Акт № 171 от 12.11.2026, Районен съд - Пирдоп
- Съд
- Районен съд - Пирдоп
- Дело
- 1051/2026
- Подписан
- 12.11.2026
- В сила
- 12.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172, т. 3 · Закон за ветеринарномедицинската дейност
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 171 гр. *******, 12.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:С.Г.Г. при участието на секретаря Л.Д.Б. като разгледа докладваното от С.Г.Г. Гражданско дело № 20261860101051 по описа за 2026 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.50, вр.чл.45 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по молба на Х. Н. А., с ЕГН **********, с адрес: град *******, ул. „*********" № 107, община *******, област **********, П. С. А., с ЕГН **********, с адрес: град *******, ул. „*********“ № 107, община *******, област **********, и С. П. А., с ЕГН **********, с адрес: град *******, ул. „*********“ № 107, община *******, област **********, тримата чрез адвокат И. С. П., вписана в САК, с личен № **********, със служебен адрес: град ********, улица „**********" № 1, община ********, област ********** против С. А. А., с ЕГН **********, с адрес: град *******, ул.
„**********" № 22, бл. 29, ет. 1, ап. 3, община *******, област **********.
В исковата молба се твърди, че Х. Н. А., с ЕГН **********, П. С. А., с ЕГН ********** и техният син С. П. А., с ЕГН ********** от юни 2016г. са били собственици и са отглеждали в дома си домашен любимец куче, порода „Джак ръсел териер", пол „женски", с име „Г.", родена на 11.05.2016 г. Кучето било закупено на около едномесечна възраст, тъй като ищците много обичат животните и искали да се грижат за такова. И тримата полагали ежедневни грижи за домашния им любимец, изразяващи се в хранене, разхождане, почистване, миене, къпане и т.н. Между кучето и стопаните му - тримата ищци била изградена много силна емоционална връзка, като те прекарвали цялото си свободно време с кучето и то било част от почти всяка сфера на техния живот. Кучето било закупено от единия от ищците - С. А. за домашен любимец за цялото им тричленно семейство. Грижи за кучето Г. активно са полагани и от тримата ищци, като освен ежедневните грижи, кучето 1 редовно е ваксинирано, обезпаразитявано и лекувано, което е видно и от двете международни ваксионационни книжки за кучето. На 13.04.2026 г. в град *******, ищцата Х. Н. А., с ЕГН ********** претърпява инцидент, докато разхождала навън кучето им Г..
Около 13:30 часа на 13.04.2026 г. г-жа А. излязла от дома си, за да изведе навън на разходка домашния им любимец, като кучето било водено от нея на повод, на каишка. В непосредствена близост до дома й, находящ се в град *******, ул. „*********" № 107 (в близост до МБАЛ *******), на около 30 метра от същия, внезапно в междублоковото пространство на блока, в който живее ответникът С. А. А., се появили две кучета порода „Питбул", собственост на същия. Кучетата били без придружител, без повод, без намордник.
