Решение № 261154 от 31.03.2022, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……..................... гр. София,

31.03.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публично заседание на двадесет и четвърти март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА мл.с.БОЖИДАР СТАЕВСКИ при секретаря Йорд. Петрова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 3713 по описа за 2021г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 254 и сл. от ГПК.

С Решение №

20277356/15.12.2020г. по гр.д. № 4844 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 153-ти състав Главна

Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР с адрес: гр.

София, ул. „********А е осъдена да заплати на В.П.С., ЕГН ********** с адрес: *** на основание чл. 187, ал.5, т.2 вр. с чл. 178, ал.1, т.3 и чл. 179 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД сумата от 1420,97лв., ведно със законната лихва от 30.01.2020г., до изплащането й, представляващи неплатено възнаграждение за положен извънреден труд получен в резултат на преизчисление на положен нощен труд в дневен труд за периода от

01.01.2017г. до 01.01.2020г.; сумата от

186,37лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата изчислен за всеки отчетен период за периода от 30.04.2017г. до 30.01.2020г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 300лв., като Главна Дирекция

„Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР е осъдена да заплати по сметка на СРС на основание на чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 264,29лв. съдебни разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25007807/18.01.2021г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР в частта, с която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон. Посочил е, че положения от ищеца труд посочен в заключението по счетоводната експертиза не бил извънреден, защото бил изчислен сумарно при полагане на нощен труд от по 8 часа и отчетен след прилагане на чл. 9, ал.1,2,3 от НСОРЗ. Нямало празнота в законодателството и основание за прилагане на НСОРЗ не съществувало.

Приложими били разпоредбите на чл. 187 от ЗМВР, Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. , Заповеди на министъра № 8121з-791/28.10.2014г. и № 8121з-1429/23.11.2017г, а не Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), размер бил определен при часова норма от 8 часа, а не от 7 часа, както било по чл. 140 от КТ.

Претендирало е разноски оспорил е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски.

Възвиваемият

–ищец В.П.С., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Посочил е, че решението на СРС било правилно, съществувала празнота в законодателството и приложими били правилата на НСОРЗ. Претендирал е разноски,.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2002025/30.01.2020г. на В.П.С., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. К.Г., гр. София, ул.

„********срещу Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР с адрес: гр. София, ул. „********А, с която е поискал от съда да осъди ответника на основание чл. 187, ал.5, т.2 вр. с чл. 187, ал.1т.3 и чл. 179 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД да му заплати сумата от 1420,97лв., ведно със законната лихва от 30.01.2020г., до изплащането й, представляващи неплатено възнаграждение за положен извънреден труд получен в резултат на преизчисление на положен нощен труд в дневен труд за периода от 01.01.2017г. до 01.01.2020г.; сумата от 186,37лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата изчислен за всеки отчетен период за периода от 30.04.2017г. до 30.01.2020г. Навел е твърдения, че работи при ответника по служебно правоотношение и е държавен служител на длъжността „командир екип” в 03-РУ „ Пожарна безопасност и защита на населението”, работното му време било на 24-часови смени, изчислявано сумарно на тримесечие, като включвало полагането на нощен труд. Разпоредбата на чл. 187 от ЗВМР и тези на Наредбите на министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията, отчитането и разпределянето на работното време , компенсирането на извънредния труд сочели възможност за нощен труд от 22,00ч. до 06,00ч., но не повече от 8 часа за 24 часов период, като чл. 31, ал.2 от Наредбата от 11.08.2014г. изрично сочела коефициент от 1,143 за положения труд като нощен. В приложимите за процесния период Наредби обаче тази разпоредба не била възпроизведена и така имало празнота в законодателството, която следвало да се запълни чрез прилагането на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ. За процесния период работел на смени от по 24 часа, от които нощният труд бил 1148 часа, който преизчислен с коефициент от 1,143 бил 1655 часа дневен труд. Така бил положил извънреден труд от 207 часа , който не му бил платен. Ответникът изпаднал в забава на плащането на главницата, същият следвало да се плати в края на съответното тримесечие, за който е положен при утвърденото сумарно отчитане на работното време на тримесечие. Претендирал е разноски.

Ответникът Главна

Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Посочил е, че действително през процесния период между страните съществувало служебно правоотношение, по което ищецът работел на 24-часови смени, от които 8 часа нощен труд – от 22,00ч. до 06,00ч. Не дължал плащане на процесните суми като възнаграждение за положен извънреден труд. Приложимите разпоредби на ЗМВР и на Наредбите от 2016г. на Министъра на вътрешните работи не допускали възможност за преизчисление, това били специални нормативни актове и те дерогирали приложението КТ, ЗДСл и на НСОРЗ. Не били установени предпоставките на чл. 9 от НСОРЗ и коефициент от 1,143 не бил приложим. В МВР нощния труд можел да е 8 часа, колкото и дневния, нямало разлика в продължителността на дневния и на нощния труд, отделно работата не била по трудови норми.

