Решение № 63 от 08.06.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Пазарджик, 07.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирина Ат. Джунева

Членове:

Кристина Л. Пунтева

Елисавета Радина при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова в присъствието на прокурора Ст. Б. П. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Въззивно частно наказателно дело № 20225200600188 по описа за 2022 година С определение, постановено по чнд 95/22 РС- Велинград е оставил без уважение молбата на осъдения ИЛ. БЛ. Д., ЕГН: ********** за съдебна реабилитация по н.о.х.д. 73/2016 г. на Районен съд Велинград и н.о.х.д.

479/2018 г. на Районен съд Велинград.

Определението е обжалвано от осъдения, чрез защитника с искане за неговата отмяна и постановяване на такова, с което да се допусне съдебна реабилитация.

Жалбата се поддържа в съдебно заседание с доводи, аналогични на изложените в нея – налице били основанията по чл. 87, ал.1 от НК и следвала съдебна реабилитация по заявените осъждания.

Прокурорът настоява, че определението е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, а жалбата против него – да се остави без уважение.

Окръжният съд, като взе предвид доводите на страните и провери изцяло атакувания съдебен акт, прие за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

1

Възприетата в проверяваното определение фактология е резултат от пълен анализ на събраните в съдебното следствие доказателства, тя не се оспорва и доколкото се споделя изцяло от въззивната инстанция, е ненужно нейното приповтаряне. Осъжданията на лицето са представени съгласно данни от едноименната справка и приложените бюлетини – л. 19 и сл. .

Доказателствен спор относно релевантните за фактическите изводи обстоятелства няма. Спорът е дали са изпълнени основанията за претендираната реабилитация и са подробно разгледани от проверявания съд, чието решение е правилно, но чиито доводи досежно приложимия правен институт на се споделят изцяло.

На първо място и предвид ТР 2/17 на ОСНК на ВКС по т.д. 2/17 в съответствие с правилно възприетите данни за осъжданията и изтърпени наказания ( л. 25, чнд) , както и нормативните изисквания за пълна /абсолютна и непълна реабилитация по право, е основателно прието: настъпилата реабилитация по право досежно осъждането по НОХД 665/08 – по чл. 88а, ал.1 т.1 вр. чл. 82, ал.1 т.5 от НК ( към 18.01.12г. и доколкото абсолютната е по-благоприятна от непълната) и липса на настъпила реабилитация по право за следващите две осъждания ( по т. 2 и т.3 на справката на л. 19 - НОХД № 73/16 и НОХД 479/18). При това положение е следвало молбата , касаеща съдебна реабилитация по НОХД 655/08( виж т.1, л. 2, чнд ), която обхваща всички осъждания да бъде оставена без разглеждане в тази си част. Такова произнасяне липсва, но настоящата жалба, инициирала въззивния контрол не касае тази липса, а съдържа само претенция за постановения отказ по отношение на други две осъждания – по т. 2 и 3 в справката на л. 5-6, чнд. При тази процесуална ситуация и доколкото в мотивната част на съдебния акт е правилно решен въпроса за настъпилата реабилитация по право за осъждането по т.1 в справката за съдимост (на л. 5, чнд95/22), рестартиране на производство само за формално дължимо произнасяне за оставяне без разглеждане на искането относно осъждането по НОХД 655/08 е категорично нецелесъобразно, не е в интерес на правосъдието и на молителя.

Неговият правен интерес е за съдебна реабилитация по НОХД 73/16 и НОХД 479/18, но по същество искането е неоснователно, както правилно е преценил и решаващият съд. Изложените от него съображения относно 2 липсата на нормативноустановените предпоставки по чл. 87, ал.1 от НК се споделят изцяло. За двете коментирани осъждания не е налице първата от предвидените в чл. 87 от НК предпоставки за постановяване на съдебна реабилитация, а именно - да са изминали три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата наказание.

Наказанието по НОХД 73/16 е било изтърпяно ( л. 6, чнд) на 17,03,17г.

,от която дата следват всички реабилитационни срокове, вкл. и този по чл.

87, ал.1 от НК.

