Решение № 99 от 06.03.2023, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Търговище, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра М. Панайотова при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело № 20223530101355 по описа за 2022 година

Предявен е иск за сумата от 530,00 лв., с правно основание чл. чл.89, ал.6 във вр. с ал.5 от Закона за туризма, във вр. с чл.55, ал.1, пред. трето от ЗЗД.

Ищцата твърди в исковата молба, че е сключила с ответника договор за туристически пакет на 29.01.2020 година, по силата на който ответникът е следвало да организира пътуване до курорта Кушадасъ, в Република Турция в периода 23.05.2020 год. – 30.05.2020 год., за две пълнолетни и едно малолетно дете и настаняване в петзвезден туристически обект „ Aqua Fantasy Hotel & Spa“ на база all inclusive, срещу съответно възнаграждение в общ размер на 895 евро ( 1750,47 лв.), като в изпълнение на задълженията си по договора ищцата е внесла депозит в размер на 530,00 лв. по банковата сметка на ответника. В последствие, с оглед развилата се в света пандемия и обявеното извънредно положение между страните било сключено споразумение на 27.04.2020 год., по силата на което договора за туристическия пакет от 29.01.2020 год. е бил прекратен по взаимно съгласие, като заплатената от ищцата сума в размер на 530,00 лв. била пренасочена и ползвана за дата на настаняване 19.09.2020 год. по друга програма, със собствен транспорт и 7 нощувки в същия курорт в Република Турция. Ищцата твърди в молбата, че на 09.09.2020 год. била уведомена от ответника, че до 10.09.2020 год. следва да заплати пълната цена за пътуването на 19.09.2020 год., но предвид високия брой заразени, официалните съобщения в сайта на МВнР за нивото на риск и поради страх от заразяване с Ковид 19 ищцата уведомила ответника, че се отказва от пътуването, поради непреодолими извънредни обстоятелства, а на свой ред ответника я уведомил, че резервацията е анулирана, а неустойката е в размера на внесения депозит. Твърди се в молбата, че въпреки наличието на законово задължение, съгласно чл.25, ал.1 от ЗМДПВИП, въпреки поискването от ищцата, ответникът не възстановил получената като депозит сума, нито в законовия 12 месечен срок, нито в срока 1 съгласно споразумението, между страните 31.05.2022 год. Считайки, че отказвайки да и възстанови дадената като депозит сума, явяваща се дадена на отпаднало и неосъществено основание ответника се е обогатил за нейна сметка ищцата моли съда да постанови решение, с което да го осъди да и възстанови сумата от 530,00 лв., ведно с лихва от завеждане на иска и направените по делото разноски. Претендира разноски в производството. В съдебно заседание поддържа иска си, чрез писмено становище.

В дадения месечен срок ответникът упражни правото си на отговор. В отговора ответникът оспорва изцяло предявения иск, като твърди, че съгласно чл.17, ал.2 от ОУ при отказ от пътуване, след определен срок преди датата на пътуването, потребителят дължи неустойка в размер на депозита, както и че ищцата е прекратила договора по субективни причини, поради което дължи неустойката. Твърди също, че не са били на лице сочените от ищцата непреодолими и извънредни обстоятелства, тъй като периода, за който е била резервацията на ищцата, не попада в срока на обявеното извънредно положение, като след юни 2020 год. турските власти са отменили част от ограничителните мерки, свързани с пандемията и за периода на туристическия пакет, закупен от ищцата не са съществували обективни пречки за осъществяване на пътуването – хотелите в Турция са работили, приемали са туристи при спазване на противоепидемични мерки, осъществена е била и програмата за която е резервацията на ищцата, като ответника е осъществил пътуването до Република Турция за останалите туристи. Предвид изложеното и считайки, че като изправна страна по договора има право да задържи внесения депозит ответника моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска, като се присъдят направените по делото разноски. В условия на евентуалност при уважаване на иска ответникът е направил възражение за прихващане за сумата от 785,61 евро (левова равностойност 1536,52 лв. ), представляваща претърпени от ответника вреди от прекратяване на договора от ищцата, като сумата е формирана от направените от ответника разходи във връзка с направената резервация, тъй като е заплатил 100 % от стойността на резервацията на ищцата през януари 2020 год. на турската фирма. В съдебно заседание, чрез писмено становище поддържа наведените с отговора доводи за неоснователност на иска.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното : От приложения по делото Договор за туристически пакет № ЕЕ097602, сключен между страните на 29.01.2020 година, се установява, че ответникът е следвало да организира пътуване на ищцата и нейното семейство до курорта Кушадасъ, в Република Турция в периода 23.05.2020 год. – 30.05.2020 год., за две пълнолетни и едно малолетно дете и настаняване в петзвезден туристически обект „ Aqua Fantasy Hotel & Spa“ на база all inclusive, срещу съответно възнаграждение в общ размер на 895 евро ( 1750,47 лв.) Съгласно чл.9 от договора ищцата е следвало да заплати депозит в размер на 30% от цената на пакета.

Видно от приложеното банково нареждане, на 29.01.2020 год., тя е заплатила по банков път дължимия депозит в размер на 530,00 лв. Ответникът не оспорва извършеното плащане и признава, че е получил сумата от 530,00 лв. от ищцата. Договора между страните е сключен при действие на ОУ, които са подписани от ищцата и са приложени по делото. В чл.17 от 2

ОУ са уговорени начините на прекратяване на договора от страна на потребителя, условията при които ще се дължат санкции от потребителя и размера на тези санкции. В случай на отказ от пътуването от страна на потребителя, направен след изтичането на три дни от датата на сключване на договора, при резервации с включена отстъпка за ранно записване, потребителят дължи неустойка, в размер на 100% от цялата внесената сума- ал.3. Такава неустойка не се дължи от страна на потребителя, ако отказът от пътуване е мотивиран от непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет- чл.17, ал.4 от ОУ. В този случай потребителят има право да му бъдат възстановени всички плащания по договора, в пълен размер, но няма право на допълнително обезщетение. Освен санкцията по чл.17, ал.3, в чл.3, ал.7 от ОУ е предвидено, че при пакет „Ранно записване“, в случай на отказ от пътуване и невъзможност да се смени датата, потребителят заплатил пакета „Ранно записване“, губи 100% от внесената сума.

