Решение № 4639 от 18.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4639 гр. Пловдив, 18.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20215330119628 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Й. Т. Т., ЕГН **********, против „Мъни плюс мениджмънт” ЕАД, ЕИК 206613478, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лева – недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № *** от 01.07.2016 г., както и сумата от 50 лева – недължимо платена по клауза за неустойка по Договор за паричен заем Договор за паричен заем № *** от 01.07.2016 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 19.10.2023 г., е допуснато изменение на предявения иск за недължимо платено по клауза за възнаградителна лихва, чрез увеличение на размера на първоначално предявения осъдителен иск, а именно: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1434.85 лева – недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № *** от 01.07.2016 г. , ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че между него и „Кредихелп“ ООД /понастоящем „Мъни плюс Мениджмънт“ ЕАД/, бил сключен договор за потребителски кредит № *** от 01.07.2016 г., по силата на който ищецът получил заемна сума в размер на 2556.46 евро /5000 лева/.

Уговорена била и възнаградителна лихва в размер на 40%, без същата да е посочена в лева, а годишният процент на разходите бил 40.26%. Съгласно договора общият размер на всички плащания бил в размер на 6434.85 лева. Твърди се, че съгласно чл.12 от договора, ако в тридневен срок от сключването му не бъде представено обезпечение на паричните 1 задължения с поръчител, заемателят – ищец дължи неустойка в размер на 4165.20 лева.

Общата дължима сума, ведно с неустойката следвало да бъде върната на 15 погасителни вноски, всяка в размер на 706.67 лева, за периода от 02.08.2016г. до 02.10.2017 г. Твърди още, за посочения период (от 15 месеца) всички задължения били погасени.

Твърди се, че договорът е потребителски, като същият е недействителен на специалните основания, предвидени в чл. 22 ЗПК. Не било спазено изискването на чл.10, ал.

1 ЗПК относно размера на текстовата част на шрифта. Налице били нарушения и на изискванията на по чл.11, ал. 1, т. 9 ЗПК, което водело до нищожност на възнаградителната лихва, поради противоречие с добрите нрави. Размерът на възнаградителната лихва от 40 % надвишавал двукратния, респективно трикратния размер на законната лихва. Не бил посочен начинът, по който се изчислява ГПР и липсвала яснота, по какъв начин е формиран същия, което водело до нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК. В ГПР следвало да бъде включена възнаградителната лихва и всички разходи, като такси, комисионни и други, свързани с кредита. Счита определената в договора неустойка, че представлява скрито оскъпяване на кредита и ако неустойката била добавена към общата сума за плащане по договора щяло да се установи, че ГПР ще надвиши 50 %. По този начин се допускало нарушение на разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, което водело до нищожност на клаузата за ГПР. Предвидената в договора неустойка била уговорена в нарушение на добрите нрави и същата е прекомерна. Твърди се, че недействителността на неустойката произтичала и на друго основание по чл. 21 ЗПК, тъй като с нея се създавали задължения, които по своето същество се покривали от ГПР и по този начин се надвишавало изискването по чл.19, ал. 4 ЗПК. Клаузата за неустойка противоречала и на материалния закон - чл.71 ЗЗД, тъй като с нея се натоварвал кредитополучателят с допълнителни финансови разходи.

Противоречала и на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, която предвижда, че при забава кредиторът има право само на лихви върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

Предвид изложеното, искането е да се осъди ответното дружество, да заплати на ищеца сумата в размер на 50 лева – получена без основание по клауза за възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № ***/01.07.2016г., както и сумата от 50 лева – получена без основание по клауза за неустойка от същия договор, поради недействителност на Договора за паричен заем, сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумите, считано от постъпване на исковата молба в съда – 13.12.2021 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 19.10.2023 г., е допуснато изменение на предявения иск за недължимо платено по клауза за възнаградителна лихва, чрез увеличение на размера на първоначално предявения осъдителен иск, а именно: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1434.85 лева – недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № *** от 01.07.2016 г. , ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД, /с променена правно-организационна форма в хода на процеса – „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД/, ЕИК 2

206613478,е подал писмен отговор, с който оспорва предявените от ищеца осъдителни искове.

Прави възражение за погасяване по давност на част от платените суми.

Не оспорва обстоятелството, че по силата на Договор за заем № ***/01.07.2016 г., дружеството – ответник е предоставило на ищцата сумата в размер на 5000 лева или 2556.46 евро, за срок от 15 месеца, при уговорен лихвен процент в размер на 40 % и ГПР от 40.26 %.

В края на заемния период заемната сума възлизала на стойност в размер на 6434.85 лева или 3290.09 евро, от които 5000 лева - главница и 1434.85 лева - възнаградителна лихва.

Твърди, че в договора за заем се съдържат уговорки за неустойки, дължими при различни хипотези, като в случая тези уговорки не са влезли в сила и по договора не са начислени.

Оспорва твърденията на ищеца за нарушение на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, поради това, че договорената неустойка не била включена в договорното съдържание като договорна лихва, съответно като част от ГПР по кредита. Неоснователно било възражението на ищеца за недействителност на договора поради неспазване на разпоредбите на чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК, доколкото това условие било приложимо при променливи лихвени проценти, а в настоящия случай изрично било предвидено, че се касае за фиксиран лихвен процент. В договора се съдържала и необходимата информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Посочен е фиксиран ГЛП в размер на 40 % и не можело да се приеме, че са нарушени изискванията на чл.11, т. 9 ЗПК. Неоснователно било възражението, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, изразяващо се в липса на посочване от какви пера е съставена общо дължимата сума по договора.

Размерът на ГПР бил посочен в договора, като същият се формира по определения в приложение №1 към ЗПК начин. Бил посочен редът и начина на изчисление на ГПР, както и значимите компоненти на изчисляването му. Твърди, че към момента на сключване на договора не се установява да се дължи предвидената неустойка, доколкото нейната изискуемост настъпвала при отлагателно условие. Дължимостта и е уговорена в случай на неизпълнение на задължението на заемателя и представлявала разход, свързан с неизпълнение на договорни задължения по смисъла на чл. 19, ал.3 ЗПК . Счита, че няма как да се приеме уговорената неустойка да бъде включена в съдържанието на ГПР, тъй като е уговорена при отлагателно условие и не е влязла в сила. Макар задължението за неустойка да не е включено в процесното измерение на ГПР по кредита, то било установено в глобален размер и като част, която се добавя към размера на погасителната вноска в случай, че клаузата влезе в сила, поради което за ищеца съществувала яснота относно точния размер на задължението.

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е бил подписан Договор за заем № ***/01.07.2016г., по силата на който ищецът получил заемна сума в размер на 3

2556.46 евро /5000 лева/, с уговорена възнаградителна лихва в размер на 40% и ГПР - 40.26 %, за период от 15 месеца - от 02.08.2016 г. до 02.10.2017 г. /виж Определение № 3908/08.04.2022 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите доказателства.

От приетия като писмено доказателство по делото – Индивидуален договор за заем № ***/01.07.2016г. (л.36-39), се установява, че на 01.07.2016 г. е сключен между страните процесния договор. С процесния Договор, на ищеца е предоставена сума в размер на 2556.46 евро или тяхната левова равностойност, съгласно официалния курс на БНБ за еврото спрямо лева, с уговорен годишен лихвен процент по заема 40.00 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 40.26 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 15 месечни погасителни вноски в размер 219.34 евро (428.99 лева) всяка, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 3290.09 евро (6434.85 лева).

Според чл. 12, ал. 1 вр. ал. 3 от Договора за заем, в тридневен срок от сключването му, длъжникът следва да предостави на кредитора обезпечение под формата на поръчител, който следва да отговаря на следните изисквания: дееспособно физическо лице, навършило 25 години; минимален осигурителен брутен доход през последните шест месеца, предхождащи сключването на договора в размер от 1500 лева на месец; валидно трудово правоотношение от поне шест календарни месеца преди сключването на договора; стабилна кредитна история; предложеният поръчител да не е активен потребител на заемните продукти на дружеството- кредитор и/или да не е поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от кредитора. При неизпълнение в срок на посоченото задължение, чл. 12, ал. 4 от Договора възлага в тежест на Заемателя да заплати на Заемодателя неустойка в размер от 2129.63 евро (4165.20 лева), която кредиторът е разсрочил в чл. 12, ал. 6 от Договора, като е посочено, че към всяка от анюитетните вноски се добавя сума, представляваща част от неустойката.

Предвид изложеното, съдът приема, че между ищеца и „Кредихелп“ ООД /понастоящем „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД/ е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Последното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.

7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.