Решение № 2559 от 17.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2559 гр. София, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ... при участието на секретаря .... като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20211110159261 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. Ю. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ...., чрез процесуалния представител А. Д., член на САК със съдебен адрес: ...., срещу частен съдебен изпълнител М. П. М., с рег. № .... в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители, с адрес: ...., с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата в 2000 лева, изразяващи се в претърпени имуществени вреди – сбор от сумите, заплатени средства за психологическа терапия в размер на 1600лв. и заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по изп. д. № ....по описа на ЧСИ М. М. в размер на 400лв, и неимуществени вреди в размер на 6000лв, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания. Претендира законната лихва върху главницата, считано от 08.02.2018г., датата на деликта, заедно с всички направени по делото разноски.

В исковата молба ищецът излага, че на 08.02.2018г. е бил потърсен от служител на ответника – призовкаря ..., на постоянния му и настоящия му адрес гр. ...., във връзка с връчване на книжа по изп. д. №.... След като не го е намерил на адреса , служителят на ответника срещнал във входа ... – съседка на ищеца, която му се е обадила и го уведомила, че е търсен за връчване на документи. Тъй като ищецът не е имал представа за какви документи става на въпрос е казал на съседката си, че ако се отнася за призовка, то може да я получи, съответно тя ги получила с ангажимента, да ги предаде на ищеца. Впоследствие ищецът разбрал, че се отнася за въчване на покана за доброволно изпълнение с изх. № 1423 от 01.02.2018г., изп. л. от 28.09.2016г., издаден от СГС и изп. л. от 30.11.2017г., издаден от СГС, които съдържали лични данни на ищеца – ЕГН, парични суми, за които е осъден, както и данни във връзка с водени граждански производства, по които е страна. Ищецът твърди, че след като е получила книжата, съседката .... е прочела тяхното съдържание на други съседи, които са се интересували за какво се отнасят. Твърди, че по този начин сред съседите е била 1 разгласена информацията, че ищецът е осъден да предаде владението на недвижим имот на определени лица, както и да заплати голям размер от парични суми. Налагало се е да отговаря на въпроси на съседите си във връзка с водените срещу него граждански и изпълнителни производства. Твърди, че след всеки път, когато се е налагало да обяснява обстоятелства относно своите лични данни на своите близки и познати, рухвал психически.

Твърди, че нееднократно е чувал изказвания, за това че е осъден длъжник, което не му е давало покой и го приемал изключително тежко. Получавал силно сърцебиене, като си мислел за факта, че негови близки и познати знаят, че е осъден, не можел да събере мислите си, изгубил съня си, доброто му име било уронено, усещал, че отношението на околните спрямо него се променило негативно. Ищецът твърди, че мислил, че ще се справи с така възникналата ситуация, докаюто на 30.05.2018г., служител на ответника залепил съобщение по изпълнителното дело на входната врата на жилището му, съдържащо неговото ЕГН и сума, в голям размер, която е записано да дължи. Това го накарало да се обърне към психолог, който да му помогне да преживее случващото се. От разгласяването на личните му данни от ответника като длъжник се почувствал уплашен, обиден и обезверен, изпитвал е неудобство от това как се отразява изнесената информация на семейството и близките му, и чувствал вина за това, че те били силно разтревожени от разгласената информация за неговите финансови задължения. Впоследствие ищецът се обърнал и към адвокатска помощ, като подал множество жалби, включително и до Комисията за защита на личните данни.

Благодарение на жалбите сумата, която дължал, била редуцирана до 5 000лв. С решение № ППН-01-447/2018г. от 18.02.2019г. КЗЛД обявила жалбата му за основателна за това, че при обработване на личните данни на ищеца на 08.02.2018г. ответникът е нарушил принципа на законосъобразност по чл. 2, ал. 2, т. 1 ЗЗЛД и на 30.05.2018г. – принципа за свеждане на данните до минимум по чл. 2, ал. 2, т. 3 ЗЗЛД. Била подадена жалба от ответника срещу решението на КЗЛД и с решение №8021 ит 16.12.2019г. АССГ отменя решението на КАЗЛ, с която жалбата на ищеца срещу ответника е била уважена в частта, че при обработване на личните данни на ищеца на 08.02.2018г. ответникът е нарушил принципа на законосъобразността по чл. 2, ал. 2, т. 1 ЗЗЛД, като отхвърля жалбата на ЧСИ М. М. в останалата част. С решение № 3531 от 17.03.2021г. на Върховния административен съд, Пето отделение е отменено решение № 8021 от 16.12.2019г., с което е отменено решението на КЗЛД в частта, в която е обявена жалбата на ищеца срещу ответника за основателна за това, че на 08.02.2018г. ответникът е нарушил принципа на законосъобразност по чл. 2, ал. 2, т. 1 ЗЗЛД.

Ищецът твърди, че оповестяването на личните му данни, настъпило вследствие на незаконосъобразното им обработване от страна на ЧСИ М. П. М. и тяхното разгласяване му е нанесло тежки поражения в личен и житейски план. Усещал как репутацията му била засегната, изпитвал страх от злоупотреба с личните му данни и до днес не е в състояние да се върне към предишния си начин на живот. Моли съдът да осъди ответника да заплати обезщетение в размер на 8000лв – 1) 1600лв – разход за психологическа терапия в следствие на незаконосъобразното поведение на ответника; 2) 400 лв – заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по изп. д. № ....по описа на ЧСИ М. М.; 3) 6 2

