Решение № 884 от 25.10.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 884 гр. Бургас, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20232100501652 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№6327/15.12.2023г. по описа на БРС, подадена от Ф. Р. М., ЕГН **********, чрез адв. Мария Стоева- САК със съдебен адрес:гр.София, бул.,,Александър Стамболийски“ №36, ет.1, офис 2, срещу Решение№251 от 24.10.2022г., постановено по гр.д.№751/2022г. по описа на РС-Айтос.

С горецитираното решение, съдът е допуснал развод между Н. В. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес: *** против Ф. Р. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес: ***, като прекратява сключения между тях на 29.10.2019 год. в Община Айтос граждански брак, за който бил съставен акт за граждански брак № 0274/29.10.2019 г. от Община Айтос, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство без съда да се произнася по въпроса за вината.

Със същото решение, съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето Г.Н. М., ЕГН **********, род. на 23.04.2020 г. в Г. на бащата Н. В. М., като постановява детето да живее при бащата.

Съдът е определил режим на контакти на майката Ф. Р. М. с детето Г.Н. М., както следва: всяка първа и трета неделя от седмица от месеца за времето от 09.00 на съботния ден до 17.00 часа на неделния ден с препиване и един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск.

На основание чл.143, ал.2 СК, съдът е осъдил майката Ф. Р. М. да заплаща издръжка за детето Г.Н. М., род. на 24.08.2021 г чрез неговия баща и законен представител Н. В. М., размер на 180.00 лева месечно, считано от влизане на решението в сила до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

1

Съдът е предоставил ползването на семейното жилище, находящо се в ***, на ищеца.

С цитираното решение, е възстановено предбрачното фамилно име на ответницата, която след развода ще носи фамилното име Т..

Съдът е постановил, че съпрузите няма да си дължат издръжка един на друг.

На осн. чл.69, ал.7 ГПК ответницата М., е осъдена да заплати по сметка на РС-Айтос сумата от 64,80лв д. такса за присъдената издръжка, както и сумата от 25.00 лева - окончателна държавна такса по развода.

С депозираната въззивна жалба, се изразява недоволство от постановения съдебен акт, като се излагат съображения за неговата незаконосъобразност.

На първо се твърди, че жалбоподателката не била уведомена за извършените процесуални действия в първоинстанционното производство. Посочва се, че от 2015г. същата се установила трайно на територията на Ф.Г. Г., не се е връщала в България и не е живяла на посочения в исковата молба адрес.

Заявява се, че съгласно разпореждане на районния съд, със съобщение №202221106226 от 24.08.2022г., препис от исковата молба бил връчен на майката на Н. М., на адрес в *** (с отбелязване в съобщението- ,,близка“).

Подчертава се, че последната попадала в кръга лица по чл.46, ал.3 от ГПК и била пряко заинтересована от изхода на делото. Жалбоподателката твърди, че съобщението, с което следвало да бъде уведомена за насроченото открито съдебно заседание (Определение№780 от 28.09.2022г.), било изпратено на адреса в с. Винарско и връчено на Е.К.(леля на ищеца), като в същото не се посочвало от кого е получено. Отбелязва се, че Е.К. е била призована по делото като свидетел на страната на ищеца. Посочва се, че постановеното съдебно решение също било изпратено на адреса на лелята на ищеца.

Излага се становище за извършени процесуални нарушения в първоинстанционното производство и лишаване страната от право на защита.

Навеждат се доводи за липса на компетентност, българските съдилища да разгледат делото, тъй като постоянният и настоящ адрес на въззивницата и на роденото от брака дете, не съответствал на отразения в исковата молба.

Развиват се подробни съображения в тази насока. Цитира се съдебна практика на ВКС(Определение№394/17.09.2019г. по гр.д.№2567/2019г. на ВКС, ІV-во г.о.).

Иска се първоинстанционният съдебен акт да бъде обезсилен и върнат за ново разглеждане от районния съд. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски пред настоящата инстанция.

