Решение № 173 от 24.09.2026, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Троян, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла Ив. Иванова при участието на секретаря Емилия П. Петрова като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело № 20264340100394 по описа за 2026 година

Производство с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ В Троянски районен съд е образувано гр. дело № 394/2026 година по искова молба от Т. Х. К., ЕГН ********** с постоянен адрес: *** срещу Прокуратура на Република България, с адрес: ***, представлявана от Главния прокурор, с правно основание чл. 2, ал. 1, т.1 и т.З от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, с цена на иска 2500 евро.

Ищецът основава претенцията си за обезвреда за претърпени неимуществени вреди в резултат на образувано досъдебно производство №52/2021 г. по описа на РУ - Троян, при ОД МВР – Ловеч, по което спрямо него е повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер по чл. 339, ал. 5, пр. 2 и пр. 6 във вр. ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК и му е наложена мярка за неотклонение „Подписка".

Сочи, че в хода на ДП бил задържан на *** г. в Районно управление гр. Троян, по реда на ЗМВР, за срок до 24 часа.

Излага, че при предявяване на материалите по разследването, направил възражение пред разследващите органи, че не е виновен, които не били взети в предвид, а бил изготвен и внесен в РС-Трян обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 239/2021 г. по описа на Районен съд - Троян, за извършено престъпление по чл. 339, ал. 5 от НК.

1

Твърди, че с Присъда № 10 от 18.11.2021 г. по НОХД № 239/2021 г. на Районен съд - Троян е признат за невиновен в това, че на *** г. в ***, в съучастие като съизвършител, без съответно разрешение, е прибрал намерено огнестрелно оръжие (***) и боеприпаси, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение да е извършил престъпление по чл. 339, ал. 5, пр. 2 и пр. 6 във вр. ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

С Решение № 19 от 14.02.2022 г. по Въззивно наказателно дело от общ характер № 5/2022 г. на Окръжен съд - Ловеч първоинстанционната присъда била потвърдена.

Претендира обезщетение за претърпяни неимуществените вреди в размер на сумата от 2 500 € (две хиляди и петстотин евро), за причинени тежък стрес, нарушения в съня, депресивни състояния, социална изолация, нарушени семейни отношения и спад в самочувствието, представляващи пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение за престъпление по чл.339, ал.5 от НК, по което е оправдан с влязла в сила на 14.02.2022 г. присъда, ведно със законната лихва от същата дата до окончателно изплащане на сумата.

Ищецът претендира присъждане на направените по настоящото дело разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК Районна прокуратура гр.Ловеч, чрез прокурор М.К., е представила писмен отговор, в който е взето становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Посочено е, че Прокуратурата оспорва претенцията на ищеца, както по основание, така и по размер.

Направено е искане съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, а алтернативно - да присъди по-нисък размер на претендираното обезщетение, който действително отговоря на претърпените вреди.

Ищецът Т. Х. К. се явява лично в с.з. и със своя пълномощник адв. С. В. от ЛАК, който поддържа предявеният иск и моли същият да бъде уважен изцяло. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело.

В съдебно заседание за Прокуратурата на РБ се явява прокурор от РПЛовеч, който оспорва предявените искове. В хода на производството и по съществото на спора прокурора поддържа становището, изложено в отговора на исковата молба. В хода на устните състезания държавният обвинител е мотивирал искането да бъде отхвърлена изцяло исковата претенция, а алтернативно е направил искане, ако претенцията бъде уважена, да бъде присъден по-нисък размер на обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищеца.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото 2 доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Страните не спорят, че по досъдебно производство № 52/2021 г. по описа на РУ – Троян, с постановление на разследващия орган Т. Х. К. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 339, ал. 5, пр. 2 и пр. 6, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че на *** г. в ***, в съучастие като съизвършител, без съответно разрешение, е прибрал намерено огнестрелно оръжие (***) и боеприпаси, като му е била наложена мярка за неотклонение „Подписка" и е извършена криминалистична регистрация снемане на дактилоскопни отпечатъци и фотографиране.

По внесения от Районна прокуратура - Ловеч обвинителен акт е образува но НОХД № 239/2021 г. по описа на Районен съд - Троян. С Присъда № 10 от 18.11.2021 г. Т. К. е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение на основание чл. 304 от НПК.

Присъдата е била потвърдена изцяло с Решение № 19 от 14.02.2022 г. по ВНОХД № 5/2022 г. на Окръжен съд - Ловеч, което е влязло в законна сила на 14.02.2022 г.

По делото е реализирана и съдебно-психологическата експертиза, по която назначеното вещо лице М. Д. клиничен психолог (ДПБ - Ловеч) е изготвила заключение, от което се установява, че „..няма данни за увреждане на психическото или физическото здраве на ищеца към февруари 2021г., които да са били диагностицирани. Преживеният от Т. Х. К. психически и емоционален стрес във връзка с наказателното производство е с умерен интензитет и ситуативно обусловен характер, като е свързан основно с притеснения за професионалната му реализация, финансовата сигурност и накърнения му имидж. Налице са промени в психо-емоционалното му състояние, изразяващи се в повишена тревожност и напрегнатост…“.

Съдът счита, че заключението следва да бъде прието като доказателство по делото като компетентно изготвено, логически обосновано и съответстващо на останалите доказателства по делото.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото са ангажирани и гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетелите С. Д. К. и Т.

А.Д..