На 02,11,18г. обаче е влязла в сила присъдата по третото и последно осъждане – НОХД 479/18, постановеният по което 3-годишен изпитателен срок е започнал да тече от тази дата. Доколкото осъждането е условно, стои въпросът дали тригодишният срок по ч. 87, ал.1 от НК тече от изтичане срока на наложеното наказание, което е осем месеца лишаване от свобода или тече от изтичане на изпитателния срок.

Съдебната практика е противоречива по въпроса. С решение № 555/26.01.2009 г., н. д. № 556/2008 г. на III н. о. на ВКС е прието, че при съдебната реабилитация е от значение срокът на наложеното наказание, независимо дали то е условно или ефективно и след изтичане срока на самото наказание започва да тече тригодишният реабилитационен срок по чл. 87, ал.1 от НК. Това е първото становище, застъпено и в други съдебни решения, освен посоченото. .

Това тълкуване на понятието „изтичане на срока на наложеното наказание“ се счита за неправилно от формиращите противното становище други съдебни състави (Решение № 119/06.04.2011 г. по н. д. № 22/2011 г. на I н. о. на ВКС, Решение № 491/19.11.2013 г. по н. д. № 1756/2013 г. на II н. о. на ВКС, Решение № 573/16.12.2013 г. по н. д. № 1869/2013 г. на II н. о. на ВКС ), според които така може да се постигне съдебна реабилитация, докато още наказанието е изпълняемо, тоест може да бъде приведено в изпълнение по чл.

68, ал.1 от НК. Според цитираните решения, а и становището на ревизирания съд, е необходимо изпитателният срок да е изтекъл и това е моментът, когато окончателно е отпаднала възможността за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, което е било отложено за определения срок; ако се приеме обратното това би означавало срокът за съдебна реабилитация да започне да тече преди изтърпяване на наказанието.

3

Настоящият съдебен състав споделя първата позиция, по следните съображения:

На първо място – в разпоредбата на чл. 87 НПК законодателят ясно е отличил отношението си към началния момент, от който да започва да тече определения от него тригодишен реабилитационен срок – „ от изтичане срока на наложеното наказание“. Граматическото тълкуване тук следва да държи сметка както за факта, че в този реабилитационен институт е употребено понятието изтичане срока на наложеното наказанието , а не неговото изтърпяване или изпълнение. Такава употреба има и в чл. 86, ал.1, т.2 от НК, но поставена в систематиката на т.1 , тя е напълно ясна.

Реаблитацията по право по чл. 86, ал.1 т.1 о НК касае наказание лишаване от свобода, за което е приложен чл. 66, ал.1 от НК и тя настъпва по силата на закона с изтичане на изпитателния срок, стига в него да не е извършено друго престъпление, което да е дало основание за активиране на условното осъждане. Втората хипотеза по т.2 на ал.1 на чл. 86 от НК касае вече ефективно наказание лишаване от свобода ( и пробация), поради което напълно ясно в този случай е понятието „изтичане срока на наложеното наказание“.

Като са има предвид този коментар, не може да се споделят съображенията на първостепенния съд , облегнати на цитираните на л. 32 от чнд 95/22 касационни актове. Става несъмнено ясно, че дори и с оглед т.2 вр.

Т.1 на ал.1 на чл. 86 от НК, че като посочва „ изтичане срока на наложеното наказание“ законодателят има предвид срока на самото наказание, което е наложено, без значение дали то е постановено за реално изтърпяване или това е отложено.

Не може да се споделят доводите , че с изтичане на изпитателния срок наказанието е изтърпяно и това се има предвид под „изтичане на срока му“, доколкото „тогава отпада въобще възможността за изтърпяване на това наказание“ . ( л. 31, гърба, определение на ПРС , чнд95/22) . Това твърдение е невярно. Активирането на условното осъждане става по правилата на чл. 68, ал.1 от НК , а според тя предвижда, че „ Ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок , му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание „.

