Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 247 от 09.07.2026, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно гражданско дело 176/2026
Вид
Решение № 247
Подписан
09.07.2026
В сила
09.07.2026
Състав
ТОШКА ИВАНОВА ТОТЕВА, АННА ВЛАДИМИРОВНА ПЕТКОВА, ЙОНКО ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.25 · Търговски закон
  • чл.368, ал.1 · Търговски закон
  • чл.373, ал.1 · Търговски закон
  • § 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. ХАСКОВО, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Р.З. Т. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20265600500176 по описа за 2026 година чл.258 – 273 от ГПК.

Производството е въззивно – по реда на

ВЪЗЗИВНИКЪТ – „БАРОС ВИЖЪН“

ЕООД – гр.*** е останал недоволен от Решение № 926 от 20.11.2025 год., постановено по гр.д. № 1683 / 2023 год. по описа на Районен съд – Хасково, с което е отхвърлен предявеният от него против „Миг Транс 913“ ООД – гр.***, осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.373, вр. чл.361 от ТЗ, вр. § 1 и чл.25 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, за сума в размер на 6 748.27 евро, с левова равностойност 13 198.46 лева, за нанесена щета върху превозен товар /алуминиеви профили/ , възникнала по време на извършен международен транспорт от Турция, транзит през България, Пловдив /свободна зона/ до Полша, възложен със Заявка – договор за международен транспорт от 17.06.2022 год. и последващи договорености чрез осъществена кореспонденция по имейл /от 23.06.2022 год./, ведно със законната лихва, считано от 14.03.2023 год. до окончателното й изплащане, поради което го обжалва с искане за отмяна на решението като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – „МИГ ТРАНС 913“

ООД – гр.***– оспорва въззивната жалба.

ТРЕТО ЛИЦЕ – ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

1

ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА

ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД – помагач на „МИГ ТРАНС 913“ ООД – гр.** – оспорва въззивната жалба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно по делото е установено, че между страните са съществували търговски взаимоотношения, учредени по силата на сключен помежду им заявка – договор за международен транспорт от 17.06.2022 год., по силата на който въззивникът „Барос Вижън“ ЕООД – с.***, с процесуалното качество на ищец при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд е възложил на ответника „Миг Транс 913“ ООД – гр.**, в качеството му на изпълнител – превозвач, извършването на превоз на стоки от Турция до Полша, срещу възнаграждение в размер на 3 600 евро.

Договорът е бил изменен по силата на постигнато между страните съгласие от 23.06.2022 год., съгласно което ответникът е поел задължението да извърши превоз на стоки, със същото направление, но с добавени втори адрес на товарене в Турция и втори адрес на разтоварване в Полша, като размерът на договореното навло е увеличен на 3 800 евро. В тази насока съдът цени приетите като писмени доказателства заявка договор и извадка от водена между страните кореспонденция чрез електронна поща – обстоятелство, което не се оспорва от ответника.

Като безспорно съдът приема и това, че ищецът е заплатил в полза на ответника договореното възнаграждение в размер на 7 432.15 лева, равняващи се на 3 800 евро, видно от приложените по делото фактура № 2983 от 24.06.2022 год. и потвърждение за плащане от 29.06.2022 год., в подкрепа на което обстоятелство, удостоверяващо изпълнение на задължението на ищеца, е и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието като обективно дадено.

Безспорно е и това, че ответникът е извършил възложения му превоз на стоки – общо 50 бр. палети алуминиеви профили, от които 10 бр., доставени на първия и съответно 40 бр. - на втория разтоварен адрес в Полша, като стоката от първия разтоварен адрес е приета от получателя без възражения относно качество и количество, а тази, предназначена за втория разтоварен адрес в Полша е приета от получателя с възражения за наличие на транспортни дефекти по отношение на 30 бр. от общо договорените 40 бр., палети.

По повод на установените дефекти на част от стоката, предназначена за втория разтоварен адрес в Полша, на 08.07.2022 год. е възложена проверка, резултатите от която са обективирани в приетия като писмено доказателство документ, именуван „Предварителна информация“, от съдържанието на който се установява, че възражението е заявено за общо 14 палета от пратката, които показвали механични повреди с различна интензивност под формата на счупени дървени подпори, изместване 2 и/или смачкване. Всички палети били засегнати. В изолирани случаи, когато опаковката е счупена, били установени леки механични деформации и драскотини по повърхностите на алуминиевите профили, особено в ъгловите зони на отделните опаковки. Въз основа на направените констатации е препоръчан отбив от 10 000 евро от общата стойност на пратката - 78 846.14 евро, след отчитане на постъпления от предадени на скрап, повредени профили.

В тази връзка по делото е представен и доклад за оглед от 14.11.2022 год., изготвен от авариен комисар Й.К., в който е посочено, че причина за повредата е неправилно складиране и закрепване на товара във връзка с обичайните натоварвания по време на транспорт, които следвало да се вземат предвид. В резултат на това се стигнало до разместване на товара / стоките в товарната зона на превозното средство, като 14 опаковъчни единици били отделени и оставени за проверка, а останалите 26 бр. – приети без рекламации. Във всички представени 14 опаковъчни единици се виждали механични повреди с различна степен под формата на счупени дървени подпори и/или компресия. Посочено е, че основната структура на опаковане като цяло била обичайна за транспортиране с директен превоз и била подходяща за целта. Отразено е още, че извършеното закрепване и подредба на товара са неправилни и следвало да се оценят като неадекватни.

Закрепването на товара чрез укрепване с четири опънати колана било недостатъчно. Като причина за щетата е прието, че същата се дължи на механични сили, възникнали по време на транспортиране в резултат на разместване на товара / стоката. Повредата на алуминиевите профили била причинена от неправилно закрепване на товара и липсата на плътно прилягане при начина на опаковане във връзка с обичайните удари и натоварвания при транспортиране. Начинът на подредбата не е позволил правилно закрепване на товара чрез обичайните налични средства.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието като обективно дадено, съдът приема за установено, че кредитно известие *** от 05.09.2022 год. към фактура № 0500000093 от 24.06.2022 год. за сума от 8 830.40 евро е издадено от ищеца в полза на получателя на стоката на втория разтоварен адрес, за част от получените стоки – общо 15 бр. палета, чиято данъчна основа е намалена, като същото е осчетоводено със знак минус в счетоводството на ищеца на 05.09.2022 год. и е намерило приложение в дневника за продажбите за м.септември 2022 год., данните от което счетоводно отразяване били приети от НАП, съгласно справка – декларация по ДДС. Сумата по кредитното известие била прихваната от дължимата се сума по фактура № 0500000114 от 09.09.2022 год. на стойност 64 765.81 евро, изпратена от получателя на втория разтоварен адрес, като прихващането било отразено в основанието на банковия превод за сумата от 55 935.41 евро, определена като разлика между 64 765.81 евро и 8 830.40 евро, последната от които е приета от аварийния комисар като подходяща с оглед установените при проверката данни, отразени в приетия като писмено доказателство доклад за оглед.

3

Изложените по-горе обстоятелства обосновават извод за това, че на ищеца – възложител на превоза е причинена щета в размер на 8 830.40 евро, определена като стойност на повредената стока, по време на превоза, извършен от ответника, по отношение на която получателят на втория разтоварен адрес е заявил възражения относно качеството й и свързаната с това невъзможност стоката да бъде използвана по предназначение.

Дължимостта на вземането за посочената сума от 8 830.40 евро е заявено и като предмет на делото, размерът на която е намален на 6 748.27 евро, съгласно подадена от ищеца молба с вх.№ 41402 от 04.05.2023 год. по входящия регистър на първоинстанционния съд.

