Решение № 488 от 13.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 488 гр. Пловдив, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20225300502661 по описа за 2022 година Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от Й. Л. Ч., ЕГН ***; и К. Й. Ч., ЕГН ***; против решение № 260368/17,06,2022 г., постановено по гр. д. № 2895/2020 г. на РС Пловдив, 17 гр. състав. Решението се обжалва изцяло с оплакване за незаконосъобразност поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. От въззивния съд се иска да го отмени и вместо това да отхвърли предявените искове.

Ответниците по жалбата Г. Н. Н., ЕГН **********; и Р. Ц. Т., ЕГН **********; заявяват становище за неоснователност на въззивната жалба и искат потвърждаване на обжалваното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Жалбата е допустима – насочена е срещу подлежащ на обжалване акт, изхожда от страна, разполагаща с правен интерес да обжалва, предявена е в законоустановения срок.

1

Производството е образувано по обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 42 б. „б“ от ЗН и чл. 108 от ЗС, и искания по чл.

537 ал. 2 от ГПК. Предявени от Г. Н. Н., ЕГН **********; и Р. Ц. Т., ЕГН **********; против Й. Л. Ч., ЕГН ***; и К. Й. Ч., ЕГН ***.

Ищците твърдят, че са собственици по наследство от Ф. И. К., поч. на *** г., на общо 1/2 ид. част (по 1/4 ид. част за всеки от тях) от следните недвижими имоти: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор № *** по действащата КК и КР на гр. Пловдив, с административен адрес: гр. ***, с предназначение – жилище, с площ от 92,74 кв. м, както и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор *** по действащата КК и КР на гр. Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив, ул.

***, с предназначение – гараж, с площ от 17.40 кв. м.

Твърдят също, че ответниците неоснователно се считат за собственици на притежаваните от ищците права, позовавайки се на саморъчно завещание от името на Ф. К. в полза на ответницата К. Ч. и издаден въз основа на същото Нотариален акт за собственост на недвижим имот - констативен, с № 80, том 1 рег. № **; дело № *** г. на Нотариус с рег. № 136; както и на договор (сключен с Нотариален акт № *** г. на Нотариус с рег. № 227), с който ответницата Ч. е прехвърлила на своя син – ответника Й. Ч., спорните права срещу задължение за издръжка и гледане. Ищците оспорват завещанието като твърдят, че то не е написано и подписано от техния наследодател, поради което е нищожно.

Въз основа на изложеното от съда се иска да постанови решение, с което:

- да признае за установено в отношенията между страните, че саморъчното завещание, изготвено на 24,10,2013 г. от името на Ф. И. К., поч. на *** г., съхранявано от Нотариус Таня Дойчинова (рег. № 072) под № 6607, по нотариално дело № *** г., е нищожно;

- да признае за установено в отношенията между страните, че всеки от ищците е собственик на по 1/4 идеална част от описаните по-горе недвижими имоти – жилище и гараж, въз основа на наследствено правоприемство от Ф. И. К., поч. на *** г.;

- да осъди ответниците да предадат на ищците владението на спорните идеални части от процесните имоти;

- да отмени Нотариален акт за собственост на недвижим имот 2 констативен, с № *** рег. № **; дело № *** г. на Нотариус с рег. № 136; до размера на правата на ищците.

Ответниците считат исковете за неоснователни.

Не оспорват твърденията, че ищците са наследници на Ф. И. К., както и че същата е била собственик на процесните имоти. Позовават се на спорното завещание като твърдят, че то е написано и подписано от нея.

Твърдят, че след смъртта на Ф. К. ответницата К. Ч. е установила владение върху процесните имоти, демонстрирайки, че се счита за техен собственик. Впоследствие с влязло в сила съдебно решение (по приложеното гр. д.

