Решение № 3050 от 14.11.2019, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3050 14.11.2019 година гр. Бургас

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Бургаският районен съд ХХ граждански състав

На тридесети септември две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ при секретаря Ани Стоянова изслуша докладваното от съдията Иван Дечев гражданско дело № 8799/2018г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Постъпила е искова молба от В.И.А., ЕГН ********** и А.А., роден на ***г. в Г., двамата със съдебен адрес ***, против Д.П.К., ЕГН ********** *** за приемане за установено, че е налице грешка в одобрената кадастрална карта за гр.Българово досежно част от терен с площ от

600/6885 кв.м., която част е неправилно заснета като част от имот с идентификатор *****.**.**, с площ от 6885 кв.м., собственост на ответника, като се заявява, че тя е собствена на ищците.

Твърди се, че ищците са придобили в СИО чрез покупко-продажба и давностно владение имот от 600 кв.м. на югоизток извън регулацията на гр.Българово, граничещи с УПИ *-*** по плана на града. Позовават се на добросъвестно владение от 16.05.2008г. до 24.08.2017г., както и на недобросъвестно такова до 17.05.2018г. Преди и по време на закупуването посочените квадратни метри са били заградени и приобщени към УПИ *-***, като така са станали едно място и са формирали бивш имот № ***. През 1993г. част от имота е въведен в регулация.

Ищците са закупили имота с нотариален акт на 16.05.2008г. и оттогава го владеят добросъвестно. В имота има лозе и градина, същият е заграден с ограда. С издадената заповед през 2017г. е одобрена кадастрална карта на града. Имотът от 600 кв.м. е станал част от нива с площ от 6885 кв.м., представляваща имот с идентификатор *****.**.**, собственост на ответника. Твърди се, че има грешка в кадастъра, като тези 600 кв.м. са неправилно заснети като част от посочения имот, собствен на ответника, тъй като принадлежат на ищците.

Искът е по чл.54, ал.2 ЗКИР.

Ответникът е представил в срока по чл.131 ГПК писмен отговор, в който оспорва иска. Заявява, че сделката, която ищците са сключили е нищожна за процесните 600 кв.м., тъй като те не са определени с граници и местоположение. Праводателят на ищците е станал собственик само на парцел *-*** с площ от 1585 кв.м., като е нямало прехвърляне на 600 кв.м. извън регулацията. Ето защо сделката, сключена от ищците, не е прехвърлила в собственост 600 кв.м. от имота, тъй като праводателят не е бил техен собственик. Ответникът оспорва представената скица към исковата молба като неверна и нищожна. Твърди, че процесните 600 кв.м. са земеделска земя, нива, възстановена с решение на ПК-Бургас № 02/03.08.1998г. Ответникът е закупил имота в последствие. Ето защо към момента на сделката с ищците тези 600 кв.м. са собственост на лицата, на които е възстановена собствеността и продажбата им не е породила правно действие, тъй като праводателите не са собственици. Ответникът заявява, че е невярно твърдението на ищците, че тези 600 кв.м. били приобщени и заградени към УПИ *-*** и че са били владяни от ищците. Освен това според чл.7, ал.3 ЗСПЗЗ не могат да се придобиват по давност реални части от земеделски земи, които не отговарят на размерите, определени в чл.72 ЗН. Ответникът твърди, че владее имота си изцяло и го отдава за ползване на земеделска кооперация. Първоначално имотът е владян от ответника в размерите, в които го е закупил, а именно 8738 кв.м., след това през 2016г. част от имота е отчужден от общината за улична регулация, поради което ответникът сега владее имота в размерите от 6885 кв.м. Твърди се, че ищците не владеят никаква част от имота.

Бургаският районен съд предвид събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното:

Искът е частично основателен.

Фактите по делото сочат, че одобрената кадастрална карта съдържа грешка по отношение на част от процесните 600 кв.м., която грешка е свързана със спор за материално право. БРС намира, че ищците се легитимират за собственици на имота по силата на поредица от сделки. С нот.акт № ***/**.**.****г., том *, дело № ***/****г. К.С.К. е продал на И.К.К. собствения си недвижим имот, представляващ дворно място от три декара извън регулацията на с.Българово, със стар пл. № ***, ведно със застроените в него къща от две стаи, салон и салма. С нот. акт № ***/****г., том ***, дело № *****/****г. Н.К. и Г.И.К., наследници на И.К.К. са прехвърлили срещу задължение за издръжка и гледане на своя внук и син И.Г.К. дворно място в гр.Българово, представляващо УПИ *-***, кв.**, с площ от 1585 кв.м., от които 1575 кв.м. собствено място, с неуредени регулационни сметки, ведно със застроените в него къща от две стаи, салон и салма. С нот.акт № **/**.**.****г., том *, рег. № ****, дело № ***/****г. И.Г.К., Б.В.К., Н.Г.К. и А.А.К. са продали на ищцата В.И.А. следния свой съсобствен имот в гр.Българово, а именно дворно място, цялото с площ от 2175 кв.м., образуващо поземлен имот № ***, от които 1575 кв.м. образуващи УПИ *-***, в кв.**, целият с площ от 1585 кв.м., ведно с построените в имота едноетажна жилищна сграда от две стаи, салон и салма със застроена площ от 54 кв.м. и навес с площ от 8 кв.м., ведно с всички подобрения и насаждения в имота, а останалите 600 кв.м. на югоизток извън регулацията на гр.Българово.

От своя страна ответникът Д.К. се легитимира като собственик на нива с площ от 8.738 дка, представляваща имот № * от масив № ** по плана на м.В.К.. Този имот той е закупил от И.Х.И. с нот.акт № **/**.**.****г., том *, рег. № ****, дело № ***/****г. Продавачът И. е получил собствеността върху имота с договор за доброволна делба от 1999г. Този имот, нива от 9.738 дка е бил възстановен на наследниците на Х.И.С. с решение № БЛ02/03.08.1998г. на Поземлена комисия – гр.Бургас.

За установяване на идентичността и местоположението на имотите, предмет на посочените сделки, са извършени две съдебно-технически експертизи. Първата от тях е дала заключение, че сделките са извършени по плановете от 1966г. и от 1986г. /този план действа и сега/. В кадастралния план от 1966г. е заснет имот с пл. № ***, извън регулацията на населеното място.

Имотът е изчертан със зелен контур на скицата-извадка от плана. В плана от 1986г. бившият имот пл. № *** е заснет като имот, обозначен с нов пл.

№ ***. Конфигурацията на имота е различна от тази на бившия имот. Част от имота попада в регулацията на населеното място и за него е отреден УПИ * в кв.** Останалата част попада извън регулацията с площ от 600 кв.м. В скицата по този план новият имот № *** е посочен със зелен контур, а УПИ *, кв.** е посочен със сини и червени линии. Във връзка със ЗСПЗЗ за землището на града е изработен план за земеразделяне. Имот № ******, представляващ нива с площ от 8.738 дка с м.В.к. е възстановен на наследниците на Х.И.С. Кадастралната карта за гр.Българово е одобрена през 2017г. Имот № ****** е отразен като три поземлени имота с идентификатори *****.**.**, *****.**.** и *****.**.***. Част от бивш имот № *** по плана от 1966г., респ. част от имот пл. № *** по плана от 1986г. попадат в имот № * от масив № ** по плана за земеразделяне, респ. в поземлен имот с идентификатор *****.**.** по кадастъра от 2017г. В тази връзка е изготвена и комбинирана скица на всички планове, от която е видно, че имот № *** по плана от 1966г. съдържа УПИ *-*** по плана от 1986г., част от имот с идентификатор *****.**.** и имота от 600 кв.м., които са спорните по делото и образуват триъгълник във виолетови контури.

Изготвената допълнителна експертиза е представила скица, според която спорната част от имот № ***, извън регулацията на града, всъщност не е 600 кв.м., а е общо 527 кв.м., от които 371 кв.м. попадат в контактната зона в регулация, 32 кв.м. попадат в ПИ *****.**.*** /улица/ и 124 кв.м. попадат в ПИ *****.**.**.

При тези данни БРС навежда извод, че ищците са собственици на закупения през 2008г. имот № *** по плана от 1986г. Имотът е закупен от В.А., като тя е брак с А.А., поради което имотът е станал СИО на двамата съпрузи.