000лв – неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания от събитията започнали на 08.02.2018г.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът частен съдебен изпълнител М. П. М., с рег. № .... в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители, с адрес: .... е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана. Tвърди, че исковете са неоснователни, защото съседката е получила документи, за които ищецът сам посочва, че е дал изрично съгласието си тя да ги получи. Излага твърдение, че отговорността на ЧСИ е уредена в чл. 74 от ЗЧСИ специален текст във връзка с чл. 45 ЗЗД и има за предмет репариране на действителни вреди, настъпили вследствие на неправомерни действия, извършени от съдебния изпълнител, при изпълнение на дадените му от държавата правомощия. Оспорва иска за имуществени вреди по основание и по размер, като твърди, че ищецът не са представени доказателства за реално заплащане на каквито и да е суми. Твърди, че по отношение на адвокатската защита във вр. с изп. д. № 574017/01.06.2018г., по което взискател се явяват различни лица от ответника, срещу които ищецът е предприел защитата си, няма как да се вмени вина и заплатената сума от 400лв по дог. за адвокатска помощ във връзка с изпълнителното дело не може да се квалифицира като пряка и непосредствена вреда от каквито и да е действия на ответника. Твърди и че заплатеното адвокатско възнаграждение не представлява имуществена вреда по смисъла на ЗЗД, и оспорва реалното заплащане на такова. Счита, че искът за неимуществени вреди е неоснователен, като не се доказва причинно-следствената връзка между действията на съдебния изпълнител и посочените емоционални изживявания на ищеца. Твърди, че описаната в исковата молба емоционална тревожност е по-скоро от факта, че ищецът е бил длъжник – страна в изпълнително производство. Твърди, че съседката .... е получила книжата след съгласието на ищеца, както и че тя няма как да различи какви документи всъщност е получила, и също така излага твърдения, че ищецът не се е проявил интерес да разбере каква е същността на документите, подлежащи на връчване. Счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е несправедливо завишен. Оспорва претенцията за лихва, предвид неоснователността на претенцията и твърди, че е изтекла погасителна давност по претенцията за лихви. С оглед на изложеното ответникът моли съда да отхвърли иска и претендира да се присъдят направените от него по делото разноски.

Съдът, след като обсъди представените доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са представени решение № ППН-01-447/2018г. от 18.02.2018г. на Комисията за защита на личните данни, решение № 8021 от 16.12.2019г. по адм. дело № 3254 по описа на АССГ за 2019г., II отделение, 31-ви с-в.; протокол от 16.09.2019г. по адм. д. № 3254 по описа на АССГ за 2019г., II отделение, 31-ви с-в/; решение № 3531 от 17.03.2021г. на Върховния административен съд, Пето отделение по адм. д. № 8400/2020г.

Съгласно решението № 3531 от 17.03.2021г. на ВАС, Пето отделение, се установява по недвусмислен начин, че жалбата на ищеца, отправена пред КЗЛД е основателна, от което следва, че ЧСИ М. М. с рег. № ... е нарушил принципа на законосъобразност по чл. 2, ал. 2, т.

3

1 от ЗЗЛД/чл. 5, §1, б. „а“ от ОРЗД/ и принципа на свеждане на данните до минимум по чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД/ чл. 5, §1, б. „в“ ор ОРЗД/. В мотивите си Върховният административен съд е приел, че съгласно чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме; като това друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата. Т. е. само в качеството й на лице, което живее в същата сграда ( съсед), ЧСИ М. – чрез своя служител – връчителя, не е имал основание да връчи книжата за ищеца Д. П. на госпожа ..... Редовно връчване на книжа и призовки след влизане в сила на ГПК ( нов. В сила от 2008г.) от съседи, не е възприето в същия, за разлика от ГПК ( отм.). Възражението на ответника , че ищецът е дал изрично съгласие съсед да получи документите, не е доказано по настоящото производство, доколкото съобразно принципа на непосредственост, доказателства пред съда, разглеждащ настоящия спор, не бяха представени и не бяха ангажирани или поискани събиране на такива.

Дори и да се приеме, установеното по административното производство, че преди връчването на книжата, съдържащи лични данни, .... е информирала П., че предстои да получи призовка, то съгласно чл. 57 от ГПК, призовката съдържа определени реквизити, но сред тях не се включват лични данни и суми, за които длъжникът е доброволно поканен да заплати, както и взискателите по ИД, поради което съдът приема, че по делото не е установено и доказано ищецът да е дал изричното си съгласие друго лице, различно от него, да получи покана за доброволно изпълнение.

Относно нарушението, извършено на 30.05.2018г., ответникът е имал право, да залепи на входната врата на ищеца уведомление, доколкото съгласно чл. 47 ГПК връчителят не е намерил ищеца на адреса. Разпоредбата на ГПК в чл. 47, ал. 2 е посочено какво съдържа уведомлението и какъв е редът за получаване на книжа, и това не е чрез залепване на самото съобщение – съдържащо суми, дължими по ИД и указания, че при липса на доброволно изпълнение, предстои принудително събиране, а в уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез неин служител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението. Видно от това, законодателят не е дал правомощие на съдебния изпълнител или работещия към него връчител да постави на видно място – „да залепи“ съобщението, съдържащо личните данни на ищеца и сумата, която дължи. От така изяснените факти съдът счита, че е доказано неправомерното деяние, извършено от ответника.

По делото са приети като доказателства Психологическо становище от ... която в о.с.з на 10.10.2024г. представя и свидетелски показания, както и Съдебно Психологична Експертиза, съставена от вещо лице Л. С. Б., с вх. № 386767 от 29.11.2024г. Според тях, ищецът е изпитвал страх, унижение, обида, чувствал се обезверен, опозорен, тревожен и с уронен престиж. В съдебната експертиза се обръща внимание на стресът и най-вече на уронения престиж, тъй като тези емоции се изразяват най-силно у човека. Изложено е, че 4 горепосочените преживявания несъмнено са се отразили негативно върху психиката на ищеца, и това е подкрепено от факта, че е потърсил и психологична помощ след събитията.