Решение № 36 от 24.03.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. *****, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – *****, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Николай Ив. Кирков

Калина Ив. Стоянова при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Ж. П. И. като разгледа докладваното от Калина Ив. Стоянова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262300600032 по описа за 2026 година Производството е по реда на гл. XXI във вр. гл. XXVII НПК.

Образувано е по жалба на адв. Г.- служебен защитник на подсъдимия П.

М. срещу Присъда № *** ** ** **** **** ***/**** г. по описа на Районен съд - *****, с която подсъдимият е признат за виновен за това, че на ** ** **** г., около 22:00 часа в гр. ***** на ул.„****** *****“ № 5 е отнел чужди движими вещи на обща стойност 1 058 лв. от владението на собственика им Л.П.М. от гр. *****, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 29, ал. 1, б. а) и б. б) във вр. чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 НК подсъдимият е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Със същата присъда е отнето в полза на държавата вещественото доказателство 1 бр. диск и подсъдимият е осъден да заплати направените разноски по делото в размер от 178,99 лв. в полза на ОДМВР - *****.

Във въззивната жалба, която е бланкетна (депозирана при неизготвени мотиви), защитникът счита обжалваната присъда за незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и явно несправедлива.

Искането е въззивният съд да измени обжалваната присъда в частта й относно наказанието като намали същото.

В откритото съдебно заседание, където е даден ход на делото по същество, жалбоподателя-подсъдим П. М. се явява лично и със служебния си 1 защитник адв. Г.

Представителят на Окръжна прокуратура - ***** счита обжалваното решение за законосъобразно и обосновано, а наложеното наказание за явно справедливо. Поддържа, че районният съд е съобразил всички относими доказателства както за изясняване на фактическата обстановка, така и за целите на индивидуализацията на наказанието. Според прокурора наложения размер на наказание под предвидения минимум сочи, че не е налице явна несправедливост на същото, поради което моли въззивния съд да остави въззивната жалба без уважение като потвърди обжалваното решение.

Защитникът поддържа въззивната жалба и сочи, че поради това, че производството е протекло по реда на гл. 27 НПК, основната задача на районния съд е била да определи вида и размера на наказанието с осъдителната присъда. Намира, че определеният размер на наложеното на подзащитния й наказание е явно несправедлив, защото според нея не са били правилно оценени смекчаващите отговорността обстоятелства по делото, при което районният съд е следвало да определи наказанието по реда на чл. 55 НК и да наложи наказание под предвидения в нормата на Особената част минимум. Защитникът изброява наличните по делото смекчаващи обстоятелства - пълно съдействие на държавните органи, изразило се предимно в разкриване на механизма на извършване на деянието; стойността на откраднатите вещи, която е в общ размер от 1 058 лв., от която вещи на стойност от 670 лв. са били възстановени; тежкото материално и социално положение на подсъдимия, който няма роднини в страната. Поради това защитникът иска наказанието на подс. М. да бъде намалено, за да бъдат постигнати в пълнота целите, визирани в чл. 36 НК.

Обвиняемият в лична защита излага, че поддържа казаното от неговия адвокат, а в последна дума моли да му бъде намалено наказанието на една година лишаване от свобода.

Окръжен съд - ***** след цялостна проверка на обжалвания съдебен акт съгласно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 ал. 1 НПК, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба и с доводите на страните, обсъждайки поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата по делото, констатира следното.

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл. 319 ал. 1 НПК, а разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения.

От фактическа страна.

Съгласно мотивите към т. 8.2, ТР № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК цялостното признаване от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, обуславя ограниченията в пределите на инстанционния контрол и фактическите рамки на въззивното решение. Въззивният състав проверява дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство - налични предпоставки за прилагане на особената процедура (действително направено волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК и законосъобразност на доказателствената преценка); спазване на регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно 2 следствие; постановяване на присъдата в съответствие с изискванията на чл.

373, ал. 2 и 3 НПК. При установено изпълнение на лимитираните в гл. 27 НПК правни предписания, въззивният съд не разполага обаче с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти.

В настоящият случай Окръжен съд - ***** констатира, че при спазване на процесуалните гаранции, предвидени в гл. 27 НПК, в рамките на първоинстанционното производство изявлението на подс. М. по чл. 371, т. 2 НПК е доброволно, при което обжалваната присъда се явява постановена съгласно изискванията на чл. 373, ал. 2 и 3 НПК. След самостоятелен анализ на всички събрани по делото доказателства настоящият съдебен състав приема, че признанието на подсъдимия на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя от доказателствената съвкупност, изградена от гласните доказателствени средства обяснения на подсъдимия, показанията на св. М. и св. Вълчев; приложените способи за доказване съдебнооценителна експертиза и видео-техническа експертиза; писмените доказателства от ДП, ведно със справка за съдимост.

В допълнение и доколкото във въззивното производство не е налице спор относно фактическата страна на деянието, настоящият съдебен състав намира за ненужно да преповтаря същата (доп. арг. чл. 339, ал. 1 и ал. 2 НПК).

Независимо от това следва да бъдат посочени основните моменти на инкриминираното деяние както следва.

