Решение № 13112 от 03.07.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 35591/2023
- Вид
- Решение № 13112
- Подписан
- 03.07.2024
- Състав
- ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА ЛАЗАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 125 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 125, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 247, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 13112 гр. ........., 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20231110135591 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 09.01.2024 г., подадена от Е.
А. А. срещу ..............
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че въз основа на обвинителен акт от 29.04.2021 г., изготвен по досъдебно производство № .......... (пр.пр. № ....... г. на ...........) й е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 6, пр. 2 НК. С оглед внесения обвинителен акт е образувано НОХД .......... г. по описа на Софийски градски съд, ........... състав, което е прекратено с Определение от 29.09.2021 г. Твърди, че с обвинителен акт от 30.11.2021 г., изготвен по ДП № .......... (пр.пр. № ....... г. на ...........), й е повдигнато повторно обвинение за извършване на посоченото престъпление. В тази връзка, в рамките на образуваното НОХД № ......... г. по описа на СГС, ........... състав, е постановена присъда от 19.04.2022 г., с която е призната за невиновна и е прието, че не е извършила престъплението, за което е привлечена към наказателна отговорност.
Поддържа, че с Решение № 11/16.01.2023 г., постановено по ВНОХД № ....... г. по описа на ............. с-в, оправдателната присъда е потвърдена, като ищцата твърди, че съдебният акт е влязъл в сила, тъй като не е обжалван пред ВКС. Излага доводи, че в резултат на образуваните срещу нея наказателни производства, свързани с повдигнати обвинения за извършването на тежко престъпление, е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в емоционална нестабилност, житейско неудовлетворение, както и накърнени добро име и репутация. Повдигнатото обвинение се отразило негативно и на физическото й състояние, доколкото страдала от хронично главоболие, безсъние и липсата на апетит. Претърпените негативни емоционални преживявания засегнали чувствително общото й здравословно състояние предвид факта, че страдала от множество хронични заболявания. Съобразно изложеното е направено искане ответника да бъде осъден да й изплати обезщетение в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
1
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва по основание и размер исковата претенция. Сочи, че твърдението на ищцата за влязла в законна сила оправдателна присъда е недоказано.
Отбелязва липсата на доказателства относно обстоятелството, че посочените неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от водените срещу ищцата наказателни производства. Излага доводи, че евентуално претърпените от ищцата вреди са със значително по-нисък интензитет. Съобразно изложеното е направено искане съдът да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан, евентуално да намали размера на претендираното обезщетение, като прекомерно завишен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С Определение № 46222 от 30.12.2023 г. съдът е изискал за послужване производствата по НОХД № ......... г. по описа на Софийски градски съд, 21 състав, и НОХД .......... г. по описа на Софийски градски съд, 21 състав. С протоколно определение от 28.03.2024 г. съдът е приел към доказателствената съвкупност по делото НОХД № ......... г. по описа на Софийски градски съд, 21 състав, ведно с НОХД .......... г. по описа на Софийски градски съд, ВНОХД № ....... г. по описа на Софийски апелативен съд, ВНЧД № 1180/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, както и ДП № 56/2018 г. – три тома ( № 35,39,40), съгласно получено писмо с изх. № 1079/09.01.2024 г. от Софийски градски съд, НО, ........... с-в.
Видно от материалите по НОХД .......... г. по описа на СГС, 21 с-в, производството по делото е образувано на 12.05.2021 г. по внесен обвинителен акт, съгласно чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК, ведно с досъдебно производство № ............ и пр.пр. № ......... г. по описа на СГП, срещу Е. А. А., за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т.
2, пр. 2-ро и т. 6, пр. 2-ро НК. От съставения на 29.04.2021 г. обвинителен акт по ДП № ............ се установява, че на ищцата Е. А. А. е повдигнато обвинение за това, че на 12.12.2014 г., в гр. ........., като еднолично управляваща и представляваща търговското дружество „.......“ ЕООД – ......... (с предишно наименование – „.........“ ООД до 28.10.2014 г.) е избегнала установяване и плащане на данъчни задължения по чл. 125 ЗДДС, в особено големи размери, на обща стойност от 37 945,54 лв., като затаила истина в справка-декларация, изискуема по силата на чл. 125, ал. 1 ЗДДС, с вх. № ............ г., на търговско дружество „.......“ ЕООД за периода 01.10.2014 г. – 31.10.2014 г., подадена по електронен път пред ТД на НАП ......... – офис „Център“. Видно от приложението към обвинителния акт е, че на ищцата е наложена мярка за неотклонение: „Подписка“, контролирана от ...........
С протоколно определение № ......... г., постановено по НОХД .......... г. по описа на СГС, 21 с-в, съдът е прекратил съдебното производство по делото, като е върнал същото на Прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. С определение № 1173/08.11.2021 г., постановено по ВНЧД № 1180/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 6 с-в, съдът е потвърдил протоколно определение № ......... г. по НОХД .......... г. по описа на СГС, 21 с-в, с което съдът е прекратил съдебното производство по делото на основание чл. 248, ал. 1, т. 1 вр. ал. 1, т. 3 НПК и е върнал делото на СГП.
