Решение № 162 от 09.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. София, 08.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20211000502416 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 262553./19.04.2021г., постановено по гр.д.№ 8116/2020г. по описа на СГС, ГО, 14 състав, е частично уважен иск с правно основание чл.226 КЗ /отм./ вр.чл.52 ЗЗД, като „ЛЕВ ИНС“ АД, е осъден да заплати на С. С. К., сумата от 6000лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени по повод възникнало на 26.08.2016г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.08.2017г. до окончателното й изплащане.

Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществените вреди за разликата над 6000 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение от 30 000 лв., като неоснователен в тази част, както и за обезщетение за забава, за периода от 26.08.2016г. до 04.08.2017г. като погасен по давност.

Присъдени са разноски, като ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, е осъдена да заплати по сметка на СГС сумата от 280 лв. д.т. на осн.чл.78, ал.6 ГПК, а в полза на адв.

М.Д. на осн.чл.38, ал.2 Задв. сума в размер на 286лв.-адвокатско възнаграждение. По компенсация С. С. К., е осъден да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“АД, на осн.чл.78, ал.3 ГПК сума в размер на 440лв.-разноски.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по делото.

В срока по чл.263 ал.2 ГПК в срока за отговор е депозирана насрещна въззивна 1 жалба от ответника по делото.

Жалбоподателят-ищец С. С. К. оспорва решението в неговата отхвърлителна част за разликата над 6000 лв. до 30 000 лв. както и в частта, в която акцесорния иск за лихва е отхвърлен за периода от 26.08.2016г. ( датата на деликта) до 04.08.2017г. и моли съда да увеличи размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Посочва, че в обжалваното решение, първоинстанционният съд е обсъдил и взел предвид само една част от установените по делото обективни обстоятелства, като друга част неправилно е приел, че не съществуват или изобщо не е обсъдил, допуснал е и съществено процесуално нарушение, като не е допуснал излушването на СМЕ от вещо лице - неврохирург, специалист в конкретната област, въпреки че е направено доказателствено искане - относимо към спора и допустимо, предвид, че е сторено още с исковата молба, а впоследствие и след оспорване на СМЕ, изготвена от вещо лице - ортопед и преди депозирането на всички медицински документи и дискове от образни изследвания. В резултат не са отчетени вида и характера на всички увреди - не се обсъждани вида на травмите в областта на гръбначния стълб, доколкото вещото лице е изготвило експертизата си преди постъпване на медицинските документи, включително и преди постъпване на дисковете от образните изследвания, направени на гръбначния стълб. Посочва, че е получил следните травматични увреждания:

МОЗЪЧНО СЪТЕРЕСЕНИЕ, КОНТУЗИЯ НА ГЛАВАТА С ХЕМАТОМ В ЛЯВО НА

ЧЕЛОТО, ПРОРЕЗНА РАНА на главата в областта на челото в ляво с размери 4.8см. която е оперативно обработена, довели до силно главоболие, гадене и световъртеж, както и оставяща белези по лицето. КОНТУЗИЯ НА ГЪРДИТЕ в ляво и върху гръдната кост се установява червеникаво кръвонасядане с размери 4/3 см. КОНТУЗИЯ НА ГРЪДНИЯ КОШ и КОРЕМА (със силни болки в корема), УВРЕЖДАНИЯ В ОБЛАСТТА НА ГРЪБНАЧНИЯ СТЪЛБ с церебрастенен и вертебрален синдром, полирадикуларен синдром двустранно.

ИЗДУВАНЕ НА ДИСКОВЕТЕ НА НИВА Л4-5 И Л5-Ес1. КОМПРЕСИЯ върху дуралния сак. КОНТУЗИИ В ОБЛАСТТА НА ДВЕТЕ ПРЕДМИШНИЦИ, КОНТУЗИИ И

КРЪВОНАСЯДАНИЯ В ОБЛАСТТА НА ДВАТА ДОЛНИ КРАЙНИКА. Счита, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение от една страна е неправилно определено, в разрез с принципа на справедливостта, а от друга е и в занижен размер, който не може да доведе до репариране на вредите в техния действителен размер, каквото е изискването на закона. На второ място твърди, че неправилно съдът е определил началната дата, от която е присъдил лихва за забава върху определеното обезщетение за неимуществени вреди. Доколкото в отговора на исковата молба не е налице възражение за настъпила погасителна давност по отношение на акцесорния иск за лихва, счита, че съдът неправилно я е приложил служебно. Законната лихва за забава следва да бъде присъдена от датата на деликта - 26.08.2016г., доколкото в настоящия случай е приложим отменения КЗ.

