Решение № 170 от 27.11.2024, Районен съд - Панагюрище
- Съд
- Районен съд - Панагюрище
- Дело
- Гражданско дело 536/2024
- Вид
- Решение № 170
- Подписан
- 27.11.2024
- В сила
- 05.12.2025
- Състав
- ИВАНКА НИКОЛОВА ПЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал.1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронния подпис
- чл. 3 · Закон за електронния документ и електронния подпис
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- § 1 · Закон за потребителския кредит
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 170 гр. Панагюрище, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20245230100536 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове иск с правна квалификация чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК, във в чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Кредито" ООД против Г. И. И. за установяване съществуването на вземания на ищеца от ответника за сумите 500.00 лв. главница, ведно със законна лихва от 30.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и лихва за забава в размер на 88,55 лв. за периода 08.12.2022г. до 29.04.2024г. по Договор за потребителски кредит OL00069982 от 07.11.2022 г., сключен между „Кредито" ООД и Г. И. И., за които е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 № 196/30.04.2024 г. по ч. гр. д.
338/2024г. на Районен съд-Панагюрище.
Твърди се, че между ищеца, в качеството му на кредитодател и ответника в качеството му на кредитополучател е сключен индивидуален Договор за паричен заем № OL00069982 от 07.11.2022 г., съобразно изискванията на ЗПФУР.
По силата на сключения договор ищецът е отпуснал на ответника заем в размер на 500.00 лв. със срок на издължаване 30 дни, при ГЛП от 0% и ГПР 0%.
Страните уговорили, че при сключване на договора ще се дължи сумата за експресно разглеждане на кредита в размер на 110.00 лева, съобразно желанието на заемополучателя да усвои веднага кредита, а не да изчака до 20 дни за разглеждане на заявлението му.
Излага, че заемната сума била преведена по личната банкова сметка на ответника. С това Дружеството е изпълнило задълженията си по Договора.
Заемът следвало да бъде погасен на 07.12.2022 г. - на една погасителна вноска.
1
Твърди се, че Кредитополучателят не изпълнявал задълженията си за заплащане на дължимите суми и не е извършил никакви плащания на падежа, с което изпаднал в забава и дължал обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на 88,55 лв. за периода 08.12.2022 г. до 29.04.2024г.
Поради неизпълнение на задължението от ответника, ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 196/30.04.2024 по ч. гр. д.
338/2024г. на РС-Панагюрище за процесните суми. Срещу издадената заповед ответникът подал възражение, поради което предявява настоящия иск.
Въз основа на така очерталата се обстановка се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че в полза на „Кредито" ООД, съществува вземане в размер на 500.00 лв. главница, ведно със законна лихва за период от 30.04.2024 г. до изплащане на вземането и 88,55 лева лихва за забава за периода от 08.12.2022 г. до 29.04.2024 г. по Договор за паричен заем № OL00069982 от 07.11.2022 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 № 196/30.04.2024 г. по ч. гр. д. 338/2024г. на Районен съд-Панагюрище.
Претендира разноски в исковото и заповедното производство.
Представя писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва основателността на иска.
Оспорва, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение на соченото от ищеца правно основание- Договор за паричен заем № OL00069982 от 07.11.2022 г., какъвто твърди, че не е сключвал по реда на ЗПФУР.
Излага, че през месец ноември 2022 година спрямо него било извършено престъпление, като чрез въвеждането му в заблуждение и чрез използването от трето/и лице/а на технически способи и средства била „открадната неговата самоличност“. Подведен бил да извърши и извършил регистрация в платформата “Евротръст“, която предоставяла удостоверителни услуги електронна идентификация, електронен подпис, електронно връчване и други.
Впоследствие се оказвало, че в платформата “Евротръст“ на 04.11.2022 година в 13:32 часа неговата електронна поща била сменена с нова електронна поща ***, в 13:33 часа бил добавен нов телефонен номер - **********, а в 13:42 часа бил добавен втори телефонен номер - **********. От този момент бил лишен и не е имал контрол върху електронния си подпис, регистриран в платформата “Евротръст“.
Впоследствие осъзнавайки какво се е случило с “неговата самоличност“, поискал от платформата “Евротръст“ да блокира електронният му подпис, тъй като се съмнявал в извършване на измама и се обърнал към органите на МВР и Прокуратурата.
От получена от БНБ - Централен кредитен регистър справка за кредитна задлъжнялост № БНБ- 120063/11.11.2022 година, установил, че към 11.11.2022 година на негово име били отпуснати седем на брой бързи кредити, а от 2 справка № БНБ- 135315/22.12.2022 година, установил, че към 22.12.2022 година на негово име били отпуснати още осем на брой бързи кредити или общо петнадесет на брой бързи кредити. Отделно от това получавал на личния си мобилен телефон с номер ***, известия за настъпили падежи за погасяване на вноски по стокови кредити.
