Определение № 19910 от 23.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19910 гр. София, 23.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Маврова

Членове:

Стилияна Григорова

Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Елена Маврова Въззивно частно гражданско дело № 20261100506726 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.

Подадена е частна жалба вх. № 164302 от 22.05.2026 г. от Г. А. А., чрез адв. А. И. срещу определение № 17957 от 13.05.2026г., постановено по гр.д. № 46814/2025 г. по описа на СРС, 175 състав, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 6776/12.04.2026 г., в частта за разноските.

В жалбата се поддържа, че неправилно СРС е оставил без уважение молбата на жалбоподателя за увеличаване на присъдените разноски, защото по същество искът за обезщетение от 250 евро по чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент № 261/2004 на ЕП и на Съвета за забавен полет е изцяло уважен. Сочи се, че е налице действителна правна и фактическа работа по делото, като са направени редица възражения от ответника.

Поддържа се, че е игнориран отчет за правно услуги и е налице формално позоваване на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Поддържа се, че възражението е бланкетно и е накърнен принципа на ефективност. Иска се да бъде отправено преюдициално запитване до съда на ЕС.

Насрещната страна „България Еър“ АД оспорва частната жалба, като сочи че първата инстанция е съобразила прекомерно високия размер на претендираните разноски, намиращ се в явна диспропорция с действително вложените усилия и действителната фактическа и права сложност на делото.

Частните жалба е в срок и е допустима, а по същество неоснователна, поради следните съображения:

С решение № 6776/12.04.2026 г., постановено по гр.д. № 46814/2025 г. по описа на СРС, 175 състав, е признато за установено по отношение на „България Еър“ АД, че дължи на Г. А. А. сумата от 250 евро, представляваща обезщетение по чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент № 261/2004 на ЕП и на Съвета за закъснение на полет на 18.08.2024 г.

София – Берлин, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.07.2025 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 251/16.07.2025 г. по ч.гр.д. № 448/2025 г. по описа на РС – Пазарджик, като отхвърля иска за сумата от 30,10 евро, представляваща мораторна лихва за периода 02.09.2024г. – 16.07.2025 г., като недоказан, като е осъден ответника 1 да заплати на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер на 113,83 евро.

Видно от мотивите на решението, съдът е определели разноски за заповедното производства, включваща сумата от 50 лева /25,56 евро/ и 80 евро за адвокат, като е уважил възражението за прекомерност /претендират се от ищеца по 400 лв. за всяко производство/и деловодни разноски, които са уважени съразмерно на уважената част в размер на 113,83 евро.

С обжалваното определение № 17957 от 13.05.2026г., постановено по гр.д. № 46814/2025 г. по описа на СРС, 175 състав, е оставена без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на ищцата за изменение на решение № 6776/12.04.2026 г., в частта за разноските.

В случая се касае за попълване на типизирано електронно заявление, поради което сумата от 50 лв. приета от съда е съобразена с положения труд. Действително ищецът има право на разноски, но в минимален размер, като съдът съобрази решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела С – 427/16 и С-248/2016 г., които овластяват сезираният съд да провери, с оглед конкретните условия за прилагане на уредба на минимални размери на адвокатските възнаграждения, действително отговора на легитимни цели и дали ограниченията се свеждат до това, което е необходимо, за изпълнението на тези легитимни цели. Отделно от това, приетата сума от 80 евро за адвокат в исковото производство, е съобразена с извършените правни действия – проведено е едно съдебно заседание, касае се за вземане с малък материален интерес, събрани са само писмени доказателства, поради което на практика същото обезпечава правата на ищцата.

Неоснователно е искането по чл. 628 ГПК в частната жалба, защото СЕС вече се е произнасял по въпросите на разноските.

Следователно обжалваното определение се правилно и частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 164302 от 22.05.2026 г. от Г. А.

А., чрез адв. А. И. срещу определение № 17957 от 13.05.2026г., постановено по гр.д. № 46814/2025 г. по описа на СРС, 175 състав, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 6776/12.04.2026 г., в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2