Решение № 617 от 09.07.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 617 гр. Бургас, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20242100500563 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх.№ 1193/20.03.2024г., предявена от адвокат ИВАН ИВАНОВ, съдебен адрес- гр. Бургас, ***, ет.1,офис №2, тел:

***, в качеството на особен представител на Д.К., БУЛСТАТ:

********* и Р.К., БУЛСТАТ : *********, двамата с адрес гр. *** к-с *** ул.*** № *** блок *** № *** ет.*, ап.**, против Решение № 20 от 07.03.2024г. по гр.д.№ №20232160100179,/2023г. по описа на PC- Поморие, с което всеки от ответниците е осъден да заплати на Етажната собственост на сграда Д(****) с идентификатор *** по КККР на гр. Поморие, комплекс „Сънсет Ризорт“, гр. Поморие, ***, парични суми за управление и поддръжка на етажната собственост за 2021г. и за 2022г., ведно с обещетение за забава в размер на законната лихва върху сумите считано от 03.04.2023 г., както и разноски по делото.

Във въззивната жалба се твърди, че така постановеното решение е неправилно- незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените нравила и основните принципи на гражданския процес, необосновано, а оттам и явно несправедливо.На първо място изтъква, че 1 доклада по делото бил изцяло формален , неотговарящ на изискванията на чл.

146 ГПК и на задължителните тълкувания на ВКС,поради което фактически липсвал такъв; в този смисъл са цитирани пасажи от решения на ВКС за съдържанието на доклада по делото.На второ място сочи,че първоинстанционното решение било постановено при нарушаване на чл. 157 ГПК, а оттам и на чл.8 ГПК,тъй като не била дадена законовата възможност да бъдат защитени правата на ответниците чрез събиране на поискани от процесуалния им представител относими доказателства, имащи пряко значение за изхода на спора с оглед императивното правило на чл. 51, ал.2 ЗУЕС и това, че сградата е в режим на етажна собственост в комплекс от затворен тип по смисъла на § 1, т.З ЗУЕС и чл.2 от ЗУЕС. С недопускането на доказателствата не бил изяснен напълно въпроса относно дължимоста на претендираните парични вноски, респективно по основателността на иска.В решението не било отразена причината за недопускането на тези доказателства, което от свое страна довеждало до необоснованост на решението.По изложените съображения се моли постановяване на решение, с което да отмени обжалваното Решение на PC- Поморие като неправилнонезаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и основните принципи на Гражданския процес, необосновано, а оттам и явно несправедливо. Моли, да бъде уважено искането за събиране на посочени от него в исковата молба доказателства пред първата инстанция и след изясняване на действителната фактическа обстановка по делото, да бъде постановен правилен и справедлив съдебен акт.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл.263,ал.1 ГПК представя писмен отговор с вх.№1493/09.04.2024г. чрез процесуален представител адвокат Радостина Николова. В писмения отговор се оспорва въззивната жалба като неоснователна;заявява, че въззивникът не оспорва нито в отговора на исковата молба, нито във въззивната си жалба, основанието и размера на дължимата сума. В хода на първоинстанционното производство особеният представител на ответниците не е направил възражение в първо по делото заседание, че представляваните от него лица не са ползвали имота си повече от тридесет дни в рамките на една календарна година по смисъла на чл.51, ая.2 ЗУЕС /редакция ДВ бр.57 от 2011 г./-такива факти не се твърдят нито в отговора на исковата молба, нито във въззивната жалба;особеният представител на ответниците не излагал аргументи във 2 въззивната си жалба- защо предявения от етажната собственост иск е неоснователен.В писмения отговор на въззивната жалба е изложена фактическата обстановка по делото,представените по делото доказателства,които я установяват и правните изводи съобразно същата;проследени са процесуалните действия на страните и на съда в първоинстанционното производство и е мотивиран извода за неоснователност на въззивната жалба. Моли се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на направените по делото разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 51 ЗУЕС, и чл. 86 ЗЗД, на които са противопоставени правозащитни възражения от ответната страна за липса на писмен договор с нотариална заверка на подписите на собствениците и на инвеститора,с който на основание чл.2 ЗУЕС да са уредени въпросите относно управлението на етажната собственост в комплекс от затворен тип.Заявено е и възражение за това, че от представените с исковата молба писмени доказателства не ставало ясно как е определен размера на претендираните вземания.

