Решение № 226 от 24.04.2023, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. гр. Хасково, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20225640102317 по описа за 2022 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ал.1, вр. чл.124 ал.1 ГПК от Д. Ж. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Х., ул.“*******“ № *, съдебен адрес: гр.Х., ул.“*****“ № **, адв. Б. Б. от АК - Хасково против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: 202423225, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин, бул.“Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес Център „Люлин 6“, ет.2.

Ищецът твърди, че според представена към исковата молба покана за доброволно изпълнение, по изп.дело № 20228750400399 на ЧСИ - З. З., частен съдебен изпълнител с район на действие - ОС-Хасково, било образувано изпълнително дело на основание Изпълнителен лист издаден на 20.11.2012 г. от Районен съд-Хасково на основание Заповед за изпълнение по ч.г.д. № 2571/2012г. на Районен съд- Хасково. Задълженията му по изпълнителния лист, по който било образувано изпълнителното дело били за сумите: 574,76 лв. – главница; 514 лв. - печалба на кредитора по договор; 76,55 лв. - мораторна лихва и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 14.09.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 125 лв. разноски на кредитора. Общата дължима сума към 23.08.2022 г. по изпълнителното дело - главница, лихви, такси и разноски възлизала на 5409,93 лв.

Поддържа се в исковата молба, че ищецът не дължи сумата в размер на 5409,93 лв., поради това, че правото на принудително изпълнение било погасено по давност.

Изпълнителният лист бил издаден на 20.11.2012 г. като правото на взискателя да иска принудително изпълнение било погасено с изтичането на пет годишния давностен срок - на 20.11.2017г. - чл.110 от ЗЗД. На основание чл.119 от ЗЗД били погасени и всички произтичащи от него допълнителни вземания.

По тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 5409,93 лв., поради погасяване на правото на принудително изпълнение по 1 давност.

В допълнение и в първото по делото съдебно заседание, проведено на 25.01.2023 г., във връзка с ответното становище по иска се оспорват от ищеца представените договор за цесия за прехвърляне на вземане, пълномощното за съобщаване на цесията и нейното потвърждаване като се твърди, че същите са подписани от страна на Б. П. П.

Файненс от лица без представителна власт, доколкото към 22.04.2016 г., като представители на Б. П. П. Ф. били записани лица, различни от двамата прокуристи.

Освен това, едва на дата 02.12.2016 г. в 14:20:17 било вписано в търговския регистър, че дружеството се представлява от двама прокуристи заедно, ако няма назначен изпълнителен директор. Това било вписване към 02.12.2016 г., т.е. значително във времето, след като била извършена цесията и бил подписан договора за цесия, както и пълномощното за уведомяване и потвърждаването на цесията от двамата прокуристи. Като вписано обстоятелство, същото спрямо ищеца нямало сила. Относно цесията и прехвърлянето на вземането ищецът не бил уведомен преди образуването на второто изпълнително дело.

Нямало данни същият да е бил уведомен или по какъвто и да е начин да е узнал за цесията.

В настоящия случай пълномощното било подписано от двама прокуристи, по отношение на които не било вписано в търговския регистър правото да представляват дружеството. Макар и в по-късен момент на 02.12.2016 г. било вписано, че дружеството се представлява от двама прокуристи заедно, ако няма назначен изпълнителен директор, а дали това е било така също било неизвестно за ищеца. Така се създавала неизвестност, несигурност и невъзможност да бъде реално и редовно извършено изпълнение от негова страна. При това положение, ако се приемело, че цесията е недействителна и упълномощаването и потвърждаването били недействителни спрямо ищеца, предвид силата на вписването в търговския регистър и примата на вписаните обстоятелства, следвало, че всички действия, които били предприети от ответното дружество „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД са недействителни спрямо ищеца. В тази насока следвала недължимост спрямо ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД на исковата сума.

Претендират се направените разноски по делото.

Ответникът оспорва основателността на предявения иск. Сочи се в отговора, че на 10.03.2011 г. между „Б. П. П. Ф." ЕАД (предишно наименование

„ДжетФайненс Интернешънъл" АД), с универсален правоприемник "Б. П. П.

Файненс С.А.", клон България, в качеството му на Кредитор, от една страна и Д. Ж. Х., в качеството му на Кредитополучател, от друга, бил подписан Договор за кредит № CASH 04570951. Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения, същите уточнени в горепосочения договор за кредит, кредиторът "Б. П. П. Ф." ЕАД финансирал кредитополучателя, а за ищеца възникнало задължение да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по сключения договор. По молба на "Б.

П. П. Ф." ЕАД на 07.05.2013 г. било образувано изп. дело № 292/2013 г. по описа на ЧСИ З. З. и бил приведен в изпълнение процесният Изпълнителен лист.

По време на образуваното на 07.05.2013 г. изпълнително производство по изпълнително дело № 292/2013 г., по желание на взискателя и по инициатива на съдебния изпълнител били предприети редица изпълнителни действия, всяко от които прекъсвало погасителната давност.

С молбата си за образуване на изпълнително дело "Б. П. П. Ф." ЕАД възлагал правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ З. З. на 07.05.2013 г. На тази дата била прекъсната погасителната давност, тъй като съгласно Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС „ ...е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл.