С въззивната жалба са представени писмени доказателства.

В предвидения законов срок по чл.263, ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Н. В. М., чрез адв.Томов- БАК, с който същата се оспорва изцяло.

Посочва се, че роденото от брака дете Г. било регистрирано на постоянния адрес на бащата в гр. Българово.

Твърди се, че въззиваемият сключил договор за социална услуга с Дирекция ,,Закрила на детето“ в гр.Бургас, поради което малолетната Г. била под постоянно наблюдение от социалните служби . Подчертава се, че отразеният в личната карта на въззивницата постоянен адрес, бил посоченият в исковата молба. Навеждат се доводи за дезинтересиране от страна на майката към детето и родителските отговорности.

2

Иска се потвърждаване на атакуваното решение и отхвърляне въззивната жалба като неоснователна. Претендира се присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

В с.з. на 20.11.2023г. производството по делото е спряно на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК до приключване с влязло в сила решение гр.д.

№12853/2023г. по описа на СГС по чл.7, б.“f“, вр. чл.8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.

На 25.07.2024г. е постъпила молба от Ф. Т., с която заявява, че производството в СГС е приключило с влязло в сила решение като съдът е разпоредил връщане на детето Г. в държавата на обичайното й местопребиваване – ФРГ по молба на майката. Представя заверено копие на съдебното решение и отправя искане за обезсилване на решение №251/24.10.2022г. постановено по гр.д.

№751/2022 по описа на Районен съд Айтос и прекратяване на делото, тъй като българският съд не е компетентен да разгледа спора касаещ родителските права на дете, чието обичайно местоживеене е във ФРГ. Представя доказателства. Претендира разноски.

В срок е постъпило становище по молбата, с което чрез пълномощника си адв.

Т. въззизаваемият М. заявява, че същата е неоснователна и неясна. Посочва, че производството е образувано по предявен брачен иск по чл.49 СК, с който са обективно съединени иск за предоставяне ползване на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име, както и иска за предоставяне упражняване на родителските права и издръжката на роденото от брака малолетно дете. В този смисъл счита, че съдът следва да се произнесе по останалите обективно съединени брачни искове, извън упражняването на родителските права и издръжката. Оспорва претенцията за разноски.

В изпълнение на дадени от съда указания определение №2244/05.09.2024г. въззивницата Ф. М., чрез процесуалния си представител адв.Киров уточнява, че поддържа депозираната въззивна жалба в частта касаеща предоставяне упражняването на родителски права, режима на лични контакти и издръжката по отношение на детето Г.Н. М. като моли в първоинстанционното решение да бъде обезсилено в тази част. По отношение на брачните искове по чл.49 СКпрекратяване на брака, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име заявява, че не поддържа въззивната жалба.

Претендира разноски.

При извършената проверка по чл.267 ТПК съдът констатира, че въззивната жалба е редовна като отговаряща на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и допустима-подадена в законоустановения срок от упълномощен представител на процесуално легитимирана страна /този въпрос е решен с Определение №2386/07.08.2023г. по ч.гр.д.№2611/2023 по описа на ВКС, ІІІ-то г.о./, срещу подлежаща на инстанционен контрол съдебен акт.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните намира за установено от фактическа страна следното

Производството пред Районен съд Айтос е образувано по искова молба от Н.

В. Марчев против Ф. Р. М., с която се иска на основание чл.49 СК да бъде прекратен сключения между страните граждански брак без произнасяне по въпроса за вината, упражняването на родителските права върху роденото от брака малолетното дете да бъдат предоставени на ищеца като бъде определен подходящ режим на лични отношения на детето с майката, последната да бъде 3 осъдена да заплаща ежемесечна издръжка. Претендира също така ползването на семейното жилище, което е собственост на родителите му да бъде предоставено за ползване на него, както и да бъде възстановена фамилното име на ответницата.

