Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 71 от 05.03.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Наказателно от частен характер дело 2934/2022
Вид
Присъда № 71
Подписан
05.03.2025
В сила
23.10.2025
Състав
Валентин Пушевски

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Присъда № 71, постановена на 05.03.2025 г. по НЧХД № 2934 по описа на Районен съд – Варна за 2022 г.

Производството по НЧХД № 2934 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна е образувано по частна тъжба на С.Й.Г., с ЕГН: **********, с адрес: *, депозирана чрез нейния процесуален представител адв. Б.Б. от АК – Варна срещу обв. Я.Н.В., с ЕГН: **********, с адрес: * с твърдения за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 146 от НК и за извършено престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК.

С протоколно определение от 14.12.2022 г., постановено по НЧХД № 2934 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна са били приети за съвместно разглеждане в производството по НЧХД № 2934/2022 г. по описа на Районен съд Варна, 44 състав, три обективно кумулативно съединени граждански иска, предявени от С.Й.Г. против подс. Я.Н.В., както следва:

- за заплащане на сума в размер от 7500 лева, представляваща обезщетение за претърпените от С.Й.Г. неимуществени вреди за престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК - пряка последица от противоправните деяния на подсъдимата Я.Н.В., ведно със законната лихва от датата 13.09.2021 година до окончателното изплащане на сумата

- за заплащане на сума в размер от 2500 лева, представляваща обезщетение за претърпените от С.Й.Г. неимуществени вреди за престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК - пряка последица от противоправните деяния на подсъдимата Я.Н.В., ведно със законната лихва от датата 13.09.2021 година до окончателното изплащане на сумата - за заплащане на сума в размер от 2500 лева, представляваща обезщетение за претърпените от С.Й.Г. неимуществени вреди за престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК - пряка последица от противоправните деяния на подсъдимата Я.Н.В., ведно със законната лихва от датата 13.09.2021 година до окончателното изплащане на сумата.

В хода на съдебните прения по време на проведеното на 05.03.2025 г. открито съдебно заседание по НЧХД № 2934 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, процесуалният представител на частната тъжителка С.Й.Г. – адв.

Н.Б. от АК – Варна изцяло поддържа възведените обвинения спрямо подс. В., считайки, че от съвкупния анализ на събраните в наказателното производство 1 писмени и гласни доказателства безспорно се установява достоверността на фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на частната тъжба. Адв. Б. поставя акцент в своята пледоария върху показанията на св. М., св. П. и св. Г., които, според него, са преки очевидци на изпълнителните деяния, извършени от подс. В. и които обосновават извод за извършени престъпления спрямо тъжителката С.Й.Г.. Предвид изложеното, адв. Б. отправя молба за постановяване на осъдителна спрямо подсъдимата присъда, като моли за налагане на справедливи наказания, без да навлиза в конкретика по отношение техния вид и размер, както и отправя молба за уважаване в цялост на предявените и приети за съвместно разглеждане в съдебното производство граждански искове.

В хода на съдебните прения по време на проведеното на 05.03.2025 г. открито съдебно заседание по НЧХД № 2934 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, упълномощеният защитник на подс. В. – адв. В. В. от АК – Варна пледира за постановяване на оправдателна спрямо нейната подзащитна присъда, мотивирайки се, че повдигнатите обвинения за извършени престъпления на датата 13.09.2021 г. остават недоказани. Адв. В. подчертава, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства действително се установява, че се е случила на инкриминираната дата словесна свада, която е прераснала във физическа саморазправа, но защитникът на подсъдимата настоява, че липсват доказателства нейната подзащитна първа да е започнала да нанася удари. Адв. В. също така прави задълбочен анализ на събраните гласни доказателства, които според нея следва да бъдат ценени с особено висока критичност, предвид, че св. Г. е съпруг на тъжителката и е пряко заинтересуван от изхода на производството. Процесуалният представител на подсъдимата оспорва основателността на предявените граждански искове, като подчертава липсата на доказателства за наличието на някакви неимуществени вреди. Поради гореизложените съображения адв. В. отправя молба за постановяване на оправдателна присъда, като претендира присъждането на сторените разноски.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Към 18:00 часа на 13.09.2021 г. подс. Я.Н.В. се предвижвала пеша по ул.

