Решение № 4528 от 10.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4528 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Х. като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100513070 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на от „Топлофикация София“ЕАД срещу Решение 10855 от 07.10.2022г., постановено по гр. д. № 5638/2022г. по описа на Софийски районен съд, 46 с-в, в частта, с която са отхвърлени, предявените от „Топлофикация София“ЕАД срещу П. Ц., С. Ц. и Е. Ц. искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД за дължимост на цена на доставена за периода м.05.2017г.-м.03.20178г. и неплатена ТЕ и мораторна лихва върху нея В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради неправилни изводи за момента на настъпване на изискуемост на задълженията и оттам за неправилно прилагане на института на погасителната давност.

Няма формулирани доказателствени искания. Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете.

Не е постъпил е отговор на жалбата.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваните части. По отношение неговата правилност въззивният съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за частично основателна по следните фактически и правни съображения:

Процесният период за цената на ТЕ е от 01.05.2017г. до 31.03.2018г. Вземанията са периодични и се прилага тригодишния давностен срок по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД с 1 начало настъпване на изискуемостта на вземането. Месечните прогнозни вземания са самостоятелни и са срочни-вземането за всеки месец е дължимо в срок от 45 дни от изтичане на месеца, за който се отнася. Следователно вземането за м.05.2017г. е изискуемо от 15.07.2017г. и давност би изтекла на 15.07.2020г., като следва да се съобрази и спирането на давността по чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците (обн. ДВ, бр. 28/24.03.2020 г.), съгласно който за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправни субекти. Поради това на основание разпоредба на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП в този период срокът е спрял до отмяна на извънредното положение. Съгласно § 13 от ПЗР на ЗИДЗЗдр (обн. ДВ, бр. 44/13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, обявено с решение на 13.03.2020 г., и за преодоляване последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван в ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г. и влиза в сила на същата дата. Следователно тригодишният давностен срок за вземанията е спрял да тече през периода 13.03.2020 г.

– 20.05.2020 г. или за 69 дни. Срокът е продължил да тече от 21.05.2020 г. и в случая за вземането за м. 05.2017г. е изтекъл 23.09.2020г.-преди заявлението по чл. 410, което прекъсва давността съгласно чл. 422 ГПК и което е от 14.07.2021г. Същото е положението за вземанията: за м.06.2017г.(давност изтекла на 23.10.2020); за м.07.2017г. (давност изтекла на 23.11.2020г.); м.08.2017г. (давност изтекла на 23.12.2020г.0; за м.09.2017г. (давност изтекла 23.01.2021г.); м.10.2017г. (давност изтекла 23.02.2021г.); за м.11.2017г. (давност изтекла на 23.03.2021г.); за м.12.2017г.

(давност изтекла 23.04.2021г.); за м.01.2018г. с давност изтекла 23.05.2021г. и за м.02.2018г. с давност изтекла 23.06.2021г.

Остават непогасени по давност задължението за м.03.2018г.

От съобщението към фактура на л. 49 и СТЕ и СЧЕ се установява, че стойността му е 258,23 лева. Следователно ответниците дължат сумата от 258,23 лева за непогасения по давност период – м.03.2018г. Дължима е и законна лихва върху него от 15.09.2018г. да 21.06.2021г, която съдът на основание чл. 162 ГПК и с помощта на софтуерна програма за изчисляване на лихви определя на

Следователно дължимата цена на ТЕ за процесния период е в размер на 261,33 лева (включваща и присъдената от СРС сума от изравняван от 3,10 лева).

Върху вземането от 258,23 лева лихва е дължима от 15.09.2018г. и за процесния период възлиза на 72,53 лева.

Исковете срещу ответниците са основателни освен за уважената от СРС част от 3,10 лева, но и за сумата 258,23 лева, или общо за 261,33 лева, също и над сумата 0,88 лева лихви до сумата 73,41 лева. Всяка от ответниците дължи 1/3 част от тези суми или по 87,11 лева за главница и по 24,47 за лихва

Решението на СРС, с което са отхвърлени исковете над сумите 3.10 до 261,33 и над размера от 0.88 до размер от 73,41 следва да се отмени и исковете да се уважат до тези размери като се признае че ответниците ги дължат разделно по 1/3 част от тях.

