Решение № 3764 от 16.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3764 гр. София, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20221100107309 по описа за 2022 година

Предмет на производството са предявени от В. Е. М. против Прокуратурата на Република България осъдителни искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата 200 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 168 043.16лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 10.05.2022г. до изплащането.

В исковата молба ищецът излага, че във връзка с настъпил взрив в завод „Миджур“ в землището на с.Горни Лом през м.10.2014г. срещу него било образувано досъдебно производство, по което привлечен в качеството на обвиняем за три престъпления от общ характер по чл.123, ал.3, пр.2 и 3 вр. ал.1 НК; по чл.134, ал.3, пр.2, вр.ал.1, т.2 НК и по чл.311, ал.1 вр. чл.26 НК, впоследствие образувано НОХД № 275/2016г. по описа на Окръжен съд-Видин. С присъда от 19.06.2018г. бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатите обвинения, потвърдена след инстанционен контрол и влязла в сила на 10.05.2022г. В рамките на наказателното производство бил с наложена мярка за неотклонение „гаранция“ от 20 000лв. до 19.06.2018г., когато изменена в „подписка“, забрана за напускане пределите на страната, а през м.май 2017г. отказано подновяване разрешението му за носене и употреба на огнестрелно оръжие. Твърди, че в резултат на незаконното обвинение в извършването на три престъпления, едно от които за причиняване смъртта на 15 души, в тази част на собствения му син, са накърнени честта, достойнството и доброто му име като почтен гражданин и доказан висококвалифициран професионалист; бил стресиран, постоянно 1 напрегнат; чувствал неудобство от необходимостта да се съобразява с наложените мерки за неотклонение, които не само нарушили правото на свободно придвижване, но забраната за напускане пределите на страната създало затруднения в осъществяване професионалната му дейност като член на управителния орган на „Видекс“ АД и преподавател в МГУ-гр.София; чувствал се обезверен и се страхувал от осъждане; изпитвал негативни изживявания от широкото медийно отразяване на случая и изказвания на представители на прокуратурата при отразяване на делото, в които бил определен като човек, причинил смъртта на 15 човека, включително на собствения си син, поради немарливото и в разрез със закона изпълнение на професионалните задължения; поради отказано във връзка с наказателното дело подновяване разрешението за носене и употреба на ловно оръжие за период от 5 години бил лишен от възможността да ловува и участва в мероприятия на ловно сдружение, на което е член. Освен неимуществени, твърди да е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи от 162 000лв. за заплатени адвокатски възнаграждения за защита в досъдебното и съдебното производство, разходи от 1320лв. за нощувки в гр.Видин за участие в съдебните заседания по делото и сумата 4723.16лв. пропуснати ползи в размер на законната лихва върху внесената парична гаранция от 20 000лв. за периода 29.03.2016г.-26.07.2018г.

Ответникът оспорва исковете по съображения за липса на причинна връзка между заявените вреди и оправдателната присъда, както и прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Сочи, че публичното предоставяне от представители на прокуратурата на данни за делото и повдигнатите обвинения се свежда до информиране на обществеността, поради което не носи отговорност за оценъчните съждения от журналистите относно личността на ищеца и неговата дейност при медийното отразяване на случая. Поради осъждането му за друго престъпление през 2016г. счита, че неимуществените вреди не се дължат единствено на процесното наказателно дело. Оспорва вредите от отказ да бъде подновено разрешението за носене на оръжие да са пряка и непосредствена последица от действията на прокуратурата, а евентуално от акт на МВР по ЗКВВООБ. Оспорва да дължи обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба от заплатени адвокатски възнаграждения, в условията на евентуалност навежда възражение за прекомерност, както и за разходи за нощувки при липса на доказателства да са свързани с участието в съдебните заседания. Излага доводи за неоснователност на претенцията за имуществени вреди от пропусната полза да реализира доход от законна лихва върху внесената парична гаранция, като мярка за неотклонение, за периода до връщането й на ищеца.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

2

От фактическа страна не е спорно, че по повод настъпилия през м.10.2014г. взрив в завод „Миджур“, собственост на „Видекс“ АД, находящ се в землището на с.Горни Лом, общ.Чупрене, е образувано ДП № 51/2014г. по описа на НСл.С, по което с постановление от 16.03.2016г. ищецът В. М. привлечен като обвиняем за три престъпления от общ характер: по чл.123, ал.3, пр.2 и пр.3 вр. ал.1 НК и чл.134, ал.3, пр.2, вр. ал.1, т.2 НК за немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност в качеството на проектант по изготвяне на част „Технологична“ от инвестиционен технически проект на завода, представляваща източник на повишена опасност, в резултат на което причинена смъртта на 15 лица /сред които неговият син Е. М./ и средни телесни повреди на две лица, и по чл.311, ал.1, вр.чл.26 НК за съставянето в качеството на длъжностно лице /изпълнителен директор на „Видекс“АД/ на официални документи с невярно съдържание. Обвинения са повдигнати на още три лица.

На ищеца е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 20 000лв., внесена на 19.03.2016г., а с постановление от 30.03.2016г. на прокурор при ОП-Видин наложена мярка „забрана да напуска пределите на страната“, след обжалване потвърдена с определение от 22.04.2016г. по ЧНД № 100/2016г. по описа на ОС-Видин.

По внесен обвинителен акт през 2016г. е образувано НОХД № 275/2016г. по описа на ОС-Видин с проведени общо 49 съдебни заседания, в които ищецът е взел лично участие.