„Райко Даскалов“ в гр. Варна, като видяла, че св. М.Д. М. е седнала на пейка пред дома си, който се намира на същата тази улица и се приближила към нея.

2

Подс. В. се заговорила със св. М., като я помолила да гледа за кратко време придружаващото я дете, доколкото подс. В. упражнявала дейност като приемен родител, и се приближила към дома на частната тъжителка С.Й.Г. и сестра й св. П.Й. П., находящ се на ул. „Райко Даскалов“ № 22, като започнала да отправя с висок глас обидни думи спрямо св. П..

Непосредствено след това частната тъжителка С.Й.Г. отворила входната врата на имота, излязла на улицата и потърсила сметка от подс. В. за обидните думи, насочени към нейната сестра св. П..

Подс. В. се приближила към частната тъжителка Г. и с ръка одрала лицето й, след което с ръка ударила тялото й, като започнала да обижда с висок глас тъжителката Г. с думите „курво“, „пачавро“ „мастийо“, като също така се заканила с престъпление против личността й с думите „Аз ще те набия! Аз ще те убия!".

Св. М.Й. Г. заедно с още един неустановен по делото мъж се приближили към подс. В. и частната тъжителка Г., като св. Г. хванал за тялото подс. В. и я отдалечил от своята съпруга.

По отношение на доказателствата.

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства: показанията на св. М.Д. М., показанията на св. П.Й. П., показанията на св. М.Й. Г.; изготвената от д-р. С.К.-М. съдебно – медицинска експертиза; изготвената от д-р. В.С. съдебно – медицинска експертиза; изготвената от д-р. К.К. съдебно – психиатрична експертиза;

Справка за съдимост на подс. Я.Н.В., издадена от бюро „Съдимост“ към Районен съд Добрич.

По отношение престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК.

На първо място съдът би желал да отбележи, че изцяло кредитира и дава вяра на показанията на св. М.Д. М., показанията на св. П.Й. П. и показанията на св. М.Й. Г., като последователни и взаимнодопълващи се.

И ако съдът се отнася с една по – висока степен на критичност към показанията на св. П. и св. Г., доколкото същите се намират в изключително близки родствени отношения с тъжителката (св. П. е нейна сестра, а св. Г. е неин съпруг), то следва да се подчертае, че липсват обективни основания да се изразява съмнение върху достоверността на показанията на св. М.Д. М., която 3 е съсед и на частната тъжителка Г., и на подс. В.. Нещо повече – от показанията на св. М. се установява, че преди да започне словесния конфликт между тъжителката Г. и подс. В., последната е помолила св. М. да гледа детето, за което е полагала приемна грижа, което обстоятелство неминуемо обуславя извод, че подс. В. има доверие на св. М. и не се намира в обтегнати отношения с нея.

Ето защо според съда св. М. е обективен свидетел, чиито показания представляват доакзателство с висока доказателствена стойност, тъй като тя е пряк очевидец на изпълнителните деяния, извършени вечерта на 13.09.2021 г. на ул. „Райко Даскалов“ в гр. Варна и по никакъв начин не може да се приеме, че е заинтересувана от изхода на делото в полза на някоя от двете страни.

Св. М. е категорична в своите показания, че подс. В. се е приближила към тъжителката Г. и „Я. не спира, приближи се към С. и я одра с ръка в лицето“. По – късно в своите показания св. М. допълва: „ Я. се спусна, удари я и я одра по лицето с ръка“.

Показанията на св. М. се подкрепят напълно от показанията на св. П. и св. Г., като св. П. също потвърди в своите показания, че подс. В. се е приближила към сестра й и я е нападнала, като й е посегнала с ръка – „Я. дойде, отвори и блъскаше портата, хвана и дърпаше за лицето сестра ми“, като впоследствие св. П. допълва: „С. имаше наранявания, одраскано около окото, към носа, към врата“.

