Определение № 4203 от 17.08.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4203 гр. София, 17.08.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20258002103610 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

С решение №107/09.06.2025г., постановено по в.гр.д.№107/2025г., Бургаският апелативен съд е :

- отменил решение №879/23.10.2024г. по гр.д.№1497/2023г. на БОС, в частта, с която Община Несебър, ЕИК000057122, представлявана от кмета Н. К. Д. е осъдена да заплати на М. К. К., [ЕГН], обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания, претърпени на 31.05.2022г. при пресичане на [улица]в [населено място], за размера над 25 000лв. до присъдения размер от 40 000лв., както и в частта, с която е присъдена законна лихва за забава върху отхвърлената част от главницата от 15 000лв. за периода от 31.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата, също и в частта, с която Община Несебър, представлявана от кмета Н. К.Д. е осъдена да заплати на М. К. К., обезщетение за имуществени вреди от същия инцидент за размера над 1 406.82лв. до присъдения размер от 3 616.33лв., както и в частта, с която е присъдена законна лихва за забава върху отхвърлената част от тази главница в размер на 2 209.51лв. за периода от 25.08.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като е постановено друго по същество, с което исковете в посочените части са били отхвърлени като неоснователни ;

- отменил решение №879/23.10.2024г. по гр.д.№ 1497/2023г. на БОС, в частта, с която „ЕИВ“ ООД,ЕИК200970046, е осъдено да заплати на Община Несебър, представлявана от кмета Н.

К.Д., след заплащането им в полза на М. К. К., следните суми : обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени на 31.05.2022г. при пресичане на [улица]в [населено място], за размера над 25 000лв. до присъдения размер от 40 000лв., както и законна лихва за забава върху отхвърлената част от главницата от 15 000лв. за 1 периода от 31.05.2022г. до окончателното изплащане на главницата ; обезщетение за имуществени вреди от същия инцидент за размера над 1 406.82лв. до присъдения размер от 3 616.33лв., както и законна лихва за забава върху отхвърлената част от тази главница в размер на 2 209.51лв., като е отхвърлил исковете в посочените части ;

- потвърдил решението в останалите обжалвани части.

Срещу решението в частта, с която е уважен предявеният обратен иск от Община Несебър срещу „ЕИВ“ООД, е постъпила касационна жалба от дружеството, чрез неговия процесуален представител адв.Т. Н. от Б., в която се правят оплаквания за неговата неправилност.Моли съда да отмени въззивното решение в обжалваната му част и постанови друго по същество, с което да отхвърли изцяло предявения срещу него иск.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК, по въпроса :

1.За да бъде ангажирана отговорността на изпълнителя на една работа по реда на чл.49 от ЗЗД, необходимо ли е да се установи причинна връзка между поведението на неговите служители и настъпилия вредоносен резултат.

Касаторът твърди, че изводите на въззивния съд са постановени в противоречие с решение №50065/18.12.2023г. на ВКС по гр.д.№3035/ 2022г. и решение №60292/21.02.2022г. на ВКС по гр.д.№3992/2020г.

Навеждат се доводи и за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, което е основание за допускането му до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК.

Община Несебър не е представила отговор.

Срещу решението на въззивния съд в отхвърлителната му част е постъпила касационна жалба от ищцата М. К., в която се правят оплаквания за неговата неправилност.Моли касационната инстанция да отмени решението в обжалваната от нея част и постанови друго по същество, с което да уважи изцяло предявените от нея искове.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК, по въпросите :

1/Когато приема заинтересованост на някой от разпитаните по делото свидетели, следва ли съдът да конкретизира тази заинтересованост в мотивите на решението си, да обсъди показанията и да обоснове защо не им дава вяра.

Навеждат се доводи, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение №23/22.01.2025г. по гр.д.4857/2023 г. на І г.о. на ВКС, решение №136/10.03.2025 г. по гр.д.

2981/2024 г. на І г.о. на ВКС и решение №118/11.01.2021 г. по гр.д. 665/2020г. на ІІ г.о. на ВКС.

2/Когато въззивното производство е образувано по въззивна жалба на третото лице - помагач на страната на ответника, и в жалбата си то е оспорило изцяло своята отговорност и е заявило, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, но не е направило доказателствени искания, следва ли съдът служебно да допусне 2 извършването на съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която да установи механизма на настъпване на телесните увреди и продължителността на възстановителния процес.

Според касатора решението е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в т.3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т.д. 1/2013 г. на ОСТТК на ВКС, както и в каузалната практика на ВКС - решение № 55/07.05.2019 г. по гр.д.

1523/2018 г. на І г.о. на ВКС и решение № 67/25.10.2024 г. по гр.д. 3660/2023 г. на ІV г.о. на ВКС ;

3/Кои са конкретните критерии за определяне на справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за морални вреди при причинен деликт.

Твърди се, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика на ППВС№ 4/23.12.1968г, както и постоянната съдебна практика на върховната инстанция, обективирана в например решение № 88/17.06.2014 г. по т.д. 2974/2013 г. на 2-ро т.о. на ВКС и решение № 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС ;

4/Представляват ли пряка и непосредствена последица от увреждането, направените от пострадалия парични разходи за допълнителни рехабилитационни процедури, извършени по лично желание на увреденото лице и дали положителен резултат при провеждане на оздравителния процес, ако същите тези допълнителни процедури не са назначени от медицински специалист.

