Решение № 153 от 03.05.2022, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Враца, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вероника Ант. Бозова при участието на секретаря Румяна Огн. Маркова като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно наказателно дело № 20221420200124 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. КР. С., гр. Враца, срещу Наказателно постановление (НП) №22-0967-000044/26.01.2022 г., издадено от началник група към ОДМВР, сектор ПП Враца, с което на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП, за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1000 лв. и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В жалбата и в с.з. жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Г. Асенов - ВрАК, заявява позиция, че НП е неправилно и незаконосъобразно и при излагането на подробни съображения, че е налице случай на крайна необходимост, прави искане за отмяната му.

Въззиваемата страна, редовно призовна, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 15.01.2022 г., около 02:25 часа, жалбоподателят управлявал л.а. **** **** с рег. №****, собственост на **** от с. ****. Той се движел в гр. Враца, по ул. Илинден, когато при №4 бил спрян за проверка от служители към ОДМВР Враца. В хода на проверката, служителите на ОДМВР Враца извикали за съдействие св. Т. Т. – мл. автоконтрольор в сектор ПП към ОДМВР Враца. Св. Т. Т. извършил проба на жалбоподателя за употреба на 1 алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARNJ-0047 и установил, че жалбоподателят управлява МПС с концентрация на алкохол в издишания въздух 1.08 промила. На жалбоподателят е издаден талон за медицинско изследване №0042662, както и е съставен АУАН №553077, в който е посочено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП.

АУАН е връчен на жалбоподателя, като в графа „обяснения и възражения” е отразено, че няма такива.

На 26.01.2022 г., въз основа на така съставения АУАН, при посочване като нарушена разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, е издадено НП №22-0967000044 от началник група към ОДМВР Враца, сектор ПП Враца, с което на жалбоподателя, на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лв. и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Изложената фактическа обстановка се установява от разпитания по делото св. Т. Т., от талон за медицинско изследване №0042662, както и от останалите събрани по делото писмени материали. Съдът кредитира показанията на св. Т. Т., който последователно и безпротиворечиво разказва за това, че е извикан на мястото на проверката и е направил проба с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARNJ 0047 като установил, че жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на алкохол, като е отчетено наличието на 1,08 промила в издишания въздух. Съдът кредитира показанията на свидетеля, намирайки ги за логични и последователни. Съдът кредитира и писмените материали по делото, които установяват кога е извършена пробата на жалбоподателя, какво е отчело техническото средство и другите релевантни обстоятелства. Но доколкото същите са еднопосочни по отношение на имащите значение за делото факти, по прецизното им обсъждане е ненеобходимо и обременяващо съдебня акт.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е депозирани от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима.

Разглеждайки жалбата по същество, съдът намира следното:

АУАН е съставен при спазване на предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

2

Изследвайки материално-правната законосъобразност на атакуваното НП съдът приема, че от възприетото по делото от фактическа страна се установява, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП да не управлява пътно превозно средство след употреба на алкохол.

От обективна страна на 15.01.2022 г., около 02:25 часа същият е управлявал МПС с концентрация на алкохол в издишания въздух 1,08 промила, установено по надлежния ред с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARNJ 0047.

Нарушението е и субективно съставомерно, тъй като жалбоподателят е бил наясно, че управлява автомобила след употребата на алкохол и че с това нарушава обществените отношения, гарантиращи безопасността по пътищата.

Въпреки това е предприел управление на автомобила, при което съдът приема, че нарушението е извършено при съзнаване на обществената му опасност и неговите общественоопасни последици.

При тези изводи съдът съобрази наведеното в хода на производството, че жалбоподателят е действал в условията на крайна необходимост, тъй като е предприел управлението на автомобила след като е получил телефонно обаждане, че майка му има усложнения от Covid заболяване. Съдът обаче не счита, че са налице условията да се приеме, че жалбоподателят е действал в условията на крайна необходимост по смисъла на чл.8 ЗАНН и чл.13 НК. За да е приложим този институт е необходимо деянието да е извършено с цел спасяване на нечии интереси от непосредствена опасност, както и се изисква запазването на тези интереси да не е било възможно да се постигнат по друг начин. В случая с действията си жалбоподателят не цели да запази каквито и да е интереси от непосредствена опасност, тъй като се установява, че майка му е била в болнично заведение, именно където може да получи медицинска помощ. Безспорно, естествена човешка реакция е при тези обстоятелства жалбоподателят да направи всичко възможно му да отиде в болничното заведение, където е неговата майка и в този момент да бъде с нея. Но не може да има спор, че той е можел да направи това по много други начини, един от които например е чрез ползването на таксиметрова услуга. Ето защо съдът приема, че не са налице претендираните от защитата изключващи отговорността обстоятелства и правилно наказващият орган е приел, че е налице обективно и субективно съставомерно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП.

Правилно е приложението и на санкционната норма на чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП. В коментираната норма е предвидено, че за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта или издишания въздух над 0.8 до 1.2 на хиляда се налага глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право за срок от 12 месеца. В разглеждания случай жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в издишания въздух 1.08 на хиляда, като наложените му наказания са в абсолютно предвидения в закона размер. Ето защо НП като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, а жалбата като неоснователна да се остави без уважение.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, ВрРС 3

РЕШИ:

ПОТВЪРДЖАВА

Наказателно постановление

№22-0967000044/26.01.2022 г., издадено от началник група към ОДМВР, сектор ПП Враца, с което на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП, за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, на С. КР. С., гр. Враца, е наложена глоба в размер на 1000 лв. и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.

Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 4