Решение № 6099 от 30.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6099 гр. София, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Цветина Цолова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20231100503757 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Е.“ ООД срещу решение от 14 .12.2022 г. по гр.д. №39472/2022 г. на Софийския районен съд, 128 състав, с което е уважени предявените от „Електрохолд Продажби“ АД срещу жалбоподателя установителни искове с правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.98а ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 8519,67 лв., представляваща главница за доставена и потребена, но незаплатена електрическа енергия през периода 01.12.2020 г. - 28.02.2021 г., за кл. №110005180177 /обект в гр. Берковица, ул. „*******/, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 14.04.2022 г., до окончателното изплащане, и за сумата от 974,36 лв., представляваща лихва за забава за периода 21.01.2021 г. - 30.03.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №20232/2022 г. по описа на СРС, 128 състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното и исковото производство.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че вземанията на ищеца са погасени по давност. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли изцяло предявените искове. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна „Е.П. АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите 1 въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбите.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Спорът по настоящото дело е съсредоточен върху обстоятелството дали вземанията за процесния период са погасени по давност.

Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111 б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, т.е. давността за вземания на „Електрохолд Продажби” АД е тригодишна.

В чл.19 ал.1 ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия е предвидено, че потребителят заплаща на продавача стойността на ел. енергията и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, като съгласно ал.2 на същата разпоредба, периодът за плащане на задълженията е 10 дни, а в ал.5 е предвидена възможност да се определи и друг срок за плащане със съобщенията, изпращани до потребителите.

В случая най-старото задължение на ответника е станало изискуемо на 20.01.2021 г., поради което към момента на предявяване на иска /14.04.2022 г. – чл.422 ал.1 ГПК/ не е изтекъл тригодишният срок за вземанията за цената на потребената ел. енергия за процесния период.

Вземанията за лихви също се погасяват с изтичането на тригодишна давност, съгласно разпоредбата на чл.111 б. „в“ ЗЗД. Към момента на предявяване на иска /14.04.2022 г. – чл.422 ал.1 ГПК/ не е изтекъл тригодишният срок за процесните вземания за лихва за забава.

Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на делото и направеното искане на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №14547 от 14.12.2022 г., постановено по гр.д.

№39472/2022 г. по описа на СРС, ГО, 128 състав.

ОСЪЖДА „Е.“ ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„*******” №*******, да заплати на „Електрохолд Продажби” АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******” №159, БенчМарк Бизнес Център, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3