С отговора на исковата молба, се преклудира правото на ответника в по-късен момент да прави възражение за настъпила погасителна давност, каквото не е своевременно направено.

Претендира разноски.

Жалбоподателят-ответник ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, оспорва решението в неговата 2 осъдителна част за разликата над 3000 лв. до 6000 лв. и моли съда да го отмени и отхвърли претенцията на ищеца. Изтъква факта, че ищецът има принос, поне на 50 % за настъпването на процесния пътен инцидент, което е установено със събраните писмени и гласни доказателства. Видно от изготвената САТЕ, т.а. Марка „Волво“, модел „ФХ12500“ с per. № *** е извършвал маневра, завой на ляво, в широко кръстовище в гр. Пазарджик, пресичайки 4 пътни ленти, при което е бил ударен от дясна страна от ищеца С. С. К., в качеството му на водач на л.а. марка „БМВ“, модел „320Н“ с per. № ***. Ищецът е имал техническата възможност да възприеме опасността, да намали скоростта си на движение и да пропусне тежкия товарен автомобил, натоварен със селскостопанска продукция да завърши маневрата си и да се престрои в крайна дясна лента, но ищецът не е реагирал по никакъв начин. Това показва, че С. С. К. не е проявил дължимата грижа, не е внимавал в пътната обстановка, не се е движел със съобразена скорост. Видно от приложената Наказателна преписка, в същата посока, както ищецът се е движил още един автомобил л.а. „Фолксваген“, чийто водач Й. З. е реагирал адекватно на ситуацията и е избегнал опасността, без особена трудност. В района на гр. Пазарджик в края на града, в сезон на събиране на реколта е обичайно преминаването на товарни автомобили и селскостопанска техника. Ищецът не се е съобразил с обичайна за района опасност на пътя. Водачът на т.а. „Волво“ не е могъл да направи нищо, за да избегне произшествието, защото е управлявал тежка товарна композиция, докато ищецът, ако е гледал и е проявил елементарна загриженост, е имал техническата възможност да намали и при необходимост да спре, в какъвто смисъл е заключението на в.л. инж. Г. по приетата САТЕ, който дава отговори и на допълнителни въпроси в о.с.з. Посочва, че първоинстанционният съд погрешно е счел, че ищецът като водач на л.а. „БМВ“ с per. № *** се е движел в градски условия с 40 км./ч., тъй като с тази скорост е настъпил удара, в товарен автомобил, маневриращ в кръстовище. Водачът на МПС е длъжен да следи пътя пред себе си, да контролира превозното средство, което управлява и да реагира веднага, когато възприеме опасност на пътя пред себе си, което очевидно представлява завиващ на ляво товарен автомобил. Неправилно съдът е счел, че водачът на т.а. е възприемал л.а.

„БМВ“ преди да навлезе в кръстовището, установено е, че от лява на л.а. „БМВ“ се е движел друг автомобил, който е пречел на двамата водачи да се възприемат, който автомобил обаче е пропуснал товарния автомобил. Ищецът е бил длъжен да прецени пътната обстановка и да отчете, че водачът до него намалява скоростта си, като бъде по-предпазлив и също да намали скоростта си на движение. Що се отнася до размера на обезщетението посочва, че сумата о т 6000 лв. е явно несправедлива, не кореспондира с обичайния размер на обезщетенията към тази дата. Моли, да бъде намален размера на присъденото обезщетение, съобразно критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД и да се приеме, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат съгласно чл.51 ал.2 ЗЗД като се намали обезщетението до размер от 3000 лева. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

3

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./, вр. чл. 52 и чл.45 ЗЗД .

Ищецът С. С. К. твърди, че на 26,08,2016г., около 21:00ч. в гр.Пазарджик, на кръстовището, образувано от бул.„Георги Бенковски“ и ул.„Стоян Ангелов“, при наличие на червен светофар на светофарната уредба, т.а. марка „Волво“, модел „ФХ12500“, с per. № ***, управляван от П. Г. Г., навлязъл в кръстовището, откъм ул.„Стоян Ангелов“, като не пропуснал и осъществил удар с преминалия на зелено и движещ се по бул.„Георги Бенковски“ в посока центъра на града, л.а.марка „БМВ“, модел „320Н“, per.№ ***, управляван от ищеца С. С. К.. В резултат на процесното ПТП, ищецът понесъл телесни увреждания, довели до неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови неудобства. Излагат се съображения, че гражданската отговорност на водача на т.а. марка „Волво“, модел „ФХ12500“, с per. № *** е застрахована при ответника, поради което за ищеца е възникнало право да претендира обезщетение пряко от застрахователя на делинквента, в лицето на ЗК" Лев инс"АД. Претендира сумата от 30000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 26,08,2016г., до окончателното й изплащане и направените по делото разноски.

Ответникът ЗК Лев инс АД оспорва иска по основание и размер. Оспорва иска за неимуществени вреди по размер като завишен. Релевира доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който се е движил с несъобразена скорост, рязко е боравил с уредите за управление на лекия автомобил и без да постави предпазен колан. Сочи се нарушение на разпоредбата на чл. 50а от ЗДвП, като застрахованото при ответника лице се е намирало вече в кръстовището и се е ползвало с предимство. Счита размера на претендираното обезщетение за завишен и несъответстващ на принципа за справедливост.

Оспорва настъпването на изложените в исковата молба телесни увреждания. Оспорва дължимостта на лихвата за забава, доколкото не е поискано заплащането на застрахователно обезщетение по реда на чл.380 КЗ. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането за лихви.

От фактическа страна се установява, че на 26,08,2016г., около 21:00ч. в гр.Пазарджик, на кръстовището, образувано от бул.„Георги Бенковски“ и ул.„Стоян Ангелов“, при наличие на светофарната уредба, товарна експозиция от седлови влекач, Волво ФХ 12500, с регистрационен №*** и полуремарке-гондола за насипни товари, управляван от П. Г. Г., навлязъл в кръстовището, откъм ул.„Стоян Ангелов“, като не пропуснал и осъществил удар с преминалия на зелено и движещ се по бул.„Георги Бенковски“ в посока центъра на града, л.а.марка „БМВ“, модел „320Н“, per.№ ***, управляван от ищеца С. С. К..

От заключението по допуснатата АТЕ / л.127/, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че на кръстовището е налична трисекционна светофарна уредба, която по време на произшествието е светела само с жълта светлина. Преди кръстовището л.а.БМВ се е движил в средната пътна лента на дясното пътно платно в посока с. Ивайло. Товарен автомобил „Волво“ се е преустроил в лява пътна лента за извършване на маневра ляв завой към с.Ивайло, като скоростта на движение на двете МПС е около 40км.ч. Водачът на т.а. Г. не е възприел движещия се приближаващ и навлизащ в кръстовището л.а. и навлязъл в него, при което е настъпил сблъсък между двете 4

МПС, реализиран с предна странична част на л.а. по средна дясна гума на товарния автомобил. Ударът за л.а. е страничен кос по предна лява част, а за седлови влекачстраничен по предна дясна гума.

От заключението на приетата АТЕ се установява, че причината за настъпване на произшествието е единствено в субективните действия на водача на т.а.Волво, който е следвало да изчака преминаването на л.а. през кръстовището/ който е с предимство/, след което да предприема маневра ляв завой, с оглед което произшествието е предотвратимо за него. Изложено е становище, че скоростта на движение на л.а. БМВ е 40км.ч., без да са налице данни за аварийно спиране, а самият автомобил не е снабден с въздушни възглавници. Обоснован е извод, че ударът е технически непредотвратим за водача на л.а., тъй като от момента на възприемане на опасността -навлизане на седлови влекач в коридора за движение на л.а., времето за движение на л.а. е 0,99сек, което е по- малко от необходимото от минимум 1,4сек. В този смисъл пострадалият не е допринесъл за неговото настъпване, доколкото за него ударът е бил непредотвратим, а скоростта му на движение не се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.