Подсъдимият П. М. на инкриминираната дата видял, че пред входа на жилищна сграда на адрес ул. „****** *****“ № 5, гр. *****, има оставен куфар, собственост на св. М.. Мотивиран от затрудненото си финансово положение, подсъдимият решил взел същия, след което отишъл на съседна улица, за да провери съдържанието му. Там той прибрал вещи от съдържанието на куфара и се върнал да остави куфара, откъдето го е взел. Св.

М. в този момент била пред входа и се чудила къде е куфарът й. Подсъдимият я видял и й го подал, след което напуснал мястото. Прибирайки се у дома, свидетелката установила, че липсват инкриминираните вещи от куфара, поради което подала сигнал в полицията. Подсъдимият се разпоредил с част от вещите, а другите предал доброволно на държавните органи, след като бил установен.

Единствено с оглед пълнота на изложението да се посочи, че в мотивите на обжалваната присъда неправилно се посочва, че посредством разпита на св.

Вълчев се установява самопризнание от страна на подсъдимия. В тази част тези показания са недопустимо доказателствено средство относно вината на подсъдимия по силата на чл. 118, ал. 2 НПК. Доколкото по делото е налице съгласие по смисъла на чл. 371, т. 2 НПК, подсъдимият признава фактите по повдигнатото му обвинение, при което вината на подсъдимия следва да бъде установена по общите правила.

При така установената фактическа обстановка, проверяващата инстанция намира от правна страна следното.

При правилно изяснена фактическа обстановка в условията на съкратено съдебно следствие районният съд е направил обоснован правен извод, че подс.

3

М. на инкриминираната дата е отнел чужди движими вещи на обща стойност 1 058 лв. от владението на собственика им св. М. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои като деянието е извършено в условията на опасен рецидив.

Поради това правилен и законосъобразен се явява изводът на първоинстанционния съд, че подсъдимият е извършил престъплението по чл.

196, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 29, ал. 1, б. а) и б. б) НК.

Правилно е посочено, че изпълнителното деяние е осъществено чрез влизане в процесния вход и вземането на куфара на св. М. (прекъсвайки нейното владение върху инкриминираните вещи), при което същото се явява довършено с напускането на подсъдимия на сградата (установявайки трайна фактическа власт). Същевременно по делото не е установено, че подс. М. е разполагал с правно основание да владее инкриминираните вещи.

Законосъобразна се явява констатацията на районния съд, че случаят не е маловажен предвид механизма на осъществяване на престъплението и високата обществена опасност на деянието и дееца. Като обосновано и правилно се преценява наличието на квалифициращия състав и приложението на чл. 29, ал. 1, б. а) и б. б) НК, доколкото съгласно чл. 30 НК не е изминал петгодишен срок от изтърпяването на наказанията лишаване от свобода по НОХД № 1289/2017 г. и НОХД № 1160/2020 г. и двете по описа на Районен съд - *****. Според настоящия съдебен състав правилно е установено наличието на пряк умисъл от субективна страна при извършване на инкриминираното деяние от страна на подсъдимия, което се извлича от извършените от него действия.

Ето защо въззивният съд намира, че от всички събрани и кредитирани по делото доказателства може да се направи категоричен извод, че подсъдимият е извършил вмененото му от държавното обвинение престъпление.

По вида и размера на наказанието.

Разпоредбата на чл. 196, ал. 1, т. 1 НК към момента на извършване на деянието предвижда, че за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода от две до десет години.

При индивидуализацията на наказанието районният съд правилно е посочил като смекчаващи отговорността обстоятелства, че единствено вещи на обща стойност от 388 лв. не са били възстановени; младата възраст на подс.

М.; тежкото му социално положение; оказаното съдействие на държавните органи.

Като отегчаващо отговорността обстоятелства обосновано в обжалвания съдебен акт е посочено утежненото съдебното минало на подсъдимия. Тук следва да се посочи, че в случая деянието е извършено при условията на опасен рецидив при наличието не на една, а на две от хипотезите на чл. 29, ал.

1 НК. Това, ведно с множеството предходни осъждания (отвъд тези, които касаят правната квалификация по чл. 29 НК) правят изводимо, че подс. М. е личност с трайно изградени престъпни навици, както правилно сочи районният съд в мотивите на обжалвания съдебен акт.

Изложеното дотук налага извод, че в конкретния случай наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, тъй като смекчаващите отговорността обстоятелства са 4 преобладаващи. Поради това въззивният съд намира, че наказанието на подсъдимия правилно е определено на законово предвидения минимум преди приложението на редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК, при което доводът на защитата в тази насока се явява основателен.

Основното искане на защитата във въззивното производство е за приложение на чл. 55 НК. Въззивният съд при така очертаните обстоятелства със значение за отговорността на подсъдимия не намира, че тази разпоредба следва да бъде приложена в настоящия случай. На първо място тежкото материално и социално положение на подсъдимия не се явява изключително по своя характер дори предвид изложените от защитата твърдения в откритото съдебно заседание. Следва да се посочи, че това обстоятелство е взето предвид от районния съд при направената правилна преценка за неприложимост на чл. 196, ал. 2 НК в конкретния случай. Относно обстоятелството, че вещи единствено на стойност 388 лв. не са били възстановени, следва да се посочи, че то е налице по независещи от подсъдимия причини, доколкото е установено, че с част от отнетите вещи същият се е разпоредил преди да бъде открит от разследващите органи, поради което отново не може да бъде прието като изключително такова.