Решение № 1111 от 22.03.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1111 гр. Варна, 22.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Боряна Д. Митова като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело № 20253110104639 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от М. Й. Б., ЕГН: **********, с адрес в *** и И. М. И., ЕГН: **********, с адрес в ***, чрез общия им процесуален представител адв. Р. Д., срещу С. Х. С., ЕГН: **********, с адрес в *** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, с който се иска да бъде прието за установено, че ответникът С. Х. С. не е собственик на реална част от недвижим имот с идентификатор № *** по КККР на град Варна, находящ се в ***, целият с площ 106,29 кв. м., която реална част представлява стая с площ от 17 кв. м., находяща се в югоизточния край на секцията на блока, при граници от северозапад – имот с идентификатор № *** по КККР на град Варна, от североизток – имот с идентификатор № *** по КККР на град Варна, от югоизток – зелени площи и от югозапад – зелени площи, която реална част е отбелязана с червен щрих на схема № 15-693533/30.04.2025 г.

В исковата си молба ищците М. Й. Б. и И. М. И. заявяват, че са собственици при равни квоти на недвижим имот с идентификатор № *** по КККР на град Варна, представляващ самостоятелен обект в сграда – апартамент, находящ се в ***, със застроена площ от 66,85 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, дрешник, баня – тоалет , входно антре и балкон, при граници на същия етаж – имот с идентификатор № *** и № ***, под обекта – няма, над обекта – имот с идентификатор № ***. Ищците са станали собственици на посочения имот по силата на правна сделка – договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № 100, том III, per. № 3517, дело № 375/10.04.2018 г. на нотариус Красимира Кангалова, с район на действие P C Варна, вписана под № 513 в регистъра на Нотариалната камара, като са закупили имота от И.Н.Ж., ЕГН **********, който от своя страна го е закупил от своя дядо И. Ж. И. - б. ж. на гр. Варна. Пръв собственик на апартамента по нотариален акт е въпросният И. Ж. И., който се легитимира като негов собственик с нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение за 1 отчужден имот за мероприятия по ЗТСУ № 41, том III, дело № 1044/06.03.1990 г. на нотариус при PC-Варна. Жилищният блок, в който се намира апартамента е приет с Протокол образец 16 от Държавна приемателна комисия през м. април 1992 г. Спорният процесен имот, представлява стая с площ от 17 кв. м., находяща се в югоизточния край на секцията на блока, при граници от северозапад – имот с идентификатор № *** по КККР на град Варна, от североизток – имот с идентификатор № *** по КККР на град Варна, от югоизток – зелени площи и от югозапад – зелени площи, която реална част е отбелязана с червен щрих на схема № 15-693533/30.04.2025 г. на лист 61 от делото. Същата не е отразена със самостоятелен идентификатор в КККР. Ищците твърдят, че стаята от северозападната си страна е свързана с техния апартамент с идентификатор № *** по КККР на град Варна, посредством врата, която е била поставена още при построяването на блока и по този начин стаята е станала част от техния апартамент и непрекъснато е била упражнявана фактическа власт върху нея както от праводателите на ищците, така и от самите ищци. Ответникът по делото - С. Х. С. е съсед на ищците, като същият е собственик на апартамент, находящ се на адрес: ***, с идентификатор № ***, с площ 106,29 кв.м. Ищците заявяват, че процесната стая не е отразена в КККР като част от апартамента им, което се дължи на допуснати грешки и неточности в техническата документация при построяването на блока, като тази грешка не е била коригирана. Твърдят, че апартаментът им се състои от три стаи, а не от две стаи /освен кухнята/, както е записано в нотариалния акт и квадратурата му е далеч по-голяма от описаната в нотариалния акт квадратура, защото включва и югоизточната стая - съседна на апартамента на С. Х. С.. В края на месец януари 2025 г. ищците са предприели действия по започване на процедура пред СГКК с цел нефигуриращата в кадастъра като тяхна стая да бъде нанесена в КККР към имот с идентификатор № ***, което отговаря на действителното фактическо положение, с оглед осъществяваната от тях фактическа власт по отношение на стаята. Действията им са били неуспешни, като е било издадено удостоверение за неприемане на проект за изменение на КККР № 25-102120/28.03.2025 г. на Началника на СГКК Варна. От своя страна ответникът С. Х. С. е предприел действия, свързани с нарушаване на границите между двата имота, като на 16.01.2025 г. сутринта е започнал да разбива стената от к ъ м неговия апартамент, пробивайки отвор и по този начин демонстрирайки претенциите си, че е собственик на югоизточната стая от техния апартамент е оспорил владението им. С оглед горното, ищците обосновават правния си интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът С. Х.С., чрез процесуалния си представител адв. Б.