По последния въпрос се твърди, че касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне по реда на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК.

Община Несебър и „ЕИВ“ООД не са депозирали отговори по подадената касационна жалба.

Касационните жалби на страните, в частта им срещу решението на въззивния съд, с която се е произнесъл по претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като съгласно чл.

280, ал. 3, т. 1 ГПК решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. за граждански дела, не подлежат на касационно обжалване.Касационните жалби, в останалата им част, са подадени от легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК и са процесуално допустими.

Въззивният съд е приел за установено следното от фактическа страна :

По делото не се спори, че приблизително от средата на м.януари, 2022г. в [населено място], на [улица]започнал ремонт. Първоначално, според показанията на св.К. – съпруг на въззиваемата и св.С. – без родство със страните, започнали изкопни работи за направа на уличен водопровод.След приключването на тази дейност, започнали отстраняване на тротоарите и тревните площи.Цялата улица /има се предвид отсечката от ул. „Св.Св. К. и М., между [улица]и ул.***/ била разкопана.Тротоарът бил разкопан от край до край.След това от едната страна било изкопано пътното платно, бил изкопан ров, върху който впоследствие 3 били обособени паркоместа. Ровът, според св.К., бил широк около 2.50м. и дълбок около 50см.В него бил насипан трошен едър камък.Движението по улицата не било изцяло спряно, а била запазена едната лента, по която се движели автомобили.За пешеходците не били поставени никакви подходи към жилищните сгради, а също липсвала информационна табела с посочена фирма-изпълнител, възложител, срок на изпълнение.Мястото не било обезопасено.Единствено, когато правели водопровода, шахтите били очертани със сигнална лента.Друго обезопасяване липсвало, както липсвали и пасарелки, а заобиколен път, по който да минават живущите от тази страна на пътя до срещуположната – нямало.Нощно време не поставяли обезопасителна мрежа и нямало пазачи.Аналогични в тази връзка са показанията и на св.С., без родство с въззиваемата.От тях се установява, че от началото на 2022г. до началото на летния сезон на [улица], [населено място], извършвали ремонт.Били ремонтирани тротоарите и пътя.Сменяли водопровод, сменяли канализация и доста време пътят бил на чакъл. От двете страни на улицата имало изкопи, включително тротоарът – от край до край.Земната маса била премахната изцяло, начиная от оградите.

Горната фактическа обстановка се установява и от извършената СТЕ и приложените писмени доказателства.Видно от договор № 400/19.10.2021г. за възлагане на обществена поръчка, Община Несебър възложила на въззивника „ЕИВ“ ООД - гр.Бургас, СМР с предмет: „Благоустрояване и ремонт на [улица]в част от ПИ ***в участъка от о.т. 14-16 до о.т. 22 в [населено място], общ.Несебър – стр.78 по гр.д.№ 1497/23г. БОС.В изпълнение на договора, с Протокол образец № 2а за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура, на 12.05.2022г. била открита строителна площадка, като съгласно договор № 400/19.10.2021г. за възлагане на обществена поръчка, изпълнителят – т.е. „ЕИВ“ ООД, гр.Бургас се задължил сам и за своя сметка да създаде, осигури и поддържа необходимите мерки за здравословни и безопасни условия на труд с оглед опазване на живота, здравето и трудоспособността на работещите и на лицата, които по друг повод се намират в непосредствена близост, включително да предприеме мерки за пожарна безопасност, безопасност и организация на движението по пътищата и опазване на околната среда.

От извършеното експертно заключение и акт обр. № 10 – стр.159 по гр.д. № 1497/23г. БОС, се установява, че на 16.05.2022г. е установено състоянието на строежа при спиране на строителството, както следва: Изпълнени СМР демонтажни работи, изкопи, насипи, основа от трошен камък, доставка и полагане на бетонови бордюри.С акт обр. № 11 – стр.161, за установяване на състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството за всички спрени строежи по общия ред и предвидените в чл.7, ал.3, т.10 други случаи, строителството е възобновено.Установява се, че по проект пасарелки или обособени места за пресичане на пешеходци и безопасно преминаване от едната страна на улицата на насрещната не са предвидени по причина, че е предвидено ремонтът да бъде извършен на два участъка, последователно. Първо е трябвало да бъде разкопана едната част на [улица]до междинната [улица], а впоследствие – другата. При следване на предвижданията по проекта не е имало нужда от обособяване на зони за пресичане или поставяне на пасарелки.От изследваните писмени доказателства, предоставени от Община Несебър, 4 в.лице е стигнало до извода, че това разделяне на ремонта на две части не е спазено, а участъкът е разкопан изцяло, в каквато насока са и показанията на разпитаните свидетели.На основание описаното въззивният съд е приел, че като не са спазени предвижданията по проект и в същото време не е осигурено безопасното пресичане на пътното платно, е налице деликтно поведение от страна на възложителя на ремонта, а той на свой ред основателно може да претендира отговорността да бъде понесена от изпълнителя на ремонта, съгласно сключения между тях договор и поетото по чл.10, ал.4 от този договор задължение от изпълнителя за осигуряване на безопасни условия както на труд, така и на преминаване от страна на работещите и лицата, които по друг повод се намират в близост до обекта.