Решение № 59 от 19.03.2026, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Девня, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА при участието на секретаря А. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20253120101074 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, предявена от З. В. Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез проц. представител – адв. С. Г. от ВАК срещу Община Девня, Булстат:000093645 с искане за осъждането на Община Девня да върне на ищцата сумата от 140 лева, с която сума Община Девня неоснователно се е обогатила за сметка на ищцата, поради неправилно определяне на размера на дължимата глоба за допуснато нарушение по чл. 13 т. 1 от Наредба за управление на отпадъци на Община Девня в подписано от страните споразумение по чл. 58г от ЗАНН.

Ищцата излага в исковата молба, че на 18.09.2025 г. й е бил връчен акт за установяване на администативно нарушение от 05.09.2025 г., издаден от Община Девня за това, че на 24.08.2025 г. в м. “Канарата“, гр. Девня е изхвърлила отпадъци на нерегламентирано за това място, с което е нарушила чл. 13 т. 1 от Наредба за управление на отпадъците на Община Девня. Заедно с акта на ищцата била връчена и разписка, с която е уведомена, че в 14 - дневен срок може да отправи предложение до административно - наказващият орган за сключване на споразумение за приключване на административно наказателното производство, съгласно чл. 43 ал. 5 от ЗАНН.

На 23.09.2025 г. ищцата З. Н. е отправила предложение до Община Девня, отдел „Екология и чистота“, с което признала извършеното деяние и се съгласила със споразумението да й бъде наложена глоба в размера, посочен в чл. 58г ал. 8 от ЗАНН. Текста на споразумението е бил изготвен от Община Девня и същото било подписано на 26.09.2025 г. Със споразумението Община 1

Девня е определила глоба в размер на 500 лева, чийто размер ако бъде заплатен в 14-дневен срок от подписване на споразумението се намалява със 70% от определената, т. е. 350 лева.

Ищцата твърди, че на 29.09.2025 г. по банков път е заплатила сумата от 350 лева по посочената в споразумението сметка на Община Девня. Счита, че размера на глобата, която е заплатила е определен в нарушение на чл. 58г ал. 8 от ЗАНН, тъй като за процесното нарушение, съгласно чл. 108 ал. 1 т. 1 от Наредба за управление на отпадъци на Община Девня е предвидена глоба в размер от 300 лева до 1 000 лева и при предвиден минимум на глобата, административно - наказващият орган е следвало да я определи в размер на 70% от 300 лева, равняващи се на 210 лева. Сочи, че със заплатените в повече от дължимото 140 лева ответника се е обогатил неоснователно за нейна сметка, поради което й дължи връщането на сумата, с което се е обогатил до размера на обедняването. На тези основания претендира ответника да й заплати сумата от 140 лева, равняваща се разликата между реално дължимата и реално платената от нея глоба по подписаното споразумение по чл. 58г от ЗАНН, с която ответникът се е обогатил без основание за нейна сметка .

Ищцата претендира и направените в производството разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез проц. представител– адв.

В. М. от ВАК представя отговор на исковата молба, в който излага, че глобата е определена правилно, като е мотивиран нейния размер в проекта на споразумение, който е бил представен на пълномощника на ищцата, който след като се е запознал със съдържанието му е имал възможността са не приеме и подпише същото. Твърди, че не само пълномощникът на ищцата, но и самата ищца са били наясно с всичко записано в проекта на споразумението, включително с определената от наказващия орган санкция и са го подписали с ясно съзнание и воля. Сочи, че подписаното между страните споразумение, има силата на закон за тях, съгласно чл. 20а от ЗЗД и страните дължат изпълнение на задълженията си, произтичащи от него. След влизане в сила на споразумението то не подлежи на обжалване и преразглеждане и се е стабилизирало. Счита, че с подписването от пълномощника на ищцата и плащането на определената в него глоба е очевидно изразено явно съгласие на ищцата с условията в споразумението, поради което и твърденията за неоснователно обогатяване в настоящото производство са неоснователни.

Твърди също, че е налице съпричиняване, тъй като ищцата с плащането на глобата по споразумението е допринесла за твърдяното от нея неоснователно обогатяване от страна на ответника. Ищцата безспорно има вина и принос за настъпване на твърдяната от нея вреда, респективно неоснователно обогатяване. Сочи, че ищцата очевидно е искала да избегне издаването на наказателно постановление и евентуално налагането на по висока глоба, поради което съзнателно е приела да подпише споразумението със съпътстващите го условия и задължения, включително е била съгласна с определения размер на глоба, което се потвърждавало и от осъщественото доброволно плащане, като след това недобронамерено е решила да обжалва 2 валидността на собственото си решение и действия. Сочи, че съгласно разясненията , дадени с ППВС № 1/1979 г. т. 9, ако законът е поставил на разположение на правоимащия - ищец друг конкретен иск, недопустимо е да търси обезщетение за неоснователно обогатяване по реда на общия състав на чл. 59 от ЗЗД. Счита, че спорните между страните отношения е следвало да се уредят в друго производство /административно - наказателно такова/ и по друг ред, тъй като ищецът е престирал на основание договореното в споразумението и това изключвало неоснователното обогатяване. Институтът на неоснователното обогатяване намирал място там където липсва договорна връзка между страните, каквато в случая обаче била налице.

