Решение № 1485 от 02.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1485 гр. Пловдив, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. Д. Голчев при участието на секретаря Малина Н. П. като разгледа докладваното от Н. Д. Голчев Гражданско дело № 20235330106748 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод на искова молба, подадена от “Тепавица – Рай 1” ООД срещу „Империа ди фиамма“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер от 960 лева с вкл. ДДС, представляваща незаплатено възнаграждение по сключен между страните неформален договор за извършване на услуга в периода 18.10.2022г.- 09.11.2022г. по вътрешно почистване след строителноремонтни дейности в обект, стопанисван от ответното дружество – магазин, находящ се в ..............................................................., изразяващи се в измиване на прозорци, первази, дограма, почистване на подова настилка, мебели, санитарно помещение в обекта, за което е издадена фактура № ......................................... г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 24.11.2022 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8357/ 25.11.2022г, по ч.гр.д. № 17051/ 2022г., по описа на Районен съд- Пловдив, XV- ти гр. с-в.

В исковата молба и уточнението от 21.12.2023г. са изложени 1 твърдения, че по възлагане на ответника, в периода от 18.10.2022 г. до 09.11.2022 г. ищецът извършил услуга по вътрешно почистване след строително-ремонтни дейности в обект – магазин, находящ се в ..............................................................., изразяваща се в измиване на прозорци, первази, дограма, почистване на подова настилка, мебели, санитарно помещение в обекта, за което издадена фактура № .......................................... г.

За извършената услуга страните са се уговори да бъде заплатено възнаграждение в общ размер на 960 лева с ДДС, включващо 250 лева без ДДС – за измиване на прозорци, 458.35 лева без ДДС - почистване на подова настилка и мебели и 91 лева без ДДС – почистване на санитарно помещение.

Началото на почистването било поставено на 18.10.2022 г., като между временно в обекта продължавало да се извършват строителни – ремонтни дейности. Ответникът поискал почистването да се извърша успоредно с извършването на ремонтните дейности. Почистването е отлагано във времето по вина на ответника, предвид извършваните СМР, поради което почистването е било затруднено и забавено. Почистването било завършено на 09.11.2022 г. До този момент управителят на ответното дружество бил много доволен от извършеното и нямал никакви забележки. Такива се породили едва когато била изпратена фактурата за плащането на възнаграждението, при което ответникът отказал плащане. Моли се предявеният иск да бъде уважен.

Претендират се сторените разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск. Признава се, че между страните е сключен договор за изработка с предмет двустранно почистване на прозорци, дограма, первази, парапети и вътрешно почистване на пода. Оспорва да е възлагано почистване на мебели, доколкото такива мебели липсвали в обекта, нито пък е възлагано почистване на санитарен възел. Твърди се, че изпълнението на договора започнало на 18.10.2022 г. като приоритетно е следвало да бъдат измити прозорците и парапетите, поради предстоящо полагане на мокет. Още на вечерта на 18.10.2022 г. ответникът отправил забележки към ищеца, че не е почистен от боята парапета в обекта. Ищецът обещал, че на 21.10.2022 г. ще изпрати хора да почистят всичко. На посочената дата дошли служители на ищеца, но само за два часа като отново не почистили парапетите. На 04.11.2022 г. представителят на ответника разговаряла с представителя на ищеца, че почистването трябва вече да 2 приключва, като получила уверение от ищеца, че то ще приключи напълно на 09.11.2022 г. На 09.11.2022 г. представителят на ответника посетил магазина, за да провери как върви почистването като установила, че по первазите има все още непочистена боя и стъклата били издраскани. Веднага се свързала с управителя на ответника и му заявила, че работата не е изпълнена качествено и в договорения обем и не желае да ползва повече услугата на ищеца. Поради некачественото извършена работа на ответника му се наложило да ангажира друга фирма за почистване. Счита, че не дължи цялото възнаграждение, а намалено такова, доколкото изпълненото е с недостатъци, а и не е възложи всичко посочено от ищеца. Моли се за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 266, ал.1 ЗЗД.

Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното проявление на следните материалноправни предпоставки: валидно възникнало между страните правоотношение, с предмет процесното задължение по вътрешно почистване след строително- ремонтни дейности в обект, стопанисван от ответното дружество – магазин, находящ се в ..............................................................., изразяващи се в измиване на прозорци, первази, дограма, почистване на подова настилка, мебели, санитарно помещение в обекта; точно осъществяване на дейността от страна на ищеца; приемане на възложената работа от възложителя- ответник и настъпила изискуемост на задължението за заплащане на възнаграждение за осъществената дейност. Посочените юридически факти следва да бъдат установени от ищеца.