№ *** г. на ПОС) А. А. В. (сънаследница на ищците) била призната за собственик по наследство от Ф. К. на 1/2 идеална част от спорните имоти и ответника К. Ч. била осъдена да й предаде владението върху имотите изцяло. Това решение било изпълнено принудително и с Протокол от 31,01,2020 г. на ЧСИ Кралев бил извършен въвод във владение. В деня на въвода – на 31,01,2020 г., ответниците сключили помежду си договор (с Нотариален акт № *** г. на Нотариус с рег. № 227), с който К. Ч. прехвърлила на сина си Й. Ч. останалата 1/2 идеална част от имотите – предмет на претенциите в настоящото производство. Ответникът Ч. изрично признава, че владее тази част от имотите като собственик, като упражнява владението си чрез трето лице – въведената в имотите А. А. В., която била държател по отношение на притежаваните от него права.

Наред с това, при условията на евентуалност – ако процесното завещание се приеме за нищожно, ответникът Ч. се счита за собственик на спорната част от имотите на основание давностно владение, установено от неговата майка и праводател през м. ноември 2013 г. и продължено от него. И тъй като владението било добросъвестно – като установено въз основа на завещанието без ответниците да знаят за порок на същото, то достатъчният за придобиване на собствеността кратък пет-годишен давностен срок бил изтекъл и на това основания ответникът Ч. е собственик на владяната от него 1/2 идеална част от имотите.

С обжалваното решение първостепенният съд е приел исковете за изцяло основателни – признал е за установено, че процесното завещание е нищожно на основание чл. 42 б. „б“ от ЗН, тъй като не е написано и подписано от Ф. К.; признал е за установено, че всеки от ищците притежава по 1/4 идеална част от правото на собственост върху процесните имоти по силата на наследствено правоприемство от К., като е счел за неоснователни възраженията за изтекла в 3 полза на ответниците придобивна давност; осъдил е ответниците да предадат на ищците владението върху спорните идеални части от имотите; отменил е, на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК, констативният нотариален акт, с който ответницата Ч. е призната за собственик на процесните имоти до размера на 1/2 идеална част от имотите.

При извършената служебна преценка при условията на чл. 269 от ГПК, въззивният съд приема обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение правилността му проверката в настоящото производство следва да се ограничи до посочените в жалбата оплаквания (чл. 269 изр. второ ГПК), като служебно се провери правилното приложение на императивните материалноправни норми, относими към спорното правоотношение между страните. Не се констатира неправилно приложение на императивни материалноправни норми при подвеждане на фактите към приложимата нормативна уредба.

Безспорно между страните (и видно от представения протокол за делба от 11,12,1996 г. – 2-л. 8) е, че процесните имоти са били собствени на Ф. И. К., поч. *** г.

Не се спори също (установява се и от представените удостоверения за наследници на л. 9 и 10), че ищците са нейни наследници по закон, призовани към наследяване заедно с Р. Г. В., при наследствени дялове по закон: 1/2 част за Р. В.

(поч. през 2019 г. и оставила за единствен наследник А. А. В.); и по 1/4 част – за всеки от ищците.

Като се позовава на саморъчното завещание (л. 15), изготвено на 24,10,2013 г. от името на наследодателя на ищците Ф. К., ответницата Ч. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 80/30,06,2014 г. (л. 16), с който е призната за собственик на процесните апартамент и гараж.

Видно от съдържанието на процесното завещание, с него К. завещава „собствения си имот ап. 3 ет. 2“ на ответника Ч. „в знак на благодарност за грижите й към нея“. Първоинстанционният съд е приел, че волеизявлението в завещанието се отнася именно до процесния апартамент, но не включва процесният гараж. Тези изводи не се оспорват пред настоящата инстанция от никоя от страните.

Спорен във въззивното производство е изводът за нищожност на завещателното разпореждане на основание чл. 42 б. „б“ от ЗН, тъй като не е 4 изписано и не е подписано от завещателя. Във връзка с установяване автентичността на процесното завещание в производството пред РС са събрани гласни доказателства и са изготвени две съдебно-графологични експертизи.