При така установените по делото данни за наличие на договорно правоотношение между страните въз основа на сключен помежду им договор за превоз, при изпълнение на който на ищеца е причинена вреда, в размер на исковата сума, спорният по делото въпрос се свежда да това налице ли е причинна връзка между претърпяната вреда и действията на ответника по повод изпълнение на договора за превоз, а от тук и налице ли са предпоставките за ангажиране отговорността на превозвача за причинените на възложителя вреди, претендирани като стойност на увредените по време на извършване на превоза, стоки, на които въпроси съдът счита, че следва да се отговори положително, по следните съображения:

Съгласно чл.373, ал.1 от ТЗ, превозвачът отговоря за повреждането на товара, освен ако вредата се дължи на непреодолима сила, на качествата на товара или на явно неподходяща опаковка, ако товародателят е дал съгласие по реда на чл.370, ал.3. В разглеждания случай, ответникът се позовава на посоченото в цитираната норма изключение, свеждащо се до това, че качествата на товара – алуминиеви профили е изисквало същият да бъде подходящо опакован, което в случая не било сторено от страна на товародателя. Съдът приема за недоказано това твърдение на ответника, отчитайки вменените му с нормата на чл.368, ал.1 от ТЗ задължения да пази товара от приемането му до предаването му. Безспорно в тази насока по делото е установено, че стоката, разтоварена на първия разтоварен адрес в Полша е приета от получателя без възражения, което само по себе си обосновава извод, че от страна на товародателя са били изпълнени задълженията, товарът да бъде обезопасен и подходящо пакетиран, така, че да се запази целостта му до крайният пункт на разтоварване. В тази насока е и разпоредбата на чл.8, т.1, б.“а“ от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ Конвенцията, съгласно която по време на приемане на стоката за превоз превозвачът е длъжен да провери видимото състояние на стоката и опаковката й, и в случай, че има възражения, същите следва да бъдат отразени в товарителницата, с оглед изискването, визирано в чл.9, т.2 от Конвенцията, предвиждаща още, че стоката и опаковката й са били в добро състояние по време на приемането й за превоз от превозвача, в случай, че от страна на превозвача не е била направено и съответно вписано в товарителницата, възражение. Безспорно по делото е установено, че в приложените ЧМР, възражения в тази насока не са обективирани. Липсата на възражения от 4 страна на превозвача относно начина на опаковане и обезопасяване на стоката, обосновават неприложимост и на разпоредбата на чл.17, т.2 от Конвенцията, съгласно която превозвачът се освобождава от отговорността за повреда на стоката, когато същата се дължи на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее, отчитайки липсата на доказателства, установяващи посочените обстоятелства. Съгласно чл.18, т.1 от Конвенцията, в тежест на превозвача е да докаже, че повредата на стоката е причинена от един от факторите, предвидени в чл.17, параграф 2, или на един или повече от особените рискове, предвидени в чл.17, параграф 4, включващи и дефект на опаковката при стоки, които поради самото си естество са изложени на повреда, когато не са опаковани или са лошо опаковани. Съображения относно липсата на предпоставките, визирани в цитираните норми от Конвенцията, освобождаващи превозвача от отговорност, съдът изложи по-горе, а именно – липса на възражения от страна на превозвача и това, че част от превозваната стока е приета от получателя на първия разтоварен адрес, без възражения, което обосновава извод за това, че щетата е настъпила по време на отсека между първия и втория разтоварен адрес, а не поради негодност на опаковката и неправилното обезопасяване на стоката при товаренето й в Турция. В тази насока съдът цени и показанията на свидетеля Г., посочен от ищеца, от които се установява, че натоварената в камиона стока е била предназначена за двама клиенти на ищеца в гр.** и в гр.***, Република Полша. При прегледа на стоката, извършен в Свободна зона – гр.Пловдив, на който е присъствал и шофьора, същата е била в изрядно състояние относно опаковка и укрепване. Стоката, предназначена за двата разтоварни адреса в Полша, се укрепвала като един цял товар със споменатите в заявката 12 бр. колана, достатъчни да укрепят 30 тона стока, докато натоварената такава била под този максимум.