На тези основания счита, че предявеният иск за заплащане на сума като обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника се явява неоснователен и моли за неговото отхвърляне. Претендира разноски по делото в това число и адвокатско възнаграждение.

В с.з. ищецът се представлява от своя пълномощник, който поддържа иска и моли за положително произнасяне по него. Представя списък на разноските по делото и моли да му бъдат присъдени в пълен размер.

Представя и писмена защита.

Ответникът, редовно призован не изпраща представител за участие в с.з.

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че на 29.09.2025 г. ищцата З. В. Н. е заплатила по сметка на Община Девня сумата от 350 лева въз основа на сключено между тях споразумение №1/26.09.2025 г. по реда на чл. 58г от ЗАНН.

С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, съставен на 05.09.2025 г. от длъжностно лице в Община Девня, представен и приет като доказателство по делото, ищцата е привлечена съм административно – наказателна отговорност за допуснато от нея нарушение на чл. 13 т. 1 от Наредба за управление на отпадъците на Община Девня – за това, че на 24.08.2025 г. е изхвърлила отпадъци на нерегламентирани за това места – в местност „Канарата“ гр. Девня.

АУАН е връчен на ищцата лично на 18.09.2025 г., видно от представената разписка, съставена на същата дата. От разписката се установява също, че ведно с връчването на АУАН, ищцата е била уведомена, че в 14 дневен срок може да отправи предложение до административно – наказващия орган /АНО/ за сключване на споразумение за приключване на административно – наказателното производство съгласно чл. 43 ал. 5 от ЗАНН.

Такова предложение ищцата е отправила на 23.09.2025 г. писмено, препис от което е представен и приет като доказателство по делото.

3

Видно от представения препис от споразумение № 1, сключено на 26.09.2025 г. между кмета на Община Девня - С. Ш. и пълномощник на нарушителя /настоящата ищца/ - адв. С. Г. е, че страните са се споразумели в 14 дневен срок от подписването му З. В. Н. да заплати по сметка на Община Девня съгласно чл. 58 ал 8 от ЗАНН 70% от определената за нарушението санкция, която в настоящия случай е определена в размер на 500 лева или сума в размер на 350 лева.

Плащането е извършено на 29.09.2025 г. по банков път, видно от представената операционна бележка за касов превод, в която като основание за плащане е посочено споразумение 1/26.09.2025 г.

10 дни по – късно ищцата е депозирала в Община Девня жалба, адресирана до Районен съд – Девня срещу Споразумение № 1/26.09.2025 г. с искане за постановяване на съдебно решение, с което да се приеме, че размерът на глобата в споразумението е определен в нарушение на закона и за осъждането на Община Девня да заплати на ищцата сумата от 140 лева, явяващи се надвнесена сума.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД.

За уважаването на иска по чл. 59 от ЗЗД е необходимо наличието на всички елементи от фактическия състав, а именно: обогатяване на едно лице за сметка на друго, обедняване на другото лице, липса на основание за това и отсъствие на друга правна възможност за защита на интересите на обеднелия.

За да е налице разместване на имуществени права без основание е необходимо да се установи, че това е извършено при липса на конкретен източник на права и задължения между страните – било то договор, водене на чужда работа или деликт. Тежестта на доказване на посочения фактически състав е върху ищеца /в този смисъл Решение № 67 от 5.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4147/2015 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК и задължително за съдилищата/.

В конкретния случай плащането на сумата от 350 лева от ищцата по сметката на ответника е извършено въз основа на сключеното между тях споразумение по чл. 58г от ЗАНН. Същото е доброволно съглашение между страните, постигнато по инициатива на ищцата, при което не може да се приеме, че плащането на надвнесената според ищцата сума е станало без основание. Напротив, основание за плащането й е доброволно подписаното от пълномощник на ищцата споразумение. Друг е въпроса доколко същото е могло да се сключи чрез пълномощник или е следвало да се подпише лично от ищцата. Отделен е въпроса и дали правилно е била определена следващата се за допуснатото от ищцата административно нарушение глоба или не. Това са въпроси, които стоят извън предмета на настоящия спор. Доколкото плащането на сумата е извършено в изпълнение на клаузите на постигнатото между страните съглашение, то не може да се каже, че това е станало без 4 основание.

Освен това, не е налице и друг елемент от фактическия състав на иска по чл. 59 от ЗЗД, тъй като в случая съществува друг ред за защита на интересите на ищцата. Същият е регламентиран в ЗАНН, касае редът за проверка на влезли в сила споразумения за приключване на административно наказателното производство и се осъществява пред друг съд, а не пред РС – Девня, пред който ищцата е решила да потърси защита. Затова и предявеният от нея иск за връщане на „надвнесената сума“, с която ответната община се е обогатила се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение, но не е представил доказателства за реално извършени такива – договор за правна защита и съдействие или друг документ за платено възнаграждение на упълномощения от него адвокат, поради което такива не се присъждат.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД, предявен от З. В.

Н., ЕГН: ********** срещу Община Девня, Булстат:000093645 за осъждането на ответника да й върне сумата от 140 лева, с която сума неоснователно се е обогатил за нейна сметка, поради неправилно определяне на размера на дължимата глоба в подписано от страните споразумение по чл. 58г от ЗАНН, като неоснователен.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Варна с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 5