Решение № 81 от 13.07.2022, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Търговско дело 227/2021
- Вид
- Решение № 81
- Подписан
- 13.07.2022
- В сила
- 25.07.2023
- Състав
- Ради Иванов Йорданов
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.372, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20 ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.496 · Кодекс за застраховането
- чл.497 · Кодекс за застраховането
- чл.497, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.497 ал.1 т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.25 ал.2 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 81 гр. с., 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Ради Ив. Йорданов при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело № 20211800900227 по описа за 2021 година
Ищецът П. Д. Б. с ЕГН**********, със съдебен адрес гр.с. ул.“Позитано“ №9 вх.Б ет.6 оф.19 чрез упълномощения от него процесуален представител адв. Б.Е., е предявил иск по чл.432, ал.1 КЗ срещу ЗАД „Д.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. с., бул. „Г.М.Д.“ №1, за осъждането му да му заплати 55 000 лева, - за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания при процесното ПТП.
Претендира законна лихва върху сумата, считано от 27.04.2019г.- датата на увреждането до окончателното изплащане.
Претендира и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 27.04.2019г. около 19.00ч. ищецът П. Д. Б., е пътувал със съпругата си Е.Н. от гр.с. към гр.С.. Управлявал е лек автомобил „Фолксваген Голф” с ДК № СВ5845МТ, собственост на съпругата му. Наближавайки Б., в района на отбивката за с. Г., на права отсечка, вижда в платното за насрещно движение няколко автомобила. Приближавайки към тях, изведнъж единият от автомобилите, „Форд Фиеста” с ДК № М1154АР, управляван от Ц.В.Ц., излиза от колоната, навлиза в неговата пътна лента и удря челно автомобила, управляван от ищеца. В следствие на удара автомобила на ищеца изхвърча от пътното платно, отварят се предните аербеци, след което ищеца губи съзнание.
Произшествието е посетено от служители на ОД на МВР РУ К.. Съставен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Установени са и причините за настъпилото ПТП, а именно субективните действия на водача Ц.Ц.. До идването на линейката ищеца няколко пъти за кратко идва в съзнание, но в следствие на силните си болки отново изпада в безсъзнателно състояние. Ищеца е транспортиран, от дошлата бърза помощ, в УМБАЛСМ П. гр.с.. Още в линейката идва в съзнание, като изпитва непоносимо силна болка, усеща 1 световъртеж дори в легналото си положение и започва да повръща. С оглед пандемичната обстановка в страната, след направените му обстойни прегледи се установява, че не е нужна животоспасяваща спешна операция и не е настанен за лечение в болницата. Ищеца е със счупване и разместване на гръдната кост, счупване на втори поясен прешлен, което е съпроводено с голям отток в областта на кръста, както и множество кръвонасядания по цялото тяло. Най-осезаеми са кръвонасяданията на гръдният кош (косо кръвонасядана в горна средна трета в ляво, срединно в долната му трета) кръвонасядане в дясната предмишница, сочещи именно на травма от поставен предпазен колан. Обездвижен е от кръста на горе с поставен за целта корсет и е насочен за домашно лечение, като му е назначен преглед след два дни за проследяване на състоянието му. Оздравителният и последвалият възстановителният период за ищеца е протекъл в домашни условия. За него се е грижела съпругата му, която е медицинско лице. В период от един месец след ПТП-то, ищеца е приемал ежедневно болкоуспокоителни медикаменти. Налагало се е съпругата му да му поставя инжекционни болкоуспокоителни медикаменти, за да може да поспи няколко часа нощно време. Движението му е било силно ограничено и съпроводено със силни болки, което е наложило през повечето време да е в легнало положение. Животът му в продължение на три месеца е бил съпроводен с болки и ограничения. Не е можел да работи.
Имал е нужда от постоянна помощ за ежедневните си нужди през първият месец след настъпилото ПТП. Жена му и дъщеря му изцяло са се грижели за него и ежедневните му нужди пред първият един месец. Към момента са изминали две години и половина от произшествието, но ищеца все още при продължително ходене пеш, както и при продължително седене изпитва болка в областта на кръста и има нужда от раздвижване, което е болезнено за него.
Ищецът е бил трудово ангажиран в А. и настъпилата злополука му е попречила да се върне на работа. С оглед и на тежката ситуация с ковид пандемията, работодателят му е отказал да запази мястото му до момента на възстановяването му и той е загубил и работата си.
За настъпилото ПТП и причинените на ищеца увреждания, срещу виновният водач Ц.В.Ц. е образувано досъдебно производство. Повдигнато му е обвинение за причинените на ищеца телесни уреждания. Производството е приключило с постигнато на споразумение между подсъдимия Ц. и представителя на държавното обвинение, което е одобрено от съда и влязло в законна сила на 29.07.2021г. (Протокол от съдебно заседание от 29.07.21г. на РС К., 1-ви наказателен състав). Подсъдимият Ц. е признат за виновен за извършеното от него нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП и причинените няколко средни телесни увреждания на пострадалият П.Б..
Увреждащото МПС марка „Форд” модел „Фиеста” с рег. № М1154АР и виновният водач притежават към датата на ПТП-то активна/ валидна ЗЗГО към ответното дружество, обективирана в полица №ВG/30/49000480057 валидност до 11.02.2020 г.
Ищеца е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, като в ответната застрахователна компания е образувана Щета № 0801-002709/2019-03. По същата на 28.05.2021г. ответника ЗАД „Д.” е изплатил, по посочената от пострадалият Б. банкова сметка, сумата от 15 000,-лв./петнадесет хиляди/ лева.