Правното положение на служители по ЗМВР не било неравностойно спрямо това на работещи по КТ и ЗДСл., защото законодателят бил предвидил допълнителни материални блага за тях – допълнително възнаграждение за прослужено време, увеличен размер на платен годишен отпуск; обезщетения при прекратяване на правоотношението в увеличен размер; пенсиониране при условия на І-ва категория труд; по-благоприятен режим на плащане на извънреден труд; безплатна храна, безплатно пътуване в обществен транспорт при изпълнение на служебни задължения; работно облекло, определен размер на обезщетения при трудова злополука. Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията за разноски на ищеца.

Прието е неоспорено от страните писмо от 22.11.2019г. от ответника до ищеца, сочещо, че ищецът е държавен служител при ответника.

Приети са неоспорени от страните Заповеди от

28.10.2014г. и от 23.11.2017г. на

Министъра на вътрешните работи, с които е наредено допълнително възнаграждение за нощен труд да се изплаща в размер на 0,25лв. на час което да се изплаща заедно с възнаграждението за съответния месец.

Приети са неоспорени от страните справка, издадено от ответника, съгласно които за процесния период ищецът изпълняващ длъжността

„командир на екип” в Трета РСПБЗН при СДПБЗН при ГДПБЗН-МВР за периода от 01.01.2017г. до 01.01.2020г. е работил на 24-часови смени, за 2017г. -68 смени; за 2018г. – 53 смени; за 2019г. – 60 смени.

С приетото по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверка при ответника е посочило, че ищецът е полагал нощен труд в периода от 01.01.2017г. до 01.01.2020г. , като е работил на смени от по 24 часа при 5 дневна работна седмица по 8 часа на ден и сумирано работно време, отчитано на три месеца, като е полагал нощен труд от 22,00ч. до 06,00ч., за нощният труд му било плащано допълнително възнаграждение от по 0,25лв. за всеки час нощен труд. За периода отработения нощен труд от ищеца бил общо 1392 часа и за него му било платено допълнително възнаграждение от 348лв. – по 0,25лв. за час нощен труд. При прилагане на коефициент от 1,143 за преобразуване на нощния труд към дневен тези часове били 1591 часа и така положеният извънреден труд бил 199 часа, които не били платени от ответника. При съобразяване на увеличението на възнаграждението за извънредния труд с 50%, то за тези извънредни часове дължимо възнаграждение било 1420,97лв. и нямало данни да е платено от ответника на ищеца. Лихвата за забава за плащането на тази сума, изчислена от 01.04.2017г. за първото тримесечие на 2017г. тримесечие и след това за всяко следващо от 1-во число на месеца, следващ края на съответното тримесечие/ до 30.01.2020г. била 186,37лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 и и чл. 179, ал.1, пр.2 и ал.2, ал. 3 от ЗМВР ( обн. ДВ, бр. 53/2014г.) в приложимите им за случая редакции на държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд, за полагане на труд през нощта от

22,00 до 6,00 ч., както и за изпълнение на специфични дейности; за резултати в служебната дейност, за научна степен, за специфични условия на труд, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР, като размерът на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, условията и редът за тяхното изплащане се определят със Заповед на министъра на вътрешните работи, а след измененията обн. ДВ, бр. 97/2017г. – с Наредба, издадена от Министъра на вътрешните работи.

Съгласно разпоредбата на чл.

187 от ЗМВР (обн. ДВ, бр. 53/2014г.) нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица като за работещи на 8-,12-,24-часови смени работно време се изчислява сумирано за тримесечен период, възможно е полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период; работата извън редовното работно време е допустимо до 70 часа на тримесечия и до 280 часа годишно като за работещите на смени този труд се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период и се заплаща с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Съгласно чл. 31 и чл. 34 от Наредба №

8121з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане , за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Наредба от 2014г.) положеният извънреден труд се плаща съобразно разпоредбите на ЗВМР, положеният труд в периода от 22,00ч. до 06,00ч. при сумирано отчитане на работното време общият брой на тези часове за целия отчетен период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

Тази Наредба е отменена с влязлата в сила на 01.04.2015г. Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. . за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане…..(Наредба от 2015г.), с разпоредбата на чл. 32 от която е посочено, че извънредния труд се компенсира по реда, посочен в ЗМВР, няма разпоредба сочеща плащане на допълнително възнаграждение за нощния труд. Тази Наредба от

2015г. е отменена с влязло в сила на 29.07.2016г.

Решение на ВАС по дело 5450/2016г. и новата Наредба по чл. 187 от ЗМВР е обнародвана на 02.08.2016г. Наредба № 8121з-776/29.06.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане…..(Наредба от 2016г.), като уредбата на извънредния и на нощния труд с нея е идентичен с начина, посочен в Наредбата от 2015г. Тази Наредба от 2016г. е отменена с Решение на ВАС от 10.12.2019г. по дело № 8601/2019г. обнародвано в ДВ на 14.01.2020г.