Решение № 415 от 30.05.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 415 гр. Бургас, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20242120200741 по описа за 2024 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на ЕТ „Д.2005 - Й. Й.” с ЕИК: 201928986, чрез пълномощник - адв. С. Ч. от АК-Бургас, против наказателно постановление № 1142-F722311/18.10.2023 г., издадено от заместник директора на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. (погрешно изписана в НП като 2023 г.) за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредбата).

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се посочва, че са допуснати процесуални нарушения, както и че се касае за маловажен случай.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от пълномощника жалбата се поддържа по изложените в нея доводи, които се доразвиват и конкретизират. Иска се отмяна на НП и присъждане на разноски.

За административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт К., надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 18.01.2024 г., а жалбата е депозирана на 31.01.2024 г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:

На 30.08.2023г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение № F722311 за това, че като осигурител е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, като не е подал в срок данни с декларация Образец 1 в ТД на НАП-Бургас за месец ФЕВРУАРИ 2023 г. Мястото на подаване на декларация Образец 1 за всяко регистрирано в ТД на НАП-Бургас лице е в сградата на ТД на НАП- Бургас в гр.Бургас, ул.”А.ска” № 26, ет.1.

1

Декларация Образец 1 с данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, УПФ, здравното осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд ГВРС, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ, следва да се подаде, както следва -до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, или при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.

Декларацията е била подадена на 30.06.2023 г.

Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, счел фактическите констатации за безспорно установени и издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и във връзка с чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г., на основание чл. 355, ал. 1 от КСО наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните.

Съдът счита, че наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., а АУАН съставен от компетентен орган.

Въпреки това съдът счита, че в случая НП не е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт не е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение не е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Това е така по следните причини:

В административнонаказателното производство са допуснати и нарушения на закона, касаещи качеството, в което жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност, и правната квалификация на вмененото му нарушение. В акта и в наказателното постановление, жалбоподателят е посочен като „осигурител ”. Разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от КСО изрично и изчерпателно очертава кръга на субектите, задължени да подават периодично данни с декларация образец № 1 - това са осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите. „Осигурител” по смисъла на чл. 5, ал. 1 изречение първо от КСО е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. „ Самоосигуряващ се” по смисъла на чл. 5, ал. 2 изречение първо от КСО е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка, като към тази категория спадат и физическите лица, които осъществяват дейност като еднолични търговци. Видно от илюстрираните по-горе разлики в дефинициите за „осигурител” и „самоосигуряващо се лице” неминуемо са съществени разлики в данните, които посочените две категории субекти следва да представят в декларацията образец 1.

Същевременно, в акта и наказателното постановление правната квалификация на деянието е по чл. 4, ал.

1, т. 2 от Наредба № Н-13/17.12.2019г. Посочената разпоредба определя срока, в който самоосигуряващите се лица следва да подават декларация образец №1.

При това положение фактите, които са изложени не отговарят на сочената за нарушена разпоредба, като не става ясно в какво качество е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Тази неяснота пречи и на преценката какви задължения е имал той съгласно Наредбата. Последното обстоятелство се явява съществено неотстранимо нарушение, като за съда няма възможност за преквалификация на деянието, тъй като би било налице и съществено изменение на фактите.

На второ място, задължението за осигурителя да подава декларация Образец № 1 е регламентирано в чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Според разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредбата, която е относима за осигурителите - декларация Образец № 1 с данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, УПФ, здравното осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд ГВРС, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ, следва да се подаде: до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, или при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.

Нито в АУАН, нито в НП, е посочено лицето (или лицата), за което се твърди, че не е подадена Декларация Образец 1. Името на лицето безспорно е елемент от фактическия състав на нарушението.

Непосочването на името на лицето, за което не е подадена декларацията възпрепятства възможността на наказвания субект да се защити, доколкото той е поставен в невъзможност да представя доказателства дали тази декларация е била подадена в срок, или не. Изобщо не може да бъде преценено дали е следвало да бъде подавана декларация. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредбата предвижда различни срокове за подаване на декларацията, като след като в АУАН и НП не е посочено име (или имена), не може да се установи кой от сроковете е приложим за това лице.

2

Чрез посочването на конкретните лица, за които се твърди, че осигурителят е следвало да подаде декларацията, ще стане ясно защо се приема, че задължението е следвало да бъде изпълнено именно до 27.03.2023 г. Трябвало е да се посочи до коя дата е било начислено или изплатено съответното възнаграждение, като в тежест на жалбоподателя остава да преценя за коя от двете хипотези на Наредбата се говори в АУАН и НП.

В горепосочения смисъл са и Решение № 2480 от 09.04.2024 г., постановено по КНАХД № 24 по описа за 2024г. на Административен съд- гр. Бургас и Решение № 341 от 27.06.2014 г., постановено по КНАХД № 518 по описа за 2014г. на Административен съд- гр. Плевен.

Накрая, съдът намира, че изтекъл срокът за съставяне на АУАН. Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част, от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Съгласно въпросната разпоредба - сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН са давностни (вж. Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 г. на ОСС на ВКС и ВАС, Тълкувателно решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н.д. № 48 / 81 г., ОСНК на ВС и др.), като за тяхното спазване съдът следи служебно. Началото на тримесечната административно наказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34, ал. 1 от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо, и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно - кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител.

Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни дадености. Държавните органи притежават правомощия. В теорията „правомощието” се определя едновременно като право и като задължение. При наличие на съответните законови условия, всеки орган не просто може да упражни контролните си функции, а е длъжен да го направи. Пропускът да го направи, независимо от причините, не следва да рефлектира в правната сфера на проверяваните субекти. Тези органи, респ. длъжностни лица, не разполагат с оперативна самостоятелност (последната е типична само за административното право, но не и за административнонаказателното право).

За това реализацията на административнонаказателната отговорност не може да бъде оставена на усмотрението на овластените правни субекти, така че те да избират кога да формират своите субективни представи за състава на административното нарушение и индивидуализиращите белези на нарушителя и кога да предприемат дължимите действия по установяването и налагането на административно наказание. Това те са длъжни да направят в рамките на законоустановените срокове еx officio /служебно, по свой почин/ да предприемат действия по установяване на лицата осъществили състава на нарушението.

След като пред органа са били налице всички документи, от който да направи извод за извършено нарушение, то следва да се приеме, че нарушението е установено и от този момент текат сроковете по чл. 34 ЗАНН. В този смисъл са и Решение № 678 от 10.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 355 / 2018 г. на Административен съд - Бургас, Решение № 80/02.05.2011г. по КАНД № 59/2011г. по описа на Адм.С-София, Решение № 678/11.04.2011г. по КАНД № 45/2011г. по описа на АдмС-София, и др.

При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението (две години, респ. пет години за определени нарушения), не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява. Следователно, определената компетентност на органите на НАП да съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да привличат към административнонаказателна отговорност субектите извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за установяват своевременно нарушенията и техните извършители. Така в Решение от 02.11.2012г. по КНАХ дело № 527 по описа на АдмС-Бургас , изрично се приема, че денят, следващ крайния срок за подаване на дължимата декларация е моментът, от който нарушителят става известен на административнонаказващия орган, а дали административният орган „ще узнае” този факт е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове