Решение № 765 от 30.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 765 гр. София, 29.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20221100602558 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по въззивна жалба от частния тъжител Т. Ц. Т. срещу определение № 1230 по н.ч.х.д. № 1994/2022 г. на СРС, НО, 12 състав, от 15.04.2022 г., с което на основание чл. 289, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК е прекратено наказателното производство по частната тъжба на Т. Ц. Т. поради това, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал.1 НПК.

В жалбата, подадена от Т. Ц. Т., се прави искане за отмяна на определението и връщане на делото на районния съд за продължаване на наказателното производство по тъжбата. Не се излагат доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, а се излагат твърдения по същество на обвинението.

В съдебно заседание въззивният жалбоподател, частният тъжител Т. Ц. Т., поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалваното определение, намира за установено следното от фактическа страна.

Първоинстанционното производство е образувано на 14.02.2022 г. по тъжба на частния тъжител Т. Ц. Т., насочена срещу адв. С.Н.Т..

В тъжбата е изложено декларативното твърдение, че тъжителят е жертва на престъпления от общ и частен характер, извършени от адв. С.Н.Т. в периода от септември 2013 г. до май 2022 г. и се излагат множество общи 1 съждения за престъпления, без необходимата конкретизация по време, място и начин на извършването им. В заключителната част е направено обобщение, в което е заявено дословно следното: адв. С. Т. се е представила в Агенцията за вписване като адвокат, била е упълномощена от А. Н. в качеството на управител на „С.“ ООД от 20.09.2014 г. да го представлява в Агенцията по вписване. Това пълномощно било издадено, когато вече Н. не бил управител.

Адв. Т. в т. 8, стр. 6 на Национална следствена служба декларирала, че документите, които внася в Агенцията по вписване са представени от заявителя – 3 бр. пълномощни за провеждане на общо събрание на „С.“ ООД, протоколи от общо събрание на дружеството, които били преправени, неистински, като с тях се извършвала клевета и обида спрямо тъжителя.

С определение № 552 от 22.02.2022 г. съдията - докладчик приема, че тъжбата е нередовна и следва да бъде оставена без движение, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК. Съдът посочва, че в случая тъжителят е изложил факти, които не могат да бъдат квалифицирани като престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, като същевременно няма доказателства за внесена държавна такса. Съдът е дал указания на тъжителя в 7-дневен срок от съобщението да отстрани изтъкнатите недостатъци.

Тъжителят бил уведомен за дадените му указания с надлежно връчена призовка на 21.03.2022 г.

На 28.03.2022 г. тъжителят депозирал писмен отговор, в който заявил, че представя престъпления „против личността от частен характер, закана с принуда, телесна повреда, обида и клевета“ и „против правата на гражданите от частен характер с частно имущество“.

С определение № 1230 от 15.04.2022 г., предмет на въззивния съдебен контрол, съдията-докладчик прекратява наказателното производство на основание чл. 289, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК, като приема, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал.1 НПК, тъй като в отговора тъжителят отново е изложил фактически твърдения, идентични на тези в частната тъжба, без да посочва такива, които могат да бъдат квалифицирани като разпространение на клевета или отправяне на обида. Съдът отбелязва, че липсва конкретизация на време място и начин на извършване на конкретни престъпления.

Въз основа на изложените факти за съдържанието на тъжбата и движението на делото съдът намира следното по правните въпроси, значими за правилното му решаване във въззивното производство.

Въззивната жалба е неоснователна.

І. По приложението на процесуалния закон и обхвата на правомощията на съдията-докладчик

Съдията-докладчик се е произнесъл по реда на чл. 289, ал. 1 НПК, но доколкото ход на тъжбата изобщо не е бил даден, тъй като тя е приета за изначално нередовна, преценката му е направена в стадия на съдиятадокладчик по чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК.

2

Процесуалната спецификата на конкретния случай изисква, на първо място, да се обсъди значението на настъпилата промяна в процесуалния закон с ЗИДНПК (Д.в. бр. 63 от 4.08.2017 г., в сила от 5.11.2017 г.), с която се отменя правомощието на съдията-докладчик по чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК да прекрати наказателното производство, когато деянието, описано в обвинителния акт или в тъжбата, не съставлява престъпление.

От мотивите на определението, което има характер на разпореждане, става ясно, че правомощието на съдията-докладчик произтича от чл. 250, ал.

1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК. От естеството и границите на предметния му обхват – съдържание на процесуалната власт и правни последици – е видно, че правомощието на съдията-докладчик по чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК включва и преценката за това дали в тъжбата се твърди престъпление, респективно дали то е токава, което се преследва именно по този процесуален ред – по инициатива на пострадалия без участие на прокуратурата. Поради това отмяната на правомощието по чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК, което представляваше процесуална тавтология на част от първо възникналото правомощие по чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК, по същество не представлява правна промяна.

Съдът стигна до този извод въз основа на историческо тълкуване за правомощието на съда да извършва преценка за редовността на тъжбата, както и въз основа на съдържателния му анализ, който дава отговор дали проверката за редовността на тъжбата по чл. 81, ал. 1 НПК включва имплицитно и изискването съдът да установи дали в тъжбата, с която е сезиран, се твърди престъпление.

Съгласно чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява, когато тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81 НПК. От 5.11.2017 г. първоначалната компетентност да проверява редовността на тъжбата е предоставена изключително на съдиятадокладчик, защото със ЗИДНПК (Д.в. бр. 63 от 4.08.2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) е отменено правомощието на председателя на съда по чл. 247, ал.