С присъда от 19.06.2018г. по наказателното дело ищецът и останалите обвиняеми са признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения. С определение от същата дата съдът изменил мярката му за неотклонение от гаранция в подписка с възстановяване внесената сума от 20 000лв. на 26.07.2018г. /стр.72/, а с предходно определение от 05.12.2017г. отменена мярката „забрана да напуска пределите на страната“.

По протест на прокурора е образувано ВНОХД № 1213/2019г. на САС, по което след проведени 4 съдебни заседания постановено решение на 11.01.2021г., с което присъдата потвърдена изцяло. С решение № 60122/10.05.2022г. по н.д.№ 852/2021г. на ВКС решението на САС е оставено в сила. Като последица от влизане в сила на оправдателната присъда на 10.05.2022г., с определение от 23.05.2022г. на ОС-Видин мярката за неотклонение „подписка“ по отношение на ищеца е отменена.

При горното са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата, чрез процесуалния субституент Прокуратурата на Република България, за причинените на ищеца вреди от воденото срещу него наказателно производство по обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда.

3

Съгласно чл.4 ЗОДОВ отговорността на държавата е обективна и обхваща всички претърпени имуществени или неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

По претенцията за неимуществени вреди:

Обезщетението за неимуществени вреди се определя в съответствие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Общите насоки при прилагане критерия справедливост са дадени в ППВС № 4/1968г., но при определяне размера съдът следва да съобрази и редица други обективно съществуващи обстоятелства с оглед естеството на увреждането и вредните последици от него. Според установената практика на ВКС /ТР № 3/2004г. и множество решения по чл.290 ГПК/, за обезщетението по иск за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ от значение са тежестта на повдигнатото обвинение, броя и вида на престъпленията; продължителността на воденото наказателно производство и дали е проведено в рамките на разумния срок или го надхвърля; наложена ли е и с каква продължителност мярка за процесуална принуда и търпените ограничения; личността на увредения и начина, по който наказателното преследване се е отразило на здравословното му състояние, отношенията със семейството, социалната среда, общественото положение, професионална дейност и възможности за реализация, включително публичното разгласяване на обвинението и обществения отзвук, минали осъждания и др. Също според нея /обобщена в Решение № 40/13.05.2020г. по гр.д.№ 2683/2019г. на ВКС, IV г.о./ справедливостта, като законов критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва освен тяхната общовалидна значимост за всяко човешко същество, така и конкретни факти, свързани със стойността, която засегнатите от непозволеното увреждане блага имат за увреденото лице, т.е. размерът на обезщетението е поставен в зависимост от обема и степента на накърняването им, респ. търпените вредни последици.

В тази връзка се приема, че е нормално и житейски обосновано по време на наказателно производство по обвинение в престъпление, за което е постановена оправдателна присъда, лицето да изпитва безпокойство, несигурност и страх от осъждане, чувство за несправедливост, накърняване честта и доброто име, ограничения и смущения в социалното общуване, нарушения в общото здравословно състояние и др., които болки и страдания са в рамките на обичайните за личност подведена под наказателна отговорност. Когато, поради особеностите на случая и конкретните обстоятелства, неимуществената сфера е била засегната в по-голяма степен и от това са произтекли по-тежки от обичайните по характер и обем вреди справедливостта по чл.52 ЗЗД налага те да бъдат репарирани с обезщетение в завишен 4 размер. Така в Решение № 319/17.11.2015г. по гр.д.№ 2829/2015г. на ВКС, IV г.о., е посочено, че по отношение на някои професии, към които обществото дължи респект и уважение, и поради това има завишени изисквания за почтеност и професионализъм, естествено и логично е незаконното обвинение да засяга в по-голяма степен личния и професионален живот на лицата, които ги упражняват. В тези случаи, с повдигането на обвинение за извършено престъпление в областта на тяхната професионална реализация се засягат не само личната чест и достойнство, но и професионалните им качества поради уронване авторитета в съответната област. По тази причина създадените при наказателното преследване неудобства и притеснения имат по-силно отражение върху отделните негативни изживявания на упражняващите такива професии и пряко значение за размера на обезщетението. Безспорно такова значение има и публичното разгласяване от Прокуратурата на обвинение чрез медиите, особено по дела с висок обществен интерес, при които личността на обвиняемия е поставена на фокуса на общественото внимание за престъпление, което не е извършено и поради това принудена да търпи последиците от създадения негативен отзвук / Решение № 164/18.03.2025г. по гр.д.№ 1134/2024г. на ВКС, ІV г.о./.

Привличането на ищеца към наказателна отговорност е във връзка с настъпилия през м.10.2014г. взрив в завод „Миджур“ в землището на с.Горни Лом, общ.Чупрене, при който причинена смъртта на 15 лица и телесни повреди на други две.

Повдигнатите обвинения са за извършени три престъпления от общ характер, две от които тежки по смисъла на чл.93, т.7 НК, но за всяко предвидено наказание лишаване от свобода, най-тежкото до петнадесет години.

Видно от мотивите на трите съдебни инстанции съставомерността на деянията по чл.123 НК и чл.134 НК е отречена, тъй като непосредствената причина за взрива не е била установена, а осъществената от ищеца правнорегламентирана дейност по изготвяне на част „технологична“ от инвестиционния проект за ремонт и възстановяване на цех С в завода по привеждане в технологични условия за безопасна работа с взривни вещества, по-специално утилизация на боеприпаси, освен, че не е била в нарушение на специалните нормативни актове, не се намира в причинна връзка с експлозията и последвалата смърт, респ. увреждане на множество лица.