Определение № 15246 от 09.04.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15246 гр. София, 09.04.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20231110157438 по описа за 2023 година

Изготвя следния проект за доклад по делото:

Ищецът И. К. Д. твърди, че на 25.09.2020 г. е сключил потребителски договор за кредит № 500034249 с „Би Енд Джи Кредит“ ООД за сумата от 1200 лева. Твърди, че в договора е посочено, че клиентът ще се възползва от услугата – „динамично плащане по кредита“, за която се дължи възнаграждение в размер на 600,05 лева или 50% от главницата.

Твърди се, че заплащането на допълнителната такса „Динамично плащане“ е включено към месечните погасителни вноски по договора за кредит № 500034249.

Изтъква, че клаузата по чл. 9, ал. 2, с която е договорено допълнително плащане към кредитора от Договора е неравноправна, следователно същата е и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя да заплати сума, в размер на 50% за услуга, която не е извършена.

Твърди, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП, тъй като същата фигурира в Общите условия към договор за потребителски кредит.

Излага, че клаузата, касаеща, т.н. „Динамично плащане“ по т. 7.4 от Общите условия е изцяло против икономическия интерес на кредитоискателя, тъй като допълнително увеличава дълга му към кредитора със 600,05 лева или 50% от главницата. Сочи се, че ищецът не е бил посетен от служител на дружеството, комуто да заплати дължимите на падежа вноски, тъй като за внасянето на месечните си задължения към ответното дружество, ищецът е използвал услугите на „Изипей“ или е извършвал плащанията на каса в офисите на Дружеството.

Твърди се нищожност на клаузата на чл. 9, ал. 2 от Договора, където е именно задължението за заплащане на допълнителната такса, в общ размер на 600,05 лева.

Посочва, че тази клауза е нищожна и поради противоречие с добрите нрави. Сочи, че 1 договореното заплащане на суми и такси, води до оскъпяване на кредита, за което не се предоставя каквато и да била услуга, а се цели допълнителна печалба.

Поддържа, че уговорената в чл. 9, ал. 2 такса е в пряко противоречие на императивните разпоредби на ЗПК. Твърди, че целта на таксите и комисионните е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит. Твърди, че горепосоченото възнаграждение представлява печалба на кредитора и с уговарянето му се заобикаля императивното изискване на чл.

19, ал. 4 ЗПК, съгласно което годишният процент на разходите не може да бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с Постановление на Министерския съвет. Сочи, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК. Твърди, че заедно с договорената лихва и допълнителните възнаграждения в размер на 50 % обуславя извода, че горепосоченото ограничение е превишено.

Сочи, че клаузата на чл. 9, ал. 2 начисляваща допълнително възнаграждение за кредитора, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Счита, че посочената клауза от процесния договор е нищожна и на основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, като накърняват и добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност.

Моли съда да прогласи нищожност на клаузата по чл. 9, ал. 2, предвиждаща заплащането на такса „динамично плащане“ в размер на 600,05 лева, от Договор за паричен заем № 500034249, сключен между И. К. Д. и „Би Енд Джи Кредит“ ООД, като нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10 ЗПК, чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Претендира и присъждане на съдебни и деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който заявява, че твърденията изложени от ищеца не отговарят на обективната истина и са неоснователни. Твърди, че с клаузата на чл. 9, ал. 2 от Договор № 500034249/2020 не се накърняват добрите нрави. Поддържа, че не са в противоречие с общоприетите норми на справедливост и добросъвестност.

Оспорва твърдението, че предлаганите от кредитора доброволни действия представляват скрита възнаградителна лихва и по този начин се заобикаля закона, като неоснователно.

Посочва, че неправилно се приема, че заявените от жалбоподателя, в ролята му на страна по процесния договор за кредит допълнителни действия са част от ГПР. Твърди, че общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

2

Поддържа, че ищеца като страна по договор за потребителски кредит сам е пожелал допълнителните действия. Сочи, че всяко предоставено действие е било по желание на потребителя. Твърди, че допълнителното действие не е било задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на ответното дружество, т.е. договорът за кредит може да се сключи и без него.

Твърди, че пакетът от действия присъства в Стандартния Европейски формуляр (СЕФ) като цена и не може да се твърди, че ищеца не е разбрал за него. Посочва, че присъствайки в преддоговорната информация и факта, че ищеца сам е пожелал да го ползва отхвърля твърдението, че клаузата е уговорена индивидуално от кредитора и същата е неравноправна по смисъла на чл. 144, т. 9 от ЗЗП.

Моли за отхвърляне на предявените претенции. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

По тези съображения и на основание чл. 146 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

СЪДЪТ приема представените от ищеца писмени доказателства.

ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по доказателствата след изслушване на страните.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания най-късно в първото по делото открито съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.07.2024г. от10:20ч, за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3