Решение № 4819 от 12.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4819 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20241110167749 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 411 Кодекс за застраховането /КЗ/ и чл. 86, ал. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ищецът ЗАД „Армеец“ АД твърди, че на 07.12.2019 г. в гр. ВТ, около 17.25 ч. л.а. марка „БМВ“, модел „216“ с рег. № В **** СА бил паркиран на ул. „ТБ“ до адрес с административен № 14, когато бил ударен от маневриращия с цел излизане от паркинга т.а. марка „Ивеко“ с рег. № СВ **** РА. Ударът настъпил в дясната предна и задна част на л.а., от който били причинени материални щети. Произшествието било документирано в двустранен констативен протокол за ПТП с дата 07.12.2019 г. Причината за произшествието било виновното поведение на водача на л.а. марка „БМВ“, модел „216“ с рег. № В **** СА поради неправилна преценка на пътната обстановка и неспазване на неолбходимата дистанция. Увреденият л.а. марка „БМВ“, модел „216“ с рег. № В **** СА бил застрахован по имуществена застраховка „Каско“ /Пълно каско/ в ищцовото дружество със Застрахователна полица № 0307К6010222361/20.09.2019 г. Към датата на произшествието т.а. марка „Ивеко“ с рег. № СВ **** РА имал застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на валидност 01.10.2019 г. – 30.09.2020 г. По повод настъпилия застрахователен риск, в ищцовото дружество и след постъпване на заявление от 09.12.2019 г. от заинтересованото лице, била образувана Застрахователна щета № 13019030109531. На 17.02.2020 г. по повод настъпилите върху застрахованото имущество вреди, била изплатена на собственика му сумата от 1 681, 25 лв., включваща и направените разходи по ликвидация на щетата в размер на 15 лв. ищцовото дружество отправило покана до ответното, получена на 24.04.2020 г. На 29.06.2020 г. ответното дружество извършило плащане в размер на 1 378, 25 лв. До момента на подаване исковата молба – 13.11.2024 г. остатъкът в размер на 318 лв. не бил заплатен.

Въз основа на изложеното ищецът претендира осъждането на ответника да му заплати сумата от 318 лв. – остатък по регресно задължение /заплатено застрахователно обезщетение/, заедно със законна лихва от 13.11.2024 г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане; 114, 63 – мораторна лихва за периода 11.11.2021 г. – 11.11.2024 г.

Претенедира разноски. Не възразява делото да се гледа в отсъствието на представител на дружеството.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД не оспорва механизма на произшествието. Посочва, че след извършена експертна оценка в дружеството било преценено, че относимото 1 обезщетение е в размер на 1 363, 25 лв., тъй като не следвало да се заплаща за ремонт на задна броня /изчислена на стойност 265 лв. без ДДС/, тъй като в двустранния констативен протокол за ПТП такова увреждане не било посочено. Изчислението било направено по правилата на чл. 504, ал. 1 КЗ и на Наредба № 24/2006 г. Оспорва се искът за лихва. Иска отхвърляне на исковата молба за претендираната сума. Прави искане за разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

От фактическа и правна страна съдът установява следното:

От комбинираната застрахователна полица № 0307К6010222361 се установява, че към датата 07.12.2019 г. лек автомобил „БМВ 216“, рег. № В **** СА, собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД – клон Варна, е бил валидно застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“, клауза „П – Пълно каско“. От същия документ се установяват и индивидуализиращите белези на автомобила, както и датата на първа регистрация – 02.11.2018 г.

От справката за валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за товарен автомобил с рег. № СВ **** РА се установява, че към 07.12.2019 г. за него е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество за периода 01.10.2019 г. – 30.09.2020 г.

От писмото на ЗАД „Армеец“ до ЗК „Лев Инс“ АД от 22.04.2020 г., заедно с приложената специална регресна покана за щета № 13019030109531, се установява, че ищецът е предявил извънсъдебно регресната си претенция в общ размер 1696,25 лв. От представения списък „Плащане 6/2020“ на ответника се установява, че по именно тази щета е била одобрена сума в размер на 1 378, 25 лв. Следователно самият факт на частично плащане е безспорно установен.

