Определение № 26854 от 24.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26854 гр. София, 24.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20261110117309 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 195145/18.06.2026 г., подадена от „.............“ ЕАД, ЕИК: ............. срещу А. А. П., ЕГН: **********, за установяване дължимостта на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 391/2026 г. на Районен съд – Ловеч.

След като разгледа материалите по него, съдът счита, че настоящият процес е недопустим, тъй като предпоставките за предявяване на иска не са налице. Исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.

Видно от документите по ч.гр.д. № 391/2026 г. на Районен съд – Ловеч, съобщението до длъжника е връчено по реда на чл. 47 ГПК, чрез залепване на уведомление. Преди залепване на уведомлението са направени посещения на 08.04.2026г . , 18.04.2026г., 25.04.2026 г. и 08.05.2026 г. като е посочено, че лицето не е открито на адреса. Следва да се посочи, че връчителят не е събрал конкретни сведения с посочване на техния източник дали длъжникът живее или не на адреса. В случай, че длъжникът не е открит при посещенията, осъществени в рамките на повече от един месец (както е в процесния случай) и това бъде удостоверено надлежно в съобщението, то в тази хипотеза съдът не следва да даде указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, а да издаде изпълнителен лист за тях, след изтичане на срока за подаване на възражение, считано от изтичане на двуседмичния срок за получаване на книжата съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК.

Предвид събраните данни по делото, съдът счита, че не са били налице предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК /в редакция след изменението с ДВ бр. 100 от 2019г./. Според тази норма се дават указания за иск, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В настоящия случай не е налице втората кумулативно предвидена и изискуема предпоставка, тъй като няма събрани сведения от посочен конкретен източник за това, че длъжникът – ответник не живее на адреса (удостоверено е, че длъжникът не е открит, но не са налице сведения от конкретни индивидуализирани лица, че не живее на адреса). Ако заповедта е връчена чрез залепване по чл. 47, ал.5 ГПК и не е установено надлежно, че длъжникът не живее на адреса или не е 1 направено надлежно удостоверяване на това обстоятелство, заповедта влиза в сила.

С оглед изложеното, предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК не са налице, а предявените установителни искове се явяват преждевременно заведени и като такива - недопустими. В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане ( в този смисъл - Определение № 1542 от 20.07.2018 г. на Окръжен съд - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1652/2018 г.).

Следва да се допълни, че в тази насока са и изричните разяснения, дадени вт. 10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е отразено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Исковата молба следва да бъде върната на осн. чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено. Заповедта не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след стабилизиране на определението, частното производство следва да се върне на състава на РС- Ловеч, за преценка за издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 195145/18.06.2026 г., подадена от„.............“ ЕАД, ЕИК:

............. срещу А. А. П., ЕГН: **********, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 17309 по описа за 2026 г. на СРС, 171-ви състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

Препис от Определението да се връчи на ищеца.

След стабилизиране на определението, заверен препис от същото, ведно с ч.гр.д. № 391/2026 г., да се изпратят на РС- Ловеч, за преценка за издаване на изпълнителен лист.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2