Производството е образувано по искова молба от Етажната собственост (ЕС) на сграда Д(****) с идентификатор *** в комплекс „Сънсет Ризорт” гр.Поморие, ул.“Княз Борис I“ №219, представлявана от Манол Радостинов Манолов, в качеството му на управител и представляващ „Кондо Мениджмънт „ ЕООД, управител на ЕС, чрез процесуални представители , против ответниците Д.К. и Р.К. с адрес в гр. ***. Твърди се, че ответниците са съсобственци при равни дялове на самостоятелен обект в процесната ЕС,представляващ Апартамент №**, находящ се в сграда "*", етаж * /***/, със застроена площ от 117,08 кв.м., ведно с 15,49 кв.м идеални части от общите части на сградата, състоящ се от две спални, баня с тоалетна, тоалети, дневна, кухненски бокс, дрешник, антре и тераса, при граници съгласно нотариален акт:на югоизток — външен зид, на север — външен зид, на югозапад — коридор, на северозапад — камериерски офис и външен зид, отдолу — апартамент **-**, отгоре — апартамент **-**, с адрес: град ***, ул. *** №***, бл.*, ет.*, ап.**, и не са изпълнили задължението си да внесат годишната такса за управление и поддръжка на процесната ЕС за 2021 г. и 2022 г. в размера, определен с решение, прието на общо събрание на ЕС на 3

24/25.06.2021 г.,като дължимата сума е в размер на 2 952,00 лева за 2021г. и същата сума за 2022г. или общо за двете години 2021г. и 2022г. - 5 904,00 лева, ведно със законната лихва от 03.04.2023 г./датата на предявяване на иска/ до окончателното изплащане. Представят се доказателства, установяващи правото на собственост на ответниците върху описания по-горе недвижим имот, доказателства за влязло в сила Решение на ОСЕС.Претендират се и направените по делото разноски.

Ответниците са били представлявани пред първоинстанционния съд от особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. В отговора на исковата молба особеният представител е възразил,че от исковата молба ставало ясно, че недвижимият имот е в режим на етажна собственост, намираща се в комплекс от затворен тип и за него е задължително на осн.чл.2 ЗУЕС отношенията относно управлението й да бъдат уредени чрез писмен договор с нотариална заверка на подписите между собствениците и инвеститора, който следвало да е вписан по партидата на всеки имот. В случая такъв договор не бил представен с исковата молба и не бил наличен при справка в Агенция по вписванията. На второ място сочи, че от приложените към исковата молба частни документи не ставало ясно как е определен размера на претендираните плащания.Изтъква,че от исковата молба не ставало ясно какъв е бил срока на пребиваване на ответниците в апартамента, тъй като те били чужди граждани ,а това бил релевантен въпрос съгласно разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗУЕС ,като достъпът до етажната собственост бил контролиран и периода на ползване на имота от ответниците следвало да е ясен за управителя на ЕС.В тази насока и предвид обстоятелството, че ответниците са чужди граждани, са поискани справки от ГД-Гранична полиция за периода на престой и дати на напускане на РБ от ответниците, както и съдебни удостоверения от „Енергоразпределение ЮГ“ за ползвана ел.енергия за обекта за процесния период от време.

