Решение № 260103 от 08.03.2021, Районен съд - Асеновград

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр. Асеновград, 08.03.2021г

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в в публично заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА при секретаря НЕДЕЛИНА РАБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр.дело № 141 по описа за 2020г. и като обсъди:

Предявени искове с правно снование чл. 26 ал. 1 ЗЗД

Т.К.Т. *** в депозирана против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, със седалище и адрес на управление гр София бул Джавахарлал Неру № 28 ИМ моли да бъде постановено решение , с което да бъде прогласена нищожността на Договор за кредит от 16.04.2018г, или евентуално да бъде прогласена нищожността на чл. 4 от Договора като противоречаща на добрите нрави. Твърди, че на 16.04.2028г е сключила с ответното дружество договор за кредит, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 1500лв, при фиксиран лихвен процент от 35% , ГПР 41,71% и срок за погасяване на заема 40 седмици с двуседмична погасителна вноска от 86,05лв. Съгласно чл. 4 от Договора, договорът за заем следва да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: две физически лица поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания – да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000лв, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има, кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по-лош от „Редовен“ или да представи банкова гаранция с бенефициер – заемодателят - за заемната сума със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задължението по договора. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя, същият дължи неустойка в размер на 1051,80лв, която се дължи разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка в размер на 52,59лв, като общата вноска става в размер на 138,64лв. На първо място счита, че договореният лихвен процент не отговаря на приложения лихвен процент, тъй като уговорената неустойка представлява добавък към договорната лихва, а поради по-високия лихвен процент нараства и стойността на годишния процент на разходите доколкото възнаградителната лихва е един от компонентите му. Действително приложения лихвен процент не е обявен на потребителя и не е посочен в договора в нарушение на чл. 11 т.10 ЗПК. Договореният лихвен процент надхвърля трикратно размера на законната лихва. Освен това с начислената неустойка се заобикаля разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК, и осигурява допълнителна печалба на кредитора. С така договорената неустойка се нарушава принципа за справедливост в гражданските и търговски отношения. Договорената неустойка е изгубила присъщата си обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, които биха настъпили при неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани. Освен това договорената неустойка е в прекомерен размер и нарушава добрите нрави, води до скрито оскъпяване на кредита и създава предпоставки за неосноватено обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя.

Договорът противоречи и на разпоредбата на чл. 11 т.9 и 10 от ЗПК тъй като на кредитополучателя не е предоставена достоверна информация за кредита, освен това ГПР не е изчислен при вземане предвид на неустойката. Ангажира доказателства, претендира разноски.

Ответникът оспорва иска, оспорва твърдението че посоченият в договора лихвен процент не отговаря на действително приложения, както и че противоречи на добрите нрави. Оспорва твърдението уговорената неустойка да е добавък към договорната лихва. Твърди, че заемът е предоставен от финансова институция по смисъла на ЗКИ, а възможнсотите на финансовите институции са по-ограничени в сравнение с банките, достъпът на ищеца до паричния ресурс предмет на договора е бърз, лесен и необезпечен, поради което и обективните ползи за заемателя имат своята цена, която е фиксирана в договора. Ищцата се е съгласила с тези условия при сключване на договора. Ето защо тази цена не може да бъде приравнена на възнаградителна лихва. Твърди, че не е налице заблуждение относно цената на услугата, поради което и не е налице нарушение на добрите нрави, потребителят сам при свободно формирана воля е решил дали иска да ползва услугата при посочената цена. Оспорва и твърдението за нищожност на неустойката, поради противоречие с добрите нрави и прекомерност, тъй като същата служи за обезщетение за вредите причинени от неизпълнението, процесната неустойка е начислена вследствие неизпълнение на поетите договорни задължения за предоставяне в срок на обезпечение поръчител или банкова гаранция. Като неоснователно оспорва и твърдението, че с договорената неустойка се заобикаля разпоредбата начл. 19 ал.4 ЗПК, тъй като в текста на ал.3 т.1 от с з е предвидено, че при изчисляване на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора.

Оспорва твърдението неустойката да е част от печалбата на кредитора, като твърди че същата е договорено обезщетение за неспазване на договорно задължение от страна на заемателя.

Оспорва и твърдението за противоречие на договора с разпоредбата на чл. 11 ал.1 т 9 от ЗПК, тъй като в договора е посочен фиксиран ГЛП, в който не се включва неустойката която не е част нито от разходите нито от договорената лихва. Сочи, че ГПР е изчислен съгласно изискванията на Приложение № 1 като се вземат предвид посочените общи положения и допълнителни допускания, поради което не е налице нарушение на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК. Като неоснователни счита и твърденията за неравноправност на клаузите на договора. Моли исковете да се отхвърлят, претендира разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното: НА 16.04.2018г между Изи Асет Мениджмънт АД гр София заемодате и Т.К.Т. заемател е сключен договор за паричен заем № 3200581, по силата на който на заемателя е преодставена сумата от 1500лв, която той се е задължил да върне на заемодателя ведно с начислената годишна лихва от 35% на 20 двуседмични вноски, всяка една в размер на 86,05лв. Договорът за заем е сключен при ГПР от 41,71%, а като обща сума дължима от заемателя е посочена сумата от 1721лв. Заемателят се е задължил в рок до три дни, считано от датата на сключване на договора да редостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица поръчители, всяко от коит ода отговаря на следните изисквания – да представи служебна бележка от работодател за размерна трудово възнаграждение, нетния размер на осигуритгелния му доход да е в размер ннад 1000лв, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с Изи Асет Мениджмънт АД, да няма неплатени осигуровски за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по лощ от 401 Редовен или банкова гаранция с бенефициер заемодателя, за общата сума дължима по договора със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора(чл. 4 ал.1), като при неизпълнение на задължението си да предостави обезпечението в уговорения срок заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1051,80лв, която страните са се уговорили да бъде заплатена разсрочено заедно с всяка от пагасителните вноски, като към размера на всяка от вноските се добавя сума в размер на 52,59лв(чл.4 ал.2 от Договора). Съгласно представеният погасителен план, последната падежна дата за погасяване на вноските по договора за кредит е в на 21.01.2019г, а като общ размер на погасителната вноска е посочена сумата от 138,64лв, от които 86,05лв е вноската по договора за заем, а 52,59лв е оскъпяването в случай на непредоставяне на обезпечение.