Според показанията на св. Т. – близка на ответника Ч. (сочи, че „живее при Й. от 2006 г.), Ф. К. и ответниците били родственици. До смъртта си К. е живяла в процесното жилище, което се намирало на същия етаж, срещу жилището на ответниците. През лятото на 2013 г. К. ги помолила да се грижат за нея, тъй като вече имала здравословни проблеми и се нуждаела от помощ. Тя настоявала в замяна да им даде имота си. Един ден при нея дошъл нотариус. Същия ден адвокат П. В. ѝ разпечатал мостра за завещание, което тя започнала да преписва (това видяла свидетелят Т., когато отишла в апартамента й да занесе десерт).

Действително в деня на съставяне на завещанието – 24,10,2013 г., домът на К. е посетен от нотариус и на адреса е извършена нотариална заверка на пълномощно от името на Ф. К. – вж. л. 269 по приложеното гр. д. № 872/2015 г.

Волята на упълномощителя е удостоверена не с подпис, а с отпечатък от десния палец на Ф. К.. Според изявлението на нотариуса, това се налага поради „невъзможност да изпише имената си, дължаща се на влошено здравословно състояние“.

Пред РС са приети две съдебно-графологични експертизи. И двете, изготвени от различни вещи лица, при използване на богат сравнителен материал, вкл. и от периоди, близки до датата на съставяне на завещанието, категорично формират извод, че текстът на завещанието не е изписан от Ф. К. и подписът на същото не е изпълнен от нея. Всяко от вещите лица е извършило сравнително изследване на множество частни и общи признаци и е констатирало различия както при изписването на текста, така и при изпълнението на подписа.

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че е налице противоречие между експертите относно това дали констатираните различия могат да се дължат на обективни фактори като умора, специфично положение на тялото или използване на подложка. Вещото лице С., изготвил първоначалната експертиза, в с. з. на 11,05,2021 г. сочи, че позицията на тялото, подложката и много други фактори имат значение за формиране на крайния извод на експертизата, и в тази връзка уточнява, че е съобразил тези фактори при изготвяне на заключението си, тъй като нехарактерната стойка или подложка биха се отразили на целия документ, а не само на отделни букви. И вещото лице С., изготвил повторната експертиза, е обосновал същия категоричен извод – че установените различия по общи и частни признаци в текстовата част на завещанието в конкретния случай не 5 се дължат на умора, специфично положение на тялото или използване на подложка.

Формираният от вещите лица категоричен извод, че текстът и подписът в процесното завещание не са изпълнени от Ф. К., кореспондира и с удостоверента от нотариуса (при заверката на пълномощно в деня на съставяне на завещанието) „невъзможност да изпише имената си, дължаща се на влошено здравословно състояние“.

Следователно завещанието, на което ответниците основават правата си, е нищожно – на основание разпоредбата на чл. 42 б. „б“ от ЗН, тъй като не е написано и не е подписано от лицето, посочено като завещател. С това предявеният установителен иск за признаване нищожността на процесното завещание следва да се приеме за основателен.

По отношение на собствеността:

Предвид установената нищожност на процесното завещание, правото на собственост върху процесните имоти след смъртта на Ф. И. К., е преминало в патримониума на призованите към наследяване наследници по закон. Сред тях, както се посочи, са и ищците, като наследственият дял на всеки от тях възлиза на една четвърт. При това положение следва да бъде разгледано предявеното при условията на евентуалност възражение за изтекла в полза на ответниците придобивна давност. Възражението си ответникът Ч. основава на следните обстоятелства: през м. ноември 2013 г. неговата майка установила владението си върху имотите въз основа на саморъчното завещание на Ф. К. в нейна полза, без да знае, че същото страда от порок, поради което владението й било добросъвестно. То било продължено от ответника Ч. от сключване на договора, с който неговата майка му прехвърлила спорната 1/2 идеална част от имот. Ч. твърди, че владее имотите чрез А. В., която държала за него собствената му 1/2 идеална част.