Решение № 306 от 25.11.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Варна, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20243001000164 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 1103/05.03.2024г. на „Лейди Шуус“ ЕООД със седалище гр.

Габрово, ЕИК 205485709, подадена чрез адв. П. К. от САК, срещу решение № 2/12.02.2024 г., постановено по т. д. № 16/2022г. по описа на Разградски окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от въззивника искове срещу „Добрев-Н“ ЕООД със седалище с. Езерче, Община Цар Калоян, Област Разград, ЕИК 116580890, за присъждане на сумата 22 190.10лв., претендирана като частично неплатено възнаграждение по договор за изработка, за което са издадени фактури с № 24/07.02.2020г., № 26/04.03.2020г., № 31/06.04.2020г. и № 33/04.05.2020г., и сумата 4 536.40 лв.общ размер на мораторна лихва за периода до 10.03.2022г.

Във въззивната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост. На първо място, въззивникът счита, че се установява наличието търговски отношения между дружествата, по силата на които ответникът е възложил на ищеца изработката на стоки, въпреки че 1 материалите за изработените от него саи (лицева част на обувки ) на ишлеме, са предоставени от друго дружество и на това дружество въззивникът е предал изработеното от него. Като доказващи сключен между страните договор за изработка въззивникът счита издадените от насрещното дружество фактури, от които се установява доставянето на стоката. Противопоставя се на квалификацията на отношенията между страните като такива по договор за поръчка, както и че ответното дружество е осъществявало косвено представителство на ищеца в търговските му отношения с трети лица. В този смисъл, смята доводите на въззиваемото дружество за двустранна персонална симулация за неоснователни, доколкото в случая липсвало съгласие за прикритост по процесните правоотношения. Според страната, изработените от дружеството стоки съответстват по качество на възложеното, поради което намира, че представеното писмо от „Май Пикус“ ЕООД, в което се възразява за некачествено изпълнение, е с недостоверна дата. Иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковете.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор, в който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба, е се иска потвърждаване на решението, по съображения, че страните не са обвързани по договор за изработка, въззиваемото дружество никога не е възлагал работа на въззивника, възложител спрямо въззивника се явява трето лице– „Май Пикус“ ООД, като тези две лица симулират отношения с въззиваемия, за да може въззивникът да се предпази от имуществени претенции, предявени от трети лица- кредитори на „Лейди Шуус“ ЕООД, и това, според признанията на самия въззивник в допълнителната искова молба, е схема от дълги години.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

С обжалваното решение Разградският окръжен съд се е произнесъл по предявени от „Лейди Шуус“ ЕООД срещу „Добрев-Н“ ЕООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 266, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, с които е бил валидно сезиран, за присъждане на сумата 22 190.10лв., претендирана като общ размер на 2 неплатена част от дължими възнаграждения по договор за изработка на елементи за обувки, за които са издадени фактура № 26/04.03.2020г., фактура № 31/06.04.2020г. и фактура № 33/04.05.2020г., както и за сумата 4 536.40 лв.общ размер на обезщетение за забава в размер на законна лихва от датата на съответния падеж по посочените фактури, както и по фактура № 24/07.02.2020г., до 30.03.2022г.

Ищецът, който първоначално е предявил установителен иск по чл. 422 ГПК след снабдяване със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, но с допълнителната искова молба преминава към осъдителни искове за реално изпълнение на парични задължения, ведно акцесорно вземане за обезщетение за забава, първоначално основава правото си да получи заявената за присъждане обща сума от 22 190.10лв., (след намаление размера на иска с молба вх. № 5130/05.122023г.- лист 244 от първоинстанционното дело), на твърденията, че ответникът му е възложил изработването и доставката на елементи за обувки, подробно описани по видове, количества, единични и цени във фактури № 26/04.03.2020г., № 31/06.04.2020г., № 33/04.05.2020г. и № 24/07.02.2020г., издавани за отделните етапи на доставката; ответникът е получил стоките, но значително е забавил плащанията, а извършените частични плащания не са достатъчни да покрият възникналите договорни задължения за плащане на главниците, ведно с лихвите за забава.

В допълнителната искова молба, с изявление по която ищецът е преминал към осъдителни искове, се твърди, че между страните съществуват трайни търговски отношения, свързани с възлагане изработката на елементи за обувки, за реализацията на които ответникът е намирал съконтрахенти– трети лица, на които ги е продавал и е реализирал собствена печалба от тази дейност. Ответникът, който бил на добри пазарни позиции в бранша за производство на обувки, имал своя конкретна роля по повод на възникналите между страните, както и между него и предишните фирми на П. Г (баща на едноличния собственик на капитала на „Лейди Шуус“ ЕООД- А Га) трайни търговски отношения- да намира клиенти на ищеца, към които да организира доставки с необходимото качество и своевременност, да намира изпълнители на поръчките, като през цялото време, с присъствието си в тези бизнесвериги, „Добрев-Н“ ЕООД е бил неформален гарант, че свързаните от него страни ще получат своето. Ищецът определя създалите се между страните по 3 делото правоотношения като договори в полза на трето лице по чл. 22 и чл. 23 ЗЗД.