2 вр. ал.1, т. 2 НПК да отказва да образува производство по тъжба на пострадалия. Правомощието на председателя на съда да отказва да образува дело от частен характер е въведено със ЗИД (дв, бр. 28 от 1982 г.) на НПК, отм. (Дв бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) – чл. 240, ал. 2 вр. ал.

1, т. 1 НПК, като негова изключителна компетентност, т.е. към този период съдията-докладчик не разполага с компетентност да извършва проверка за редовност на тъжбата, тъй като тази преценка е изнесена изцяло преди образуването на наказателното производство.

С приемането на настоящия НПК (Обн., ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) правомощието на председателя на съда (вече по чл.

247, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 НПК, но със същата редакция като тази по чл. 240, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НПК (отм.) продължава да съществува като суверенна компетентност, а съдията-докладчик има правомощието по чл. 250, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК да прекратява наказателното производство единствено в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2, 3, 4, 6, 7, 8, 9 и 10 НПК, както и когато деянието, описано 3 в обвинителния акт, не съставлява престъпление. С други думи – съдиятадокладчик не може да прекратява производството на основанията, посочени в чл. 24, ал. 4 НПК (нова ал. 5), включително поради нередовност на тъжбата.

С последващите изменения в чл. 250, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК (ДВ, бр.

32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) е въведено правомощие на съдиятадокладчик по чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК да прекратява образуваното производство по тъжба на пострадалия и в случаите по чл. 24, ал. 4 НПК (актуалната ал. 5) и когато деянието, описано в обвинителния акт или в тъжбата, не съставлява престъпление – изрично записано в чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК.

При тази нормативна уредба, при действието на процесуалния закон до 5.11.2017 г., е въведен двоен първоначален филтър за редовност на тъжбата – и преди образуването на делото и след – в първия стадий на съдията-докладчик. В наказателноправната доктрина и постоянната съдебна практика относно съдържанието на правомощието на председателя на съда да отказва да образува наказателни дела от частен характер никога не е имало спор, че извършваната от него проверка не е произволна, а се изразява в именно в оценка на редовността на тъжбата и съответствието й с нормативните изисквания, които не са търпяли изменения от въвеждането им – първоначално посочени в чл. 57, ал. 1 НПК (отм.), а в сегадействащия НПК – в чл. 81, ал. 1 НПК. В този смисъл – например решение № 16 от 14.03.2001 г. на ВКС по д. № 697/2000 г., II н. о., р ешение № 472 от 16.10.2001 г. на ВКС по н. д. № 424/2001 г., II н. о.

За да сезира валидно съда, тъжбата съгласно чл. 81, ал. 1 НПК, освен че трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу което се подава, следва да описва обстоятелствата на престъплението.

Съдебният орган, на когото е възложена проверката на редовността на тъжбата, не би могъл да установи дали изложените в тъжбата факти сочат на престъпление, ако не си изясни кое е конкретното престъпление. Без да направи такъв извод, съдът не би могъл да прецени и дали съобщеното в тъжбата престъпление е такова, което се разглежда именно по този процесуален ред, или изисква провеждане на досъдебно производство от прокуратурата и разследващите органи.

Следователно, още преди да бъде предвидено правомощието на съдията-докладчик изрично да проверява тъжбата за съответствието й по чл.

81, ал. 1 НПК, без да е било необходимо експлицитното препрещане към разпоредбата, предвиждаща изискванията за съдържанието на тъжбата, съдебно производство за престъпления по тъжба на пострадалия е започвало само когато действително тъжбата е навеждала факти, които председателят на съда е квалифицирал като престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия. Не се е изисквало изрично пояснение на съдържанието на правомощието за отказ в чл. 274, ал. 2 НПК (отм.), защото тълкуването му е било еднозначно и е почивало на точния разум на разпоредбата.

По аргумент за по-силното основание, когато е предвидено изрично правомощие на съдията-докладчик да прекрати наказателното производство, 4 в случай че тъжбата не отговаря на изискванията по чл. 81, ал. 1 НПК, това несъмнено означава, че съдията-докладчик е длъжен да провери и дали се твърдят обстоятелства на престъпление. Членуването на думата “престъпление” е езиков аргумент, съществуващ наред с формално логическия, който изисква да бъде установено от компетентния орган кое е конкретното заявено престъпление.

Отделно от изтъкнатите съображения, спецификата на фактическия състав за повдигане на обвинение за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, както и възникването на фигурата на подсъдимия, допълнително категорично обуславят необходимостта да се извърши преценка твърди ли се в тъжбата престъпление и кое е то.

По дела, образувани по тъжба на пострадалия, процесуалното качество на подсъдимия възниква едва след като съдията-докладчик приеме тъжбата за редовна, удовлетворяваща изискванията на чл. 81, ал. 3 НПК, и в разпореждането, с което й даде ход, по чл. 252, ал. 4 НПК даде правна квалификация на фактите на твърдяното престъпление. Поради това, за разлика от делата, образувани въз основа на обвинителни актове, споразумения и предложения за освобождаване от наказателна отговорност от прокуратурата, по делата, образувани по тъжба на пострадалия, съгласно чл. 254, ал. 4 НПК на подсъдимия се връчва освен процесуалния документ, по който е образувано делото (тъжбата) и препис от разпореждането на съдиятадокладчик за насрочване на делото. Това е така, тъй като обвинението е съвкупност от факти и право, поради което повдигането му по този вид дела е фактически състав, който приключва с разпореждането на съдията-докладчик, с което се дава ход на тъжбата и правна квалификация на престъплението, предмет на разглеждане.