Решение № 977 от 10.06.2026, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 977

Враца, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

СИЛВИЯ ЖИТАРСКА

ИВА БОРИСОВА

При секретар ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИКТОРОВ ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия МИГЛЕНА РАДЕНКОВА канд № 20267080700174 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуалния кодекс/ във връзка с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е по касационна жалба на З. А. В. от [населено място], действаща чрез процесуалният си представител адв. М. М. от АК - Враца, против Решение № 58 от 09.03.2026 г., постановено по АНД № 1186/2025 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е изменено наказателно постановление № АПИО-007/11.11.2025 г. на зам. Кмет „Спорт, туризъм и култура“ при Община Враца, съгл. заповед № 670/19.05.2025 г. на Кмета на Община Враца, с което за извършено нарушение на чл. 61р, ал. 5 от ЗМДТ й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, на основание чл. 53, ал. 1 и 2, чл. 83, ал. 1 и 2 от ЗАНН, вр. чл. 127, ал. 1 от ЗМДТ, като размера на наложената глоба е намален от 100 лева на 20 лева В жалбата са изложени твърдения, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени НП.

В с. з. касаторът, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. М., която поддържа касационната жалба, по съображенията, изложени в нея и допълнително развити в с. з. Претендира разноски.

Ответникът – зам. Кмет „Спорт, туризъм и култура“ при Община Враца, редовно призован, не се явява и не се представлява. Чрез процесуалният си представител, в депозиран отговор, оспорва жалбата и излага доводи за правилност на съдебното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Настоящият касационен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в съответствие с установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Враца е изменил наказателно постановление № АПИО-007/11.11.2025 г. на зам. Кмет „Спорт, туризъм и култура“ при Община Враца, съгл. заповед № 670/19.05.2025 г. на Кмета на Община Враца, с което за извършено нарушение на чл. 61р, ал. 5 от ЗМДТ, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, на основание чл. 53, ал. 1 и 2, чл. 83, ал. 1 и 2 от ЗАНН, вр. чл. 127, ал. 1 от ЗМДТ, като размера на наложената глоба е намален от 100 лева на 20 лева От правна страна районният съд е приел, че АУАН е издаден от компетентен орган, съдържа необходимите реквизити и е надлежно предявен на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено.

За да измени НП съдът е приел, че В., в качеството й на данъчно задължено лице, не е подала до 31.01.2025 г. декларация за облагане с туристически данък за предходната година. Изложени са доводи, че нормата е императивна, независимо от това дали дължимия туристически данък е бил внесен или не. Деянието е извършено умишлено, тъй като лицето е съзнавало общественоопасния му характер и е целяло настъпването на общественоопасните му последици.

Изложени са мотиви, че АНО е наложил санкция около средния предвиден размер, но предвид характера на извършеното нарушение, факта, че дължимият данък е внесен предварително и от деянието не са произтекли никакви вредни последици, както и че подбудите на жалбоподателката не са невнасяне на данъка, а същевременно нарушение от подобен вид е първо по ред за лицето и тя няма други подобни прояви, въззивният състав е счел, че определения размер на санкцията не съответства на тежестта на нарушение, и е в разрез с предвидените в чл. 27 от ЗАНН критерии, като наказание в размер на предвидения минимум би постигнало предвидените в чл.12 от ЗАНН цели, би въздействало превантивно, предупредително и възпитателно както на жалбоподателката-нарушител, така и на останалите правни субекти.

Решението е валидно - постановено от законен състав и допустимо – разгледан е заявения спор и са конституирани надлежните страни.

При издаване на НП и в хода на административно наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушени по чл. 34, ал. 1, изр.2-ро от ЗАНН, което обуславят незаконосъобразност на обжалваното НП. Като е стигнал до извод за законосъобразност на НП на това основание, районният съд е постановил неправилен съдебен акт.

Според чл. 61с, ал. 1 от ЗМДТ, Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0,20 лв. до 3,00 лв. за всяка нощувка, съобразно населените места в общината и категорията или регистрацията на местата за настаняване по Закона за туризма, а съгласно чл. 61с, ал. 2 размерът на дължимия данък за календарния месец се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от Единната система за туристическа информация, поддържана от Министерството на туризма, като броят на предоставените нощувки за месеца се умножи по размера на данъка по ал. 1. Тоест, данъчното задължение за туристически данък възниква ex lege – с осъществяване на законово регламентирания в чл. 61р, ал. 1 от ЗМДТ юридически факт – нощувка в мястото за настаняване по смисъла на Закона за туризма, при което посочената декларация следва да съдържа броя нощувки, въз основа на които се начислява съответния данък.