Видно от материалите по НОХД № ......... г. по описа на СГС, 21 с-в, производството по делото е образувано на 16.12.2021 г. по внесен обвинителен акт, съгласно чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК, ведно с досъдебно производство № ............ и пр.пр. № ......... г. по описа на СГП, срещу Е. А. А., за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т.
2, пр. 2-ро и т. 6, пр. 2-ро НК, по силата на който на ищцата е повдигнато обвинение за това, че на 12.12.2014 г., в гр. ........., като еднолично управляваща и представляваща търговското дружество „.......“ ЕООД – ......... (със старо наименование – „.........“ ООД 2 до 28.10.2014 г.) е избегнала установяване и плащане на данъчни задължения по чл.
125 ЗДДС, в особено големи размери, на обща стойност от 37 945,54 лв., като затаила истина в справка-декларация, изискуема по силата на чл. 125, ал. 1 ЗДДС, с вх. № ............ г. на търговско дружество „.......“ ЕООД за периода 01.10.2014 г. – 31.10.2014 г., подадена по електронен път пред ТД на НАП ......... – офис „Център“.
С Присъда № 56/19.04.2022 г., постановена по НОХД № ......... г. по описа на СГС, 21 с-в, съдът признава подсъдимата Е. А. А. за невинна в това, че на 12.12.2014 г., в гр. ........., като еднолично управляваща и представляваща търговското дружество „.......“ ЕООД – ......... (със старо наименование – „.........“ ООД до 28.10.2014 г.) е избегнала установяване и плащане на данъчни задължения по чл. 125 ЗДДС, в особено големи размери, на обща стойност от 37 945,54 лв., като затаила истина в справкадекларация, изискуема по силата на чл. 125, ал. 1 ЗДДС, с вх. № ............ г. на търговско дружество „.......“ ЕООД за периода 01.10.2014 г. – 31.10.2014 г., подадена по електронен път пред ТД на НАП ......... – офис „Център“, като на основание чл. 304 НПК я оправдава по така повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2-ро и т. 6, пр. 2-ро НК.
С решение № 11/16.01.2023 г. по ВНОХД № ....... г. по описа на Софийски апелативен съд, НО,5 с-в, съдът е потвърдил Присъда № 56/19.04.2022 г., постановена по НОХД № ......... г. по описа на СГС, 21 с-в.
Предвид липсата на последващо обжалване на Решение № 11/16.01.2023 г. по ВНОХД № ....... г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 5 с-в, Присъда № 56/19.04.2022 г., постановена по НОХД № ......... г. по описа на СГС, 21 с-в, е влязла в законна сила на 15.02.2023 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Янко Михайлов Фолер – племенник на Е. А. А., показанията на който съдът преценява по реда на чл. 172 ГПК и кредитира като последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. Свидетелят е изложил твърдения, че два пъти в седмицата ходи в град Пещера, за да помага на ищцата. В показанията си е посочил, че е бил наясно с воденото срещу ищцата наказателно производство, по което същата е оправдана, като сочи, че откакто е започнало производството срещу нея, тя се е променила много.
Твърди, че ищцата е била много притеснена, развила е страхова невроза и е имала проблеми със съня. Сочи, че същата се е усамотила и е започнала да страни от хората, като е комуникирала единствено с него. Посочил е, че предвид възрастта й, ищцата страдала от множество заболявания, сред които проблеми със стомаха, жлъчката и дископатия. Отбелязва, че ищцата има проблеми с жлъчката и дископатия от много време. Твърди, че цял живот е работила като детска учителка в град Пещера. Сочи, че същата се е срамувала от хората заради повдигнатото обвинение.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ.
Основателността на предявения иск е обусловена от установяването от страна на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) че спрямо нея е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2) че е имала качеството подсъдим по посочените в исковата молба наказателни производства; 3) постановяването на влязла в сила оправдателна присъда по тях и/или прекратяване на производството поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано; 4) че е претърпяла твърдените неимуществени вреди, както и техният размер; 5) наличието на пряка 3 причинно-следствена връзка между незаконните действия на ответника и твърдените неимуществени вреди.
При доказване на горните обстоятелства в доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на претендираното вземане и/или правоизключващи или правопогасяващи претендираното вземане обстоятелства.
От събраните в хода на делото доказателства се установява безспорно, че спрямо ищцата е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2-ро и т. 6, пр. 2-ро НК, като с Присъда № 56/19.04.2022 г., постановена по НОХД № ......... г. по описа на СГС, 21 с-в, влязла в сила на 15.02.2023 г., съдът е признал подсъдимата Е. А. А. за невинна в това, че е извършила посоченото престъпление, като на основание чл. 304 НПК я е оправдавал по така повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2-ро и т. 6, пр. 2-ро НК.
По аргумент от чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, обезщетението се определя глобално по справедливост (чл. 52 ЗЗД), като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателната присъда и тежестта на тези, за които е осъден дееца, съпоставени с тези, за които е оправдан, в случаите на частично оправдаване. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат под внимание при определяне на размера на дължимото обезщетение. В мотивите си съдилищата трябва да посочват конкретните обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди (така решение № 302 от 4.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 78/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова).