Определение № 249 от 17.04.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 249 гр. Варна, 16.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

М. Кр. М. като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20233000500497 по описа за 2023 година намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от Г. И. И. и М.

Г. И., представлявани от адв. Кр. М. от АК-Варна, насочена против протоколно определение от 10.10.23г., постановено по в.гр.д. № 2274/22г. на ОС-Варна, с което е било оставено без уважение искането на жалбоподателите съдът да одобри спогодба, постигната между въззивниците Г. и М. И.и и част от въззиваемите - М. Н. Д., Н. Н. А., В. Ж. С., В. Ж. Г., З. Г.

Г., М. Г. Г. и Н. Г. Г., с която същите уреждат правния спор помежду си и желаят частично прекратяване на делото, като производството продължи само по положителния установителен иск за собственост, респективно по евентуалния иск за присъждане на обезщетение за извършени подобрения, насочени против въззиваемата О=Х=Л=. Счита се, че постановеният от съда отказ за одобряване на спогодбата е неправилен и незаконосъобразен, както и постановен в нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 234, ал. 1 и ал. 4 от ГПК. Изложено е, че постигнатите между ищците и част от ответниците уговорки целят да уредят доброволно правния спор и същите не противоречат нито на закона, нито на добрите нрави. Независимо, че един от ответниците не участва в предложената за одобряване спогодба, то продължаването на производството по делото е допустимо единствено в неспогодената по делото част от спорното право по арг. от чл. 234, ал. 4 от ГПК. Счита се, че обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия по чл. 234 от ГПК (в този смисъл е посочено Определение № 250/09.05.12г. по ч.гр.д. № 192/12г. на ВКС, І г.о.).

В предвидения срок не е депозиран отговор на частната жалба от насрещните страни.

1

Настоящият състав на съда е постановил определение № 659/13.12.23г., с което е прекратил производството по настоящото дело като недопустимо, приемайки че частната жалба е подадена срещу необжалваем съдебен акт, с позоваване на съществуващата преобладаваща и по-нова спрямо цитираната от жалбоподателите съдебна практика на ВКС - определение № 265/03.04.2014 г. по ч. т. д. № 375/2014 г., I т.о., Определение № 537 от 12.10.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2150/2015 г., I т. о., определение № 234 от 10.05.2016г. на ВКС по ч. т. д. № 471/2016 г., II т. о.

С определение № 1436/27.03.24г. по ч.гр.д. № 771/24г. на ВКС, ІІ г.о. горното определение е отменено и делото върнато на настоящия съд за разглеждане на подадената частна жалба. ВКС е приел, че е допустим инстанционен контрол на определението, с което не се одобрява съдебна спогодба, с позоваване на съображенията, изложени в определение № 250/09.05.12г. по ч.гр.д. № 192/12г. на ВКС, І г.о.

За да се произнесе по съществото на подадената пред настоящата инстанция частна жалба, съдът взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 2274/2022г. на Варненски окръжен съд е въззивно и има за предмет обжалване от ищците Г. И. И. и М. Г. И. на първоинстанционното решение на Варненски районен съд, в частите му, с които:

- е бил отхвърлен предявеният от тях главен положителен установителен иск за придобита в режим на СИО собственост, на основание давностно владение, предявен срещу М. Н. Д., Н. Н. А., О=Х=Л=, В. Ж. Г., В.

Ж. С., З. Г. Г., М. Г. Г. и Н. Г. Г. относно първи жилищен етаж от едноетажна жилищна сграда;

- са били отхвърлени частично евентуалните им искове против ответниците М. Н. Д., О=Х=Л=, Н. Н. А., В. Ж. С. и В. Ж. Г. за заплащане на увеличението на стойността на имота, в резултат на извършени от ищците подобрения, според дяловете на ответниците в съсобствеността.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, проведено на 10.10.2023г., е било направено искане за одобряване на постигнатите между ищците и ответниците, с изключение на О=Х=Л=, спогодби. По делото са били представени четири спогодби, подписани от ищците и следните ответници:

1/ спогодба от 24.08.2022г. с ответниците М. Н. Д. и Н. Н. А.

(приложена ва л. 49-50, за която ответниците са направили изявление, че се отказват да бъде одобрена от съда с молби от 08.03.23г. – л. 65-66). На 18.08.2023г. е подписана нова спогодба с ответниците М. Д. и Н. А. (л. 149150);

2/ спогодба от 04.10.2022г. с ответниците В. Ж. С. и В. Ж. Г.;

3/ спогодба от 24.08.2022г. с ответниците З. Г. Г., М. Г. Г. и Н. Г. Г..

В спогодбите се признава от съответните ответници, че ищците са 2 придобили чрез давностно владение за период от м. 10.2007г. до момента на спогодбата право на собственост върху притежаваните по наследство от всеки от ответниците идеални части от недвижимия имот.

Въззивният съд е оставил без уважение искането за одобряване на спогодбите и за прекратяване на делото спрямо подписалите спогодбата ответници, така че спорът да продължи само по отношение ответницата Добра Василева. Изложил е съображения, че изявленията на страните в спогодбата могат да бъдат ценени като признание на факти, евентуално като признание на иска.

С представените пред съда подписани спогодби страните (с изключение на ответницата О=Х=Л=, която се легитимира като собственик въз основа на наследяване на 1/6 ид.ч. от процесния имот) разрешават спора относно твърдяното от ищците право на собственост, като придобито на посоченото придобивно правно основание, досежно обема му в рамките на притежаваните по наследство от подписалите спогодбите ответниците идеални части от процесния недвижим имот. Ответниците са обикновени другари, поради което и решението на съда може да не бъде еднакво спрямо всички.

Поради изложеното и предвид наличието на останалите предпоставки на чл. 234, ал. 1 от ГПК, въззивният съд следва да се произнесе като одобри предложената от част от страните съдебна спогодба. Както е посочено и в цитираното от жалбоподателите определение № 250/09.05.12г. по ч.гр.д. № 192/12г. на ВКС, І г.о. - поради факта, че се касае за договор който следва да бъде сключен лично пред съда в открито съдебно заседание и да бъде удостоверен в съдебния протокол, в настоящото производство съдът не може да реши въпроса така, както изисква разпоредбата на чл. 278, ал. 2 ГПК.

Затова обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд за продължаване на производството съгласно чл. 234 ГПК.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 10.10.23г., постановено по в.гр.д. № 2274/22г. на ОС-Варна, с което е било оставено без уважение искането на въззивниците съдът да одобри спогодба за частично уреждане на спора.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Варна за извършване на съдопроизводствените действия по чл. 234 ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4