При това положение така посоченото нарушение в оспореното наказателно постановление - не подаване на информация за брой реализирани нощувки в законоустановения срок до 31 януари 2025 г. за предходната календарна 2024 година, на практика съставлява неподаване на процесната декларация, тъй като нейното съдържание е именно деклариране на брой реализирани нощувки за съответния период.

На следващо място същността на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е определена с Постановление № 10/28.09.1973 г. на Пленума на ВС; ТР №48/28.12.1981 г. по тълк. Дело № 48/1981 г. на ОСНК; TP №112/16.12.1982 г. по н. д. № 96/1982 на ОСНК на ВС; TP № 44/29.12.1983 г. по н.д. №29/1982 г. на ОСНК на ВС и ТП № 1/2015 г. на ОСС на НК на ВКС и втора колегия на ВАС. Приема се, че посочените в нормата срокове са давностни, а не преклузивни, но за спазването им съдът има задължение служебно да следи. По тази причина настоящата инстанция дължи произнасяне доколкото този въпрос е свързан със съответствието на решение с материалния закон, за което съда следи.

Давността е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране на отговорността. Съгласно на чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН /ДВ-бр.51 от 01.07.2022 г./, приложима в случая, тъй като се касае за данъчно нарушение, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествaта за секюритизация, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора „а“ и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.

Както се посочва в ТП № 1/27.02.2015 г. на ВКС по тълк. Дело № 1/2014 г. на ОСНК и ОСС на втора колегия на ВАС, давността по чл. 34 от ЗАНН е обвързана с момента на съставяне на акт за установяване на нарушение, поставящ началото на административнонаказателното производство в две хипотези - от откриване на нарушителя или от извършване на нарушението. Действително, в цитираната норма на чл. 34 от ЗАНН са предвидени два срока, тъй като установяването на нарушението може да е както при неговото извършване, така и в един последващ момент.

Приложимостта на втората хипотеза, а именно - едногодишен или двугодишен срок по чл. 34, ал. 1, изр. Второ от ЗАНН в случая от извършване на нарушението в зависимост от вида му, е предоставена само когато липсват данни за нарушителя.

Както се приема и в задължителната съдебна практика (виж мотивите на ТР № 4/ 29.03.2021 г. на ВАС по тълк. Дело № 3/2019 г. на ОСС, І и ІІ колегия и ТР № 48/28.12.1981 г. по н.д. № 48/81 г. на ОСНК) понятието „откриване на нарушителя“ по смисъла на чл. 34, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, не е легално дефинирано в същия закон, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, или при който да е контролен орган, защото оттогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав. Посочено е и, че по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице, което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, узнаването на нарушението, а не съществуването на възможност това да бъде сторено по-късно или фактическото намиране на лицето или осъществяването на контакт между нарушителя и актосъставителя (съответно административнонаказващия орган) или произнасянето на горестоящ или контролен орган, дали е осъществен състав на административно нарушение и кой е правният субект, отговорен за деянието.

Данните следва да сочат както нарушителя (субекта), така и нарушението (обективните признаци). След като нарушителят бъде открит/установен, административнонаказателното производство следва да бъде образувано със съставянето на АУАН в тримесечен срок от откриване на извършителя.

Критерият за преценяване момента на откриване на нарушителя е обективен - това е моментът, в който оправомощените да образуват АНП органи са констатирали наличието на данни за извършено административно нарушение. В конкретния случай нарушението е на просто извършване и е осъществено чрез бездействие на задълженото лице до 31 януари 2025 г. Контролните органи на данъчната администрация при Община Враца са имали обективна възможност да констатират нарушението, тъй като всички данни, даващи основание да се прецени извършено ли е нарушение или не, са били на разположение на наказващия орган през цялото време без да е необходимо извършването от негова страна на каквито и да било допълнителни действия по разкриване на нарушителя и фактите, даващи основание за преценка извършено ли е или не нарушението. Тримесечният срок, в който може да се състави акт на жалбоподателя в конкретния случай започва да тече от 01.02.2025 г. и е изтекъл на 01.05.2025 г. Актът за установяване на нарушението е съставен на 17.10.2025 г., т.е след изтичане на тримесечния срок, предвид разпоредбата на чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган не е съобразил това обстоятелство и като е издал обжалваното постановление въз онова на така съставения акт е допуснал съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано в съдебната фаза на производството и налага отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен.