Определение № 45 от 27.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 45 гр. Пловдив, 27.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Магдалина Ст. Иванова

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20255000600039 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава 22 НПК вр. чл. 306, ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1, т. 4, пр. 2 НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. П. С., в качеството му на защитник на подсъдимия Й. К., срещу определение № 466 от 18.11.2024 г., постановено по НОХД № 77/2024 г. по описа на Хасковския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата му да бъдат присъдени в полза на подсъдимия разноските (заплатено възнаграждение за адвокат), направени в хода на производството по к.н.д. № 848/2024 г. по описа на ВКС, като същите бъдат възложени в тежест на частните обвинители М.Г.Д., К.П.Д., С.П.Д. и С.В.Д.

Въззивният съд, след като се запозна с приложените по делото материали и като обсъди изложените в депозираната частна жалба доводи и съображения, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:

С присъда № 11/15.03.2024 г. по НОХД № 77/2024 г. на Хасковския окръжен съд, потвърдена с решение № 134/23.07.2024 г. по ВНОХД № 218/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив, изменено с решение № 520/25.10.2024 г. по к.н.д. № 848/2024 г. на ВКС, ІІ н.о., подсъдимият Й. К. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. Б вр. чл.

343, ал. 1, б. В вр. чл. 342, ал. 1 НК и при условията на чл. 58а вр. чл. 54 НК е осъден на две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено, 1 на основание чл. 66, ал. 1 НК, с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила, а на основание чл. 343г НК му е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.

Присъдата е влязла в сила на 25.10.2024 г.

Производството пред касационната инстанция е било образувано по жалба на адвокат А.М., повереник на частните обвинители М.Д., С.Д., К.Д. и С.Д., против Решение № 134/23.07.2024 г. по ВНОХД № 218/2024 г. на Апелативен съд-Пловдив. С постановеното по касационното дело решение доводите на жалбоподателите са били отхвърлени, нещо повече – деянието е преквалифицирано в по-леко наказуемо престъпление, без да се извършва ревизия на наложеното наказание.

В производството пред ВКС като защитник на подсъдимия Й. К. е участвал адвокат П. С., преупълномощен от адвокат И.И.. Действително, от приложената по делото фактура се установява, че от подсъдимия Й. К. на адвокат С., чрез „Адвокатско дружество С. и партньори“, е било заплатено възнаграждение в размер на 3 600 лв. В проведеното по делото пред касационната инстанция на 18.10.2024 г. съдебно заседание адв. С. е отправил искане за възстановяване на така направените от подсъдимия деловодни разходи, в случай че жалбата на частните обвинители не бъде уважена.

След като ВКС не се е произнесъл по така направеното от адв. С. искане, същото е отправено към окръжния съд, който обосновано го е отхвърлил като неоснователно. Основният аргумент, изтъкнат пред настоящата инстанция, че направените от подсъдимия разноски за възнаграждение на защитник пред касационната инстанция следва да бъдат възложени в тежест на частните обвинители, тъй като касационното производство е образувано по тяхна жалба, която е приета за неоснователна, не може да бъде споделен. Въпросите за отговорността за разноските в наказателното производство са уредени в разпоредбите на чл. 187 – чл. 190 НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, какъвто е настоящият случай, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. В разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК е дадено нормативно разрешение на 2 въпроса в чия тежест остават разноските по дело от общ и от частен характер, в случаите на прекратяване на наказателното производство или оправдаване на подсъдимия. Същата норма предвижда, че при делата от общ характер тези разноски остават за сметка на държавата, а по делата от частен характер – на частния тъжител. В НПК не е предвидено при потвърждаване на осъдителна присъда по наказателни дела от общ/частен характер, независимо по чия инициатива е осъществен инстанционният контрол, на подсъдимия да му бъдат заплатени направените от него разноски от страна на държавата, на частния обвинител или гражданския ищец. Цитираните норми са императивни, както правилно е отбелязал окръжния съд и не могат да бъдат тълкувани разширително, каквато обратна теза поддържа жалбоподателят.

При положение, че спрямо подсъдимия има влязла в сила осъдителна присъда, в закона не е предвидена възможност направените от него разноски да му бъдат възстановени.

С оглед на изложеното частната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея определение, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено, поради което Пловдивският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 466/18.11.2024 г., постановено по НОХД № 77/2024 г. по описа на Хасковския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3