Не се спори между страните, а и с доклада по делото е отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване фактът, че ответното дружество е възложило на ищеца извършване на услуга по почистване в обект– магазин, находящ се в ................................................................ В тази връзка, следва да се посочи, че ответната страна не оспорва факта на възникване на правоотношението, но оспорва обема от дейности, които е следвало да осъществи ищцовото дружество- твърди се, че не е налице възлагане да се 3 чистят мебели и санитарно помещение. Съдът счита тези доводи за неоснователни. От показанията на св. А. ( л. 90 гръб- л. 91 ), който е и единственият ангажиран пряк и първичен информационен източник досежно процесното правоотношение, се установява, че в обекта на ответника са осъществени дейности по почистване в няколко дни, като са почиствани подова настилка, прозорци, стелажи, парапет, мебели и санитарно помещение ( л. 90 гръб- „Имаше мебели в магазина, но беше отдавна, ходил съм на хиляди обекти и не си спомням точно какви мебели имаше за почистване“;

„Освен почистване на подовете и помещението, почистихме и санитарното помещение в обекта- санитарното помещение имаше мивка, тоалетна чиния, смесител, огледало и под, плюс стени.“ ). Показанията на св. А. съдържат необходимата конкретика, логически последователни са, поради което и за настоящия съдебен състав не съществува основание да ги подлага на съмнение. Допълнително, доколкото сключеният между страните договор за услуга (почистване ) е неформален, то не съществува пречка от процесуален характер, действителните договорки между страните, както и реалното осъществяване на възложената дейност, да се доказват посредством гласни доказателствени средства. Следва да се посочи и че ответната страна не е ангажирала информационен източник, посредством който да опровергае твърденията на св. А..

Във връзка с гореизложеното, ангажираният от ответната страна свидетел- К.К. ( л. 91 ), не носи релевантна информация за процесното правоотношение, обема на възложената дейност и изпълнението на задълженията по договора от страна на ищеца. Св. К. е посетил процесния обект на 17.10.2022г.- преди ищцовото дружество да започне извършването на дейността по процесния договор и на 11.11.2022г. – когато вече дейностите са били приключили ( л. 91 гръб- „Лично съм посетил обекта на 17.10.2022г. и 11.11.2022г. Не съм посещавал обекта в периода от 18.10.2022г. до 10.11.2022г.“ ). Предвид това, казаното от св. К. не би могло да бъде и меродавно досежно качеството и срочността на осъществената от служителите на ищеца дейност, тъй като свидетелят не е присъствал при предаването, съответно приемането на дейността, а единствено е нает да изчисти помещението в един последващ момент. Последното обстоятелство не би могло да бъде ценено и като косвени данни, че служителите на ищеца не са изпълнили качествено възложената им дейност, тъй като тяхната 4 дейност по почистване е приключила на 09.11.2022г., а св. К. е посетил обекта два дни по- късно. Същевременно, от показанията на св. А. се изяснява, че ремонтни работи ( боядисване) са извършвани в обекта на ответника дори и през времетраене на осъществяваните от него дейности по почистване.

Именно това едновременно възлагане от страна на ответника на ремонти дейности и дейности по почистване, е наложило и полагането на допълнителни усилия от почистващите служители на ищеца, които през различните етапи от работата е следвало да почистват отново вече изчистени от тях повърхности. Тоест, при липсата на други данни, напълно възможно е ремонтните дейности по обекта на ответното дружество да са продължили и след като ищецът е приключил възложената му работа и именно това да е наложило допълнително почистване в обекта. При всяко положение обаче, липсата на доказателства по делото за това какво се е случило между 09.11.2022г. и 11.11.2022г. не може да бъде тълкувана в ущърб на ищеца и единствено на база показанията на св. К. ( който не е възприел лично нито един етап от извършената от служителите на ищеца дейност), да се приеме, че реализираната от ищеца дейност не е съобразно договореното между страните.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че в рамките на така възникналото правоотношение, ищецът като изпълнител е осъществил точно ( в количествено, качествено и времево отношение ) възложената му дейност, а ответникът като възложител е приел резултата от така осъщественото. Във връзка с приемането на дейността, съдът отново ще базира изводите си на единствения събран по делото пряк и първичен информационен източникпоказанията на св. А.. Последният е категоричен, че управителят на ответното дружество е присъствал, когато служителите на ищцовото дружество са приключили всички дейности по почистване. Управителят на ответното дружество не е отправил каквито и да било възражения или забележки по отношение качеството на извършеното и срочността на осъществената дейност ( л. 91 гръб- „Нямаше никакви забележки към нас, беше доволна от свършеното.“ ). Съдът счита, че предвид естеството на осъществяваната от ищеца дейност, то ако същата е била с недостатъци, те биха били явни и е следвало на място, при приемане на осъщественото, управителят на ответното дружество да релевира всички възражения, които би имала във връзка с извършеното. След като такива не са сторени своевременно, то работата се 5 счита за приета ( арг. чл. 264, ал. 3 ЗЗД ).

Съдът счита, че представеният по делото снимков материал от ответната страна, в едната си част е неотносим ( л. 75- 81 ), доколкото снимките са направени на 17.10.2022г.- преди да започнат процесните дейности по почистване, а в останалата си част ( л. 82- 88) няма дори и дата на изготвяне ( саморъчно отразената в десен ъгъл на снимките дата „11.11.2022г.“ не би могла да бъде ценена като достоверна, а е и извън процесния период ). Съдът не базира изводите си и на приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза ( л. 67- 69 ) доколкото същата не носи релевантна за производството информация. От заключението се установява, че процесната фактура № ......................................... г. е осчетоводена от ищеца, но не и от ответника. Самият факт, че ответникът не е осчетоводил фактурата не би могло да се цени като обстоятелство, което го ползва или пък да бъде обстоятелство, което е неблагоприятно за него. Сходно е положението и на ищцовата страна- самият факт на осчетоводяване на фактурата, в процесния случай не би могъл да го ползва, доколкото не е обследвано дали счетоводството на ищеца е водено редовно ( арг. чл. 55, ал. 1 Търговски закон).