Те светкавично се насочили към кучето, собственост на ищците, яростно и с голямо настървение го нападнали, и го захапали нееднократно. Ищцата Х. А. изпитала силен страх за живота си и за този на кучето си, тъй като нападението на двете големи кучета била внезапна и с особена агресивност. Кучето Г., с оглед на породата, респективно размера му, се оказало напълно беззащитно срещу двете едри кучета. Г-жа Х. А. започнала да пищи и да вика за помощ, като същевременно се опитвала да се бори с двете големи и ожесточени кучета, за да изтегли от захапката им нейното куче и да го вдигне от земята. Не успяла да отблъсне двете кучета от нейното, като при борбата си с тях, те я съборили и тя паднала на земята, но така и не пуснали кучето й. Чак към този момент е дошъл и собственикът на двата питбула - С. А. А., който разтворил устите на двата питбула и едва тогава кучето на ищците било освободено от захапката им. Г. била в изключително тежко състояние, лежала на земята цялата окървавена и с видимо голямо разкъсване по тялото, в областта на гръдния кош. В този момент пристигнал съпруга на г-жа А. - П. С. А., който излязъл малко след съпругата си Х., чул я да вика, видял че са нападнали кучето им, как тя да се опитва да се бори с двата питбула, както и да пада на земята, но докато успял да стигне до тях, кучето им Г. лежало на земята, дишало много трудно и било цялото в кръв. Х. А. била много разстроена, плачела и треперела, била в явно паническо разстройство, изразяващо се в силна тревожност, че кучето страда и умира, а тя не е може да му помогне. П. А. взел на ръце агонизиращия им домашен любимец и веднага потърсили тяхната съседка - Г.К. с молба да откарат кучето с колата й до кабинета на ветеринарния лекар К.К., който се намира в град ********, община ********. Тръгнали веднага. Ветеринарният лекар К.К. обаче констатирал твърде тежките наранявания на кучето и веднага ги насочил за приемане по спешност към ветеринарна клиника в град ********. Тъй като г-жа Г.К. в бързината не си била взела документи, а и не можела да шофира толкова добре, веднага се върнали в град *******, където ги чакал нейният мъж - Н.Ст., с който г-н П. А. потеглил към град ********, с автомобила на г-н Ст.. По пътя кучето лежало, все по-трудно дишало и видимо агонизирало от болка. П. А. бил много изплашен и разстроен гледайки в какво състояние е кучето му. За съжаление кучето починало по пътя за град ********, близо до разклона за град *******.
Доктор К.К. е издал протокол, в който е констатирал наличие на разкъсна рана в областта на гръдния кош и видимо счупени ребра, отбелязал е, че кучето е в много тежко състояние и има затруднено дишане. Считат, че от констациите в протокола на ветеринарния лекар, както и от гореизложеното, може да се заключи, че получените травми и разкъсвания, нанесени от 2 кучетата на отвеника С. А., в пряка и непосредствена връзка са довели до леталния край на кучето Г., собственост на ищците. Още повече, че от описаните разкъсвания и травми в протокола на ветеринарния лекар, безпорно може да се изведе заключение, че животното е изпитвало много силни болки и страдания. На 15.04.2026 г. г-жа Х. А. и г-н П. А. подали жалба с вх. per. № 347000-957/2026 г. до Районно управление на МВР - *******, в която изложили случилото се и описано по-горе. На 14.05.2026 г. получили писмо от ВПД Началник на РУ - гр. *******, че във връзка с така подадената жалба спрямо ответника С. А. е съставен протокол за предупреждение и че на същия са съставени 2 броя АУАН от Инспектор от ОДБХ - ******** област, както и че преписката ще бъде изпратена на ТО - град ******* към Районна прокуратура - град *******. Освен това, на 15.04.2026 г, госпожа Х. А. е подала сигнал за инцидента и до Кмета на община *******, същият заведен под вх. per. № 9400-857/15.04.2026 г. В отговор на така подадения сигнал, посредством писмо с изх, per. № 9400-857-3/12.05.2026 г., Кметът на община ******* уведомява г-жа А., че „до С. А. - собственик на двете кучета порода Питбул е изпратено уведомление с указания за спазване на законовите разпоредби", както и че на лицето А. са съставени 2 (два) броя АУАН от контролните органи на ОДБХ - ******** област.
По подаден сигнал за инцидента, информация е получена и от страна на Директор на ОДБХ - ******** област, който посредством писмо с изх. per. № ЗЖИ - 160 от 28.04.2026 г., уведомява госпожа Х. А. и господин П. А., че на 23.04.2026 г., на собственика на двете кучета е снето писмено обяснения, в което са описани подробности за случая и същият не оспорва фактите изложени в сигнала, подаден от ищците. Информирани са за съответно и за споменатите по-горе два броя АУАН. съставени на основание чл. 177, ал. 1, т . 3 и чл. 172, т.
3 от Закона за ветеринаромедицинската дейност, както и че на собственика на кучетата е издадено предписание за идентификация на животните.