Поддържа, че в Индивидуален договор за паричен заем № OL00069982 от 07.11.2022 г. и в Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, мобилен телефонен номер **********, на който посредством SMS бил получен персонален идентификационен код за потвърждение на електронен подпис, не се ползва от него, поради което той не е положил електронния подпис, с който били подписани посочените документи.
Сочи, че в момента в РУ - Панагюрище било образувано и се водело Досъдебно производство № 250/2022 година, по описа на РУ - Панагюрище, а в Районна Прокуратура - Пазарджик, ТО - Панагюрище била образувана прокурорска преписка № 184/2023 година, за извършено престъпление с правна квалификация чл.212а, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от Наказателния кодекс.
Отделно от това, в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ - МВР град София, било образувано и се водело досъдебно производство №223/2022 година, по описа на ГД ,,БОП“ - МВР град София.
По изложените съображения, настоява искът да бъде отхвърлен, поради липсата на правно основание, на което ищецът основава възникването и съществуването на вземането.
Претендира разноски.
Прави искане за спиране на основание чл.229, ал.1, т.5 от Гражданския процесуален кодекс на производството по гражданско дело 536/2024г., по описа на Районен съд град Панагюрище до приключване на образуваното наказателно производство.
Предявеният иск е допустим. В полза на ищеца срещу длъжника Г. И. И. е издадена Заповед № 196/30.04.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 338/2024г. на РС Панагюрище. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е оспорил вземането, предмет на заповедта за изпълнение. На заявителя са дадени указания да предяви иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, които е изпълнил в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. Налице е идентичност между вземанията, предмет на заповедта за изпълнение и процесното по основание и размер, поради което предявените искове са процесуално допустими.
Искането за спиране на производството, на осн. чл. 229, ал.1, т. 5 ГПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК съдът спира производството по делото, когато при разглеждането на едно гражданско дело 3 се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор. Производството по гражданското дело се спира, когато твърдените престъпни обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза – в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК или когато гражданският съд е събрал доказателства за съществуването на престъпни обстоятелства – в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК (в този смисъл са Решение № 116/15.05.2013 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 745/2012 г., постановено в производство по реда на чл.
290 и сл. ГПК, Определение № 566/19.09.2013 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д.
5301/2013 г.; Определение № 782/29.11.2013 г. на ВКС, IV г.о. по гр. д. № 7165/2013 г и др., постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК).
Подаването на сигнал на една от страните по делото с твърдения за извършено престъпление и проверката по този сигнал не означават „разкриване на престъпни обстоятелства” по смисъла на чл. 229, ал.1, т. 5 ГПК – такива обстоятелства може да разкрие само решаващият спора орган, т.е. съдът. В случая не е ясно доколко обстоятелствата, които се проверяват от прокуратурата и разследващите органи, биха били от значение за правилното решаване на спора, а образуваната по жалба на ответника по гражданското дело прокурорска проверка, без да са налице данни същата да е приключила с внасяне на обвинителен акт в съда, не е основание за спиране на гражданското дело.
Съобразно изложените от страните факти, релевираните доводи и възражения и при съвкупната преценка на представените доказателства, съдът намира, че вземането произтича от сключен на 07.11.2022г. между Г. И. И. и „Кредито“ ЕООД /сега Кредито ООД/ Договор за потребителски кредит OL00069982. По силата на него ищецът заемодател предоставил на ответника сума в размер на 500 лв. Договорът е сключен по реда на ЗПФУР по електронен път от разстояние. По отношение на тези договори, освен общите нормативни правила, установени със Закона за потребителския кредит, приложими са съдържащите се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
Легалната дефиниция на договора за предоставяне на услуги от разстояние се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която това е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Закона за електронния документ и електронните 4 удостоверителни услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, електронният документ представлява всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Следователно в случаите, в които законът изисква писмена форма, независимо дали същата е за действителност или за доказване, тя се счита спазена, след като е съставен електронен документ. Разпоредбата на, ал. 3 на чл. 18 от ЗПФУР предвижда, че изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
В случая в производството по делото съдът намира за установено, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за кредит от разстояние.
По ч. гр. д. 338/2024г. на Районен съд-Панагюрище, приложено към гр. д. 536/2024г. е представен Договор за кредит № OL00069982 от 07.11.2022г.
Съгласно т. 3. 1. от договора сключването му става онлайн в личния профил на Кредитополучателя, след коректно попълнена апликационна форма. В случай, че Кредитополучателят е одобрен от Кредитора, Кредиторът изпраща на e mail адреса на Кредитополучателя проект на Договора за кредит, съдържащ предложение по всички въпроси, касаещи страните. В случай, че Кредитополучателят е съгласен с всички клаузи на договора и не желае промяна на нито една от тях, Кредиторът му изпраща чрез СМС потвърждаващ код, който след въвеждането си прави активен бутон „Подпиши“ в профила на Кредитополучателя.
Съгласно т..3.1.3. чрез въвеждането на този код и след натискане на бутон „Подпиши“, Кредитополучателят потвърждава желанието си за сключване на Договор за кредит с Кредитора.