2009 г., а и спорната понастоящем част, за която между наследодателите на страните никога не е съществувал спор, е включена в собствения на наследодателите на ответниците поземлен имот поради непосредственото действие на регулационния план от 1923 г., и именно те са осъществявали владение върху нея повече от 80 години, като за поземлен имот *** въз основа на наследяване от М. Т. С. те са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка № 19 от 10.02.1988 г.

3

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивния съд е приел за установено, че ищците са наследници на Г. И. К., починал на 26.11.1937 г., и съпругата му Р. Г. К., починала на 06.11.1961 г., като наследодателят им Г. И. К. с договор за продажба на недвижим имот от 07.09.1928 г. и при действие на регулационния план от 1923 г. на [населено място] е закупил от К. Я. А. и М. Г. Я. недвижим имот, представляващ – къща, съдържаща две стаи, по-малко двор отпред и отзад, и един яхър с плевня, с пространство четиристотин аршина; стара къща с пространство 10 аршина стари, съдържаща две стаи и по-малко двор отпред и отзад; 21.12 кв. м. постройка и 58.10 кв. м двор и застроено място, бивша собственост на М. С., под имот пл. № *, и 33 кв. м постройка и 33.00 кв. м място под постройката под имот пл. № 1451, бивша собственост на И. Ш.. Продавачите по този договор с нотариален акт за продажба на недвижим имот № * от 21.03.1923 г. са закупили от Б. О. М.: 1) една къща, съдържаща две стаи, с малко двор отпред и отзад, и един яхър с плевня, с пространство четиристотин аршина стари и, 2) една къща, съдържаща две стаи и малко двор отпред и отзад, с пространство двеста аршина стари, които две къщи според основното експертно заключение образували една къща от участък IV, А 71, като към датата на сключването на договора регулационният план от 1923 г. на [населено място] не е одобрен. След одобряването на регулационния план от 1923 г. и при действието му К. Я. А. се е снабдил и с нотариален акт № 57 от 12 май 1928 г. въз основа на обяснителна бележка № 3304 от 10 май 1928 г. на Г. градско-общинско управление и скица на имота, за 21.12 кв. м постройка и 58.10 кв. м празно и застроено място под имот пл. № *, собственост на М. С., и 33.00 кв. м постройка и 33.00 кв. м място под същата постройка под имот пл. № *. Посочено е, че по експертното заключение разликата в площите по договорите за покупко-продажба е около двеста аршина стари, равняващи се на 116 кв. м.

Прието е за установено и че ответниците са наследници на В. П. А., починала на 06.08.1997 г., като с нотариален акт за покупко-продажба № 129 от 09.12.1924 г., при действието на РП от 1923 г. наследодателите на ответниците М. Т. С. и П. Д. С. са закупили от Б. О. М., А. Х., Н. И., Ш. Е. и И. Н. недвижим имот, представляващ една къща, състояща се от две стаи, един коридор, една кухня, един килер и отпред един двор, с пространство 600 аршина стари, при съседи: от ляво – част от къщата на О. А. Изложено е, че с нотариален акт по обстоятелствена проверка № 19 от 10.02.1988 г. В. П. А., Е. В. Х., К. В. В. (ответник, починала в хода на производството и по отношение на която същото е продължило с правоприемниците й по закон), Г. В. А. (ответник) и К. В. П. (ответник) са признати за собственици по наследство и давностно владение на недвижим имот, находящ се в [населено място], и представляващ парцел *, пл. № *, в кв. 116 по плана на [населено място], целият с квадратура от 314 кв. м, урегулиран, при съседи: [улица], наследници на Т. Б., наследници на Р. К. и М. Т., заедно с построената в същия парцел жилищна сграда, като В.