На 15.05.2026 г., ищците изготвили и подписали нотариална покана до ответника, същата заведена под акт № 63, том 1, peг. № 2726 по общия регистър на Нотариус Евг.П. с peг. № 108 на Нотариалната камара и район на действие Районен съд -*******, посредством която е отправена покана към С. А., в качеството си на собственик на двете кучета, нападението на които е причинило смъртта на техния домашен любимец, да заплати суми, представляващи обезщетение на имуществени и неимуществени вреди. С поканата ицщците са изразили част от болката и страданията, които са изпитали от загубата на кучето им Г., както и невъзможността им да се върнат към нормален начин на живот. Екземпляр от горецитираната покана е връчена лично на С. А. А., срещу подпис, на 19.05.2026 г., удостоверено с разписка, подписана от г-жа Р.Ч. - помощник нотариус по заместване при Нотариус Евг.П. (връчител) и С. А. А. (получател). Въпреки всичко това, ответникът С. А., не е потърсил никой от ищците, не е поел никаква отговорност към тях, респективно заплатил исканите суми, нито каквито и да било суми. Отношението на С. А. към случилото се на 13.04.2026 г. се изразява в проявена от него неангажираност и нежелание да прояви отговорност към ищците, както и да покрие причинените вреди. Поведението му противоречи на всякакви морални, етични и правни норми на обещственото поведение и 3 правов ред. Доколкото ищците са запознати, е имало и други подобни случаи, в които кучетата на ответника са били навън без придружител и са проявявали агресия. Това, заедно с така описаното поведение на С. А., води доверителите ми до решението да депозират настоящата искова молба, с цел получаване на справедливост и с надеждата това да послужи като превенция за следващи такИ. случаи. След случилото се на 13,04.2026 г. и тримата ищци - Х. Н. А., П. С. А. и С. П. А. са изпаднали в сериозна депресия, силно тъгуват и страдат не само заради смъртта на починалия си домашен любимец - кучето Г.. а и заради начина, довел до загубата на живота на кучето. П. и Х., като свидетели на нападението, не могат да се възстановят от силния шок и стрес, който са изживели в резултат на това да гледат как двете кучета хапят и разкъсват тяхното куче. Страдат от безсъние, а когато все пак успяват за кратко да заспят сънуват кошмари, нямат апетит, раздразнителни и подтиснати са, срещат трудности в изпълнението дори и на домашните си задължения. И двамата в резултат на силния стрес изпитват трудности във вербалните контакти, нямат желание за социални контакти, изпитват страх и притеснение, чувстват се безкрайно нещастни и силно тъгуват заради загубата на Г.. Х. А. изпитва и силен страх от срещи с големи кучета, не може да забрави състоянието на кучето си след нападението, кръвта и раните му. Госпожа А. не може да се освободи от угнетяващото я чувство за вина, че не е успяла да защити и спаси кучето им. Г-н П. А. не може да изтрие от съзнанието си видимите страдания на кучето по време пътуването до град ********, как едва е дишало, раните от разкъсванията по тялото му. Несъмнено случилото се е нанесло много тежки травми на психиката и на двамата, като те изживяват изключително тежко загубата на любимото си животно. От друга страна, загубата на Г. се е отразила изключително тежко и върху психиката и на С. А.. Той е загубил спокойствието и съня си. Изпитва силна душевна болка, постоянна вътрешна напрегнатост и безпокойство, често плаче спомняйки си за кучето си Г. и за споделени моменти с нея. Господин А. се чувства неадекватен, трудно му е да изпълнява обикновени действия в ежедневието си, както и служебните си задължения. И тримата ищци не могат да свикнат с липсата на Г., разстройват се, когато се приберат в дома си, а нея я няма да ги посрещне. Те са отглеждали кучето почти 10 (десет) години, време през което те не само са полагали сериозни грижи за него, а и през което Г. е била член на тяхното семейство и техен другар. Тя е била за тях равностойна на член на семейството им, била е много умно животно - посрещала ги е с радост като се приберат, когато е имало напрежение в отношенията им е ходела при всеки един от тях, за да се гушне и да ги утеши, изразявала е обичта си към тях по мил и ясен начин. Такава взаимна обич не би могло да не липсва, както и загубата на животното, към което всички те са изпитвали такава силна любов и привързаност, не е възможно да не доведе до силна душевна болка, тъга и страдания.
Разпечатката съдържа 15 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6b74d254-4d09-4711-a2be-a0a1b71a0347