Б. е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че ищците са собственици на имот с идентификатор № № *** по КККР на град Варна, а той е собственик на имот с идентификатор № № *** по КККР на град Варна. Твърди, че в апартамента, собственост на ищците не влиза югоизточна стая, както й оспорва, че М. Б. и И. И. са я владели от момента на закупуване на апартамента си. Стаята не е отразена в КККР като част от апартамента на ищците, не поради грешки и неточности в техническата документация, а поради обстоятелството, че съгласно техническата документация, процесната стая е част апартамента на С. Х. С., който винаги е бил с площ от 106,29 кв. м., Процесната стая винаги е била част от апартамента на С. Х. С..

Предишният собственик на апартамента на ищците е избил врата към процесната стая, като е отправил предложение да я закупи от С. Х. С., но той е отказал. С. Х. С. е дал разрешение процесната стая да бъде използвана от предишните собственици на апартамента на ищците.

Но понеже не се е съгласил да им я продаде, те са продали апартамента си. През 2018 г., когато е разбрал, че апартамент № 1 има нови собственици С. Х. С. е изпратил нотариална покана, чрез нотариус Катя Паунова, с per. № 382, с която кани ищците И. И. и М. Б. да преустановят незаконното и неправомерно използване на югоизточната стая, да изнесат от там всички свои вещи и да я оставят в годно за употреба състояние. Със същата покана ги е поканил да му заплащат наем в размер на 100 лева на месец, ако не му предадат владението.

Твърди, че на 23.04.2018 г. страните са постигнали споразумение, че ищците ще предадат владението на стаята в срок до 01.05.2018 г. Ищците са закупили апартамента си на 10.04.2018 г., а нотариалната покана им е връчена на 23.04.2018 г., като те са ползвали 2 процесната стая тринадесет дни. Ищците са предали в срок владението на процесната стая, като лично са осигурили достъп до техния апартамент на майстор, който е зазидал отвора между хола на апартамент № 1 и процесната стая. До 2024 г. ищецът И. И. неколкократно е искал от С. Х. С. да закупи процесната стая, но той е отказвал. През 2024 г. И. И. и М. Б., тайно са разбили стената между процесната стая и техния хол. През м. януари на 2025 г. С.

Х. С. е уведомил всички съседи, чрез разлепени на няколко места съобщения във входа, че започва ремонт на апартамента си . Уведомил е И. И., че възнамерява да си възстанови владението върху процесната стая, чрез СМС съобщение. След като го е уведомил, на 16.01.2025 г. е започнал ремонтни дейности, които са били възпрепятствани от И. и Б., тъй като те са сигнализирали полицията и Общината.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът С. Х. С., чрез процесуалния си представител адв.

Б. Б. е предявил срещу М. Й. Б. и И. М. И. насрещен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, за приемане за установено между страните, че С. Х. С., по силата на правна сделка – договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 160, том VI, дело № 2062/1995 г. е собственик на процесната стая, като същата е част от закупения от него недвижим имот с идентификатор № *** по КККР на град Варна, както и ответниците - М. Й. Б. и И. М. И. да бъдат осъдени да предадат на С. Х.

