Решение № 156 от 10.10.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Пловдив, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20235000500346 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.240 от ГПК, образувано по Молба вх.№16213/19.05.2023 г., подадена от П. А. У., чрез адв. К. Д., за отмяна на неприсъствено Решение №327/14.03.2023 г., постановено по гр.д. №**************/14.03.2023 г. на ПОС – III гр.с-в. Молителката сочи като основание за отмяна на постановеното срещу нея решение чл.240, ал.1, т.1 от ГПК, като се позовава на ненадлежно връчване на преписа от исковата молба и призовките за съдебното заседание. Сочи, че за пръв път е узнала за постановеното срещу нея неприсъствено съдебно решение на 27.04.2023 г., когато на служебния й адрес била връчена от съдебен изпълнител покана за доброволно изпълнение със съобщение за наложен запор върху нейни банкови сметки и възбрана върху недвижим имот. След направена справка в ПОС се запознала със съдебното решение и начина на уведомяването й по делото.

Установила, че всички съобщения по делото са били изпращани на постоянния й адрес, но не и до служебния й адрес, който по делото бил установен от направена служебно справка в НАП. Сочи, че невярно е отразено от връчителя Г. Ц. в първото изпратено съобщение от 29.11.2022 г., с което са й били изпратени книжата по делото, че е отказала да получи съобщението – същият не й се представил като връчител на служебни книжа, като съобщил, че носи документи от физическо лице, чието име било непознато за молителката. След като узнал, че молителката не познава физическото лице, приносителят на документите си тръгнал. Впоследствие този посетител не я бил посещавал повече, нито е намирала залепени или оставени съобщения за направени в нейно отсъствие посещения от връчител на съдебни 1 книжа. Тъй като работи на смени, молителката често отсъства от дома си, дори в почивни дни. Въпреки установения по делото неин служебен адрес, не бил правен опит да бъде призована на работното й място. Относно отразеното в Съобщение, което е оформено като връчено на 15.02.2023 г., молителката твърди на посочената дата да е отсъствала от дома си, тъй като в периода от 14.02.2023 г. до 16.02.2023 г. гостувала в дома на своя приятелка.

Решението по делото е било оформено като редовно връчено по реда на чл.41, ал.2 от ГПК, след като връчителят на съдебни книжа в него е отразил, че е търсил молителката 3 пъти на домашния й адрес, и не я бил открил. Настоява да бъде допусната отмяна на постановеното срещу нея неприсъствено решение, и да й бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски.

Молбата е депозирана в срока по чл.240, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно преупълномощен за производството процесуален представител, съгласно приложено пълномощно и преупълномощаване, сочи се хипотеза на допустимост на отмяната, молбата отговаря на изискванията за редовност, в срок е внесена дължимата държавна такса за производството, поради което молбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от молбата е връчен на насрещната страна, и в срок е постъпил Отговор на молба вх.

№20516/23.06.2023 г., подаден от М. И. Д., чрез адв. В. Д., упълномощен с пълномощно за исковото производство, приложено към исковата молба. Поддържа се становище за неоснователност на молбата за отмяна по чл.240, ал.1, т.1 от ГПК. Не са налице предпоставките за отмяна – не е налице ненадлежно връчване на преписа от исковата молба, както и на призовките за съдебното заседание. Изложените твърдения са неверни.

Призовките и съобщенията са били изпращани на постоянния адрес на ответницата. Отказът да получи книжата по делото е надлежно отразен от връчителя, а твърденията да не се е представил като връчител на съдебни книжа са неверни, поради което отказът на ответницата да получи книжата не засяга нередовността на връчването. Призовката за о.с.з. на 09.02.2023 г. е изпратена до ответницата на 09.01.2023 г., като адресът е посетен на 12.01.2023 г., 23.01.2023 г. и на 28.01.2023 г., като съдът правилно е приел ответницата за нередовно призована и е отложил делото за 08.03.2023 г. За това съдебно заседание призовката отново е изпратена на постоянния й адрес, където е била посетена на 15.02.2023 г., на която дата е отказала да получи книжата и това е удостоверено надлежно от връчителя на съдебните книжа. Изложените твърдения, че не е била в дома си, са неверни. Доводите относно основателността на неприсъственото решение са недопустими в настоящото производство и не следва да се обсъждат. Настоява се за оставяне на молбата за отмяна на постановеното неприсъствено решение за неоснователна. Заявява се претенция за присъждане на разноските за настоящото производство.