По механизма на настъпване на произшествието съдът обсъди съвкупно двустранния констативен протокол за ПТП от 07.12.2019 г., заявлението за изплащане на обезщетение от 09.12.2019 г., показанията на свидетеля С. Х., показанията на свидетеля З. М. и заключението на съдебната автотехническа експертиза.

От двустранния констативен протокол се установява, че произшествието е настъпило на 07.12.2019 г. около 17:25 ч. в гр. ВТ, ул. „ТБ“ пред № 14. От скицата и от отбелязаните в протокола обстоятелства се установява, че товарният автомобил е извършвал маневра на заден ход при излизане от паркинг, а лек автомобил „БМВ 216“ е бил паркиран в спряло състояние.

От заявлението за изплащане на обезщетение от 09.12.2019 г., подписано от С. Х., се установява, че непосредствено след събитието увреденото лице е декларирало именно този механизъм на увреждане – паркиран автомобил, ударен от маневриращ назад товарен автомобил „Ивеко“.

Показанията на свидетеля С. Х., дадени по делегация пред Районен съд – Варна, не установяват пряко самия момент на удара, тъй като свидетелят изрично заявява, че не е присъствал при настъпване на ПТП и е слязъл след като му е било казано от други лица.

Поради това показанията му не могат да се кредитират като преки относно механизма на удара. Същите обаче имат значение в частта, в която свидетелят потвърждава, че 2 автомобилът му е бил паркиран, че произшествието е станало на паркинг, че е установил увреждания от дясната страна, и че подписът му върху заявлението от 09.12.2019 г. е негов.

Показанията на свидетеля З. М., разпитан пред Районен съд – Разград, са преки относно механизма на инцидента, тъй като той е бил водачът на товарния автомобил. От тях се установява, че товарният автомобил е бил натоварван, след което водачът е предприел излизане, маневра назад, било е тъмно, при тази маневра с лявата задна част на товарния автомобил е бил закачен паркиран автомобил. Този свидетел също не дава сигурни и пълни данни за всички увреждания по леката кола, тъй като заявява, че е видял основно странично огледало. Затова съдът цени показанията му като надеждни относно механизма на ПТП, но ограничени относно точния обем на всички настъпили повреди.

Заключението на съдебната автотехническа експертиза изрично възпроизвежда и анализира този механизъм: товарен автомобил „Ивеко 35С18“, рег. № СВ **** РА, предприема маневра на заден ход за излизане от паркинг и предизвиква ПТП с паркирания лек автомобил „БМВ 216“, рег. № В **** СА. Съдът кредитира това заключение в тази му част, тъй като е съобразено с двустранния протокол, с уведомлението за щета и с показанията на двамата свидетели.

Ето защо съдът приема за установено, че процесното ПТП е настъпило поради маневра на заден ход, извършена от водача на товарния автомобил „Ивеко“, при която е ударен паркираният автомобил „БМВ 216“.

От двата описа на щетите по претенция № 13019030109531, съответно от 09.12.2019 г. и 23.01.2020 г., се установява, че при ищеца са описани следните увреждания по лекия автомобил: облицовка задна броня, дясно външно огледало, преден десен калник, облицовка на дясно външно огледало, рамка на дясно огледало и долна облицовка на дясно външно огледало. И двата описа са сходни по съдържание, което показва последователност в извършената ликвидационна дейност.

Ответникът е представил собствена сравнителна експертиза по Щета № 0000-5111-20-502184, в която е прието, че щетата по облицовката на задната броня не е от процесното събитие и поради това е отказана. Този документ обаче представлява частен документ, изготвен едностранно в рамките на извънсъдебното уреждане на претенцията, поради което няма доказателствената сила на назначената по делото съдебна експертиза.

Съдебната автотехническа експертиза, след анализ на описите, на двустранния протокол, на уведомлението за щета и на наличните снимки, приема, че щетите по лек автомобил „БМВ 216“ се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото на 07.12.2019 г. произшествие. Вещото лице изрично е посочило, че видимите щети, отразени в двустранния констативен протокол и в уведомлението-декларация, са: преден десен калник, дясно огледало и задна броня, и че същите съответстват на установения механизъм.

Съдът кредитира заключението на вещото лице и в тази му част. То е изготвено от неутрално спрямо страните лице, съдържа техническа аргументация и кореспондира в поголяма степен с съвкупния доказателствен материал, отколкото извънсъдебната оценка на 3 ответника. При това положение съдът приема, че описаните от ищеца увреждания следва да се считат установени като настъпили в причинна връзка с процесното ПТП.

За пълнота следва да се отбележи, че дори да се приеме по-благоприятната за ответника теза от собствената му сравнителна експертиза, според която увреждането на задната броня не е причинено от настоящото събитие, крайният резултат по спора не би се променил, тъй като и тогава платената от ответника сума би покривала изцяло определеното от самия него обезщетение, заедно с ликвидационните разноски.

От доклада по щета № 13019030109531 от 11.02.2020 г. се установява, че ищецът е приел обезщетението да се изплати „по фактура от сервиз – официален“, като е определил сума за изплащане в размер на 1 681,25 лв.

От фактура № 0001054618/29.01.2020 г., издадена от „М Кар Варна“ ООД – BMW Service, се установява, че ремонтът на процесния автомобил е фактуриран на ищеца именно в размер на 1 681,25 лв.

От преводното нареждане от 17.02.2020 г. се установява, че ЗАД „Армеец“ е извършило плащане към „М Кар Варна“ ООД, като в основанието за превода изрично е посочена и процесната щета № 13019030109531 със сума в размер на 1 681,25 лв.

От експертизата от 30.12.2020 г. се установява, че към сумата от 1 681,25 лв. ищецът е добавил 15,00 лв. ликвидационни разноски и така е формирал обща регресна претенция в размер на 1 696,25 лв.

Следователно по делото е доказано, че ищецът действително е изплатил 1 681,25 лв. за ремонта на автомобила, както и че е претендирал обичайни ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв.

Решаващият спорен въпрос не е дали ищецът е платил посочената сума по застраховка „Каско“, а какъв е размерът на действителните вреди, които може да противопостави на застрахователя по „Гражданска отговорност“. Ищецът следва да установи не само извършеното от него плащане, но и че същото съответства на действителните вреди, ако поддържа, че вредите следва да се оценят по цени на официален сервиз, следва да докаже и основанието за това, включително гаранционната поддръжка на автомобила.

В случая съдебната автотехническа експертиза е дала две самостоятелни оценки на възстановителната стойност на вредите 1 681,25 лв. по цени на официалния представител на марката към датата на ПТП и 1 103,58 лв. по средни пазарни цени към датата на ПТП.

Съдът приема, че по делото не са представени достатъчно доказателства, че към 07.12.2019 г. процесният автомобил е бил в такъв гаранционен режим, който да налага ремонта му единствено в официален сервиз на BMW, за да се съхранят права по гаранцията.

Действително от полицата и от заключението на вещото лице се установява, че автомобилът е бил сравнително нов и е бил в експлоатация 1 година, 1 месец и 5 дни от първата регистрация. Това обстоятелство обаче не е равнозначно на доказан остатъчен гаранционен срок. Липсват гаранционна карта, условия на производителя, договор за гаранционно обслужване, сервизна книжка или друг документ, от който да следва, че към датата на 4 събитието ремонт извън официален сервиз би довел до отпадане на гаранцията. Самото фактическо извършване на ремонта в официален сервиз и самото плащане от ищеца по „Каско“ не са достатъчни автоматично да определят размера на отговорността на ответника по „Гражданска отговорност“.