Решение № 274 от 29.07.2025, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Административно наказателно дело 753/2025
- Вид
- Решение № 274
- Подписан
- 29.07.2025
- В сила
- 13.10.2025
- Състав
- ПЕТЯ ЙОРДАНОВА КОТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.27, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- §1, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.174, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 274 гр. Перник, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря Даниела Бл. И.а като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20251720200753 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № 25-3796-000419 от 07.05.2025г. (НП), издадено от началник Второ РУ при ОД МВР Перник, с което на Ц. Д. Д., ЕГН ********** са наложени кумулативно административно наказание глоба в размер на 1000 лв (хиляда лева) и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл.5, ал.3, т.1 от същия закон.
Жалбоподателят Ц. Д. Д., по изложени в жалбата доводи, чрез пълномощника си адв. И. М. от ПАК, моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при неговото издаване. Твърди, че изложените фактически положение при описание на нарушението не отговарят на действителната фактическа обстановка.
В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирано е писмено становище чрез процесуалния представител, в което се поддържат изложените в жалбата съображения и се моли за отмяна на оспореното НП, както и за присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган началник Второ РУ при ОД МВР Перник - редовно призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В придружителното писмо е застъпена позиция за 1 потвърждаване на НП, поради издаването му в съответствие с процесуалния и материалния закон.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл.59, ал.2 от ЗАНН при спазване на предвидения в закона преклузивен срок за обжалване и пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
От фактическа страна:
На 05.04.2025г., около 02:20 часа, в гр. Перник, Ц. Д. Д. управлявала лек автомобил марка/модел „Мерцедес С320 ЦДИ Матик“ с рег. № *** по ул.
„Юрий Гагарин“, с посока на движение от ул. „Карл Маркс“. По същото време и на същото място свидетелите А. И. А. и М. Н. Р. – полицейски служители Във Второ РУ при ОД на МВР Перник, в изпълнение на служебните си задължения, спрели за извършване на проверка лекият автомобил, който се управлявал от жалбоподателя. След като установили самоличността на водача, приканили Д. да бъде изпробвана с техническо средство за употреба на алкохол. При извършената в 02:25 часа проверка с „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARBB-0050, техническото средство отчело положителен резултат от 0,97 промила. Резултатът бил показан на Д.. Тя не възразила срещу отчетената стойност.
Отговорността на жалбоподателя била ангажирана за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което св. А. И. А. съставил АУАН серия GA № 3811762 от 05.04.2025г. На водача бил издаден и талон за изследване бл. № 129627, като екземпляр от документа й бил лично връчен. Жалбоподателят се явил в Спешно приемно отделение на МБАЛ „Рахила Ангелова АД, гр.
Перник, където в хода на извършено медицинско изследване Д. отказала да даде кръвта проба, което удостоверила с подписа си в протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
При тези данни, в законоустановения срок и в рамките на правомощията си началник Второ РУ при ОД МВР-Перник, въз основа на съставения АУАН, издал атакуваното НП, видно от обстоятелствената част на което фактическата обстановка, установена и описана в АУАН е възприета изцяло. На основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушаване на чл.5, ал.3, т.1 от същия закон наложил на Ц. Д. кумулативни административни наказания глоба в размер на 1000 лв (хиляда лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена 2 по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
АУАН серия GA № 3811762 от 05.04.2025г., талон за изследване бл. № 129627, протокол от 05.04.2025г. за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, Списък с рег. № 3286р-61631 от 21.11.2024г. на Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери, разпечатка от паметта на „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARBB-0050, относима към извършената проверка на жалбоподателя, Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 313з-604 от 10.03.2023г. на директора на ОД на МВР Перник, които кореспондират със свидетелските показания на А. И. А. и М. Н. Р., които разпитани в хода на съдебното следствие, потвърждава изцяло отразените в обстоятелствената част на АУАН фактически обстоятелства.
От правна страна:
В настоящия случай
АУАН, с който е образувано административнонаказателното производство е съставен от служител на Второ РУ Перник, който към датата на съставянето на акта е бил назначен на длъжност „командир на отделение“. Доколкото длъжността на актосъставителя попада в т.1.3. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи и предвид проведения изпит за проверка на компетентността му по ЗДвП, въз основа на който със Заповед № 313з-604 от 10.03.2023г. на директора на ОД на МВР Перник е бил оправомощен да съставя АУАН за нарушения на ЗДвП, съдът прие, че А. А. е разполагал с материална и териториална компетентност да състави акта, който е поставил началото на настоящото административнонаказателно производство.
Не се оспорва компетентността на органа, издал НП, предвид т.3.8. от кредитираната по делото Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.
При извършената дължима проверка относно правилното приложение на процесуалния закон съдът установи, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП са спазени императивните изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на обжалваното НП.
Съдебният състав не споделя възражението, че в АУАН и НП не са описани признаците от обективна страна на вмененото на жалбоподателя административно нарушение, тъй като в словесната част на двата документа несъмнено ясно и безпротиворечиво същите са посочени в съответствие с предявеното административнонаказателно обвинение. И в АУАН, и в НП е визирано в съответствие с нормата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, че жалбоподателят е управлявал процесното моторно превозно средство под въздействие на алкохол, а именно 0,97 промила на хиляда в издишания въздух при извършената проба с техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARBB-0050. Така даденото фактическо описание, включващо 3 и часа на извършената проверка, както и номера на издадения талон за медицинско изследване, категорично позволява да се изведе извод, че е налице съответствие на описаните факти с дадената от АНО правна квалификация на нарушението, поради което и направената в жалбата констатация в обратна насока е неоснователна.
С чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП законодателят е вменил на водачите на пътни превозни средства да не управляват такива с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. При безспорно установеното, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка/модел „Мерцедес С320 ЦДИ Матик“ с рег. № *** с концентрация на алкохол 0,97 на хиляда, която е установена с надлежно техническо средство, което своевременно е преминало като средство за измерване последваща проверка за годност, извършена на 11.11.2024г. (с оглед приложения Списък с рег. № 3286р-61631 от 21.11.2024г. на Лаборатория за проверкана анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери), АНО правилно е квалифицирал нарушението като такова по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
От приложения по делото талон за изследване бл. № 129627 е видно, че такава концентрация на алкохол е била вписана и в него (освен в АУАН), като и този документ Д. е подписала, приемайки показанията на техническото средство, с което й е била извършена проверката за употреба на алкохол.
След като нарушителя не е изпълнил предписанието за медицинско изследване да даде кръвна проба за анализ, правилно неговата административнонаказателна отговорност е ангажирана въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, с оглед разпоредбата на чл.6, ал.10 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози.
Настоящият състав не приема тезата, лансирана в жалбата, че АНО е следвало да посочи изрично в НП доказателствата, от които да е видно, че жалбоподателят не е изпълнил предписанието за медицинско изследване.
Предоставеният по административнонаказателната преписка протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози установява, че Д. категорично е отказала пред медицинско лице да даде кръв, което собственоръчно е удостоверила полагайки своя подпис в документа.
При това положение правилно е приет за установен отчетения резултат от техническото средство. Жалбоподателят сам се е поставил в положение да не се възползва от дадената възможност да провери точността на отчетения резултат посредством извършването на медицинско и химическо лабораторно изследване, тъй като не е оспорил процесните показания по надлежния ред, каквато процедура не е иницирал, тъй като в съответното медицинско заведение е отказал да даде кръвна проба.
Неоснователно са твърденията за нарушения на Наредба № 1 от 19.07.2017г., свързани с непридружаване на талона за медицинско изследване 4 с изискуемите се стикери. Не е спорно, че според чл.3, ал.3 от посочената наредба талонът за изследване, който се попълва при съставяне на АУАН при установена концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда (чл.3, ал.2), се придружава от осем стикера с номера, съответстващи на номера на талона за изследване и добавена в края цифра от 1 до 8. Задължение за изпълнението на регламента на тази разпоредба има контролният орган и пропускът безспорно съставлява нарушение на предвидената административнонаказателна процедура. Поставянето на стикери върху талона за изследване обаче е свързано преди всичко с гарантиране на правата на проверяваното лице при изследване на пробите от кръв за установяване на концентрация на алкохол. В този смисъл допускането на нарушение, свързано с поставяне на стикери при липса на взета проба от кръв, не опорочава извършената проверка с техническо средство и не следва да се квалифицира като съществено нарушение на процесуалните правила, годно да обоснове незаконосъобразност на издадения санкционен акт.
Предвид изложеното съдът намира, че измерената с „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARBB-0050 концентрация на алкохол 0,97 на хиляда е достоверна, в резултат на което законосъобразно АНО е издал процесното НП срещу жалбоподателя, вменявайки му осъществяване на административнонаказателния състав по чл.174, ал.1, т.2, вр. чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
По вида и размера на наказанието:
За нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП законодателя е предвидил в чл.174, ал.1, т.2 от същия закон точно определени по вид и размер наказания глоба в размер на 1000 лв и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца, тъй като се касае за управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, в които граници попада и установената на жалбоподателя такава от 0,97 на хиляда. Визираната законова норма обвързва наказващия орган при реализиране отговорността на нарушителя и изключва възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН, поради което и законосъобразно са наложени на Д. кумулативните наказания, тъй като са определени именно в посочените конкретни размери.