4

Следователно, ако по някаква причина престъплението, извършено в изпитателния срок, не е разкрито в рамките на този срок ( но преди изтичане на давността за разследване и изпълнителската ) и са налице и другите предпоставки по чл. 68, то следва да се активира. Това означава директно, че изтичането на изпитателния срок съвсем не е равнозначно на изтичане на наказанието, респ. на неговата неизпълняемост . Изтичането на наказанието не означава изтърпяване/изпълнение и защото , ако е така , законодателят не би въвел коментираното понятие.

Впрочем, тази позиция е ясно изразено в мотивите към т.1 на ОСНК на ВКС по т.д. 2/17, приключило с решение 2/18, където е прието, че „“изтичане срока на наложеното наказание“ не е идентично с „изпълнение“ и че „изискването за изтърпяване ( б.м. – реабилитацията) не е абсолютно“.

На второ място : аналогията с нормите, касаещи изпитателния срок в институтите, уреждащи реабилитация по право – ( чл. 86, ал.1 т.1 и чл. 88а, ал. 3) е неправилна и отклонява от правилата на този тълкувателен подход.

Вярно е, че в двата института за реабилитацията по право: непълна – чл. 86 и пълна/абсолютна – чл. 88а НК, законодателят изрично е предвидил при условно осъждане и наред с другите предпоставки – изтичане на изпитателния срок за съответно: настъпване на реабилитация по чл. 86, ал.1 т.1 НК и стартиране на реабилитационния срок по чл. 88а НК, след изтичане на който също настъпва , но абсолютна/пълна такава. Но тъкмо, защото в тези два случая има изрично предвиждане за изтичане на изпитателния срок, ако законодателят под „изтичане срока на наложеното наказание“ , е имал предвид „изтичане на изпитателния“ , той би го заявил също толкова недвусмислено, колкото, уреждайки реабилитацията по право. Запълването по аналогия в случая означава нормативно недопустимо разширително тълкуване ( чл. 46, ал.3 от ЗНА).

На следващо място – невярно е, че ако се възприеме становището по решение № 555/26.01.2009 г., н. д. № 556/2008 г., III н. о. ВКС, това би означавало реаблитационният срок да започне да тече преди да изтече изпитателният. Последният , предвид ал.2 на чл. 66 от НК не може да е помалък от три години и не може да превишава срокът на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. При тези ограничения, каквото и съотношение да имат наказанието и срокът, за който е отложено 5 изтърпяването му ( нпр. три с три или една с четири), срокът по чл. 87, ал.1 от НК винаги ще тече след като е изтекъл изпитателния

Накрая – да се приеме, че реабилитационният срок по чл. 87, ал.1 от НК започва да тече от изтичане на изпитателния, когато такъв е определен, означава да се поставят в по-благоприятно положение осъдените на ефективно наказание „лишаване от свобода“ от условно осъдените, каквото несправедливо третиране не прилага нито един институт за реабилитация ( виж освен правилата по чл. 86, ал.,т.2 и т.1 и ал. 2 на чл. 88а, освен всички хипотези в препратката към чл. 82, ал.1 и чл. 88а, ал.3НК)..

Всъщност, горното обсъждане, не решава процесния случая и е дължимо повече като отговор на възприетите от проверявания съд съображения. То не решава настоящия казус, защото наказанието по НОХД 73/16 е било изтърпяно на 17,03,17г., а на 02,11,18г. е влязла в сила присъдата по НОХД 479/18, за която е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода с три години изпитателен срок за престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК – умишлено, от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода. Така, че срокът по чл. 87, ал.1 от НК за второто осъждане по НОХД 73/16 е бил прекъснат.

Що се отнася до третото и последно за жалбоподателя осъждане - по НОХД 479/18, което и от двете обсъдени горе становища да се приеме, срокът по чл. 87 НК , не е изтекъл. Считано от влизане в сила на присъдата 02,11,18г., наказанието от осем месеца лишаване от свобода изтича на 02,07,19г. , а изпитателният срок от три години лишаване от свобода – на 02,11,21г, при което тригодишният срок по чл. 87, ал.1 от НК , независимо от коя дата се приема , че следва да започне да тече , не е изтекъл нито към момента на законосъобразно постановения с определението отказ за съдебна реабилитация, нито към настоящия момент.