Във връзка с релевираните оплаквания и доводи на страните, съдът намира следното:

Съдът констатира, че исковото производство е било образувано по Искова молба вх.

№85725/27.10.2022 г., подадена от М. И. Д. против П. А. У., с която са предявени обективно съединени искове за сумата от 38 368,34 евро главница, и сумата от 9 619 евро мораторна 2 лихва, които вземания се претендират от ищеца въз основа на Предварителен договор за продажба /прехвърляне/ на право на строеж и договор за строителство от 30.06.2009 г., сключен между „Д.-И. Д.“ЕООД, в качеството на „Продавач-изпълнител“ и П. А. У. в качеството на „Купувач-възложител“, и Договор за цесия от 14.01.2022 г., сключен между „Д.-И. Д.“ЕООД като Цедент, и М. И. Д. като Цесионер. Първостепенният съд, след като е установил, е първият от предявените искове е с левова равностойност 75041,95 лева, е прекратил производството пред себе си, и е изпратил делото на родово компетентния да го разгледа Пловдивски окръжен съд.

Пловдивският окръжен съд е изпратил на ответницата препис от исковата молба и приложенията към нея, на 29.11.2022 г., на посочения в исковата молба адрес: гр. П., ул.“К.ш.“ №***, ет.*, ап.*, която е била оформена като връчена при условията на отказ на 30.11.2022 г. от връчител на съдебни книжа при Пловдивския окръжен съд – Г. С. Ц., като в разписката е отразено: „Лицето отказва да получи съобщението“.

Съдът е постановил Определение №33/06.01.2023 г. по гр.д.№2954/2022 г., по реда на чл.140 от ГПК, с което е изготвил проект за доклад, с който е приел исковата молба за редовна, но същевременно е указал на ищеца да уточни цената на иска за главница, тъй като в исковата молба е посочена цена на иска в размер 38 368,34 евро, а в петитума се претендира главница в размер на 37 076,92 евро. Със същото определение делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.02.2023 г.

С призовка от 09.01.2023 г. съдът е призовал ответницата да се яви в съдебно заседание на 09.02.2023 г., като е изпратил на ответницата и препис от Определение №33/06.01.2023 г.

Призовката е била връчена отново от връчителя на съдебни книжа Г. Ц., като в разписката е отразено: „Адресът посетен на 12.01.2023 г. - 14.10 ч.; на 23.01.2023 г. - 14.30 ч. и на 28.01.2023 г. -14.55 ч. Лицето не е открито и не е намерено и друго лице, съгласно да получи призовката. Не отговаря на оставените от мен съобщения“.

След изготвяне на проекта за доклад, в отговор на указанията на съда, е постъпила от ищеца Молба вх.№1686/18.01.2023 г., с която същият е уточнил, че в петитума на исковата молба е допусната техническа грешка, като претендираната от него сума е в размер на 38 368,34 евро, и така следва да се чете в петитума на исковата молба. Също така се пояснява, че сумата 38 368,34 евро представлява сбор от сумата 3500 евро, представляваща част от вноската от общо 6500 евро, договорена в чл.16, ал.2, т.3 от Предварителния договор за продажба /прехвърляне/ на право на строеж и договор за строителство от 30.06.2009 г. и Анекс към него, сключен на 30.11.2010 г., и сумата в размер на 34 868,34 евро – равностойността на 54 броя месечни вноски от общо 63, всяка по 645,71 евро за периода от 25.04.2018 г. до 26.10.2022 г.

В съдебното заседание на 09.02.2023 г. съдът е приел, че ответницата е нередовно призована, и не е дал ход на делото, като го е отложил за 08.03.2023 г. от 15:00 часа. При условията на закрито заседание е разпореди да се направи служебна справка за постоянен и настоящ адрес на ответницата, и справка в НАП за регистрирани трудови договори.