Ответникът „Добрев-Н“ ЕООД, който е подал своевременно отговори на исковата и допълнителната искова молба, заявява, че създалото се между страните правоотношение по повод на процесните фактури не е сключен между тях договор за изработка. Твърди, че ищецът не му е възлагал изпълнение на елементи за обувки и не е получавал от него изработени стоки, а е осъществена двустранна персонална симулация – действителните страни по сделките са били ищецът, като изпълнител на поръчките от една страна, и от друга страна- третите лица, а конкретно по процесните фактури, дружествата „ „Май Пикус“ ЕООД и „Кая“ ООД – гр. Дупница, които са получавали изработените обувки, а „Добрев-Н“ ЕООД, по искане на ищеца, е осчетоводявал привидно, като възложител в отношенията между него и изпълнителите, на поръчаното за изработка. Като причина за симулативното изготвяне на фактури за възнаграждение по договор за изработка, от ищеца на ответника, а последният, към изпълнителите по договорите за изработка между тях и ищеца, за каквито суми и за които дружества му посочи ищеца в указания, изписани на ръка, се сочи задлъжнялост със „стотици левове“ към кредитори, на предишните фирми на бащата на едноличния собственик на капитала на „Лейди Шуус“ ЕООД, при работата с които е започнало да се осчетоводява по този начин, а именно „АМД- Г“ ЕООД с публични задължения в големи размери, и „Габ Шуус“ ЕООД, и желанието за помощ към млад колега в бранша. Твърди се също, че всички възнаграждения за изработените от ищеца елементи за обувки, платени от възложителите „Май Пикус“ ЕООД и „Кая“ ООД – гр. Дупница, са преведени на ищеца, а неплащането на част от изработката се дължи на обстоятелството, че възложителите, на които е предадена стоката, не са приели част от продукцията поради незадоволително качество. Моли съда да отхвърли исковете поради тяхната неоснователност.

Атакуваното решение, с което исковете са отхвърлени, е валидно по критериите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е 4 допустимо- налице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Исковете са правилно квалифицирани като такива с правно основание чл.

265 и чл. 86 ЗЗД, съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане.

Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.

За да се произнесе по спора по този иск пред тази инстанция, очертан с жалбата и отговора на насрещната страна, съставът на ВнАпС приема за установена от съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, заключения на съдебно- счетоводна и съдебно- почеркова експертиза, във връзка с изявления на страните с правния характер на признания, следната фактическа обстановка:

Процесните четири броя фактури, заверени преписи от които са приложени към исковата молба, са издадени от ищеца „Лейди шуус“ ЕООД като доставчик, а като получател е посочен ответникът „Добрев-Н“ ЕООД. По счетоводни книги на ищеца: фактура № 24/07.02.2020г. е отразена на р. 01 в Дневника за продажби към Справката декларация по ЗДДС за м.02.2020г., и е с данъчна основа- 22 756.20 лв. и ДДС- 4 551.24лв.; фактура № 26/04.03.2020г. е отразена на р. 01 в Дневника за продажби за м.03.2020г. и е с данъчна основа 18 056.90 лв. и ДДС - 3 611.38лв.; фактура № 31/06.04.2020г. е отразена на р.

01 в Дневника за продажби за м.04.2020г., и е с данъчна основа- 13 669.10 лв. и ДДС- 2 733.82лв., и фактура № 33/04.05.2020г. е, отразена на р. 01 в Дневника за продажби за м.05.2020г., и е с данъчна основа 5 464.10 лв. и ДДС1 092.82 лв. Във всяка от фактурите е посочено като основание за издаване:

„ушиване на саи модел…“ и са изброени различни номера на модели, с посочване на количество, единична цена и сума за плащане, без ДДС и с ДДС.

Фактурите са осчетоводени в счетоводството на „Добрев-Н“ЕООД със счетоводна статия: Дебит с/ка 453/1- ДДС покупки с начислен ДДС, Дебит с/ка 602- външни услуги с данъчна основа, и Кредит с/ка 401/1-Доставчици с 5 цялата сума за плащане. Общата стойност на дължимата сума по четирите фактури е 71 935.56 лв., а осъществените от ответника плащания, с тринадесет превода в периода от 16.03.2020г. до 10.09.2020г. възлизат общо на сумата 49 745.46 лв. Сборът на непогасените части от паричните задължения по фактурите е 22 190.10 лв., от които: по фактура № 26/04.03.2020г.– 3 056.90 лв., по фактура № 31/06.04.2020г.– 13 669.10лв. и фактура № 33/04.05.2020г.– 5 464.10лв. Плащанията са отразени в двете счетоводства.

Изработените от „Лейди Шуус“ ЕООД стоки, отразени в процесиите четири фактури, не са доставени физически на „Добрев-Н“ ООД, а само документално са отразявани през счетоводството на тази фирма, като със стокови разписки, съгласно които дружествата „Май Пикус“ ЕООД и „Кая“ ООД в гр. Дупница, са получатели на стоките, са изпращани от ищеца на тези фирми в гр. Дупница. От същите фирми ищецът преди това е получил необходимите материали и инструменти, необходими за изработка на ишлеме.

Фактурираните в четирите процесни фактури модели и количества саи за обувки съответстват на моделите и количествата на изпратените в приложените по делото стокови разписки. Изработените саи са фактурирани от „Лейди Шуус“ ЕООД на „Добрев-Н“ЕООД, а „Добрев-Н“ЕООД е фактурирал изработените стоки на „Май Пикус“ ЕООД и „Кая“ ООД Дупница. За същите стоки „Добрев-Н“ЕООД е издал 5 бр. фактури към „Май Пикус“ ЕООД с № № 1022/7.02.2020г., 1023/3.02.2020г. 1025/2.03.2020г., 1039/1.04.2020г. и 1043/4.05.2020г. за изработени саи за обувки в общ размер 55 661.28лв, и 3бр. фактури към „Кая“ ООД с №№ 1020/31.01.2020г., 1035/25.02.2020г. и 1040/01.04.2020 г. за изработени саи за обувки в общ размер 19 626.14лв. Плащанията по тези фактури са, както следва: „Май Пикус“ ЕООД е превел по банков път на ответника 33 180.96лв и е останал неплатен остатък 22 480.32лв., а „Кая“ ООД е заплатил 19 626.14лв. и няма неплатен остатък.