Сделката е извършена след влизане на страната в Европейския съюз, като А. е гражданин на страна-членка на ЕС. Проследяването на сключените сделки показва, че през 1967г. И.К.К. е станал собственик на дворно място от три декара извън регулацията на града. По-късно, през 1993г., вече при действието на сегашния план, приет през 1986г., наследниците на И.К.К. са прехвърлили на И.Г.К., техен внук и син, УПИ *-***.

Както стана ясно, по плана от 1986г. имотът представлява имот № ***, от който една част е приобщена към регулацията /УПИ *-***/, а другата част е останала извън регулацията /600 кв.м. по данни на общината/. Налага се извод, че И.К. е придобил в собственост само урегулираната част от имот № ***. Доколкото обаче в нотариалния акт е записано, че К. е син и внук на прехвърлителите, наследници на К., следва извод, че той самият е негов наследник /макар и удостоверение за наследници да липсва по делото/. Следователно К. след смъртта на баба си и на баща си е наследил частта от имота, която е била останала в тяхната сфера. Това е тази част, която е извън регулацията и която не е била предмет на договора от 1993г. Че К. е наследник на К. може да се направи извод по пътя на логиката и от записванията в нотариалния акт от 2008г. В него е записано, че пред нотариуса са били представени удостоверения за наследници на И. К.К. /явно се отнася до И.К.К./, на Н.Д.К. /явно се отнася до Н.Д.К./ и на Г. И.К. /явно се отнася до Г.И.К./. При тези данни БРС счита, че И.Г.К., заедно с други наследници на общия наследодател К., са придобили в наследство частта от имот № ***, намираща се извън регулацията на града. Отделно К. е станал собственик чрез договор за издръжка и гледане на частта от имот № ***, намираща се в регулацията, представляваща УПИ *-***. Ето защо през 2008г. И.К., заедно с други лица, наследници на общия наследодател, са продали на ищцата целия имот № ***, включващ частта в регулацията и частта извън нея. Неоснователни в тази връзка са възраженията на ответника, че договорът бил нищожен, понеже процесните 600 кв.м. не са определени с граници и местоположение. В договора изрично е посочен предметът на сделката, а именно дворно място, представляващо поземлен имот № ***, като са посочени границите на този имот. Частта от 600 кв.м. е в чертите на имота, като се намират в югоизточната му част. Имот № *** е предвиден по сега действащия кадастрален план на града, посочени са площта и границите му, като процесните 600 кв.м. са част от този имот. При тези данни не може да се приеме, че договорът е нищожен.

Ето защо БРС намира, че ищците са станали собственици на имота. Наистина, праводателят на ответника се легитимира за собственик на нива, представляваща имот № * от масив № **, в която попада част от бивш имот № ***, респ. част от имот № ***. Легитимацията се свързва с решение на ПК, постановено по реда на ЗСПЗЗ. Това решение обаче е от 1998г., докато наследодателят на праводателите на ищците – И.К. е станал собственик на имота още през 1967г., т.е. много по-рано от провеждане на земеделската реституция. Впрочем имотът тогава е описан целият като дворно място извън регулацията на селото. Оказва се от данните по делото, че част от 600 кв.м. /всъщност 527 кв.м. по заключението на втората експертиза/ попада в имот № *, масив № **, който безспорно е земеделска земя и затова е и реституиран в полза на праводателя на ответника. БРС обаче намира, че процесната земя от

600 кв.м. явно не е била в масивите на ТКЗС, доколкото се касае за имот, находящ се в непосредствена близост до града, който имот е описан от нотариуса още през 1967г. като дворно място – индиция, че имотът не е бил в ТКЗС. На съда е служебно известно, че са съществували имоти, които не са били включени в обработваемите блокове на ТКЗС и това са преди всичко имоти като процесния, които граничат с населеното място. По тези съображения районният съд счита, че И.К. е бил собственик на мястото, след време част от това място е прехвърлено на неговия наследник И.К., а другата част /извън регулацията/ е наследена от К. и другите наследници и след това целият имот е продаден на ищците. След като имотът е бил собствен на К., неправилно поземлената комисия е възстановила в полза на праводателя на ответника тази част от земеделската земя, която попада в имота. В тази си част решението на ПК е незаконосъобразно, като съдът се позовава на тази незаконосъобразност на основание чл.17, ал.2 ГПК.