3

В изпълнение на разпореждането на съда за изготвяне на справка за актуалното състояние на трудовите договори на ответницата към 14.02.2023 г., на л.27 е приобщена справка, от която е видно, че ответницата има актуален и непрекратен безсрочен трудов договор с „Дом за стари хора „Св. В.В.“ на адрес: гр. П., ул.“К.ш.“ №**, на длъжност „работник кухня“. От изготвената справка за постоянен и настоящ адрес на ответницата се установява, че и постоянния, и настоящия адрес на ответницата съвпадат с адреса по исковата молба – гр. П., ул.“К.ш.“ №***, ет.*, ап.*.

На 13.02.2023 г. е изпратена призовка до ответницата за насроченото открито съдебно заседание на 08.03.2023 г., на нейния постоянен и настоящ адрес: гр. П., ул.“К.ш.“ №***, ет.*, ап.*, с приложен към призовката препис от Определение №33/06.01.2023 г. Тази призовка е оформена отново като връчена при условията на отказ, на 15.02.2023 г. от връчителя на съдебни книжа Г. С. Ц., като е отбелязано: „ Лицето отказва да получи призовката“.

В проведеното открито съдебно заседание на 08.03.3023 г. съдът е приел, че ответницата е редовно уведомена, и е даден ход на делото. Прието е заключение на допуснатата ССЕ. В съдебното заседание е депозирана от ищеца писмена молба, с която се прави искане на осн. чл.214 от ГПК за изменение на предявения акцесорен иск за мораторна лихва, като същият се уточнява по пера и размери /за всяка просрочена вноска от главницата в размер на по 645,71 евро, от датата на падежа й до датата на предявяване на иска поотделно, съобразно приетата по делото ССЕ/, като се увеличава общия предявен размер от 9 619 евро на 9 726 евро. С протоколно определение от същата дата съдът е допуснал исканото изменение на акцесорния иск за присъждане на мораторна лихва. В същото съдебно заседание ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че са налице основанията за това – не е постъпил отговор на исковата молба, ответницата не се е явила в първото по делото открито съдебно заседание и не е направила искане делото да се гледа в нейно отсъствие, като дори отказва да получи съобщенията. Съдът е приключил съдебното дирене, и дал ход на делото по същество, като е обявил, че ще постанови решение в срок.

В мотивите на постановеното Решение №327/14.03.2023 г. по гр.д.№2954/2022 г. на ПОС – III състав, съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1, във вр. чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, и като е приел предявените искове за вероятно основателни въз основа на приложените към исковата молба доказателства и приетата по делото ССЕ, ги е уважил изцяло.

Съобщение за постановеното по делото Решение №327/14.03.2023 г., ведно с препис от същото, е изпратено на ответницата, на същия адрес, като съобщението е връчено чрез връчителя на съдебни книжа Г. Ц., и същото е оформено на 22.04.2023 г. като невръчено, с отбелязване: „Адресът посетен на 20.03.2023 г. -13.40 ч.; 29.03.2023 г. – 18.00 ч. и на 22.04.2023 г. в 10.30 ч. Лицето не е открито и не е намерено и друго лице, съгласно да получи съобщението.“

По делото са допуснати до разпит един свидетел по искане на ответницата, както и връчителя на съдебни книжа Г. С. Ц., удостоверил всички връчвания по делото.

4

В откритото съдено заседание, разпитан в качеството на свидетел, връчителят на съдебни книжа Г. Ц. първоначално заявява, че посетил адреса през м. ноември, 2022 г. На адреса имало домофонна система, видял написано името на адресата, и позвънил. Вдигнала жена, която той информирал, че има съобщение от ОС – П.. Тя казала, че има счупен крак и не може да слезе, поради което отворила вратата, и той се качил на етажа на апартамента. Тя чакала на етажа, и потвърдила че е П. У.. Попитала от кого са тези книжа. Свидетелят видял, че книжата съставляват искова молба, и прочел името на лицето, изписано на съобщението, чрез което не трябва да се връчват книжата. Тя заявила, че не желае да получава нищо от това лице. Свидетелят се опитал да я убеди да види какво се праща, но тя категорично отказала да получи книжата, и той върнал книжата с отбелязване, че адресата отказва да ги получи. Свидетелят не поискал лична карта, защото жената на два пъти потвърдила самоличността си. Впоследствие отново получил съобщение за същия адресат.

Разпечатката съдържа 33 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6b7d39f1-5650-413d-b2d6-86a26055e345