От показанията на свид. С. Д. К. /***/ се установява, че наказателното производство му се отразило много зле в личен и професионален план - станал затворен, сприхав и напрегнат, не можел да спи нощно време, бълнувал, стряскал се. Притеснявал се и от децата си, как те ще изтълкуват нещата, тъй като „…аз също не му повярвах, че не е виновен…“. Заявява, че по- голямо доверие в първия момент тя имала на институциите. “.. Той се кълнеше, че е невинен, но аз не му повярвах в първия момент….Слава богу разумът в мен надделя, но имаше голямо напрежение в семейството…“. Свидетелката сочи, че живеят на село, където всички се познават, че някой минал и видял „..че 3 има полиция...веднага се разнася мълвата… започват коментари, дори и да не са истина… и това много му тежеше, и все още му тежи, защото хората продължават да коментират...“. Твърди, че съпругът и 6-7 пъти е викан в полицията, „..ходенето в тези институции преживя тежко, притесняваше се да не го осъдят и всеки път тръгваше притеснен. Вечер се притесняваше на другия ден как ще протекат нещата, когато го уведомят, че трябва да се яви…“. Ограничил контактите с приятелите си, затворил се в къщи, спрял да излиза. Сочи, че това се отразило и на хобито му „..защото когато започна да кара курса за ловец, в местната ловна дружинка не го искаха, защото бил бракониер....“.

От показанията на свид. Т. А.Д. се установява, че с ищеца са колеги и приятели от около 20 години. Знае за воденото срещу него преди около 5-6 години наказателно производство. Твърди, че ищецът бил весел и лъчезарен, а след случилото се, станал замислен, като осезаемо се променили навиците му, започнал да отказва покани за гостуване. Сочи, че това се отразило и на семейството му, знае, че тръгнали слухове по негов адрес и между колегите му. Сочи, че започнал да се притеснява от коментарите на колегите и приятелите му, имал притеснения, че името му е опетнено и това ще повлияе на цялото семейство. Знае, че имал желание да бъде в ловна дружинка в с. *, където кандидатствал, но не го приели, тъй като местните смятала, че той бракониерства, като твърди, че това е последица от воденото дело срещу него.

Знае за негативните преживявания, които ищецът изпитвал при „…снемане на отпечатъци на ръцете, сниман е с номер, което за един нормален гражданин, който не е престъпник, го кара да се чувства като престъпник.

Съдът кредитира като преки, непосредствени и незаинтересовани събраните в хода на производството свидетелски показания, като показанията на свид. С. Д. К.а – *** бяха преценени съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК, но счита, че същите следва да бъдат кредитирани с доверие, поради следните съображения: Според константната практика на ВКС, съдът е длъжен да извърши всестранна преценка на всички събрани по делото доказателства, като наличието на родствена, семейна или друга връзка със страната не е достатъчна предпоставка, за да дискредитира свидетелските показания и това да послужи за основание същите да не бъдат ползвани от съда при изграждане на изводите си за относими към спорното право факти. В Решение №159 от 22.02.2016година, по на т.дело № 1871 /2014 година, на ВКС, второ търговско отделение, постановено по реда на чл.290 ГПК съставът е приел, че „…съдебното решение може да бъде основно и само на показанията на лицата по чл.172 ГПК, ако съдът, след преценката им, е убеден, че те са достоверни и изложи мотиви защо им дава вяра и в коя част. Отделен остава въпросът, че в последователната си практика ВКС всякога е поддържал разбирането, че преценявайки данните за заинтересованост на свидетелите по правилото на чл.172 ГПК съдът може да приеме, че макар и заинтересован, свидетелят е възприел вярно релевантните за възникналия правен спор факти и ги възпроизвежда добросъвестно в 4 показанията си, а друг свидетел, който няма данни да е заинтересован, да е възприел фактите погрешно, да не е способен да ги възпроизведе в показанията си, или да ги възпроизвежда недостоверно….“ Изложеното по-горе мотивира съдът да приеме, че показанията на свид.

К.а, с които удостоверява преживения от съпруга си тежък стрес, нарушения в съня, депресивни състояния, социална изолация и нарушени семейни отношения не са изолирани, а напротив, те са взаимно допълващи се с показания на останалия свидетел и заключението на вещото лице, по допуснатата съдебно-психологическата експертиза.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ представлява специално установена от закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата възниква при наличието на посочените в законовата разпоредба предпоставки и съществуването й не зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от други такива, които не са предвидени в закона. За възникване на отговорността са необходими две кумулативно дадени предпоставки, а именно: 1/. повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и 2/. наказателното производство да е приключило с оправдаване на лицето по повдигнатото му обвинение или образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността е следствие от задължението на Прокуратурата да повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението й да доказва и установява пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Именно неизпълнението на това задължение независимо по какви причини е осъществено, е основание за възникване на гаранционната отговорност на Прокуратурата. Поради това ответникът не може да се освободи от отговорност по реда на ЗОДОВ, установявайки, че неговите служители са действали добросъвестно. Крайният акт, с който се определя законосъобразността или не на обвинението, поначало е влязлата в сила оправдателна присъда, като ответникът носи отговорност и за вредите причинени по повод образувано наказателно производство прекратено в досъдебната фаза поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на Прокуратурата е обективна, безвиновна, гаранционно-обезпечителна като тази отговорност не 5 е предпоставена от виновно поведение на съответното длъжностно лице при прокуратурата или администрацията - арг. чл. 4, предл. посл. от ЗОДОВ.