Съгласно заключението на ССчЕ, което съдът кредитира като пълно компетентно и безпризстрастно изготвено, ГПР изчислен съобразно формулата опредЕ.по силата на

ПРиложение № 1 към чл. 19 ал.2 от ЗПК е в размер на 41,71%, в ГПР е включен само фиксирания годишен лихвен процент в размер на 35%. Вещото лице е посочило, че оскъпяването на кретиса с уговорената в чл. 4 ал.2 неустойка от 1051,80лв спрямо заетата сума е в размер на 70,12%, а платените от длъжника суми усвоени от кредитора по справка от ответното дружество са в размер на 1922лв.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: От наведените обстоятелства и формулираният петитум следва да се направи извод, че е предявен иск с правно основание чл. 26 ал.1 ЗЗД - за прогласяване за нищожен Договор за кредит от 16.04.2018г като противоречащ на закона и добрите нрави, при условията на евентуалност да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 4 ал.2 от договора като противоречаща на принципа на добрите нрави и заобикаляща закона, и противоречаща на ЗПК. С оглед твърденията е налице интерес от предявения иск.

Разгледан по същество. Не е спорно между страните обстоятелството, че на 16.04.2018г между ищцата в качеството на кредитополучател и Изи АСет Мениджмънт АД - кредитодател - е сключен договор за кредит, по силата на който на ищцата е предоставена сумата от 1500лв, че кредитодателят е изпълнил задължението си да предостави заемната сума, а и това се установява от ангажираните по делото доказателства. Не се спори и относно обстоятелството, че поради неизпълнение задължението на ищцата да предостави предвиденото в чл. 4 ал.1 от Договора обезпечение, е начислена неустойка в размер на 1051,80лв, както и тя е заплатена от ищцата, а и това се установява от неоспореното заключение на ССчЕ. Установи се освен това, че начислената неустойка в размер на 1051,80лв не е включена в ГПР(ССчЕ). Твърди се от ответника, че ищцата е била запозната с неустоечната клауза преди сключване на договора, като й е предоставен Стандартен европейски формуляр. Съгласно текста на чл. 26 ал.1 от ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и тези които накърняват добрите нрави. Нищожността се преценява във всеки конкретен случай, с оглед уговорките между страните. Твърди се на първо място, че уговорената неустойка води до непосочване на действителния лихвен процент по договора, което е нарушение на чл. 11 т.10 от ЗПК. В настоящия случай е начислена неустойка, поради неизпълнение задължението да се предостави в 3-дневен срок соченото в договора обезпечение. С оглед поставените условия и краткия срок за предоставяне на обезпечението, както и обстоятелството че още при сключване на договора е предвидено, че тя ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска, като това е предвидено в погасителния план съдът намира, че договорената неустойка представлява скрито оскъпяване на кредита, и на практика води до непосочване на действителния лихвен процент. На следващо място се твърди, че поради невключването на неустойката в ГПР е нарушен чл.19 от ЗПК. Ответникът счита, че неустойката не формира ГПР по смисъла на Приложение 1 към чл. 19 ЗПК. Видно от посочения договор, кредиторът не е посочил какво се включва в ГПР, а при посочен ГЛП от 35% и ГПР от 41,71% не е ясно какво представлява разликата и какви разходи са включени в ГПР. Ищцата прави възражение за нищожност на неустоечната клауза, поради това че е загубила присъщата си обезщетителна функция. Начисляването на неустойката към погасителните вноски още при сключване на договора за кредит води до извод, че неустойката е договорена единствено с цел обогатяване на кредитора и поставя потребителя в неравностойно положение по смисъла на чл. 143 ал.1 т.20 от ЗПК. Съгласно чл. 146 ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Тексът на ал.2 с з дефинира клаузите, които не са уговорени индивидуално - клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. От представения договор се установява, че клаузите в него са предварително изготвени, доказателства по отношение на това, че ищцата е щяла да бъде одобрена и при други условия за обезпечаване неизпълнението не се представиха. Поради невключване на неустойката в ГПР ищцата не е била запозната с с параметрите на кредита преди подписването му, което е в противоречие с чл. 11 т.10 ЗПК. Клаузата на чл. 4 от Договора за паричен заем, касаеща уговорената неустойка не би могла да се замести от повелителни норми на закона, нито пък в случая може да се предположи, че договорът би бил сключен и без тази клауза. Ето защо следва да бъде прогласена нищожността на договор за паричен заем от 16.04.2018г.

Разпечатката съдържа 18 от 30 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6b7e5782-8305-41ac-9cfe-3743132daa98