Изплатената сума, обаче е недостатъчна и не репарира в пълен обем причинените болки и страдания на ищеца. На ищеца се нанесени две фрактури. На гръдната кост и на 2 прешлен в областта на кръста. И двете фрактури са рискови за здравето му. Фрактурата на прешлен, винаги носи риска от увреждане на гръбначният мозък и пожизнено осакатяване.
Цялото тяло на ищеца е било осеяно със синини и оттоци, които допълнително са усложнявали здравословното му състояние и са му причинявали болка и дискомфорт.
Качеството и начина на живот на ищеца в продължение на три- четири месеца е било напълно нарушено. Бил е принуден да търпи постоянни болки. Бил е принуден да приеме, че не може да се обслужва сам и да приеме, въпреки неудобството си, жена му и дъщеря ме да се грижат за него. Това положение на безпомощност му е причинило и допълнително психическа травма и ежедневен дискомфорт, в едно и съпътствани от физически болки и страдания. Ищецът е загубил и работата си, тъй като в следствие на настъпилите травми, не е успял да се върне в А.. Финансовото състояние на цялото му семейство също е било доста тежко, имайки се в предвид, че периода му на възстановяване и лечение съвпада с периода на пълно затваряне на държавата при ковид пандемията.
Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника ЗАД „Д.“ АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва така предявения иск по основание и размер и моли да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.
Евентуално моли да се намали размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, тъй като заявеното с исковата молба е прекомерно завишено и не съответства, от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД, от друга страна, на характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания, респ. на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищеца, и от трета страна, с оглед наличието на принос от страна на ищеца за настъпване на ПТП и на вредоносните последици от ПТП, изразяващ се в непоставянето на обезопасителен колан в нарушение на чл.137 а ЗДВП, както и поради движение с превишена скорост.
Моли на основание чл.78 ал.3 и ал.8 от ГПК да му се присъдят разноските в настоящото производство, в това число и юрисконсултско или адвокатско възнаграждение.
Искът е допустим, макар и неоснователен и няма пречка да бъде допуснат до разглеждане от съда.
Ответникът счита, че предявеният иск е изцяло неоснователен, тъй като твърди, че преди завеждане на исковата молба е определило и изплатило на ищеца справедливо застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 15 000 лв.
Твърди, че същото се явява справедлив еквивалент на претърпените от него в резултат на процесното ПТП болки и страдания и достатъчно да компенсира същите. При определянето му ЗАД „Д.” АД е отчело, че се касае за сравнително леки травми и липса на опасност за живота на П.Б.. От представените документи към извънсъдебната застрахователна претенция, а и към исковата молба няма данни за настъпили усложнения и за продължаващ извън обичайния период на оздравяване и възстановяване. Отчетено е и 3 обстоятелството, че ищецът е пътувал без поставен обезопасителен колан, като при удара това е позволило свободно движение на тялото и причиняване на процесното увреждане.
Отчетен е и приносът на ищеца като водач, който твърди да е управлявал автомобила с превишена скорост, което е допринесло за настъпване на ПТП и на по-тежките по вид и степен увреждания.
Претендираното застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП от 27.04.2019 г. в района на гр. К. е прекомерно завишено и не представлява справедлив еквивалент на понесените от него болки и страдания в резултат на причинените му телесни наранявания. Същото не е съобразено и с приноса на пострадалия за настъпване на ПТП и на вредоносните последици от него. В този смисъл и при условие, че предявеният иск за неимуществени вреди бъде приет от съда за основателен, прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение като несъответстващо на реално претърпените от ищеца болки и страдания, както и на съдебната и застрахователна практика по аналогични случаи към процесния период.
Прави и възражение за съпричиняване на ПТП и вредоносните последици от него, изразяващо се. от една страна, в нарушение на изискванията на Закона за движение по пътищата - чл.137 а ЗДвП. като твърди, че ищецът е пътувал без поставен обезопасителен колан, което при удара е позволило тялото му да се придвижва свободно в купето. От друга страна, твърди, че ищецът като водач е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, управлявайки автомобила с превишена скорост, което му е попречило да реагира своевременно на възникналата опасност като спре или отбие, за да се размине с насрещно идващия автомобил, а. от друга страна, по-високата скорост е станала причина за посериозния сблъсък и за настъпилите по-тежки по вид и степен телесни увреждания, доколкото твърди, че при удар с по-ниска скорост същите не биха настъпили или биха настъпили по-леки по вид и степен телесни увреждания. Поради това и при евентуална доказаност на исковата и претенция за неимуществени вреди, определеното от съда за справедливо обезщетение следва да бъде намалено на половина, заради наличието на принос в изложените по-горе аспекти.
Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца и по отношение продължителността на оздравителния и възстановителния период, като твърди, че ако си установи по делото по-продължителен оздравителен и възстановителен период при него, респ. усложнения на получените при ПТП травми, то това се дължи на неполагане от негова страна на дължимата грижа за спазване на лекарските препоръки, както и поради непровеждане на задължителна или препоръчителна физиотерапия и рехабилитация, което е удължило периода на възстановяване.
Твърди, че ищецът в резултат на процесното ПТП не е получил тежки и сложни травматични увреждания, които да са застрашили живота и здравето му, както и че не са налице усложнения оздравителния и възстановителния период, поради което твърди, че същият се е възстановил в рамките на обичайното за този вид травми.
Ответникът признава за установено съществуването на валидно застрахователно 4 правоотношение към датата на ПТП - 27.04.2019 г., по отношение собствеността и ползването на л. а. Форд, модел Фиеста с рег. № М 1154 АР по силата на Застрахователна полица №ВG/30/119000480057/11.02.2019 г., сключена със „ЗАД Д.” АД.