С. владението върху процесната стая.

С. Х. С. заявява, че по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 160, том VI, дело № 2062/1995 г. е закупил от О.Й.Д. и А.Д.Д. недвижим имот, находящ се в ***, вх. 1, ет. 1, апартамент № 176, състоящ се от входно антре, три стаи, кухня, баня, тоалет, пералня, два балкона, с площ от 106,29 кв. м., при граници: тр. площ, тр. площ, коридор, както й 0,6603 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, отстъпено върху мястото в 13-ти подрайон по плана на град Варна. Първоначално имотът, който е закупил С. Х. С. е бил собственост на Община Варна, с предназначение за медицински център „здравно заведение“, което е видно от акта за собственост на ответниците по насрещния иск, в който е описано, че по предходен документ за собственост собствения им недвижим имот граничи със здравно заведение, т.е. апартамента на С. Х. С..

В последствие, община Варна е променила предназначението на недвижимия имот и го е продала на О.Й.Д. и А.Д.Д., като имот представляващ апартамент с площ от 106,29 кв. м.

Твърди, че от Заповед № 1093 от 03.10.1994 г., както и от Договор за продажба № 31220 от 22.02.1995 г. е видно, че недвижимият имот никога не е променял квадратурата си. Всички апартаменти, находящи се в сградата са с площ от 87 кв. м., но единствено неговият апартамент, поради наличието на още едно помещение - процесната югоизточна стая е с поголяма площ. От проекта за здравно заведение е видно, че врата между процесната стая и апартамента на съседите на С. Х. С. няма, доколкото стаята е част от неговия апартамент.

В срока по чл. 131 от ГПК, М. Й. Б. и И. М. И., чрез общия им процесуален представител адв. Р. Д. са депозирали писмен отговор на насрещния иск, с който изразяват становище за неговата неоснователност.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна ищците – М. Й. Б. и И. М. И. – лично и чрез процесуалния си представител адв. Р. Д., поддържат предявения от тях иск и оспорват насрещния иск. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна ответникът – С. Х. С., чрез процесуалния си представител адв. Илияна И., оспорва предявения срещу него иск, поддържа насрещния иск. Претендират се разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че М. Й. Б. и И. М. И. са собственици при равни квоти на недвижим имот с идентификатор № *** по КККР на град Варна, представляващ самостоятелен обект в сграда – апартамент, находящ се в гр. Варна, бул. „С.“ 149, ет.1, ап.1, със застроена площ от 66,85 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, дрешник, баня – тоалет , входно антре и балкон, при 3 граници на същия етаж – имот с идентификатор № *** и № ***, под обекта – няма, над обекта – имот с идентификатор № ***. Ищците са станали собственици на посочения имот по силата на правна сделка – договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № 100, том III, per. № 3517, дело № 375/10.04.2018 г. на Нотариус Красимира Кангалова, с район на действие P C Варна, вписана под № 513 в Регистъра на Нотариалната камара, като са закупили имота от И.Н.Ж., ЕГН **********.

Ответникът по делото С. Х. С. е съсед на ищците, като същият по силата на правна сделка – договор за покупко продажба е собственик на апартамент, находящ се на адрес: гр. Варна, бул. “С.“ 149, вх.1, ет.1, ап.176, с идентификатор № ***, с площ 106,29 кв.м.

От нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение за отчужден имот за мероприятия по ЗТСУ № 41, том III, дело № 1044/06.03.1990 г. на нотариус при PC-Варна се установява, че И. Ж. И. е признат за собственик на недвижим имот, представляващ жилище находящо се в ***, състоящо се от две стаи, кухня, дрешник, баня – тоалетна, входно антре и балкон на запад, с площ от 66,856 кв.м. при граници от ляво на дясно – здравно заведение, стълбище, здравно заведение, зелени площи. Имотът е придобит от И. Ж. И. като обезщетение за отчужден имот.