426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната 2 давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността." По аргумент на противното, следвало да се заключи, че молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагали правата по чл. 18 ЗЧСИ била редовна и водела до прекъсване на теклата до момента погасителна давност, защото съдебният изпълнител бил длъжен да приложи изпълнителния способ, съответно да определи такъв при възлагане. На 07.05.2013 г. до длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение.

На същата дата (07.05.2013 г.) било изпратено запорно съобщение до Арматрон ООД тогавашният работодател на длъжника. На 07.05.2013 г. до взискателя било изпратено съобщение, с което бил уведомен за насрочен опис на движимите вещи на длъжника.

Насрочването на опис на движимите вещи в дома на длъжника било валидно изпълнително действие, което изграждало съответния способ и прекъсвал погасителната давност. Волята на взискателя за събиране на вземането била безспорно изразена, в тази връзка се посочва, че: „При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изрична разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение" - TP № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г., ОСГК.

Множество съдебни решения подкрепяли тази теза, като например: Решение № 4297 от 13.06.2019 г. на СГС по гр. д. № 5658/2017 г.: "Във връзка с изложеното, съдът намира, че насрочването на опис от съдебния изпълнител представлява предприемане на действия по изпълнението чрез конкретен изпълнителен способ, което от своя страна прекъсва изтичането на давността, дори да не бъде реално извършено, тъй като не е налице бездействие на кредитора."; Решение № 4770 от 27.06.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 7906/2011 г.: „Така насрочването на опис от ЧСИ е със същата последица, каквото би имало искане на взискателя за насочване на изпълнението към определен обект от имуществото на длъжника.“; Решение № 4495 от 19.06.2019 г. на СГС по гр. д. № 10659/2018 г: „ ...следващо валидно изпълнително действие е изпращане на запорно съобщение до работодателя на длъжника на 27.03.2015 г., респективно изпращане на съобщения до длъжника от 08.01.2016 г. и от 01.02.2017 г. за насрочване на опис на движими вещи"; Решение № № 2381 от 14.06.2018 г. на Окръжен съд Пловдив, по гр.д. № 3166/2018 г.: „От така изброените в хронологичен ред изпълнителни действия, предприети по отношение на ищеца, както се прие по-горе, на първо място, течението на погасителната давност е било прекъснато от насрочения опис на движими вещи на 19.04.2011 г., макар и такъв реално да не е бил извършван."; Решение № 1312 от 28.05.2018 г. по гр. д. № 3527/2017 г. на Апелативен съд София приема, че „Разпореждането на съдебния изпълнител за насрочване на опис на движимите вещи съставлява предприемане на изпълнително действие в рамките на изпълнителен способ и има ефект да прекъсне срока на погасителната давност". В този смисъл били и Определение № 278 от 8.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 2469/2018 г., II т. о., ТК. постановено, във връзка с цитираното Решение № 1312 от 28.05.2018 г. по гр. д. № 3527/2017 г. на Апелативен съд - София; Решение № 5472 от 18.07.2019 г. на СГС по гр. д.

№ 10543/2018 г., Решение № 1028 от 21.08.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 441/2019 г., Решение № 395 от 28.03.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 336/2019 г.

Присъединяването на държавата като взискател на 16.05.2013 г. отново било действие, което прекъснало давността, защото съгласно т. 10 от мотивите TP № 2/2013г.

ОСГТК на ВКС „...прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочване на изпълнение чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане... и т.н." Същото становище било застъпено и в Решение № 847 от 11.10.2017г. по гр. дело № 817/2017 г. на РС- Пазарджик, потвърдено от Окръжен съдПазарджик в Решение № 32 по въззивно гражданско дело № 840 от 2017 г.: „последното 3 изпълнително действие извършено по него е присъединяване на кредитор (НАП) на 11.11.2011 г." (В този смисъл били и Решение № 331 от 17.04.2019 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 233/2019 г.; Решение № 260073 от 17.07.2020 г. на ОС - Варна по в.т.д. № 710/2020г.).

На 23.04.2014 г. до длъжника била изпратена призовка за предявяване на разпределение. На 08.06.2016 г. последвало и изпращането на молба за конституиране на нов взискател от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, което действие отново прекъсвало течащата относно вземането погасителна давност /Решение № 266082/12.10.2021 на СГС по в.г.р.д 11196/2020 г.; Решение № 903265 от 20.07.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. 309/2020 по описа на Окръжен съд - Благоевград/. С нея на съдебния изпълнител били възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. На 24.06.2016 г. били изпратени искания за справки за наличието на разкрити банкови сметки на името на длъжника до множество търговски банки. На 24.11.2016 г. взискателят депозирал молба в кантората на ЧСИ, с която поискал да се насрочи дата за опис на движимите вещи на длъжника. На 11.04.2017 г. взискателят депозирал молба, с която поискал да бъде извършена справка БНБ относно наличието на разкрити банкови сметки на името на длъжника и да бъдат наложени запори върху откритите такива. На 26.05.2017 г. било изпратено запорно съобщение до Юробанк България АД. На 09.05.2018 г. взискателят депозирал молба, с която било поискано да се извърши справка НОИ на името на длъжника. На 10.05.2018 г. до длъжника била изпратена призовка за принудително изпълнение във връзка с насрочен опис на движимите му вещи.