Решение № 3081 от 29.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3081 гр. Варна, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20253110112225 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е образувано по молба на Д. И. Г., в качеството й на майка и законен представител на детето М. В. З., с която е отправено искане за налагане на мерки за защита срещу домашното насилие по отношение В. Д. З..

В сезиращата съда молба молителката сочи, че ответникът е баща на детето М., като с влязло в законна сила решение по гр. д. № 6725/2019 г., родителските права по отношение на момичето са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения с дъщеря му.

Поддържа, че вследствие на грубото, вербално агресивно поведение на ответника, М. изпитва голям страх от баща си, преживява силен стрес, свързан със срещи им, като в резултат на емоционалния стрес детето повръща, цялото му тяло трепери, плаче. Това твърди да е наложило детето да посещава психолог.

Конкретно се твърди, че след осъществен режим на лични отношения между бащата и детето в дните 1-ви и 2-ри ноември 2025 г., М. била разстроена, плачела. На 04.11.2025г. се оплакала, че я боли корема, била силно нервна и притеснена, като споделила на майка си, че се страхува, тъй като ответникът заплашил, че ще ги убие двете или само Г.. Детето не можело да спре да трепери, заявило, че мрази баща си, наричайки го „Т.“, не и „тати“. М. обяснила, че и се повръща. Момичето се оплакало от болки в корема и отново изразило страховете си, че баща й ще ги убие на 10.11.2025 г.

Отправяните заплахи се твърди, че са предшествани и от други актове на насилие, като в тази връзка поддържа, че в периодите 31-ви август – 14-ти септември и 18-ти – 19-ти октомври 2025г. детето било при баща си. В тези периоди се поддържа, че М. е възприела сексуална информация, неподходяща за възрастта й, като извод за това Г. прави от зададения от момичето въпрос „Какво е секс, това ли е когато мъжът се изпикае в устата на жената?“.

Твърди, че в периода на летния режим на личен контакт, детето ежедневно е звъняло на майка си, като то й давало да разбере, че не се чувства добре при З., който като чуел, че М. се оплаква и видел, че плачи, вместо да я успокои ставал по-агресивен. Поддържа и че детето било унижено от баща си на 01.09.2025 г., която му казал следното: „Стига си ревала.

1

Същата си като майка си, само знаеш да крещиш и да ревеш, майка ти цял живот ми крещи, тя е лъжкиня, за нищо не става, цял живот лъже, тя е луда“. Твърди и че бащата насаждал вина у детето, че се оплаква на майка си, докато е с него, като казвал „Виж как разстройваш майка си!“.

С оглед горното и предвид факта, че осъществявания постоянен тормоз от страна на бащата спрямо детето чрез ежедневни позвънявания по телефона по поне 10 пъти, следенето на детето чрез виртуално приложение, сезира съда с искане за налагане на мерки по ЗЗДН, като ответникът се задължи да се въздържа от домашно насилие по отношение на детето М., да му се забрани да приближава същото, жилището, училището и местата му за социални контакти, както и да осъществява контакт с момичето под каквато и да е форма и се задължи З. да посещава специализирани програми.

По делото е депозиран писмен отговор с вх. № 99345/27.11.2025 г., подаден от ответника В. З., чрез адв. С., в който се оспорват твърденията наведени в сезиралата съда молба. Поддържа се, че бащата никога не е заплашвал по какъвто и да е начин детето и не е агресирал към него, не го е унижавал с думи или действия. Поддържа се, че то, ако действително при престоите си при бащата е тревожно и се страхува от него, детето не би било усмихнато, жизнерадостно, лъчезарно и щастливо, което се сочи, че се потвърждава от снимките и видеоклиповете, направени именно в периода на твърдяното насилие от 31.08.2025 г. до 15.11.2025 г. Излага се, че детето никога не се е обръщало към баща си по начин различен от „тате“. Нещо повече, в общуването и кореспонденцията между тях, дори в твърдяния период на насилие, се поддържа, че продължава да се обръща към него по същия начин, да му пише и казва, че го обича, както и в присъствието на други хора.

По делото е депозирано становище с вх. № 105167/17.12.2025 г. от молителката чрез майка й, в което се поддържа, че след като детето е било взето от бащата на 6 декември 2025 г., т.е. след завеждане на делото, след като се е върнало детето в неделя – 07.12.2025 г., при майка си, същото отново е било стресирано. Детето отново е споделило на майка си: „Страх ме е да не влязат вкъщи убийци, Т. да ги е пратил“. Молителката сочи, че поведението на детето било странно, гледало в една точка дълго време и не реагирало, когато майката го пита какво има.

С протоколно определение от 29.06.2026 г. съдът е приел за съвместно разглеждане по арг. от чл. 15 от ЗЗДН, подадената молба с вх. № 51694/26.06.2026 г. от молителката М. З., действаща чрез своята майка Д. Г., процесуално представлявана от адв.

А. П., против В. Д. З., процесуално представляван от адв. Т. С., в която молба е обективирано твърдение за нов акт на насилие, осъществен спрямо детето от страна на бащата по време на престоя му при последния, в рамките на осъществявания режим на личен контакт, като се излага, че детето е било взето от баща си на 08.06.2026 г., а на 10.06.2026 г. ответникът е взел личния мобилен телефон на детето и е заявил на майката, че няма да го върне през целия период на престоя на детето при него, за което свое действие бащата изпратил съобщение на майката чрез есемес, в който е заявил, че детето е наказано и остава без телефон, като се твърди, че това негово действие е предизвикало негативни емоционални и психически преживявания у детето, поради което се сезира съдът с искане за налагане на мерки за защита и за този акт на насилие, осъществен от страна на бащата, доколкото се твърди, че това надхвърля рамките на обичайната възпитателна мярка и води до емоционален стрес, тревожност, чувство за несигурност и социална изолация на детето.

В хода на о.с.з. молителката М. З., редовно призована, представлява се от законния си представител и майка Д. Г., чрез която поддържа декларираните актове на домашно насилие. В депозираните писмени бележки чрез адв. П. доразвива доводите си за уважаване на молбата. Ответникът, редовно призована за същото о.с.з., явява се лично и се представляват от адв. С., чрез която поддържат писмения отговор. Също в депозираните писмени бележки доразвива доводите си за неоснователност на молбата. Контролиращата страна ДСП-гр. Варна не се представлява в о.с.з.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, че В. З. и Д. Г. са родители на детето М. З., която е родена от 2 преустановената им по реда на чл. 50 от СК брачна връзка; че с бракоразводното решение № 4149/10.10.2019 г., постановено по гр. д. № 6725/2019 г. на РС-Варна, упражняването на родителските права е предоставено на майката; местоживеенето на детето е постановено да е при майката; че на бащата е определен съответния режим на личен контакт с детето, като в полза на последното е присъдена и месечна парична издръжка, платима от бащата чрез майката.

Видно е приложената кореспонденция, водена чрез мобилно приложение „вайбър“, след прекратяване на брака, между родителите нееднократно е възниквал спор досежно спазването на режима на личен контакт между детето и бащата, вкл. по въпроса за задграничните пътувания на момичето с майката.

На осн. чл. 204 от ГПК, съдът е извършил оглед на съдържанието на оптичен носител-компактдиск, приложен към отговор от ответника с вх. № 99345/27.11.2025 г. От съдържанието на същия се установява, че М. е в супермаркет и се вози в количка за пазаруване, видимо е усмихната и е щастлива, и знае, че баща й я записва; детето е във видимо добро настроение играе си в детския кът срещу „***“-а, в ***, катери се по дърветата, по въжетата, детето се обръща към баща си с думите: „Тате“, „Тате“, а не с „Т“, както се твърди в декларацията; детето се е качило на диван и пее песен, и е във видимо добро настроение, и е щастливо в присъствието на своя баща и знае, че е снимано от него; детето е в детската стая в дома на ответника, детето отново е във видимо добро настроение, радва се на стола, който бащата е купил, като подарък; детето М. влиза в нейната стая, детето се радва, много се радва; детето се е качило на раменете на баща си, усмихнато е, знае, че е снимано, обръща се към баща си с думите „Тати“, казва: „Аз съм принцесата на татенцето“, усмихнато е, щастливо е, детето говори на камерата: „Хора, загубихме се в гората, бай“, знае, че е снимано; детето е на лостовете, но от видяното не може да се заключи с категоричност дали това е училището на детето, затова може да се заключи, че е на детска площадка, отново е усмихнато и е щастливо; детето играе с хвърчило на плажа, тича, радва се, щастливо е в присъствието на своя баща.

Огледът на представените видеозаписи е в унисон с ангажираните на хартиен носител снимки на л. 78 и следв. от делото, които по своята правна същност представляват ел. документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ вр. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан "Регламент (ЕС) № 910/2014".

По делото са изслушани и длъжностните лица, ангажирани със случая по повод наложената с издадената заповед за незабавна защита мярка по чл. 5, ал. 1, т. 8 от ЗЗДН, а именно психолог М. Х. Н. и социален работник М. К. Б. към ЦОП „***“ – гр. Варна.

Констатира се, че срещите с детето М. са започнали, считано то месец декември 2025 г., като има осъществени шест индивидуални сесии с детето, една не е осъществена, поради здравословни причини, касаещи детето. В сесиите детето е споделило като притеснение, че по време на срещите с баща си изпитва повишена тревожност и напрежение, формулира и страх. Страхът е дефиниран по-скоро като да не бъде отделена от майка си, да не й бъде взет телефонът и да не може да се чува с нея. Това са страховете, които детето посочва пред длъжножностните лице. Детето споделило, че се притеснява, когато е при баща си, да бъде автентична в изразяването на емоциите и в говоренето.

По делото е ангажирано и експертно заключение чрез назначената едночленна СПЕ /л. 104/, от което се констатира по делото, че връзката между детето и бащата е емоционално затруднена, непълноценна и отклонена от типичния модел на сигурна привързаност родител–дете. Детето демонстрира смесени реакции при среща – първоначален страх, напрежение и дистанция, последвани от положителна емоция. В присъствието на бащата М. намалява спонтанността си, изчаква указания, избягва да отговаря свободно – поведение, характерно за несигурна или тревожно-избягваща привързаност. Детето описва бащата с негативни емоционални характеристики („гаден“, „лош“, „страх ме е“), свързани с чувство за заплаха. Споделя фантазии със страхово съдържание („може да ни убие“, „сънувам, че ни убива“), което говори за висока тревожност, свързана с фигурата на бащата. В проективните методики бащата липсва напълно (рисунка на семейството) или е поставен в периферията 3

(Рене Жил) – индикатор за емоционална дистанция и защитни механизми.

Детето открито заявява, че се преструва, че харесва бащата, „за да не се сърди“ – което свидетелства за страх от реакциите му.

Установяват се няколко ясно посочени от детето фактора, довели до влошаване на връзката баща-дъщеря:

- Преживяно или наблюдавано насилие към майката: Детето заявява - „той е удрял мама“. Не става ясно дали детето е свидетел, но това е силен травматичен фактор, който директно нарушава чувството за безопасност.