Следва да се подчертае, че св. П. също е съвсем пряк очевидец на изпълнителното деяние и въпреки, че самата тя призна, че не се намира в добри отношения с подс. В., съдът няма причина да не кредитира показанията й, предвид, че те са в същата посока, както и показанията на св. М..

Св. М.Й. Г. допълва в своите показания: „С. Г. отваря портата като мисли, че ще се разберат по някакъв начин. Я. скача и я одира дълбоко с ръка по лицето“. Анализирайки тези буквално цитирани твърдения, а и като цяло показанията на св. Г. се установява, че същият не е пряк очевидец на изпълнителното деяние, доколкото самият той призна, че след като е чул словесното пререкание между неговата съпруга и подс. В. е предпочел да остане в двора на къщата, за да не повишава напрежението, като от показанията му се установява, че е излязъл на улицата (където е извършено изпълнителното деяние) вече след като се били скупчили подс. В. със св. П. и 4 частната тъжителка Г..

Но показанията му по отношение причиненото телесно увреждане на съпругата му макар и да представляват косвени доказателства са изцяло в подкрепа на показанията на св. М. и св. П., поради което и съдът няма обективна причина да не им даде вяра.

Още повече, че св. Г. не е предприел действия за защита на своята съпруга или пък да е упражнил физическа сила спрямо подс. В., а напротив – насочил е усилията си към потушаване на напрежението и респ. прекратяване на конфликтната ситуация, поради което и според съда е проявил отговорно поведение и показанията му следва да се ценят.

Показанията на св. М., показанията на св. П. и показанията на св. Г. са взаимнодопълващи се и те установяват, че вечерта на 13.09.2021 г. подс. В. е одраскала по лицето тъжителката Г. и й е нанесла лек удар в тялото.

Вследствие действията на подс. В., съдът приема, че тъжителката Г. е получила линейни ожулвания по лявата носно – устна гънка, ожулвания по десния устен ъгъл, ожулване и кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясната мишница, ожулване и кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясната мишница.

Характера на получените телесни увреждания се установява по категоричен начин от изготвената от д-р. С.К.-М. съдебно – медицинска експертиза, чието заключение съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвено, като експертът допълва, че описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, реализирани в областта на лицето, дясната мишница. Ожулванията по лицето са резултат от действието на твърди тъпи предмети с подчертан ръб, каквито могат да бъдат човешките нокти. Вещото лице д-р. К.-М. допълва, че кръвонасядането в областта на дясната мишница е резултат на удар с или върху твърд тъп предмет, отговаря да бъде получено при удари с ръце, вкл. стиксане с ръце, т.е. нараняванията биха могли да бъдат получени по начин, отразен в свидетелските показания по делото.

Експертът д-р. К.-М. обобщава, че в своята съвкупност описаните травматични увреждания са обусловили чувство на болка и страдание, като същите отзвучават в рамките на 7 – 10 дни.

Описаните травмачтични увреждания, според съда, изпълват състава на 5 престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, доколкото не е налице разстройство на здравето, причинено на частната тъжителка Г., поради което и съдът призна за виновна подс. В. за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК и респ. я оневини по първоначално повдигнатото с частната тъжба обвинение за извършено престъпление с правна квалификация чл. 130, ал. 1 от НК.

Деянието с правна квалификация чл. 130, ал. 2 от НК е извършено с пряк умисъл, доколкото подс. В. отлично е съзнавала общественоопасните последици от своето деяние, а именно причиняване на телесно увреждане по тялото на тъжителката Г. и е искала и пряко е целяла настъпването им със своите действия.

По отношение престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 146, ал.

1 от НК.

Показанията на тримата разпитани в хода на съдебното следствие свидетели – св. М., св. П. и св. Г. са еднопосочни за това, че по време на словесната конфронтация между частната тъжителка и подсъдимата, последната е обиждала частната тъжителка, като в случая от изключително важно значение за разкриване на обективната истина са показанията на св. М., които съдът кредитира по гореизложените съображения за тяхната обективност, която съвсем конкретно заяви в своите показания, че подс. В. е нарекла частната тъжителка: „курво“, „мастийо“, „пачавро“.