С оглед развилата се в света пандемия от Ковид-19 и обявеното извънредно положение в Република България след март 2020 год. между страните било сключено споразумение на 27.04.2020 год. ( л.16), по силата на което договора за туристическия пакет от 29.01.2020 год. е бил прекратен по взаимно съгласие, като заплатената от ищцата сума в размер на 530,00 лв. била пренасочена и ползвана за дата на настаняване 19.09.2020 год. по друга програма, със собствен транспорт и 7 нощувки в същия курорт в Република Турция, при запазване цената на туристическия пакет. Видно от споразумението за новата програма е следвало да бъде подписан нов договор за туристически пакет, като в случай, че ищцата не упражни правото да сключи нов договор до 31.05.2022 год. тя ще има възможността да поиска възстановяване на внесения депозит, съответно за ответника ще възникне задължението да върне сумата, като единствено подписването на нов договор за туристически пакет с ищцата погасява това му задължение. Видно от приложената по делото електронна кореспонденция между страните на 09.09.2020 год. ответникът е уведомил ищцата, че пътуването до Турция за 19.09.2020 год. е потвърдено и следва да заплати пълната сума по договора, а ищцата на 10.09.2020 год. е уведомила ответника, че поради големия брой заразени в Турция с Ковид-19 се отказва от пътуването, като на същата дата е получила уведомление от ответника, че резервацията е анулирана, а неустойката е в размера на депозита. Извлечение от кореспонденция по електронна поща е представена на заверен хартиен носител – арг. чл. 184, ал. 1 ГПК. Видно от приложеното по делото извлечение от официалната страница на МВнР на Република България към месец октомври 2020 год., предвид високото ниво на риск от заразяване 4 в Турция е отправено предупреждение към българските граждани да се въздържат от пътуване, освен при крайна необходимост. По делото не е представен сключен между страните нов договор за туристически пакет, след подписване на споразумението между тях и прекратяване на сключения договор по взаимно съгласие, като отношенията се уреждат единствено от споразумението от 27.04.2020 год. Не се спори по делото, че в срока, уговорен в споразумението - 31.05.2022 год. ищцата не се е възползвала от правото да сключи нов договор.Не се спори и че е поискала от ответника възстановяване на внесения по 3 прекратения договор депозит, но е получила отказ. От приложените от ответника писмени доказателства се установи, че за резервации, при ранно записване от януари 2020 год. ответникът е превел на турския си контрагент сума в размер на 50 000 евро, но от нито едно доказателство не може да се установи, че част от тази сума касае резервацията на ищцата по договора от 29.01.2020 год.

При така установеното съдът прави следните правни изводи: Облигационната връзка между страните е възникнала от Договор за туристически пакет № ЕЕ097602, сключен на 29.01.2020 год., който включва всички елементи на „ договор за туристически пакет" съгласно § 1, т. 92 от ДР на Закона за туризма. Страните са обвързани от процесния договор за туристически пакет, сключен при общи условия, по който ищцата има качеството на потребител по смисъла н а § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ответното дружество има качеството на туроператор и на търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. За правоотношението е приложим Законът за туризма, който след 2018 г. е изменен в съответствие с Директива (ЕС) 2015/ 2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2015 г. относно пакетните туристически пътувания и свързаните с тях пътнически услуги, като изрично с новата норма на чл. 89, ал. 5 от ЗТ е регламентирано, че пътуващият има право да прекрати договора за туристически пакет преди започването на изпълнението на същия, без да заплаща никаква такса за прекратяване в случай на непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията. Именно поради настъпили такива обстоятелства на 27.04.2020 год. страните по взаимно съгласие са прекратили договора за туристически пакет, като ответника е признал, че по прекратения договор има извършено плащане в размер на 530,00 лв. Със същото споразумение ищцата се е съгласила сумата да бъде задържана от ответника, за да бъде използвана при евентуалното сключване на нов договор между страните в срок до 31.05.2022 год., а в случай, че това не се осъществи сумата е следвало да й бъде възстановена от ответника. От момента на сключване на споразумението отношенията между страните се уреждат от него, а не от договора за туристически пакет от 29.01.2020 год., който както беше посочено по-горе е прекратен по взаимно съгласие и от него не са възникнали задължения за неустойка в полза на която и да е страна. Установи се, че между ищцата и ответника са водени разговори за друго пътуване през септември 2020 год., при запазване на дистинацията – курорт в Турция, но до сключване на договор за туристически пакет не се е стигнало и никоя страните не твърди да е бил сключен такъв, като ищцата изрично е уведомила ответника, че се отказва от пътувания в Турция предвид високия риск от заразяване. Не се установи в срока, посочен в споразумението 31.05.2022 год. ищцата да е ползвала възможността да сключи договор с ответника. Не се спори, че ответника е отказал да възстанови на ищцата внесения по прекратения договор депозит и след изтичане на срока в споразумението. С оглед изложеното и съобразно клаузите на сключеното между страните споразумение след 31.05.2022 год. ответникът е имал задължението да възстанови на ищцата сумата от 530,00 лв., внесена като депозит по прекратения договор. Предявения иск е доказан и по основание и по размер и следва да бъде уважен.