В останалата отхвърлителна част решението следва да се потвърди.

При това положени всички страни имат право на разноски.

Ищецът при обжалваем интерес от 1638,38 лева и уважен интерес от 330,76 лева (20,00 %) има право на разноски за въззивното дело в размер на 6,55 лева за държавна 2 такса. Има право и на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100,00 лева, от които следва да се присъдят 20,00 лева или общо 26,55 лева за въззивното дело.

С оглед на крайния изход на делото при уважени 20,00 % от размера на исковете, ищецът има право на разноски за първа инстанция в размер на 126,57 лева за първа инстанция (6,57 лева за държавна такса; 100,00 лева за вещи лица, и 20,00 лева за юрисконсултско възнаграждение). Присъдени са му 1,53 лева. Следва да се присъдят още 125,04 лева за първа инстанция. За заповедното дело има право на разноски в размер 16,57 лева (6,57 лева за такса и 10,00 лева за юрисконсултско възнаграждение).

Присъдени са 0,20 лева. Следва да се присъдят още 16,37 лева.

Въззиваемите не са правили искане за разноски за въззивното дело.

За първата инстанция с решението, в полза на адвокат С. П. са присъдени 898,30 лева по чл. 38 от закона за адвокатурата. В тази си част решението имащо характер на определение следва да се отмени над от 718,64 лева (който съответства на отхвърлената с оглед на въззивното дело част от исковете от 80 %) Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение 10855 от 07.10.2022г., постановено по гр. д. № 5638/2022г. по описа на Софийски районен съд, 46 с-в в следните части:

В частта с която е отхвърлен над размера от 3,10 лева до размер на сумата от 261,33 лева, предявеният от Топлофикация София“ЕАД с ЕИК 831609046 срещу П. Х. Ц. с ЕГН:**********, С. Х. Ц. с ЕГН:********** и Е. Х. Ц. с ЕГН:********** иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за установяване дължимост (разделно по 1/3 част) на цена на доставена топлинна енергия, за периода от м.05.2017г. до м.03.2018г., в имот с адрес гр. София, ж.к.

*********, надпартерен, ап. 27

В частта с която е отхвърлен над размера от 0,88 лева до размер на сумата от 73,41 лева, предявеният от „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК 831609046 срещу П. Х. Ц. с ЕГН:**********, С. Х. Ц. с ЕГН:********** и Е. Х. Ц. с ЕГН:********** иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗЗД за установяване дължимост (разделно по 1/3) на мораторна лихва за периода 15.09.2018г. – 21.06.2021г. върху цената на доставената ТЕ

В частта по разноските, с която в полза на адвокат С. П. са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата НАД РАЗМЕРА от 718,64 лева

КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. Х. Ц. с ЕГН:**********, С. Х. Ц. с ЕГН:********** и Е. Х. Ц. с ЕГН:********** ДЪЛЖАТ НА „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК 831609046 разделно по 1/3 част от сумата 256,62 – цена на доставена в периода м.05.2017г. до м.03.2018г. топлинна енергия в имот с адрес: гр.

София, ж.к. „*********, надпартерен, ап. 27, КАКТО И ЧЕ ДЪЛЖАТ разделно по 1/3 част от сумата 72,53 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2018г. – 21.06.2021г. върху цената на доставената ТЕ.

ОСЪЖДА П. Ц., С. Ц. и Е. Ц. ДА ЗАПЛАТЯТ на „Топлофикация София“ЕАД 3 всяка от тях по 41,68 лева разноски първоинстанционното дело, както и по 5,45 лева разноски за заповедното дело (ч.гр.д. 41298/2021г), както и по 8,85 лева разноски за въззивното дело.

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в останалите обжалвани части за отхвърляне на исковете.

Решението е постановено при участие на третото лице „Далсия“ООД (предходно наименование „Бруната” ООД) – помагач на въззивника-ищец „Топлофикация София” ЕАД.

Настоящото решение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4