Районният съд при извършване на проекто-доклада е съобразил заявените от страните твърдения, поради което е указал на ищците да докажат правото на собственост на ответниците върху самостоятелен обект на собственост в ЕС, както и наличие на решения на Общото събрание, определящи размера на вноските, претендирани с исковата молба, а ответната страна да докаже твърденията си,които изключват правата на ищеца.В открито съдебно заседание особеният представител на ответниците не е допълнил отговора 4 срещу исковата молба,поради което проекто-докладът е бил обявен от районния съд за окончателен. Доказателствените искания на особения процесуален представител на ответниците не са били уважени от районния съд като неотносими към предмета на доказване по делото.

Правото на собственост на ответниците върху самостоятелен обект на собственост в етажната собственост се установява от представения по делото нотариален Акт №***, том *, per. №****, дело №***/20**г. на Нотариус с per.

№289 на НК, вписан с вх.рег. №**** от **.**.20**г., Акт №**, том *I, дело №**** на Службата по вписвания гр.Поморие.

В случая по делото се установява, че са налице влезли в сила решения на общото събрание на процесната етажна собственост, което е видно от представен протокол от Общото събрание на собствениците в етажна собственост на сграда Д(****) с идентификатор *** в комплекс „Сънсет Ризорт” гр.Поморие, ул.“Княз Борис I“ №219. Видно от сочения протокол, с т.3 от дневния ред ОС е приел бюджет за приходите и разходите на процесната етажна собственост; с решение по т. 4 от дневния ред е определил размера на вноската за управление и поддръжка за всяка от годините 2021 г. и 2022 г., дължима от всеки собственик ,като вноските са индивидуализирани в приетия бюджет, препис от който в табличен вид също е приложен към делото. Видно от същия, вноската за апартамента на ответниците под № 36 в бюджета, е в размер 2952 лв. на година . Правното основание за вземане на тези решения се състои в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС. В решенията е определен освен размерът на задължението, така и падежът за изпълнение на задълженията на отделните етажни собственици.

Посочените решения на Общото събрание на ЕС са влезли в сила,което явства от представени по делото и изброени от районния съд съдебни актове, а именно:Решение № 529/01.06.2022 г. по в.гр.дело № 497/2022 г., по описа на ОС - Бургас, с което е потвърдено решение № 20/11.02.2022 г. по гр.дело № 550/2021 г., по описа на РС - Поморие, както и Решение №1315/14.12.2022 г. по в. гр. д . №1517/2022 г. по описа на ОС-Бургас, с което е потвърдено решение № 108/27.06.2022 г. по гр.дело № 562/2021 г., по описа на РС – Поморие, с което са отхвърлени искове по чл.40 ЗУЕС за отмяната на решенията на процесното ОС.От представен препис от определение №50/ 26.01.2023 г. по гр.дело № 562/2021 г. на ПРС, с което е отменено допуснатото обезпечение на предявен иск с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС чрез 5 спиране изпълнението на решенията, приети от Общо събрание от 24 / 25.06.2021 г., става ясно, че същото определение е влязло в законна сила на 10.02.2023г., от която дата решенията процесното ОС на ЕС, подлежат на изпълнение от собствен видно от същия, вноската за апартамента на ответника под № 36 в бюджета, е в размер 2952 лв. на година . Следователно, горепосочените решения на ОСЕС са влезли в сила и подлежат на изпълнение.Не се твърди, не се и установява по делото, че такса поддръжка на общите части на ЕС за 2021г. и за 2022г. не е била заплатена от ответницитесобственици на апартамент №** на *** етаж на сграда Д/****/.

За да постанови решението си за уважаване на предявените от Етажна собственост искове за заплащане на разходи за управление и поддържане на общите части на сградата, районният съд е приел, че по делото няма спор, че ответниците са собственици при равни части на описания в исковата молба обект в ищцовата етажна собственост и че с влязло в сила решение на ОС на тази ЕС от 24/25.06.2021г. са определени годишни такси за поддръжка и управление на общите части в ЕС и сроковете за плащане на тези такси.При тези обстоятелства районният съд е намерил исковете за основателни като доказани и е осъдил ответниците да заплатят на Етажната собственост претендираните по делото парични суми.