Ответницата не е подала отговор а исковата молба, тъй като съобщението е връчено на лице с имена Г.Н. М., за което се твърди, че е майка на ищеца.

С посоченото по-горе определение е прието, че препис от първоинстанционното решение е връчен в нарушение на чл.46, ал.3 ГПК, поради което срокът за въззивното обжалване не е започнал да тече.

С въззивната жалба освен доводите за допуснати процесуални нарушение от първата инстанция, ответницата е направила възражение за некомпетентност на българските съдилища да разгледат предявените искове, тъй като постоянния и настоящ адрес на ответницата, както и обичайното местопребиваване на детето не е на територията на Република България. В тази връзка са представени писмени доказателстви.

Според чл.264,ал.1 ГПК във всяко положение на делото страната може да оттегли изцяло или частично подадената въззивна жалба.

Предвид заявеното с нарочна молба и поддържано в с.з. оттегляне на въззивната жалба /формулирано като „неподдържане/ в частта за развода, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име, производството в тази част следва да бъде прекратено.

Що се отнася до решението в частта касателно предоставяне упражняване на родителските права, режима на лични контакти и издръжка на малолетното дете Г., съдът намира, че в тази част решението следва да бъде обезсилено поради липса на компетентност на българския съд.

С определение на Съда (шести състав) от 16.01.2018 г. по дело С-604/17 е прието, че Регламент /ЕО/ 2201/ 2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. следва да се тълкува в следния смисъл: Съд на държава членка, който е компетентен да се произнесе по молба за развод съгласно чл.3 пар.1 б.”Б” Регламент /ЕО/ 2201/ 2003 г., не е компетентен да се произнесе относно правото на лични отношения с детето на съпрузите, ако същото има към момента на сезирането му обичайно местопребиваване в друга държава – членка и не са изпълнени условията за предоставяне на компетентност по чл.9, 10, 12 или 15 Регламент /ЕО/ 2201/ 2003 г. Този съд не е компетентен и по иска за издръжка, съгласно Регламент /ЕО/ 4/ 2009 г. на Съвета от 18.12.2008 г.

Българският съд е компетентен да се произнесе по иска за развод между български граждани с обичайно местопребиваване в чужбина, но ако от брака има непълнолетно дете, чието обичайно местопребиваване е на територията на друга държава членка, той не е компетентен да се произнесе по споровете за родителска отговорност и издръжка на детето, ако не са налице условията по чл.9, 10 12 или 15 Регламент /ЕО/ 2201/ 2003 г., съответно чл.3 б.”Г” или чл.5 Регламент /ЕО/ 4/ 2009 г. Съгласно чл.8 Регламент /ЕО/ 2201/ 2003 г. по споровете за родителска отговорност е компетентен съдът на държавата, в която е обичайното местопребиваване на детето, а съгласно чл.3 б.”А” и „Б” Регламент /ЕО/ 4/ 2009 г. спорът за издръжката е подведомствен на съда по обичайното местопребиваване на взискателя или на ответника.

С представеното влязло в сила решение №2287/17.04.2024г. по гр.д.

№2853/2023 по описа на СГС е разпоредено детето Г.Н. М. да бъде върнато в държавата по обичайното му местопребиваване Ф.Г. Г..

4

Тук следва да се посочи, че регламентите са актове с общо приложение във всички държави – членки, които имат приоритет пред нормите на българското законодателство, които задължават съда по иск за развод и наличие на ненавършили пълнолетие деца служебно да се произнесе по родителските права, мерките за лични отношения и издръжката. Но предвид изложеното погоре не може да бъде обоснована компетентност на сезирания съд, в случая РС-Айтос, да разреши спора за родителските права с аргументи от разпоредби, съдържащи се в СК и ГПК. В този смисъл неоснователно е възражението на въззиваемия, че предвид обстоятелството, че става дума за български граждани, то спорът следва да бъде решен от български съд.