Решение № 4547 от 16.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4547 гр. София, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20241110205770 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Й. В. И., с ЕГН ********** срещу Електронен фиш серия К № 5353394 издадено от СДВР, с който на жалбоподателят на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 100.00 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата се оспорва ЕФ, като незаконосъобразен. На първо място посочва, че издаденият ЕФ е незаконосъобразен, тъй като в него няма отразена дата на издаване, като в тази връзка излага твърдение, че макар да не е от задължителните реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, е от значение за компетентността на длъжностното лице и пресмятането на давностните срокове. На второ място твърди, че не е спазен тримесечният срок, регламентиран в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. На трето място се релевират доводи за липса на пълно и точно описание на нарушението, като се излагат подробни аргументи в тази насока. На четвърто място се твърди неправилна квалификация на нарушението и в тази връзка посочва, че разпоредбата чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е самостоятелен състав на административно нарушение, поради което счита, че е нарушен материалният закон. На пето място посочва, че е неясно какъв толеранс точно е приспаднат от измерената скорост. Въз основа на посочените твърдения моли съда да отмени обжалвания ЕФ и да присъди в полза на жалбоподателя съдебните и деловодните разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, не се явява и редовно уведомения процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище от процесуалния представител, с което моли съда да отмени обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен и неправилен, като са изложени подробни аргументи за това. Моли 1 съда да присъди сторените в хода на производството разноски, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на юрисконсултското вънаграждение.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален представител. В писмени бележки взема становище по същество, като моли да се потвърди обжалвания ел. фиш, прави се възражение за прекомерност на претендирани разноски. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

На 29.09.2021 г., моторно превозно средство "Сеат Арона", с рег. № ********, около 20:01ч. се движело в гр. София, по бул. „Цариградско шосе“, с посока на движение от ул.

„Патриарх Герман“ към Околовръстен път. На кръстовището, образувано от бул.

„Цариградско шосе“ и ул. „Стар Лозенски път“ при ограничение на скоростта за населено място до 50 км. /ч. въведено с пътен знак В-26, преминал със скорост от 73 км. /ч.

/установена след приспаднат толеранс от 3% /, като е превишил разрешената скорост с 23 км. /ч. Нарушението е констатирано с разпечатка от техническо средство, в която е отразен регистрационния номер на лекия автомобил, дата и час на измерването, мястото и скоростта.

По делото е приложен и снимков материал относно посоченото нарушение.

В последствие на жалбоподател е издаден електронен фиш серия К № 5353394, с което нарушението е квалифицирано като такова по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП. Наложено е административно наказание глоба в размер на 100 лв.

Настоящият състав прие за установена изложената фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства, в частност на разпечатка от техническо средство за регистрирани нарушения на максимално разрешена скорост, протокол за проверка, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, снимков материал, справка за първоначална регистрация на моторно превозно средство, заповед, справка – картон на водача, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК.

Според чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в км/ч, посочени изчерпателно в тази алинея, а според чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В конкретния случай жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, понеже се е движил с автомобила с по-висока от максимално разрешената скорост за движение в населено място от 50 км/ч., обозначено с пътен знак В26. Касае се за нарушаване на забрана по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП в населено място да не се превишава максимално допустимата скорост, която се сигнализира с пътен знак по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Водачът на автомобила се е намирал в населено място и е следвало да спазва ограничението на скоростта за населено място, тъй като в процесния участък е имало поставен знак, указващ ограничение на скоростта от 50 км/ч. Писмено доказателство за цитираното ограничение на скоростта е и приложеният по делото Протокол за използване на 2

Автоматизирано техническо средство. В него ясно е описано мястото, където се е осъществявал контрол на скоростта и това, че ограничението е било общовалидното за населено място въведено с пътен знак по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Съставителят на протокол за използване на АТС или система /приложена по делото/ – длъжностното лице се е подписал, че автоматизираното техническо средство е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания, а наличните пътни знаци са проверени преди и след измерването. Това е официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК - съставен по предвидения ред от длъжностно лице в кръга на службата му и има доказателствена сила за описаните в него обстоятелства, едно от които е и ограничението на скоростта в процесния участък.

Посочването в електронния фиш на всички елементи от обективна страна на състава на нарушение по чл. 21 ЗДвП, дава възможност на жалбоподателя да разбере какво нарушение му е вменено и да организира защита си по него.

Видно от справка КАТ, собственик на процесния лек автомобил е жалбоподателят в настоящето производство. От събраните и приобщени в хода на съдебно следствие по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ. Същото е преминало успешно и последваща проверка, видно от протокол, приложен по делото.

Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се санкционира. Посочено е населеното място, наименованието на мястото където е извършено нарушението и срещу кой номер, посоката на движение, датата и часът на нарушението. От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 73 км/ч. Видно е, че наказващият орган е съобразил предвидени грешки при измерване на скорост от 3 процента или до 3 км/ч, при скорост до 100 км/ч. В тази връзка в електронния фиш отчетената скорост е намалена с 3 км/ч в полза на водача, което е и допустимата грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч, съобразно посоченото в протокола за проверка.

По делото няма данни жалбоподателят да се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 ЗДвП. Според цитираните разпоредби такава възможност възниква с връчването на ЕФ и в срока му за обжалване – 14 дни, същият може да посочи с нарочна декларация управлявалия автомобила.

Фактическата обстановка, нарушението и авторството на деянието са правилно установени в хода на протеклото административнонаказателно производство пред наказващия орган и в производството пред въззивна инстанция. Всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и удостоверени. При установяване на нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения 3

С оглед гореизложеното съдът прие, че правилно и законосъобразно е издаден обжалваният електронен фиш за реализиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, във връзка с извършването на това нарушение и същият следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на делото са налице основания за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР, тъй като по делото е изразено становище от процесуален представител на въззиваемата страна в писмени бележки, като съдът счете, че следва да осъди жалбоподателя Й. В. И. да заплати в полза на СДВР 80 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение, предвид направеното възражение за прекомерност от процесуалния представител на жалбоподателя.

Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН,

Софийският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш К № 5353394 издадено от СДВР, на жалбоподателят на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 100.00 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА жалбоподателя Й. В. И., с ЕГН ********** да заплати в полза на СДВР 80 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4